Бунтовниците от третия спътник - един фантастичен роман на Валери Колев

Бунтовниците от третия спътник. Част № 9. Valeriwax

         На втората седмица, откакто бяхме тук на планета № 75, времето беше все така топло и приятно.  Един следобед аз си пушех лулата на терасата на каютата ни, а до мене Ким смучеше пепси. Ние се радвахме на хубавото време и на гледката пред нас. Из парка, долу пред кораба се разхождаха хора, а в далечината, на полигона на базата се провеждаше учение. Работата ни вървеше нормално. Войната пък, течеше без изненади за нас. Никой не знаеше колко време ще бъдем тук, но ние не се оплаквахме, защото тук беше особено приятно място. Зоната следяхме със 60 TV- сонди вече, а информацията обработвахме със три екипа на смени. Ние бяхме далече от военните действия, но не бяхме безучастни към войната, разбира се, не се съмнявахме във бойните възможности на нашите крайцери, а това ни даваше увереност и спокойствие. Палма донесе по някое време, кафе, та седнахме на кафе на терасата. Тук бяхме само тримата. Браун, Джейн и Никита бяха по пултовете си, Поки беше излязъл със кораба си на екскурзия, а игуанката Бронк беше на разходка в парка. Следобедът течеше нормално и приятно за нас. Отново ни застигнаха добри времена, а задълженията, които ни задържаха на тази планета, ни правеха добра услуга, да бъдем тук, вече втора седмица. Ким, очарователна както винаги ми се усмихна и каза:

        -Ще се разходим ли по- късно из парка?

         Аз смукнах тютюнев дим, позамислих се, преди да отговоря, а Палма каза:

        -Ще се разходим, разбира се! Довечера пред кораба ще има скара- бира купон!...

        -Ще се разходим, но по- късно!- казах аз.

         Бях се загледал в далечината, където се простираше езерото на базата. Няколко скутера в този момент наближаваха пристанището. Както винаги, нашите бази се строяха до река, езеро, или море. В дълбините на езерото щеше да се построи подводна крепост, която щеше да е още по- добре защитена от нападения и природни стихии. Както навсякъде из тази звездна система- Tulged, кипеше живот, строителство на колонии и бази, а тук в системата се стичаха потоци от хора, прииждащи от Земята и другите планети на Слънчевата система, търсещи добра работа и дом. Разбира се драконите, нашите добри приятели и наставници, канеха тук и същества от други планети. Бъдещето на звездна система Tulged беше блестящо. Със своите ненаселени или слабо населени планети, тази система даваше огромни възможности за заселване и колонизиране, а драконите и конкретно нашето AFJ знаехме, как да се възползваме от богатите възможности, отварящи се пред нас.

         *

         Беше следобедът на следващия ден, когато аз си пушех лулата пред пулта си, а през отворения люк нахлуваха шумове и звуци от джунглата, както и свеж, чист въздух, богат на озон. Цяла сутрин се бяхме разхождали из парка, а сега си почивахме на спокойствие, докато се ровехме из ефира и данните от нашите разузнавателни сонди. До мене както винаги бяха Ким и Палма, която беше донесла следобедно кафе, та поседнахме на кафе и сладки приказки, докато навън в базата хората се разхождаха на чист въздух. За по- късно пред кораба беше насрочен скара- бира купон, но вече се бяха насъбрали най- нетърпеливите. Все още нямахме заповед от Командаването да напуснем планета № 75, но това беше добре дошло, защото тук ни харесваше. Времето се беше случило хубаво, а времената сега бяха добри за нас и ние се радвахме на това. По- късно излязох на терасата и огледах местността, която се виждаше от тук. Природата беше страхотна, а моето настроение беше на завидно ниво, както беше и със моите приятели.

         *

         Два дена по- късно, в следобеда, аз седях зад пулта си и пушех лула. Навън вилнееше буря със силен вятър. От нашия екипаж наброяващ 300 души и 25 извънземни всички  бяха на борда на кораба. Времето не беше удобно нито за разходки, нито за купони на открито. В каютата беше тихо и спокойно, а моите колеги работеха по пултовете си. До мене бяха Ким и Палма, току- що направили кафе и чай за следобедната ни седянка. Скоро щяхме да се отдадем на питиетата си и на сладки приказки. Из кораба не беше оживено. Манхатън беше дал режим “задължителен сън” на 80% от екипажа ни. Нямаше много хора и навън из парка. Тази буря беше силна и  можеше да се излзиа само със скафандър и то при повишена лична гравитация. Войната продължаваше успешно за нас, но расата mestni’91 разполагаше със доста голяма флотилия, та не можеше да се приключи с тях бързо. Ние със нашите два кораба се явявахме координатори на военните действия и доставчик на пълна информация за обстановката в зоната. Това налагаше да стоим на планета № 75 и да се занимаваме със същото, отново и отново. Но ние не се оплаквахме, защото тук ни харесваше. Из базата по това време се провеждаше учение. Войници търчаха из полигона, а от време на време се чуваше и стрелба. Бях се изправил до люка с лулата си в ръка и наблюдавах как бурята си играе със високите по 20 м. дървета из парка. Стихията беше силна, а скоро заваля и дъжд. В това лошо време за нас беше удоволствие да се скътаме на топло и сухо и да си приказваме на чаша кафе или чай. Скоро щеше да настъпи любимото ми време за размисъл и равносметка- вечертта. Браун се беше заел с камината. След период от близо седмица без камина, отново времето захладня. Той запали огъня в камината и натрупа дръвца и въглища за през дългата нощ. В каютата стана уютно и топло, а ние се радвахме на сигурния подслон, който имахме и на добрите времена, които отново ни застигнаха. Аз си пушех лулата и се радвах на добрата си компания и на доброто си настроение. Навън по това време гърмяха гръмотевици, а светкавици осветяваха мрачния небосклон. Черни облаци бяха надвиснали над базата и сипеха дъжд, като из ведро. Ким се беше притиснала у мене, по- очарователна от всякога и си пиеше кафето, а Палма беше отишла да приготви нещо за закуска. Беше ни особено уютно вътре в нашата спретната каюта, докато навън вилнееше буря. По това време на деня, аз обичах да се отдам на мислите си и на спомените си. Това бяха часовете, когато си правех равносметка на изминалото време. Течеше третата седмица, откакто кацнахме на тази планета, а за това време ние, двата екипажа на корабите Nissan и Ford си прекарахме чудесно, докато обработвахме информацията от радиосондите, за да я предадем на нашите крайцери в зоната на военните действия. 

