Повечето съвременни родители вече са се отказали от физическото насилие, но емоционалното все още процъфтява. Разбира се, това обикновено се случва неволно - просто фрази, подхвърлени набързо. Но необмислените думи са травмиращи, засягат самочувствието и психологическото развитие на детето и могат да отекват през целия живот. Детският и юношеският психиатър, кандидат на медицинските науки Ирина Лабутиева ни разказва кои са най-често срещаните фрази на родителите, които унищожават детската психика - и до какви последствия водят те.
1. Обидни фрази за външния вид
Някои родители намират фразите за външния вид на детето за забавни и безобидни:
- Измършавял/а си, направо кожа и кости!
- Напълнял/а си страшно много!
- Колко много пъпки имаш, трябва да направиш нещо по въпроса!
- Къде е нашият пухчо?
- Ама че прическа! Смяташ, че си красив/а ли?
Последиците от подобни фрази обаче са много сериозни. Детето започва да се съмнява в себе си. То се пита: щом дори родителите му, най-близките му хора, се смеят на външния му вид, тогава колко ужасно ли го виждат хората около него?
В резултат на това децата от ранна възраст развиват дисморфофобия - разстройство, при което човек е прекомерно загрижен дори за незначителни детайли от външния си вид и се смята за грозен в очите на другите.
На първо място, това се отразява на самооценката и социализацията - детето става несигурно, плахо, затворено, страхува се да се среща с хора. Проблемът се задълбочава сам по себе си - неувереното дете e по-отпуснато и прегърбено, усмихва се малко. Така то става по-малко привлекателно за връстниците си - и това затвърждава мислите му за собствената му "грозота".
На фона на дисморфофобията могат да се развият и сериозни хранителни разстройства - булимия, анорексия. Детето започва да мечтае за хирургическа намеса. Освен това може и да се опита да "скрие грозотата си" зад някои по-ярки елементи на образа - тайно от родителите си прави пиърсинг, татуировки и т.н.
А родителите се чудят какво се случва с детето. Какво му е повлияло толкова много? Най-вероятно лошата компания и интернет!
2. Провокативни въпроси за поведението
Когато поведението на детето тревожи родителите или вече не отговаря на техните критерии за "нормалност", те му се нахвърлят:
- Защо се държиш толкова странно?
- Какъв е този начин на хранене/ ходене/ говорене?
- Защо се смееш толкова силно?
- Защо винаги си толкова мрачен/а?
Но какво може да отговори едно дете на тези въпроси? В края на краищата, ако се държи по този начин, за него това е нормално. Преди въпроса на родителите то дори не се е замисляло за това, че "нещо не е наред" с него, а сега трябва да забележи собственото си странно поведение и да даде обяснение за него!
Последици от такива въпроси са следните - детето става несигурно, ограничено, развива тревожност, недоверие към хората. Трудно му е да се отпусне в присъствието на другите, да бъде себе си - ами ако отново направи нещо нередно?
3. Обиди, омаловажаване на възможностите
Всеки родител иска детето му да бъде най-умното, най-успешното. Затова го "подтикват" с обидни фрази с „надеждата“ да поправи грешките си:
- Ама че си глупак!
- По-добре изобщо не го прави, щом не ти се получава!
- Никога няма да успееш да се справиш по този начин!
- Ще се превърнеш в безделник!
Но нещата не се случват по този начин. Трудно е за едно дете да следва изкривената логическа верига "Родителите ми ме малтретират и унижават, за да ме направят по-добър". То разсъждава по-просто: "Родителите ми ме смятат за глупав и не мога да направя нищо".
Резултатът е същото понижено самочувствие. А след това се развива и заучената безпомощност.
Ако съм глупав и дори най-близките ми хора ми го казват - защо дори да се опитвам да направя нещо? То така или иначе няма да се получи!
4. Сравнения с другите
Тази практика има същите мотиви като обидите: родителите се опитват да насърчат детето си да се промени.
- Но синът на Таня получава отлични оценки!
- Вижте колко послушно е това момиче! А ти?!
- Дори Петя, която е на две години, вече се справя по-добре от теб!
Родителите могат да използват и собствения си пример:
- Когато бях на твоите години, вече знаех и можех да правя толкова много неща!
Мотивите на родителите може да са добри. Но инструментът е разрушителен.
Постоянните сравнения, при които детето само губи, принизяват неговата значимост и унищожават самочувствието му. То само става по-тревожно и нерешително - а това не му помага да се справя добре в училище, нито да контролира по-добре емоциите си и да се държи по-спокойно.
Още по-лошо е, когато родителите сравняват децата си в рамките на семейството:
- Защо не можеш да бъдеш толкова умен и послушен като сестра си?
- Вземи пример от брат си, той е добро момче!
Такива разговори създават нездравословна атмосфера на съревнование в семейството. На децата се внушава нагласата: "Любовта и вниманието на родителите трябва да се заслужат". Те свикват с факта, че другите членове на семейството са техни съперници, врагове в борбата за доброто отношение на възрастните. Това кара децата да влизат в конфликти, да си завиждат, учи ги да използват всякакви средства в борбата за "наградата на родителското съчувствие". В резултат на това отношенията между братята и сестрите могат да бъдат разрушени.
