10 пухкави факта за норвежката горска котка

27 октомври 2017 г., 08:22
7000

ataglier / Shutterstock

Норвежката горска котка е известна със своята пухкава и гъста козина, голямо тяло и социален характер. В следващите редове ще ви представим още няколко други забавни факта за това скандинавско животинче.

Това са котки-воини

Произходът на тази порода е обвит в мистерия. Норвежките горски котки вероятно са свързани с черно-белите късокосмести котки от Великобритания, които викингите са взимали със себе си на корабите им, за да ловят мишки. Те обаче може и да са потомци на дългокосместите котки, донесени в Скандинавия от кръстоносците.

Най-ранните роднини на това животинче са бродили горите на Норвегия и са се чифтосвали с дивите и домашните котки. През годините са се развили в породата с дълга, гъста козина и едро тяло, която познаваме днес.

Те са митични същества

Норвежките горски котки не са най-обикновен домашен любимец. Те са истинска легенда. Норвежките митове разказват историята на скогат– дългокосместа приказна планинска котка, която можела да се катери по стръмните скали така, както никое друго животинче от този вид. До голяма степен заради своя размер, кожух и възможност да катери дърветата, норвежката горска котка вероятно е вдъхновила легендите за скогат (в превод - "горска котка“).


Снимка: Elisa Putti / Shutterstock

Скогат е била любимец на Фрея – норвежката богиня на любовта и красотата. Според някои тя е пътувала с каляска, теглена от котки. В една норвежка легенда пък Тор губи съревнование по сила с Йормунганд, преобразил се като скогат. Благодарение на тези митове някои развъдници днес наричат тази порода и „скандинавски скогат“.

Това е националната котка на Норвегия

Крал Олаф V от Норвегия постановява, че това животинче е националната котка на страната.

Почти са се превърнали в изчезнал вид

Фермерите и моряците са харесвали норвежката горска котка заради умението й да лови мишки. Чак през 30-те години на миналия век обаче познавачите обръщат специално внимание на породата.


Снимка: Guliver / iStock

По време на Втората световна интересът към норвежката горска котка намалял. Тя била на ръба да се превърне в изчезнал вид заради кръстосването й с различни породи. Благодарение на установяването на специална програма, свързана с развъждането, бъдещето на това животинче било подсигурено.

През 1977 г. норвежката горска котка е призната официално за порода.

Популярни са в Европа

Особено в Скандинавия. Прякорът й е “wegies”, което е съкращение от Norwegians (норвежци). Във Франция също е популярна.

Огромни са

Норвежката горска котка е доста по-голяма от повечето котки (и дори от някои дребни породи кучета). Тежи между 6 и 10 килограма.

Имат зимни кожуси

Въпреки че норвежките горски котки могат да имат всякакви разцветки, те имат едно общо нещо помежду – двупластен кожух, който отблъсква водата. Освен това разполагат и с туфи в ушите и пръстчетата си, които изпълняват ролята на естествени ушанки и ботуши. Именно благодарение на тези полезни физически характеристики породата успява да оцелее в суровия скандинавски климат.

Податливи са на най-различни заболявания

За съжаление норвежките горски котки не са толкова издръжливи, колкото своите древни стопани – викингите. Податливи са на наследствени сърдечни заболявания, бедрена дисплазия и състояние, наречено болест на натрупване на гликоген тип IV.

Родственици са на мейн кун

Двете породи на практика приличат на братовчеди. Това не е случайно. Генетични тестове показват, че мей кун произлизат както от норвежката горска котка, така и от вече неизвестна (изчезнала) домашна порода котки.


Снимка: Guliver / iStock

Трудно ви е да ги различите? Потърсете отличителните им белези. Норвежката горска котка има триъгълно лице, докато това мейн кун е клиновидно – с високи скули.

Отлични катерачи са

Виждали ли сте някога котка да тича презглава надолу по някое дърво? Ако отговорът е да, то най-вероятно това е било норвежка горска котка.

Ключови думи:
Коментари