Тайните на "Побитите камъни"

10 юни 2018 г., 23:00
7245

internedko / Shutterstock

Човекът е човек, когато е на път. Пристигне ли на правилното място обаче, би могъл да се доближи до боговете.

Само на 18 км от Варна в посока София се появява един друг свят. Тук чудновати каменни колони, които достигат на височина до 8 м и диаметър 2,5 м, обитават изненадваща пустиня. Гледката от асфалтирания път само загатва за природния феномен, който няма аналог в света. Онзи, който продължи навътре, ще се докосне до тайните на тази замряла гора, наречена Побитите камъни.

Целенасочено предпазвано от външна намеса, това място не предлага изкуствени добавки като асфалтирани пътеки, надписи и табели. Тук времето е спряло, за да позволи на всеки посетител да забрави за часовника, графиците и ангажиментите. Неговата единствена задача е да постои колкото дълго желае, докато успее да се върне назад към себе си.

Въпреки че почти липсва намесата на човешка ръка, е любопитно как тук векове наред хората не спират да откриват човешки образи. За Побитите камъни се носят много и различни легенди.
Според една от тях

някога тук се простирала обширна вековна гора.

В най-гъстата й част се криела хайдушка дружина със своя войвода, все млади момци – закрилници на народа в неговата робска неволя.

Един ден пристигнала турска потеря да гони хайдутите. Отишла в селото на войводата, подпалила дома му, а младата му невяста с невръстно детенце подкарала пред себе си, за да посочи скривалището на хайдутите. Тя обаче решително отказала. Въпреки всички увещания и заплахи младата българка останала непреклонна.

Озверелият главатар на потерята се нахвърлил върху детето и го съсякъл с ятагана си. Със страшен писък обезумялата от мъка майка се хвърлила върху посечената си рожба.

Небето изведнъж притъмняло. Блеснали светкавици

като огнени езици и започнала ужасна буря. Гората жално стенела. Загърмели хайдушките пушки и войводата с дружината си връхлетял върху потерята. В ужасната кървава сеч всички загинали. Цяла нощ бурята бушувала яростно. Когато заранта първите слънчеви лъчи осветили земята, се открила чудна картина. Близо един до друг се издигали каменни дънери. Не се чувала нито птича песен, нито нежното шумолене на листата. Изворите пресъхнали. Всичко наоколо било глухо и пусто. В тази ужасна нощ гората се вкаменила.

Със своя интригуващ вид Побитите камъни са практически тест за въображението на посетителите. Освен легенди с годините се раждат и различни научни хипотези. Според най-популярната

преди 50 млн. години тук съществувало море,

наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на дъното се образували три пласта. Най-долният се състоял от сиво-жълти мергелни настройки, над него се образувал дебел слой кварцов пясък, а най-отгоре – варовик. След като водата се оттеглила от тези места, под влияние на атмосферните условия най-горният слой започнал да се руши. Наситената с варовик дъждовна вода прониквала в долния пласт от кварцов пясък. Така те започнали да се спояват здраво помежду си и да образуват от горе на долу големи каменни стълбове подобно на сталактитите в пещерите.

Повечето големи каменни колони са кухи. Това накарало някои учени да смятат, че тук е имало растения от рода на тропическите мангрови дървета. Около тях с времето се образували каменни колони. След като растенията изгнили, останали кухините. Други смятат, че това са останки от големи скали, върху които е протичал ерозионен процес, докато трети предполагат, че са коралови образувания.

Засега истината остава скрита някъде там – на 18 км западно от Варна.

Без верен или грешен отговор тестът за въображение,

наречен Побитите камъни, продължава да предизвиква посетителите. Така се раждат любимите на много туристи образи на Самотника, Малкия и Големия трон, Гъбата, Войника, Камъка на плодородието, Семейството. Тъй като всеки има право на свой собствен отговор, тези камъни нямат табели с подарените им имена. Единствено приликата може да подскаже или да им даде нова титла.
Освен за въображението Побитите камъни е и реален тест за интелигентност. Посетителят отличник ще направи своята разходка с обувки в ръка, без да взема безразборно камъни за спомен или да оставя боклуци след себе си. Неслучайно това място е предпочитано от терапевти и биолечители от цял свят.

Неговата силна енергия може да се усети от всеки,

собено ако докосва пясъка с боси крака и обгръща каменните колони дори и за малко. Доказателство в услуга на скептиците е фактът, че в района растат много лечебни билки, най-вече глог – белег за наличието на силна енергийна зона. Единственото място в Побитите камъни, където се е намесила човешка ръка, е при оформянето на каменен кръг, който се намира в самия край на местността, около три невисоки колони. Смята се, че това е и най-силният енергиен център.

Местността Побитите камъни не само разказва много, но и предлага много. Освен положителната енергия там съществуват 240 растителни вида, някои от които много редки, 7 вида бозайници и 21 вида птици. А близо до замрялата каменна гора тече най-лековитата вода в България за бъбречни заболявания.

За нея народът също е разказал легенда.

На това място преди много, много години достигали морски вълни. Брегът се охранявал от титани, които били подчинени на Бога. Недалеко имало малко селце, в което живеел млад мъж. Той бил безсмъртен, защото Бог му разкрил своето име. Но го предупредил, че ако разкаже пред друг тази велика тайна, отново ще се превърне в простосмъртен.

Един ден човекът се разхождал по морския бряг и срещнал невероятно красива девойка. Когато се върнал в селото, разбрал, че тя е определена за съпруга на водача на титаните. Тогава младият мъж отишъл при тях и ги помолил тя да бъде негова невеста. В замяна обещал да изпълни едно тяхно желание. Те дълго мислили и се съгласили при условие, че им разкрие името на Бога. Младежът се стъписал, но обещал да им отговори преди изгрев слънце.

Цяла нощ мислил

какво да прави. Час преди уречената среща избрал своята любов пред безсмъртието. Отишъл при титаните и им казал, че е съгласен, но ги помолил за малко време. Тогава започнал да подрежда пазачите на брега и накрая казал: „Аз току-що написах името на Бога с вашите тела”. Бог останал удивен от тази постъпка в името на любовта. С първите слънчеви лъчи титаните се превърнали в каменни колони. Това било божието наказание. Младежът тръгнал да дири своята любима. Щом я открил и се прегърнали силно, под краката им бликнал извор с вълшебна вода.

Човекът е човек, когато е на път. Пристигне ли на правилното място – в местността Побитите камъни например, той би могъл да докосне с ръка митовете и боговете. Стига да се представи добре на теста за въображение.

Автор: Пламена Маркова

Ключови думи:
Коментари