Нова телескопна система успя да заснеме Луната от Земята с най-високата резолюция до момента с помощта на радарна технология.

Подвигът е резултат от многогодишен труд, а крайният резултат е впечатляващо детайлен. Основният фокус на фотографията е лунният кратер Тихо – едно от най-характерните образувания на Луната. Въпреки че снимката е направена от стотици хиляди километри, тя създава илюзията, че буквално се намирате над повърхността на единствения естествен спътник на нашата планета.

Резолюцията на полученото изображение е 5 на 5 метра и съдържа приблизително 1,4 млрд. пиксела. То обхваща целия кратер Тихо (с диаметър 86 км), както и околностите.

От този птичи поглед всяка гънка по повърхността на Луната изпъква с впечатляващи детайали.

Радарното изображение на кратера Тихо. Източник: NRAO/GBO/Raytheon/NSF/AUI

Телескопът „Грийн Банк“ на Националната научна фондация се намира в Западна Вирджиния. Това е най-големият радиотелескоп в света, който може да се върти напълно свободно. Това позволява на астрономите да го насочват в която посока пожелаят.

По-рано тази година сателитната му чиния бе снабдена с нов радиопредавател, разработен от Raytheon Intelligence & Space, който може да изпраща импулси в близкото космическо пространство. Всеки един от тези сигнали отскача от повърхността на Луната и се улавя от VLBA (Very Long Baseline Array) – система от десет радиотелескопа на Националната радиоастрономическа обсерватория, която също се намира в Западна Вирджиния.

„Получените импулси се съпоставят един с друг и анализират, за да се получи изображение“, обяснява Гейлън Уотс, инценер от обсерваторията "Грийн Банк".

През януари изследователите тестват системата, като правят радарно изображение на мястото на кацане на „Аполо 15“. По този начин те доказват, че могат да правят снимки с висока резолюция от Земята.

Радарното изображение на мястото на кацане на "Аполо 15". Източник: Sophia Dagnello/NRAO/GBO/Raytheon/AUI/NSF/USGS

Месеци по-късно правят дори по-детайлна фотография на кратера Тихо.

„Предавателят, целта и приемниците се движат постоянно, докато самите ние пътуваме из Космоса – обяснява Уатс. – Може и да си мислите, че това затруднява създаването на снимката. В действителност обаче получаваме повече важни данни.“

Поради факта, че всеки един радарен импулс съдържа информация от малко по-различна ориентация, астрономите могат да получат данни за повече ъгли, отколкото при едно неподвижно наблюдение.

Това означава, че учените могат да изчислят дистанцията до целта и скоростта на тази цел с много по-голяма прецизност.

„Никога досега не сме записвали радарни данни като тези на подобно разстояние или резолюция – обяснява Уатс. – В миналото това е правено на дистанция от няколкостотин километра, но не и на стотици хиляди километри, както при настоящия проект, и не с високите разделителни способности от около метър на тези разстояния."

Според Уатс преди 10 години щяха да ни бъдат необходими месеци, за да извършим необходимите изчисления и да получим изображение от един-единствен радарен сигнал. При по-голям брой сигнали изчисленията щяха да отнемат години.

Астрономите се надяват, че новата технология ще ни позволи да изследваме невиждани досега части от Слънчевата система – при това от уюта на нашата собствена планета.

Източник: Science Alert