Събирането на всички факти дава възможност на Кид и Пиантадоси да изградят хипотезата си. Връзката между размера на главата и интелигентността създава стимули за бебетата да се появят по-рано. Но връзката между продължителността на отглеждането и интелигетността може би всъщност движи всичко.
Трябва да си по-умен, за да се грижиш за по-безпомощни създания, което означава, че имаш нужда от по-голям мозък, което пък означава, че бебетата трябва да дойдат на бял свят дори на много по-безпомощен етап от развитието си, тъй като има определен размер на мозъка им при раждане, определен от физиологията му. И така цикълът продължава.
Разбира се, теорията е просто това – модел. За да се докаже, трябва да се вземе предвид размерът на главата, времето на раждане и интелигентността по време на цялата човешка еволюция, за да се види дали се раждаме по-рано, ако ще ставаме по-умни – данни, които няма как да се съберат. (Кид подчертава, че тази теория подкрепя, но не измества предишните: тя може да си съществува съвместно и с метода на Дънбар, и с т.нар. метаболитни баланси на интелигентността, които постулират, че храносмилателната ни система е позволила мозъкът ни да има по-високи метаболитни нужди и че ставаме по-умни, за да можем да намираме и споделяме по-трудна за събиране храна.)
Но има някои много интригуващи доказателства. Например, животните, които не са живородни, не са се развили до такива нива на интелигентност, което предполага връзка между живото раждане и мозъчната сила. А при съвременните хора се появяват няколко доказателства, които предполагат, че е по-вероятно по-умните родители да имат поколение, което ще оцелее. При ограничено изследване на 222 сръбкини от ромски произход станало ясно, че коефициентът на интелигентност при майките и смъртността на децата били обратнопропорционални, т.е. колкото е по-високо IQ-то на майката, толкова по-ниска е детската смъртност.
При по-широк формат на изследване през 1978 г. в Калифорния е установено, че годините обучение били свързани с нивата на детската смъртност. Световните изследвания по епидемиология твърдят, че се наблюдава намаляване на смъртността със 7 до 9 процента за всяка година образование на майката. Нито едно от тези доказателства не е достатъчно убедително, но предполагат доста неща.
Разбира се, има и следващ въпрос: защо този цикъл се случва при хората, но не и при лемурите? Когато питахме Кид за това, тя каза, че теорията им не дава отговор – вероятно е въпрос на чист генетичен късмет, който се е засилил с времето. Като сме ставали по-умни, сме били по-способни да се грижим за новородените си, така че те са можели да се раждат и по-безмощни и да ни дават възможност да ставаме дори още по-умни.
Още един интересен начин да се разгледа хипотезата са близнаците. Обикновено те не са напълно износени. Това значи ли, че близнаците са по-интелигентни от останалите хора, след като е необходимо повече време за обгрижването им, и също така, ако дадена майка е близнак, то това означава ли, че ще роди по-умни деца? „Много добър въпрос – да се разгледат близнаците и дали това води до по-висока интелигентност”, казва Кид. „Това е предсказуема хипотеза” и такава, която може да включат в новото си изследване за наследствеността при близнаците.
