През 1997 г. в Европейската научна комисия за храните постъпва молба за разрешение продуктите на стевията да могат да ползват названието „нова храна”. Регламентът за новите храни определя, че продукти, идващи от други култури, трябва да бъдат с доказана безопасност, преди да им бъде дадено разрешение да се продават. За природен продукт като стевията обаче по това време няма такива неоспорими доказателства. Набирането им би било възможно с помощта на мащабно изследване с огромна цена. През 1999 г. молбата за използването на стевията в различни храни е отхвърлена от научната комисия със следните мотиви: „Няма достатъчно данни, за да се гарантира пълната безопасност за здравето”. Идеята е да се вземе решение по-нататък след допълнителни изследвания.

През 2006 г. Световната здравна организация прави цялостен преглед на експериментите със стевия през последните години както с животни, така и с хора. Докладът на организацията

не открива каквито и да било доказателства за канцерогенно действие

на екстрактите от растението. Изводът е, че „производните стевиозид и ребаудизид не са генотоксични както при лабораторни изследвания, така и в естествена среда”.

След многократните изследвания по света през последните няколко години, доказващи, че стевията не причинява здравни проблеми, новата Европейска агенция за безопасността на храните (EFSA) отново прави анализ на стевиол гликозидите, извличани от листата на растението. През март 2010 г. тя дава своето становище, като препоръчва дневна доза от веществото от 4 милиграма на килограм телесно тегло. На тази база през ноември 2011 г. Европейската комисия разреши използването на стевиол гликозидите като хранителна добавка. 

Компанията PepsiCo вече използва подсладител, извлечен от стевията, в нискокалоричните си сокове „Тропикана”. Coca-Cola също обяви, че планира да продава напитки, съдържащи нейния собствен подсладител от стевия – ребиана. 
Изглежда, парагвайските индианци са имали право.

Автор: Калина Маркова