Особен проблем се оказват например горските гъби, в които и досега се открива значителна концентрация на цезий-137, най-вече в горски райони с по-голяма надморска височина. През първите няколко години след аварията хората, които работят в горите, получават 3 пъти по-високо облъчване.

До 20 юни мощността на дозата радиационен гама-фон спада до стойностите от преди аварията. В отделни райони с по-голяма надморска височина обаче повишени стойности на цезий-134 и цезий-137 се констатират и през 1988 година.

Радиолозите предупреждават да не се изхранват животни с фуражи от първия откос, но въпреки това през зимата на 1986 г. и пролетта на 1987 г. в много стопанства у нас не се вземат предвид тези предупреждения. През март-април 1987 г. до 45% от изследваното месо от Южна България е било с вторично замърсяване, превишаващо приетата временна аварийна норма.

В списъка с дозите облъчване на населението през първата година след аварията

България е на първо място заради т.нар. втори радиационен пик

от края на 1986 и началото на 1987 г. Това се обяснява с факта, че основната група селскостопански животни (предимно крави) е изхранвана с фураж, замърсен през пролетта и лятото на 1986 г. Става дума за „недостатъчната ефективност на държавната система за защита на населението при аварии”, смята проф. Василев.

Докато в първите дни след аварията населението у нас е държано в пълно неведение относно ядрената катастрофа и опасностите от нея, първите хора в държавата се хранят само с вносни храни, консерви, а всичко местно е проверявано стриктно с дозиметър, преди да им бъде дадено за консумация.

„Дори от морална гледна точка не може,

когато са проверявали дори копъра за таратора на държавните мъже,

никой да не предупреди обикновените хора. Те са яли салати на корем и са поглъщали огромни количества радиация. На 4 май, когато докладват на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: "Ще си мълчим". Необходимо е било само да се каже на хората първите дни да ходят с марли, защото има радиоактивен йод, който се разпада за 7-8 дни. Както и да се дадат елементарни съвети да мият по няколко пъти плодовете и да накисват месото във вода за 72 часа. Дори такива елементарни мерки щяха да намалят сериозно пораженията от радиацията“, заявява бившият директор на Националната следствена служба Ангел Александров, който лично е разследвал трагедията, пред в. „Стандарт“.

Като цяло „страната не бе подготвена да се справи с аварийна ситуация от такъв характер. Българското население се оказа най-слабо защитено в сравнение с населението на повечето европейски страни. Причините за това са различни, но основната част от тях са политически, а от друга страна – чисто организационни”, отбелязва Георги Василев.

Бяха допуснати грешки и през 1986 г. (опит за скриване и забавяне на информация, неподготвеност на страната за реакция в такава ситуация), и след това (повторен радиационен пик след използване на замърсени фуражи), но като цяло облъчването на българското население в резултат на аварията в Чернобил е сравнително малко и причините за многото раковоболни трябва да се търсят другаде - смята председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев.

Според доц. Алексей Савов от Националната генетична лаборатория в столичния "Майчин дом“

няма значима разлика в данните за проблемните бременности

в поколението майки, родени около 1986 г., и преди или след това. Сега се „хващат” повече аномалии, тъй като техниката е по-съвършена и има по-добър мониторинг. За да кажем, че радиационното замърсяване има връзка с малформациите, трябва да имаме проследимост на заболяванията и да изключим всички останали възможни фактори, а това е невъзможно.

Една е била системата на проследяване през 80-те години, друга е сега. В миналото част от увредените плодове са били изхвърляни като спонтанни аборти и не са били регистрирани, докато сега се улавят по-рано. Освен това жените в съвременното общество масово отлагат ражданията за по-късен етап, а след 35 години има по-голям риск от вродени малформации. Да не изключваме и стреса, неблагоприятния начин на живот, замърсената околна среда... Преди всичко обаче отложената репродуктивна възраст – това е най-големият „Чернобил” за нашето общество – смята доц. Савов. Самата авария отпреди 25 години по думите му е една лека, лека сенчица, едно парченце от общия пъзел и то не може да бъде изведено на преден план като първопричина за проблемите. 

Автор: Таня Иванова