Купил си човек нова къща, освежил я, направил я два пъти по-красива, отколкото, когато я купил. Цветните лехи греели, асмата правела гъста и прохладна сянка, а вечер излизал на лятната тераса и се любувал на песента на щурците.

Но до него живеел завистлив съсед. Това щастие и благодат, което се стелело у новия му съсед, хич не му се нравело. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту друга гадост и бил доволен от стореното.

Един ден човекът се събудил, както обикновено в добро настроение, излязъл на прясно окосената зелена морава пред къщата си, протегнал ръце встрани, за да посрещне новия ден и видял поредния подарък от своя съсед – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го, напълнил го с най-хубавите червени ябълки от градината си и тръгнал към съседа.

Почукал ведро на вратата, а онзи отвътре изкривил физиономията си със злорада усмивка и си помислил: „ А така, най-накрая успях да го предизвикам!“. Отворил вратата, а неговия нов съсед му подал ведрото с блага усмивка и рекъл:

- Кой с каквото е богат, това и дели с другите!