Четиринадесето чувство

16 март 2019 г., 18:01
2551

Luisma Tapia / Shutterstock

Око да види, ръка да пипне, казал Тома Неверни и изключил радиото. Нещо подобно си е мърморел и Аристотел, докато списвал втората коректура на трактата си „За душата”, където точно и ясно определя сетивата, чрез които се свързваме със света, като добре познатите ни пет. Осезание, вкус, обоняние, слух и зрение – приблизително в този ред.

Проучванията на развитието на нервните системи при безгръбначните и гръбначните също предполагат, че петте сетива са се развили в този ред, като зрението и органите, които го обслужват – очите и съответните мозъчни центрове, – са най-сложните и най-новите в еволюционно отношение. Дали ще се изненадате обаче, ако научите, че според модерната наука хората, а и други животни, притежават и шесто чувство... а и седмо, осмо, дванадесето и четиринадесето? Тъй като все още не съществува стабилна дефиниция, определяща що е то сетиво, различни научни групи определят общия брой на сетивата, с които сме снабдени, някъде между 14 и 20.
За да говорим за сетиво, трябва да имаме орган, който да подава към мозъка ни

специфични сигнали, натоварени с определен вид информация. Най-очевидните са видими за всички – очи, уши, вкусови брадавички – и затова заблудата, че човек се ръководи само от пет сетива, остава вкоренена с векове. Модерната наука и най-вече новите възможности, които ни дават технологиите, обаче откриха нови сензори, които ръководят организма ни по начин, който понякога изглежда направо свръхчовешки. Някои от тях са по-развити, други едва присъстват в сетивния ни арсенал, но изучаването на всички тях показва, че човекът е много по-сложно и умело същество, отколкото може да се предположи на пръв поглед. Нека се разходим из някои от най-интересните си допълнителни сетива.

Усещане за време

Всяко същество, включително и човекът, има вграден вътрешен часовник, който му дава възможност да преценява – понякога с изключителна точност – динамиката и количеството на изтичащото време. Въпреки че не е известно точно с кой орган го отчитаме, невролозите предполагат, че в мозъка ни съществува специална система, която отмерва хода на минутите. Много проучвания показват, че усещането ни за време се променя с възрастта – когато остаряваме, ни се струва, че времето тече по-бързо, отколкото в младостта.

В един експеримент били събрани група младежи на възраст от 19 до 24 години и група възрастни между 60 и 80 години. Учените ги оставили да седят кротко в продължение точно на 3 минути и после запитали всички колко време е изминало според тях. Младите имали усещането, че са седели средно 3 минути и 3 секунди, докато за възрастните през този период е изтекла почти минута повече – средната стойност на техните отговори била 3 минути и 40 секунди. Според германския психолог Ернст Пьопел усещането ни за време се базира на няколко основни типа възприятия – усещането за продължителност на дадено събитие, чувството за ред на случващото се, за минало, настояще и бъдеще и за промяна.

Друг психолог – Е. Р. Клей, смята, че всеки различен начин, по който възприемаме движението на времето, се основава на „прототипа на всяко време” – усещането за „привидното настояще”, или за момента от няколко секунди, който съставлява за краткосрочната ни памет чувството за тук и сега. Според невролога Дейвид Игълман усещането за време е най-важното от всички сетива, защото ги обединява и им придава смисъл в контекст. То може да спаси живота ви – ако се разхождате по тъмна улица и отляво излае зло куче, лявото ви ухо ще отчете звука с милионна от секундата преди дясното. Минимална разлика, но съвършеният ни мозък я отчита и ни предупреждава откъде идва опасността.

Магнитоцепция

Много живи същества и най-вече прелетните птици обладават способността да се ориентират по магнитните полета, излъчвани от Земята, за да определят местоположението, височината и посоката си на придвижване. Вероятно това е най-старото сетиво, развито от организмите на планетата. Учени от лабораторията за морски изследвания към университета „Пардю” откриха, че повечето едноклетъчни организми като бактериите притежават „естествен магнетизъм”. Те го използват, за да се ориентират към места за живот, където има по-малко кислород – както е известно, това им създава усещането за уют и благоденствие. При това бактериите от Южното полукълбо притежават полярност, която е напълно различна от тази на северните едноклетъчни. Ако се преместят във водоем на другия край на Земята, те ще изплуват, вместо да потъват.

Всеки вид има различни органи, които му позволяват да отчита магнитните полета. Гълъбите и други птици например притежават струпване на нерви върху горната част на човката си, което съдържа биологичния минерал магнетит и служи като естествен компас. При нас, хората, също има нещо подобно – в човешкия нос са открити „магнитни” костици. В очите ни също се съдържа магниточувствителният протеин криптохром-2. Макар и много по-слабо, отколкото при птиците или например пчелите, тези екстри ни помагат да се ориентираме, без да разчитаме единствено на знанията, зрението или слуха си. Някои ентусиасти през годините са експериментирали с изкуствено имплантиране на магнити в тялото си, които според сведенията значително засилват способността за ориентация.

Проприоцепция

Така нареченото кинестетично сетиво е свързано с осезанието и позволява на мозъка ни да знае във всеки момент къде се намират отделните части на тялото, без помощта на другите сетива. Опитайте например досадното, любимо на невролозите упражнение – изправете се, затворете очи и се опитайте да докоснете носа си с пръстите на дясната си ръка. Париеталният ви лоб знае през цялото време къде се намират и десницата, и носът ви, въпреки че нито ги виждате, нито ги чувате, нито ги докосвате с друга част на тялото си.

Ноцицепция

Когато ни боли, е много важно да открием откъде точно идва болката и да започнем да се оплакваме. Това вече е възможно и във вашия град благодарение на ноцицепцията, или усещането за физическо страдание. То достига до мозъка благодарение на специални рецептори – уместно наречени ноцицептори, които са разположени по кожата, костите, ставите и останалите органи. Чак през 20. век учените разбират, че болката е отделно чувство, което обаче се преплита с останалите сетива, като осезанието например. Според изследователите тя е един от основните обучителни механизми на тялото ни и ни учи да правим разлика между добро и лошо – за нас самите, разбира се.

Сред останалите сетива, които притежаваме, са чувството за температура, „вградено” в кожата, рецепторите в белите дробове, които

контролират ритъма на дишане, мозъчната зона, която поема информацията от лекарствата и наркотиците, намиращи се в кръвта ни, и... ни кара да повръщаме, специалните нервни окончания във фаринкса, които разпознават обектите, които могат да ни накарат да се задавим, както и сензорите, които засичат разтягането и свиването на кръвоносните ни съдове и могат да ни докарат мигрена.

И въпреки тези разностранни таланти ние, хората, все още сме далеч от суперменските свръхсили, с които са надарени някои животни. Прилепите и делфините например могат да

„виждат” предметите, тяхната форма и отдалеченост само благодарение на отразения от тях звук. Обонянието на много млекопитаещи засича половите и алармиращи хормони феромони и позволява на животните да преценят къде ги очаква любовно щастие и къде – бой. Рибата морски вълк има рецептори за вкус по цялото си тяло и може да опита едновременно всичко, през което минава, включително и най-редките химикали във водата. Растението синап има сетиво за гравитацията и чрез него определя в коя посока да расте.

Истинският супергерой сред живите организми обаче си остава насекомоядното растение Dionaea muscipula. То притежава сетивни органи, които възприемат едновременно светлината, вибрациите (включително звуковите), миризмите, влагата и някои химикали, необходими за оцеляването му. Това се казва истински шампион!

От архива на Обекти; брой 8/ 2011 г. Елена Панова

Ключови думи:
Коментари