8 октомври – 61 години от смъртта на Ран Босилек

08 октомври 2019 г., 00:00
1566

Илюстрация: oriol san julian / Shutterstock

Днес се навършват 61 години от кончината на Ран Босилек, български писател, поет и преводач.

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му Станчо е занаятчия и опълченец от Освободителната война - починал, когато Генчо е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри.

Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904–1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка", което било публикувано в списание „Светулка" през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916).

Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка", редактира вестник „Врабче". Редактор е в издателство „Хемус", където се издава сп. „Детска радост" - едно от най-известните детски издания в България.

Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Умира на 8 октомври 1958 година в София.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

927 г. — С тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен бракът между византийската принцеса Мария Лакапина и българския цар Петър I.
927 г. — Българската църква е обявена за автокефална църква и за първи български патриарх е избран Дамян — архиепископ на Дръстър (Силистра).
1075 г. — Димитър Звонимир е коронован за крал на Хърватия.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1600 г. — Сан Марино приема конституцията си.
1813 г. — Подписан е Договорът от Рийд между Бавария и Австрия, с който Бавария слага край на членуването си в Рейнския съюз.
1856 г. — Избухва Втората опиумна война между няколко западни държави и Китай.
1871 г. — Избухват четири големи пожара по бреговете на езеро Мичиган, включително Големият пожар в Чикаго, в които загиват 2500 души, а над 100 хиляди остават без дом.
1879 г. — Назначен е първият главен равин в Княжество България — Гавриел Алмознино.
1879 г. — Гюла Андраши подава оставка от поста външен министър на Австро-Унгария.
1900 г. — Открита е жп линията Русе — Търново (130 км).
1939 г. — Адолф Хитлер подписва в Берлин декрет за присъединяване на западна и северна Полша към Третия Райх.
1952 г. — При железопътна катастрофа на три влака в северозападен Лондон загиват 112 души, а над 200 са ранени.
1960 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Република Куба.
1961 г. — Народна република България признава Сирия и установява дипломатически отношения с нея.
1963 г. — Народна република България подписва търговска спогодба с Канада.
1967 г. — Партизанският командир Че Гевара и неговите сподвижници са заловени край Ла Игера в Боливия.
1980 г. — В Париж е открита изложбата 1300 години България.
1982 г. — Полша разпуска синдиката "Солидарност", което слага край на първия в Източна Европа експеримент в профсъюзната демокрация.
1991 г. — Парламентът на Хърватия прекратява контактите с Югославия и страната става напълно независима.
2004 г. — Най-малко 34 души загиват при три атентата в град Таба в Египет.
2005 г. — При Кашмирското земетресение в контролираната от Пакистан част на областта загиват над 57 хиляди души, 78 хиляди са ранени, а 3,3 милиона остават без подслон.

Страници

Ключови думи:
Коментари