Ново изследване твърди, че една от причините скалистите светове да не са обитаеми вероятно е свързана с техния размер. Изглежда, че някои планети и спътници не са достатъчно големи, че да успеят да задържат молекули, които са ключови за формирането на живота. И Марс е сред тях.

Изследователите решават да потърсят следи от наличието на различни изотопи на калия в марсианските метеорити. Калият е умерено „летлив“ – той спада към групата от елементи и смеси, които планетарните тела могат да изгубят. Водата също – тя пък е малко по-летлива.

Знаем, че някога на Марс е имало вода. Марсианският пейзаж е белязан от древни езера и речни долини. Къде е отишла? Все още не знаем със сигурност. В конкретното изследване калият е използван като трасиращ елемент за водата. Екипът открива, че Марс е изгубил много по-голямо количество калий в сравнение със Земята (която е по-голяма и по-мокра от Марс), но не чак толкова много, колкото Луната или астероидът Веста (много по-малък и по-сух). Ето защо учените спекулират, че когато става дума за задържането на тези молекули (като водата например) и развиването на живот, размерът на космическото тяло вероятно е от значение.

„Съдбата на Марс е била предопределена още от самото начало“, казва проф. Кун Ванг от Вашингтонския университет, един от водещите автори на проучването. Според него най-вероятно скалистите планети трябва да надвишават определен размер, за да могат да задържат достатъчно вода, която да доведе до развитието на живот, и да направят тектониката на плочите възможна. И тяхната маса е по-голяма от тази на Марс.

Взаимоотношението между гравитацията на обекта и количеството летливи вещества вероятно е оказало влияние върху това колко мокър е бил Марс в миналото.

„Няма съмнение, че някога по повърхността на Марс е имало течна вода. Но колко точно? Трудно е да определим с дистанционни измервания и проучвания, извършени единствено с марсоходи – добавя Ванг. – Съществуват множество модели за общото количество вода на Марс. При някои от тях Марс дори е бил по-мокрър от Земята. Ние обаче не вярваме, че случаят е бил такъв.“

Летливите вещества се губят и вследствие на това колко лек става даден планетарен обект. Учените трябва да вземат предвид и този фактор, както и много други, когато определят дали Марс би могъл (или някога е) поддържал живот и какви са шансовете екзопланетите – световете отвъд Слънчевата система – да са обитаеми.

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Източник: IFLSciecne