6. Само високо IQ не стига
В едно знаменито продължително изследване, наречено на името на автора му „Търман”, била проследена съдбата на група студенти с необичайно висок коефициент на интелигентност (135 и повече). Изследователският екип искал да провери нещо съвсем простичко – дали високият интелект е достатъчен да те превърне в знаменитост. Повечето от наблюдаваните студенти действително успели да си устроят добър живот – мнозина от тях станали преуспяващи адвокати, шефове на компании. Но никой от тях не се откроил като истинска звезда в своята област на реализация. Далеч по-впечатляващи успехи постигат хората с умерено висок IQ, установява същото това изследване. Обединяващи черти при тях се оказват честолюбивостта, проявявана още от детството и спазването на етичните кодекси – в живота, на работа и т.н. Какъв е изводът на изследването „Търман”? Ръст на нивото на интелект над 120 т. не води до значително подобряване на качеството на изпълняваната дейност. Да, теоретично човек с IQ 150 e по-умен от този със 120, но от тези допълнителни 30 точки няма никаква осезаема полза, когато става въпрос за траен и значим успех.
7. Лесно можем да бъдем програмирани за успех
Това е игра на асоциации, в която от определящо значение са позитивните и лошите стереотипи. Добрият пример ни програмира за успешност, негативният ни разколебава и влошава поведенческите нагласи, а оттам и резултатността. Предварителната, настройваща информация е ключовият фактор тук. Възприемането на един от двата сигнала стартира верига от асоциации, променящи поведението. В едно проучване доброволци били помолени да прочетат последователно думи, асоцииращи се с понятието „пенсионерски живот” като „старост”, „Флорида”, „лото”. В края на експеримента всички те излезли от помещението, в което се провеждал теста много по-бавно, отколкото влезли – подсъзнателно се „състарили”. По същия начин после били помолени да прочетат думи, свързани с понятието „агресивност” – „груб”, „дразнещ”, „втурва се”, в резултат на което няколко минути по-късно в диалога помежду си станали видимо по-некоректни, прекъсвали събеседниците си рязко и яростно защитавали тезите си.
8. Колко струват семейството и приятелите
Ако корелацията между количеството пари, с което разполагаме и степента на щастие е сложна, то зависимостта на усещането за щастие от социалните връзки е много проста. Колкото по-дълбоки и устойчини са социалните ни контакти, толкова по-щастливи сме. Има редица изследвания, доказващи, че семейните връзки добавят толкова психологически комфорт, колкото и допълнителен доход от 100 хил. долара годишно. По същия начин принадлежността към кръг от приятели, с които се срещате поне веднъж месечно, ви прави толкова щастливи, колкото и удвояване на годишния доход.
9. Как името влияе на избора на професия
Хората инстинктивно се стремят към добре познатото. Изхождайки от това и в търсене на зависимост между името и избора на професия, професорът от Университета Бъфало, Брет Пайлъм проследил и доказал, че младежи с имена Денис и Дениз, по-често от останалите искат да станат dentist (б.р. зъболекар). Хората с имена Лоурънс или Лори по-често от другите мечтаят за кариера на юрист (lawyer), Луи мечтае да живее в Сент Луис, а Джордж – в щата Джорджия. Казано с други думи, при най-важните житейски избори влияние могат да окажат съвършено нелогични и случайни фактори като името, което ни е дадено или стремежът към нещо добре познато.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
