Око да види, ръка да пипне, казал Тома Неверни и изключил радиото. Нещо подобно си е мърморел и Аристотел, докато списвал втората коректура на трактата си „За душата”, където точно и ясно определя сетивата, чрез които се свързваме със света, като добре познатите ни пет. Осезание, вкус, обоняние, слух и зрение – приблизително в този ред.
Проучванията на развитието на нервните системи при безгръбначните и гръбначните също предполагат, че петте сетива са се развили в този ред, като зрението и органите, които го обслужват – очите и съответните мозъчни центрове, – са най-сложните и най-новите в еволюционно отношение. Дали ще се изненадате обаче, ако научите, че според модерната наука хората, а и други животни, притежават и шесто чувство... а и седмо, осмо, дванадесето и четиринадесето? Тъй като все още не съществува стабилна дефиниция, определяща що е то сетиво, различни научни групи определят общия брой на сетивата, с които сме снабдени, някъде между 14 и 20.
За да говорим за сетиво, трябва да имаме орган, който да подава към мозъка ни
специфични сигнали, натоварени с определен вид информация. Най-очевидните са видими за всички – очи, уши, вкусови брадавички – и затова заблудата, че човек се ръководи само от пет сетива, остава вкоренена с векове. Модерната наука и най-вече новите възможности, които ни дават технологиите, обаче откриха нови сензори, които ръководят организма ни по начин, който понякога изглежда направо свръхчовешки. Някои от тях са по-развити, други едва присъстват в сетивния ни арсенал, но изучаването на всички тях показва, че човекът е много по-сложно и умело същество, отколкото може да се предположи на пръв поглед. Нека се разходим из някои от най-интересните си допълнителни сетива.
Усещане за време
Всяко същество, включително и човекът, има вграден вътрешен часовник, който му дава възможност да преценява – понякога с изключителна точност – динамиката и количеството на изтичащото време. Въпреки че не е известно точно с кой орган го отчитаме, невролозите предполагат, че в мозъка ни съществува специална система, която отмерва хода на минутите. Много проучвания показват, че усещането ни за време се променя с възрастта – когато остаряваме, ни се струва, че времето тече по-бързо, отколкото в младостта.
В един експеримент били събрани група младежи на възраст от 19 до 24 години и група възрастни между 60 и 80 години. Учените ги оставили да седят кротко в продължение точно на 3 минути и после запитали всички колко време е изминало според тях. Младите имали усещането, че са седели средно 3 минути и 3 секунди, докато за възрастните през този период е изтекла почти минута повече – средната стойност на техните отговори била 3 минути и 40 секунди. Според германския психолог Ернст Пьопел усещането ни за време се базира на няколко основни типа възприятия – усещането за продължителност на дадено събитие, чувството за ред на случващото се, за минало, настояще и бъдеще и за промяна.
