7 неща, които трябва да знаете за страха

18 януари 2019 г., 12:11
11564

Shutterstock

Страхът може да бъде неприятен, дори парализиращ. Но да го премахнете - това е все едно да свалите алармата от дома си, защото издава силни и неприятни звуци. 

Безстрашието не означава да елиминирате страха. Означава да умеете да се възползвате от него. А за тази цел е нужно да сте достатъчно наясно с какво си имате работа.

1. Страхът е здравословен

Страхът е дълбоко вграден в мозъка ни. Учените са открили пътеките му в различни мрежи от неврони, спускащи се от дълбините на лимбичната система чак до мозъчната кора. Когато се стимулират тези мрежи - по химичен или по електричен път - резултатът е чувство на страх, дори в отсъствието на застрашителни стимули. Да чувстваш страх не е знак за слабост: способността да се страхуваме е сред основните функции на мозъка. В действителност, липсата на страх е знак за сериозно увреждане на мозъка.

2. Страхът има множество нюанси

Страхът е неприятно по своята същност изживяване, което може да варира от леко до парализиращо. Ужасяващите събития могат да оставят траен белег върху мозъчните ни пътища, който може да изисква професионална помощ. Въпреки това хроничният стрес - тази разновидност на страха, която се изразява като неопределена тревожност, постоянно притеснение и ежедневна несигурност - може тихомълком, но сериозно да навреди на вашето физическо и психично здраве с времето. 

3. Страхът не е така автоматичен, както си мислим

Страхът е отчасти инстинктивен, отчасти заучен, отчасти резултат на възпитание. Някои страхове са инстинктивни. Например болката поражда страх инстинктивно, защото е важна за оцеляването. Други страхове са заучени - научаваме се да се страхуваме от определен тип хора, места или ситуации заради негативните асоциации и миналия ни опит. Инцидент, при който човек е можел да се удави, го кара да се страхува дори само да се доближи до воден басейн. Други страхове са възпитани в нас: например културните норми диктуват дали да се страхуваме от нещо, или не. Помислете например, как определени социални групи стават обект на страх и преследване заради обществено създадената представа за тях, че са опасни. 

4. Не е нужно да сте в опасност, за да ви е страх

Страхът е отчасти и плод на въображението, тъй че може да възникне в отсъствието на нещо страшно. Всъщност, тъй като умовете ни са толкова ефективни, започваме да се боим от редица стимули, които не са страшни (обусловен страх) или дори не се налични (изпреварваща тревожност). Страхуваме се, защото си представяме какво може да стане. Някои учени твърдят, че хората са най-страшните създания на планетата - заради способността да учат, да мислят и да създават страхове в съзнанието си. Но този не така силен безпредметен страх може да се превърне в хронична тревожност без конкретен повод и да осакати психиката.

5. Страхът диктува действията, които предприемате

Действията, мотивирани от страха, попадат в един от следните четири типа - застиване, борба, бягство или ужасяване. Застиването означава, че спирате това, което правите, и се фокусирате върху обезпокояващия стимул, за да решите какво да правите след това (например, научавате, че компанията ви ще съкращава хора). След което избирате борба или бягство. Решавате дали да се изправите срещу заплахата директно (да убедите шефа ви, че не трябва да ви съкращава) или да я заобиколите (да започнете да си търсите друга работа). Когато страхът е прекалено силен, изпадате в ужас: нито се борите, нито бягате. Всъщност, не правите нищо - освен, че се обсебвате от съкращенията, предъвквате мисълта, оплаквате се, но не предприемате действия. Ако човек е непрекъснато в режим на ужас, това може доведе до отчаяние и депресия.  

6. Колкото по-изплашени се чувствате, толкова по-страшни изглеждат нещата

Благодарение на процес, известен като потенциране, реакцията на страх се засилва, ако сте вече уплашени. Ако сте подготвени за страх, дори безобидните събития може да изглеждат плашещи. Ако гледате документален филм за отровни паяци, едно леко гъделичкане по врата (например от някоя дреха) може да ви стресне и да ви накара да подскочите от мястото си. Ако се страхувате от летене, дори и най-леката турбуленция ще качи кръвното ви до тавана на самолета. И колкото повече се притеснявате за сигурността на работното си място, толкова повече ще се потите, когато шефът ви се обади дори за най-обикновена среща.

7. Колкото по-реална е заплахата, толкова по-героични са действията ви

Хората реагират различно на истински и въображаеми заплахи. Въображаемите заплахи причиняват парализа. Да се страхувате за всичко лошо, което може да се случи в бъдеще не помага да предприемете действие. Оставате блокирани в хватката на страха, победени от безсилието, че не знаете какво да предприемете. Реалните заплахи, от друга страна, предизвикват трескава дейност. Когато заплахата е непосредствена и разпознаваема, скачате към действие незабавно и без да трепнете. Това е причината хората да са много по-склонни да променят навиците си на хранене след сериозен здравословен проблем (например прекаран инфаркт), отколкото след като просто са прочели статистика за това колко са вредни пържените храни. Ако искате да мобилизирате неподозираните си сили, трябва да попаднете в опасност.

По материал на Psychology Today

Ключови думи:
Коментари