Звучи драматично, ако се изразим така: „Да имаш деца, означава да те е страх през цялото време“. Но почти всеки родител ще го потвърди. Този страх не е парализиращ ужас, а по-скоро постоянен фонов шум.

Ето защо това чувство става неизменна част от родителството:

  • Уязвимостта на „сърцето извън тялото

Има една известна мисъл, че да станеш родител, е решението „сърцето ти да се разхожда извън тялото ти завинаги“. Изведнъж най-ценното ти нещо е изложено на света – на болести, инциденти, разочарования – и ти невинаги можеш да го защитиш.

  • Огромната отговорност

Осъзнаването, че животът, здравето и бъдещето на един малък човек зависят почти изцяло от твоите решения, е тежък товар. Страхът да не „сбъркаш“ нещо важно е постоянен. Родителите са почти постоянно в капана на тези мисли и страхове.

  • Загубата на контрол

Колкото повече растат децата, толкова по-малко контрол имаш над тяхната среда. Светът е непредсказуем, а ти искаш да ги предпазиш от всяка болка, което е физически невъзможно.

  • Еволюционен механизъм

Този страх всъщност е форма на крайна бдителност. Природата ни е програмирала да сме нащрек, за да гарантираме оцеляването на потомството си. Едва ли някой родител е успял да се справи с него.

Колкото повече обичаш нещо, толкова повече се страхуваш да не го загубиш или да не го видиш да страда. В крайна сметка този страх е просто другата страна на любовта.