На 2 януари в 21,26 ч (EST време) китайска сонда направи това, което никой човек или машина не е постигала досега, и кацна на обратната страна на Луната и по-специално - в кратера Фон Карман в южното полукълбо. Малко след това сондата, кръстена на китайската богиня на Луната Чанъе, изпрати и първите впечатляващи снимки.

През следващите месеци сондата ще използва своите инструменти, за да анализира тази недокосната от човек или машина повърхност, което може да помогне на учените да научат повече за структурата и геологията на нашия спътник.

Учените избират кратера, в който "Чанъе-4" ще навлезе, тъй като той е един от "най-големите ударни кратери в Слънчевата система и най-големият, най-дълбокият и най-старият басейн на Луната", казва Андрю Коутс, професор по физика в Лабораторията за космически науки "Мълард" към Калифорнийския университет, пред BBC News. Ако имаме късмет, ще успеем да проучим мантийната скала, извадена на повърхността вследствие на удара.

Приливните сили на Земята са забавили въртенето на Луната до такава степен, че една и съща страна на Луната винаги е с лице към Земята – феномен, познат като синхронно въртене.  Поради тази причина първоначално "Чанъе-4" трябва да подава данните (включително изображения на терена) към спомагателен сателит над обратната страна на Луната, който ги препраща към нас.

Спускаемият апарат носи и оборудване за биологични експерименти, с което ще се опита да отгледа цветя и картофи от вида Arabidopsis. Оборудването ще пренасочва естествената светлина от повърхността на Луната към разсадите, като по този начин ще се стимулира фотосинтезата. Надеждата е, че растенията ще растат и ще отделят кислород, с който ще се хранят копринените буби, също на борда на спускаемия апарат, които от своя страна ще издишат въглероден диоксид и ще отделят отпадъци, за да хранят растенията.

Екстремните и променливи температури на повърхността обаче ще представляват сериозно предизвикателство. Когато Слънцето грее на повърхността, температурите могат да достигнат над 100°C и да паднат под -100°C, което прави поддържането на живот на спътника изключително трудно.

Надеждите на Китай за живот на Луната обаче не се изчерпват с картофите и копринените буби.

"Нашият експеримент може да помогне за натрупване на знания за изграждане на лунна база и дългосрочно пребиваване на Луната", казва главният директор на експеримента и вицепрезидент на университета в Чунцин Лиу Ханлун пред SpaceDaily през април 2018 г.

След като успешно приземиха сонда на обратната страна, те са поне с една стъпка по-близо до тази амбициозна цел.

NASA и Европейската космическа агенция поздравиха в Туитър китайската мисия за историческото постижение.

Обратната страна е видяна за първи път от хора през 1959 г., когато съветският космически кораб "Луна 3" изпраща обратно това размито, но и доста зашеметяващо за времето си изображение по-долу.

През идните месеци ще можем да видим още близки кадри на обратната страна на Луната.

Вляво - обратната страна на Луната, заснета през 1959 г., вдясно - по-нова снимка на NASA.

Източник: IFLScience