Европейската космическа агенция (ЕКА) обяви, че ще подкрепи проекта „Лунна светлина“ (Moonlight), подготвян от консорциум от частни компании и институции. Те планират да изстрелят съзвездие от сателити, за да създадат постоянна комуникационна връзка около Луната.
Благодарение на предстоящата международна програма „Артемис“ (Артемида), оглавявана от NASA, хора би трябвало отново да стъпят на Луната до 2024-та (въпреки че шансовете това да се случи в предвидените срокове намаляват). ЕКА ще предостави ключови компоненти за предстоящите мисии, включително комуникационния модул за „Лунър гейтуей“ - новата космическа станция около земния спътник – както и комуникационното реле (като „Лунър Патфайндър“).
Двата консорциума, ръководени от Surrey Satellite Technology Limited и Telespazio, са си поставили за задача да изградят комуникационна връзка между нашата планета и Луната. ЕКА се надява, че това ще намали разходите на бъдещите мисии до нашия спътник.
„Една трайна връзка с Луната дава възможност за устойчиво изследване на космоса за всички наши международни партньори (включително търговски космически компании). Използвайки поддържаната от ЕКА телекомуникационна и навигационна услуга за Луната, изследователите ще могат да се движат безпроблемно и да предават на Земята всички знания, придобити от тези лунни мисии“, казва Елоди Виау, директор на телекомуникациите и интегрираните приложения.
„Здравата, надеждна и ефективна телекомуникационна и навигационна система ще направи десетките индивидуални мисии, планирани за Луната, по-рентабилни и ще даде възможност на по-малките страни да се превърнат в космически държави, вдъхновяващи следващото поколение учени и инженери.
Но всички обаче са развълнувани от тези планове (или подобни, например тези на NASA за създаване на 4G / LTE мрежа на Луната). Такъв подход би могъл да попречи на изграждането на гигантски радиотелескоп в един от кратерите на земния спътник. Проектът, известен като „Лунен кратерен радиотелескоп“ (LCRT), беше наскоро награден с 500 000 долара от NASA.
LCRT ще се намира на „обратната“ страна на Луната и благодарение на това свое уникално местоположение, както и на липсата на смущения, ще може да изучава т.нар. космически тъмни векове, т.е. периодът, когато звездите все още не са се били родили. Това би станало чрез изучаване на фините емисии, отделяни от водорода в продължение на стотици милиони години.
Наличието на голям брой комуникационни спътници със сигурност ще повлияе на подобен проект, както и на други научни изследвания, които изискват лунното небе да остане възможно най-девствено. Вероятно ефектът ще е същият, който и сателитните съзвездия оказват влияние върху земната астрономия днес.
Източник: IFLScience
