Миналата седмица се наложи да използвам израза „Бъди добър, а не приятен човек“ с трима различни клиенти. Той е сред най-любимите ми, пише психотерапевтът Холи Браун на страниците на PsychCentral.
Да бъдеш приятен човек в повечето случаи означава „да се държиш добре“ с хората. Това е причината „доброто държание“ понякога да се бърка с добротата. Нека видим каква е разликата и защо има значение.
Доброто държание често означава любезност и учтивост. Това обикновено са повърхностни жестове на социално приемане и уважение – постъпки, които ни карат да изглеждаме добре в очите на околните. И в това няма абсолютно нищо лошо (със сигурност е за предпочитане е пред грубиянството), освен ако не влиза в конфликт с добротата.
Ето за какво става дума:
Казвате на някого това, което иска да чуе, а не истината, дори и самият той вътрешно да не вярва на думите ви и да му предстои да научи истината по болезнен начин. Но това помага да излезете от разговора с минимален дискомфорт. Не сте били вестителят, който носи лоши новини. Когато сте любезни, вие привидно щадите чувствата на човека срещу себе си, но всъщност го подготвяте за разочарование. Прехвърляте отговорността.
Чуваме, че някой се държи зле с някого или грубо демонстрира предубежденията си, и решаваме, че учтивите хора не се бъркат в чуждите работи. Казваме си, че съдбата ще му го върне или някой друг ще се обади. Запазваме тишина и учтивост.
Добротата, от друга страна, изисква смелост. Изисква консултация със съвестта. Означава да помислиш върху цялата картина.
