Китайският марсоход „Журонг“ е оборудван с георадарна система (GPR), която му позволява да надникне под повърхността на Марс. Именно благодарение на нея той открива неправилни многоъгълни “клинове”, разположени на дълбочина около 35 метра по цялото протежение на пътя на робота.

Обектите са с диаметър от сантиметри до десетки метри. Учените смятат, че погребаните многоъгълници са резултат от циклите на замръзване и размразяване на Марс преди милиарди години, но те може да са и с вулканичен произход (образувани от охлаждащи се потоци лава).

Марсоходът „Журонг“ каца на Червената планета в района на равнината Утопия (Utopia Planitia) на 15 май 2021 г., с което Китай стана втората страна, която някога успешно е приземила марсоход на Марс.

Симпатичният роувър, кръстен на китайския бог на огъня, изследва мястото на кацане, изпрати снимки (включително селфи със спускаемия апарат, направено от дистанционна камера), изучи топографията на Марс и извърши измервания със своя георадар.

Първоначално мисията на „Журонг“ трябваше да продължи 3 земни месеца, но той работи успешно малко повече от година, след което влезе в планирана хибернация. От май 2022 г. насам не е изпращал каквито и да било сигнали към нас.

Изследователи от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките, които анализират данните от „Журонг“, заявиха, че георадарът представлява важно допълнение към орбиталните радарни изследвания от мисии като „Марс Екпрес“ на Европейската космическа агенция и китайския орбитален апарат „Тянвен-1“.

Те заявиха, че георадарното изследване на място може да предостави критични локални детайли за плитките структури и състав в рамките на приблизително 100-метрова дълбочина по трасето на марсохода.

Топографска карта на Utopia Planitia (а), показваща местата за кацане на марсохода "Журонг", спускаемия модул "Викинг 2" и марсохода "Пърси". Четири локални региона (c-f) с многоъгълен терен са отбелязани с бели квадрати. Източник: NASA/JPL/University of Arizona

Utopia Planitia е гигантска равнина, разположена в рамките на Утопия, най-големият идентифициран ударен басейн на Марс (както и в Слънчевата система) с приблизителен диаметър 3300 км. По време на работата си марсоходът изминава общо 1921 метра.

Изследователите, ръководени от Лей Чжан, пишат в статията си, публикувана в Nature, че радарът на марсохода е открил шестнадесет многоъгълни клина на разстояние от около 1,2 км, което предполага, че можем да открием подобен терен под Utopia Plantia на същото разстояние.

Тези характеристики вероятно са се формирали преди 3,7 - 2,9 милиарда години по време на къснохесперианската-ранноамазонската епоха на Марс, "може би с края на древната влажна среда. Палеополигоналният терен, със или без да е ерозирал, впоследствие е бил погребан" от по-късни геоложки процеси.

Схематичен модел на процеса на формиране на многоъгълния терен на мястото за кацане в "Журонг". а) Пукнатини от термично свиване на повърхността. б) Пукнатини, запълнени от воден лед или почвен материал, в) Стабилизиране на полигоналния терен на повърхността през късния хеспериан-ранния амазонски период, г) Палеополигоналният терен, със или без ерозия, впоследствие е погребан чрез отлагане на материали през амазонския период. Източник: Zhang et al.

Въпреки че редица предишни мисии са засичали полигонов терен в няколко области на Марс, за първи път се натъкваме на данни за погребани многоъгълни елементи.

Изследователите пишат, че погребаният терен изисква студена среда, която може да е свързана с процесите на замръзване и размразяване на вода/лед в южната част на Utopia Planitia на ранния Марс.

"Потенциалното наличие на вода и лед, необходими за процеса на замръзване и размразяване в клиновете, може да следствие от криогенно предизвикана смукателна миграция на влага от подземен водоносен хоризонт на Марс, снеговалеж или дифузия на пари за отлагане на порен лед", обяснява статията.

По-ранни изследвания от радарните данни на „Журонг“ показват, че многобройни наводнения през същия период от време са създали няколко слоя под повърхността на Utopia Planitia.

Въпреки че в новия научен труд се посочва, че най-вероятният възможен механизъм за образуване е свиване на почвата от влажни седименти, които изсъхват, създавайки пукнатини от кал, свиването от охлаждаща се лава също би могло да доведе до пукнатини от термично свиване.

Така или иначе учените отбелязват, че значителна промяна в климата на Марс е довело до образуването на многоъгълните структури.

Източник: Universe Today