11. Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.
12. Ако не бях истинска, нямаше да плача.
13. Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.
14. Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да сажеш: „Е, най-сетне е утре!”?
15. Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!
16. Колко е хубаво да си у дома! Там винаги си същия ръст.
17. Тук всички сме луди.
18. Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.
19. Не грухти! Изразявай мислите си по някакъв друг начин.
20. Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!
21. Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.
22. Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това... Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.
23. Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.
24. Колко е удобно да си загубиш името! Прибираш се, да речем, вкъщи, а никой не знае как се казваш. И ако гувернантката поиска да те извика на урок, тя ще викне: „Елате тук,...” – и ще млъкне, защото ти е забравила името. А ти, естествено, няма да идеш – защото не е ясно кого е викала тя!
25. Започни в началото и стигни до края. Тогава спри!
