Преди около 5 милиарда години нашето Слънце започва да превръща водорода в хелий в ядрото си и малко по малко да придобива формата на пълноценна звезда. Това младо Слънце е било заобиколено от диск от материал - предимно водород от образувалата се мъглявина, но също и по-сложни молекули. Взаимодействията в този диск са довели до образуването на ледени и прашни зърна, които са растели и са взаимодействали с други. Възможно е газообразните частици от този диск също да са се отделили от останалите. И от този разбъркан хаос са се появили планети.

Коя е най-старата планета в Слънчевата система?

Първата, която се е формирала, вероятно през първите 3 милиона години от съществуването на Слънчевата система, е Юпитер. Ето защо той е станал огромен и силен, много по-голям от която и да е друга планета. Юпитер е толкова гигантски , че масата му е равна на 318 земни тела. Всъщност барицентърът между Юпитер и Слънцето - точката, около която Юпитер обикаля около нашата звезда - не е центърът на Слънцето, а съвсем близо до неговата повърхност. Така че Юпитер дори не обикаля точно около него.

Сатурн тръгва по стъпките на Юпитер и също започва да расте, следван от Нептун и Уран. Макар че по времето, когато последните два са на път да се развият, Юпитер и Сатурн вече са погълнали голяма част от газа във външната Слънчева система. Юпитеровата система определено е мястото, където нещата могат да остареят. Въпреки че тя има активни луни като Европа, Йо и Ганимед, нейната луна Калисто се отличава с най-старата повърхност в Слънчевата система.

През това време във вътрешната Слънчева система сред разпръснатите отломки се появяват четири скалисти планети и една планета джудже. Появата на скалистата протопланета е отнела много повече време, може би към 100 милиона години, тъй като е зависела от сблъсъците между скалисти тела. Възможно е Марс да е достигнал сегашния си размер бързо, по-бързо от Земята и Венера, но учените все още не знаят кога точно е настъпил този момент. Обикновено възрастта на твърдите астрономически тела се оценява по броя на кратерите на повърхността им, но небесните обекти, при които повърхността се променя, усложняват задачата.

Коя е най-младата планета в Слънчевата система? 

И така, макар че е логично Юпитер да е най-старият свят въз основа на моделите на образуване, не е толкова лесно да се намери най-младият. Съществува алтернативен подход, който бихме могли да приложим и да разгледаме необходимостта планетите да имат своята основна маса, както и да притежават свойства, съответстващи на това, което виждаме днес. Тогава контекстът между най-младите се превръща в състезание с два коня между Земята и Уран.

Причината, поради която тези малко вероятни светове се оказват най-младите, е свързана с факта, че и двата са преживели масивни сблъсъци. Първичната Земя вероятно се е сблъскала с Тея, планетоид с размерите на Марс, и от това драматично събитие се е образувала Луната. Това се е случило преди около 4,5 милиарда години. На Луната са ѝ били необходими около 200 милиона години, за да се втвърди. На разклатената Земя ще ѝ е било необходимо малко повече време, за да се превърне в това, което е днес, с образуването на океани и тектонични плочи, като последните може би са се формирали още преди 3,6 милиарда години.  

Преди между 3 и 4 милиарда години Уран се сблъскал със свят с размерите на Земята, което объркало вътрешността му, накарало го да се завърти настрани и създало най-странното магнитно поле. Така че когато става въпрос за това коя е най-младата планета, наистина трябва да определим какво точно имаме предвид, за да стигнем до солидно заключение. Да не говорим, че определението за планета лесно може да стане ограничаващо и противоречиво. Да, говорим за малкия Плутон.

Източник: IFLScience