Притча за есента

09 октомври 2018 г., 14:22
479

 pluie_r / Shutterstock

В една гъста, тъмна гора се заселила Есента. Всички Зверове и Птици, които живеели там, я попитали: „Защо се криеш така далече от хората?“

Есента им отвърнала: „През цялото време плача по избледняващата красота на отиващото си Лято. Моите сълзи са така горчиви и студени, че Земята се изпълва с тях и върху нея остават замръзнали локви, над които надвисват тежки облаци. Изчезват цветовете, светът наоколо става сив и унил. Денят на бърза да се събуди, опитва се все по-бързо и бързо да угасне.“

„Не може да оставим Хората без надежда да натрупат Опит!“ – в един глас извикали зверовете и Птиците, - „Всичко на този Свят и в живота на Хората има специално значение.

Пролетта – това е зараждането на живота и детските мечти за бъдещето.

Лятото – време за надежди и желания.

Есента – опитът, който помага да изберат правилното желание.

Зимата – мъдростта, с която леко и просто се заражда нова мечта.“

Есента не намерила как да възрази и се върнала при Хората, издухвайки с порива на вятъра и последните листа от дърветата.

Защото Хората имат нужда да получат Мъдрост, като трупат Опит, запазят Надеждата и вярват в Мечтите!

Ключови думи:
Коментари