Съществуват много клинични опити с живи организми, доказващи, че продължителното използване на стевия е безвредно - за разлика от страничните ефекти при някои подсладители. Интересното е обаче, че за растението

се разпространяват всякакви митове.

дин от най-известните е, че индианките са ползвали растението като естествен контрацептив. За проверка на това твърдение са правени няколко изследвания с гризачи. Те показали, че даже при употреба на стевия в количество 500 пъти над дневната препоръчителна доза не е наблюдаван отрицателен ефект върху тяхната плодовитост. Сред индианците в Южна Америка също било правено проучване дали вземат стевията като противозачатъчно, но не било установено нищо такова.

Друг мит твърди, че стевията причинява рак. За проверка на истинността му в Япония отново са проведени изследвания с гризачи. Сравнявани са две групи – на едната са давани стевиозиди, а на другата – не. След това са изследвани тъканите и органите на гризачите, вземали стевия, но не е открита никаква промяна в тях. Тъкмо обратното, индианците в Парагвай са използвали успешно стевията за

лечение на рак на гърдата

и срещу увреждане на бъбреците.

През 1985 г. изследване на Университета на Илинойс в Чикаго обявява, че стевиолът – производно вещество от стевиозида и ребаудизида, е мутаген (фактор, водещ до генетични изменения в клетката) в присъствието на екстракт от черния дроб на плъхове. В научните среди експериментът обаче е критикуван заради неясната методика, при която получените данни са тълкувани некоректно и не може да са достоверни. По-голямата част от изследванията по света през следващите години показват отсъствие на вредни последствия при използването на стевията.

През 1991 г. след получено анонимно оплакване от компания Американската агенция за храните и лекарствата

обявява стевията за „небезопасна хранителна добавка”

и ограничава вноса й в страната. Официалната причина е, че „токсикологичната информация за стевията е недостатъчна, за да докаже безопасността й”. Защитниците на растението смятат, че това решение е противоречиво и нарушава собствените правила на агенцията. Според тях естествени вещества, използвани до 1958 г., за които не е съобщавано за вредни последствия, трябва като цяло да бъдат признавани за безопасни. Поддръжниците на стевията тогава изказват мнение, че агенцията вероятно е действала

под натиска на големи производители на захар

(т.нар. бяло злато). Други пък подозират, че натискът е от производителите на изкуствени подсладители. Стевията остава забранена в САЩ до 1995 г. Тогава законът за диетичните добавки, приет предишната година, принуждава агенцията за храните да преразгледа позицията си и да позволи стевията да бъде използвана като диетична добавка, но не и като хранителна добавка.