Един ден султанът повикал при себе си евнуха, който отговаря за харема, и му заръчал да доведе първата му жена. Евнухът изпълнил нареждането и я довел. Малко по-късно довел и втората, а след това третата, четвъртата ... шестата... десета...
Коридорите на султанския дворец били дълги, евнухът капнал от умора.
Най-накрая, когато султанът го пратил за единадесетата красавица, евнухът се осмелил да го попита:
- О, мой всемилостиви господарю, обясни ми, как става така, че аз водя твоите жени, вече сили не ми останаха, а ти се свеж и пълен с енергия?
А султанът отговорил:
- Човек се уморява не от любимото занимание, а от безцелното разкарване по коридорите.
