Астрономи откриха нов тип вълни в Слънцето. Те са наречени високочестотни ретрогради (HFR), тъй като се движат в посока, противоположна на въртенето на звездата. Освен това изглеждат досущ като вихри по повърхността на Слънцето.

Вълните се отличават с няколко неочаквани характеристики, но най-озадачаващата е тяхната скорост. Според учените, които публикуват своя доклад в Nature Astronomy, те се движат три пъти по-бързо от Росби-Хоруиц – вълни със звездни размери, които се появяват вследствие на ротацията на Слънцето около оста си. Но защо са толкова бързи?

Според екипа съществуват три потенциални обяснения. Отправната точка е, че е възможно тези вихрушки да набират скорост вследствие на кориолисова сила – същата, която тук на Земята кара течностите да се въртят обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по часовниковата в Южното. Това обаче само по себе си не може да обясни скоростта на тези вълни. Ето защо екипът достига до три възможни потенциални модификатора. Един от тях може да е магнетизмът. В края на краищата Слънцето е сфера от сияеща плазма със силни магнитни полета, които вероятно играят някаква роля. Вторият е друго доста очевидно обяснение – гравитацията. Ефектът на тази сила би могъл да променя или да усилва вихрушките. И накрая идва ред на конвекцията. По-горещата плазма от вътрешните региони на Слънцето се издига, а по-студената в близост до повърхността потъва. Това потенциално може да оказва влияние върху скоростта на тези вълни. И така, кой от трите сценария предпочитат самите изследователи? Явно нито един от тях.

„Ако HFR вълните могат потенциално да бъдат приписани на който и да е от тези три процеса, то откритията биха могли да отговорят на някои отворени въпроси, свързани със Слънцето – казва Крис Хенсън от филиала на Нюйоркския университет в Абу Даби и водещ автор на изследването. – Тези нови вълни обаче, изглежда, не са резултат от тези процеси и това е вълнуващо, тъй като поставя изцяло нов набор от въпроси.“

Все още не знаем изключително много неща за Слънцето. Неговата активност засяга целия живот на Земята и като се има предвид, че е най-близката до нас звезда, то представлява и един своеобразен прозорец към всички останали звезди във Вселената.

Източник: IFLScience