С изгряването на Венера на вечерното небе си припомних един забавен анекдот, свързан с близък мой приятел, а именно Джордж Лови - добре познат лектор по астрономия, който почина през 1993 г.
Една вечер, по време на открито наблюдение в обсерваторията на колежа "Бруклин" в Ню Йорк, телескопът беше насочен точно към Венера, която демонстрираше деликатна форма на полумесец по това време. Няма да забравя един студент, който гледаше през окуляра на телескопа и упорито настояваше, че това е Луната. Когато Джордж посочи небето с цел да покаже, че Луната я няма, студентът отвърна: „И какво от това? Не е ли телескопът уредът, който ви показва неща, който не можете да видите без него?“
Тази история ме накара да се замисля за редица популярни заблуди в астрономията. Това е моят личен списък, съдържащ десет такива, без да са подредени в определен ред.
1. Защо повечето метеоритни дъждове всъщност не „валят“?
Когато медиите съобщават за предстоящ метеоритен дъжд, първото нещо, което хората си представят сигурно е небе, от което се изсипват метеори като вода от маркуч.
За съжаление, в почти всички случаи средната стойност на метеоритния „душ“ е много по-малка от очакваната. Обикновено ако сте навън в ясна нощ може да видите между три и шест „падащи звезди“ в рамките на един час.
В някои определени нощи почасовата ставка може да бъде малко по-висока. При тези случаи астрономите казват, че „метеоритния дъжд“ е в ход. В средата на август или средата на декември, например може да забележите, че метеоритите са в сравнително изобилие (по един на минута). Всъщност през тези месеци на годината условията за наблюдение на „падащи звезди“ са най-добри, макар че едва ли бихте забелязали когато „метеоритния дъжд“ е в ход. Галерия със снимки от този небесен спектакъл може да намерите тук.
Има редки случаи, при които Земята взаимодейства с гъста следа от прах наскоро оставена от преминаваща комета. При наблюдението на този феномен метеорите изглеждат сякаш буквално се изливат от небето. За съжаление такива възможности са рядкост. На 31 май 2022г. обаче, може да получим шанс да станем свидетели на истинска „буря“ от метеори, с потенциални темпове от няколко хиляди „падащи звезди“ на час. През тази нощ Земята може би ще премине през гъст облак от прашни отломки, който остана след разпадането на неизвестна комета през 1995г.
2. Могат ли изкуствените спътници наистина да бъдат видяни с невъоръжено око?
Определено! В действителност много хора са изненадани от факта, че обекти в орбитата на стотици километри над главите ни могат лесно да бъдат наблюдавани без употребата на бинокъл или телескоп. От пускането на първия спътник, „Спутник“ през 1957 г. до наши дни, броят на апаратите в космоса е нараснал главоломно. В момента има около 10 хил. сателити в орбита около Земята.
Ако излезете навън и започнете внимателно да проучвате небето в часовете, близки до зазоряване ще имате уникалния шанс да чакате не повече от 15 минути, за да видите някой случаен сателит в орбита. Повечето са твърде бледи, за да се видят с невъоръжено око, но няколкостотин от тях са достатъчно големи и се намират на не много голяма височина над Земята (160/640 км), за да бъдат забелязани с просто око. Галерия със снимки може да намерите тук.
Сателитите са видими през нощта, защото са осветени от слънцето. Обект, навлизащ в сянката на Земята веднага изчезва от поглед и преследва някаква невидима пътека, докато отново не бъде огрят от слънчевата светлина.
Международната космическа станция е най-яркият обект, направен от човека пътуващ около планетата ни. В орбита около Земята на средна височина от 355 км, тя изглежда, че се движи толкова бързо, колкото свръхзвуков самолет. Може да ви прозвучи невероятно, но тя прекосява небето за 04:58 минути. Възможността да бъде объркана с други въздухоплавателни обекти е голяма, като астрономите споделят, че в някои случай може да изглежда като съперник на Венера по отношение на блясъка, който отразява.
3. Защо кометите не създават впечатлението, че се движат бързо?
Преди да получите отговор на този въпрос, помислете върху това: Виждали ли сте някога Луната да се движи подобно на метеор? Отговорът, най-вероятно е не. Въпреки че най-големия естествен спътник на Земята се върти около нея с над 3200км/час, нейните орбитални движения са едва доловими за човешкото око.
Луната сякаш пълзи в диапазона около собствената си широчина на изток срещу фона на звездите. Същевременно ярка комета, видима с просто око може да се движи с десетки хиляди км/час през вътрешната Слънчева система. Разстоянието, на което може да се намира обекта от Земята вероятно ще се измерва в десетки милиони километра.
Така че, докато някоя ярка комета наистина създава впечатлението, че се движи, то това е резултат от разстоянието, на което се намира от Земята. Само че, при появата й нощем (само тогава можем да я видим) ще изглежда сякаш едвам помръдва заради фона на звездното небе. В крайна сметка се оказва, че комета, която се движи в небето по начин, подобен на този на Луната (или останалите планети например) може да ни заблуди, че това летателния път някой метеор.
