Как се става гений, защо високият IQ не е залог за успешност, как името влияе на избора на професия? Това са само част от неочакваните разкрития на известния американски журналист и културолог Дейвид Брукс в книгата му „Общественото животно.” С ирония и свеж хумор Брукс описва, анализира и обобщава от какво в крайна сметка е обусловен личният, професионален и обществен успех. Представяме ви накратко 11 от най-интересните и удивителни факти, предопределящи според Брукс успеха в живота.
1. Идеалът за красота
Стандартите за женска красота са един и същи по цялото земно кълбо. Това установява психологът от университета в Тексас Дейвид Бас на базата на международно проучване, което провежда сред 10 хил. души. Навсякъде мъжете оценяват свежия, здрав тен на лицето, пълните устни, дългите блестящи коси, симетричните черти, неголямото разстояние между устните и брадичката, както и между носа и брадичката и съотношение между обиколката на талията и обиколката на бедрата, равнавящо се на 0,7. Анализ на произведения на живописта, създадени през последните хиляда години, показва, че при повечето изобразени на тях жени авторът се е придържал именно към тази пропорция. Тя е характерна и за „зайчетата” на сп. Playboy, макар и пълнотата на моделите да е била различна, в различните епохи. Дори и Туиги, известна с почти анорексичната си слабост, има съотношение между обиколката на талията към обиколката на бедрата, равно на 0,73.
2. Колкото повече знаем, толкова по-добре запомняме
Човешкото знание не е подобно на съхраняването на данни в компютърнат памет. Способността на компютъра за запомняне на информация не се подобрява с увеличаването на обема й. Човешкото знание е точно обратното – ненаситно и пълно с живот. Колкото по-добри знания има в дадена област човек, толкова по-бързо и по-качествено запомня нови данни, нова информация по тази тема. В един научен експеримент помолили третокласници и студенти да запомнят списък с имена на герои от анимационни филми. Третокласниците се справили със задачата в пъти по-добре от студентите, тъй като били много по-запознати от тях с бекграунда. В друг експеримент група деца на възраст от 8 до 12 години, които в училище се водели изоставащи и група възрастни със среден интелеткт били помолени да запомнят имената на актуални поп звезди. И отново малките се представили много по-добре от големите. Предварителните знания подобрявали качеството на запаметяване.
3. Честолюбието повишава шансовете за успех
Честолюбивите често откриват сходство с личност, съумяла да постигне голям успех. Удивително е колко малко е нужно, за да се разпали искрата на инстинкта за подражание. Преди няколко години двама учени – Джеф Коен и Грег Уолтън раздали на студенти от Йелския университет кратка биография на Натан Джексън, представен в нея като известен математик. В половината екземпляри бил променен един ключов детайл: рождената дата на Джексън съвпадала с рождената дата на съответния студент. След като младежите се запознали с биографията, Коен и Уолтън им дали математически задачи. Онези от тях, чиито рождени дати „съвпадали” с тази на Джексън, отделили за решаването на задачата 65% повече време в сравнение с останалите. В тях подсъзнателно възникнало чувство за родеене с Джексън, което ги мотивирало да повторят успеха му на всяка цена.
4. Лесен начин да узнаете ще станете ли звезда
Гари Макферсън изследва през 1997 г. група от 157 случайно избрани деца, които току-що са започнали да овладяват някакъв музикален инструмент. Някои от тях станали добри музиканти, а други в крайна сметка се отказали изобщо от изявата в това поприще. Макферсън се опитал да открие общи качества и черти, отличаващи първите от вторите. Оказало се, че успехът в този случай не зависел нито от нивото на интелигентност, нито от специфични дарби като музикален слух, нито от математически способности, нито от чувството за ритъм, нито от доходите на родителите. Най-добрият показател се оказал отговорът на въпроса, който Макферсън задавал на детето, още когато избирало на какъв инструмент иска да свири: „Как мислиш, колко дълго ще свириш?” Децата, които възнамерявали „малко да посвирят”, така и не превърнали музиката в свой приоритет. Децата, заявили, че смятат да свирят поне няколко години, достигнали успехи – къде по-големи, къде по-скромни. Но тези, които след време станали известни музиканти, отговаряли „Искам да свиря цял живот!”. Тези деца просто са проектирали съзнателно своето бъдеще.
5. Как се става гений
Джон Хейс от Карнеги Мелън Университет изучава 500 шедьоври на класическата музика и установява, че само 3 от тях са написани през първите 10 години от професионалната кариера на съответния композитор. При повечето са били нужни минимум 10 години упорит труд, за да създадат нещо действително изключително. Правилото за минимум 10 години упорит труд, който се увенчава със значим успех обединява не само музикалните таланти, но и гении от всякакви други области като Айнщайн, Пикасо, Т. С. Елиът, Фройд. Но работата не е само в инвестираните дни, месеци и години усилия, а в начина по който са вложени те. Средностатистическият изпълнител използва колкото се може по-комфортни способи при работа. Изключителният се отнася към това, което върши, много по-взискателно и внимателно. Ако, например е музикант, обикновено той разчленява произведението на хиляди малки фрагменти, като след това шлифова всеки един от тях с упорити повторения до безкрайност.
