Много въпроси изникват пред родителите и ги заварват неподготвени за условията на изолация и принудителна карантина.

На някои от тях отговаря известната психоложка Людмила Переновка в рамките на проекта Family3. 

Една от първите и най-строги майчини заповеди: “Не стой пред компютъра повече от 1 час (в зависимост от възрастта)“, сега отпада заради карантината, изолацията и най-вече заради дистанционното обучение. Родителите трудно постигат контрол, а още по-трудно могат да отделят детето от екраните, когато няма алтернатива – нито да излезе да играе на двора с връстниците, нито в училищния двор. Как да постъпят съветва

Людмила Переновка:

Подрастващите могат да играят настолни и игри за развитие на комуникативни умения. Ако нямате идея как, може да поканите приятели на детето в интернет.

Няма смисъл детето непрекъснато да чува репликата: “Стига стоя пред компютъра!“

По-добре е вие първи да започнете играта, детето само ще дойде е ще су включи.  Това, което на вас харесва и, което вие играете, ще допадне и ще заинтересува и него.

Разпитайте го какво му харесва, какво го влече. Как се е научил да играе определена игра или какви са капаните в нея – ще намерите тема, която да интересува и него. 

Много трудно ще го откъснете от екрана, ако всяко заседяване пред компютъра е съпроводено с непрестанно недоволство и мърморене от ваша страна.

Изисквания, наставления, упреци, опит да му обясните, че всичко, което върши е неправилно – това е най-прекият път да скъсате връзката с него. И в тези случаи то ще затвори вратата на стаята си и ще се забоде в екрана, без значение дали е пред компютър, таблет или телефон.

Ако обаче то разбере, че е весело, когато се поддържа приятелско общуване, че заедно може да се забавлявате, ще се окуражи. Ще ви търси и ще споделя.

Това е особено важно сега, когато децата са ограничени от контакти и игри с връстниците си.

Кой би се отказал да го получи вкъщи?

Новите родители