         *

         На другия ден беше все още облачно, а в следобеда дъжда спря. Бях се изправил на терасата на нашата каюта и пушех лула, докато наблюдавах околността. Из базата течеше учение, а в парка още нямаше никого, дъжда беше спрял току- що. Манхатън беше дал пет часа свободен режим за целия ни екипаж и из кораба беше оживено и празнично. Порадвах се на невероятната местност около базата и нашите два кораба и се прибрах в каютата, а Ким току- що беше направила кафе. Седнахме на кафе и тютюн зад пултовете край камината, а Палма отиде да приготви лека закуска за нас осмината. Бях проспал началото на този ден, но като гледах какво имаше в пощата ми, не бях изтървал кой знае какво. Единствената по- интересна новина беше, че сме загубили две TV- сонди край планета № 55. Факта, че сме ги загубили наведнъж в продължение на няколко часа беше съмнителен. Аз смятах, че там има струпвания на mestni’91. Точно това обсъдихме с моите колеги. Браун смяташе, че трябва да отидем на място и да проверим, какво се е случило със нашите сонди. Докато обсъждахме дали е необходимо отиването ни на планета № 55, Манхатън ни се обади да изчислим курс до планета № 55, явно повечето от нас смятаха, че трябва да се отиде там. Браун веднага започна изчисленията на курс до планета № 55, а ние по- късно също се захванахме за работа по този въпрос. Планирахме отиването ни до там само за кораба Nissan, защото някой трябваше да остане на поста ни тук , на планета № 75 за да продължи предаването на информация за крайцерите ни. Срок не беше зададен за отиването ни на планета № 55, но ние смятахме до сутринтта да сме готови със изчисленията на курса. Вечертта наближаваше, когато навън отново заваля дъжд, стана хладно изведнъж и се развилня силен вятър. Това не ни изненадваше, защото вече познавахме отчасти непостоянния климат на тази планета. Затворихме люка на каютата си, а Браун подсили огъня в камината и я подготви за горенето през дългата нощ. Ние вече се подготвяхме мислено за пътуването ни до планета № 55. Все още не знаехме какво да очакваме да видим там, а това ни припомняше да бъдем внимателни, вероятно там имаше кораби на mestni’91.

         Вечертта настъпи неусетно. Аз си пушех лулата и наблюдавах как вървят изчисленията на курса на екрана си. Някои функции при изчисленията бяха автоматични, а през това време се заех със следващото си кафе. Ким беше до мене, по- очарователна от всякога, а Палма от другата ми страна смучеше пепси и слушаше музика със слушалки. 

         *

         В следобеда на другия ден вече летяхме към планета № 55. Аз си пушех лулата, а до мене Ким и Палма смучеха пепси. Напредвахме през астероидния пояс със повишено внимание. Mestni’91 можеше да са наблизо. На борда на кораба ни спяха 80% от екипажа, а останалите си поделяха дежурствата по охрана на кораба и дежурствата на мостика. Докато си пушех лулата аз следях района около кораба за приближаване на неизвестни кораби, но за момента нямаше такива. Също така ровех и из ефира. Повечето кораби общуваха по радиото, независимо, че някой може да ги подлуша. Така беше и с корабите на mestni’91, нашите врагове в тази война. Вечертта наближаваше, а за защитата си през нощта избрахме един по- голям астероид, където закачихме кораба. Тук щяхме да изчакаме бордовото утро, когато да продължим към планетата. Бях се изправил до люка и наблюдавах гледката. От нашата позиция се виждаха още два астероида огряни от близката луна. Наблюдавах близо час приказната гледка, а моите колеги пуснаха лека музика. Отново беше настъпило времето ни за сладки приказки. Из кораба беше тихо и пусто. Само момчетата от охраната шареха по етажите, стиснали автоматите си. Аз запалих лулата си с тютюн, а Палма тъкмо носеше кафе и чай. В каютата беше уютно и приятно, а закрилата ни от този огромен къс астероид ни даваше увереност и сигурност. Тук бяхме в безопасност. Наоколо най- близкия кораб беше на пет часа от нас, но това беше кораб на драконите, нашите приятели в този огромен и суров свят. Докато нощуваме на астероида, пет наши TV- сонди летяха към планета № 55, за да имаме предварителна информация за нея и положението там. До сутринтта щяха да достигнат целта и да ни изпратят картина и звук от там, а ние да преценим какви са рисковете ни за приближаване на планетата. Приютени на огромния астероид бяхме в безопасност. Всъщност нашия кораб имаше всякакви защити и мощни отбранителни системи, но допълнителна сигурност, никога не ни беше излишна. Ким се беше сгушила у мене и смучеше пепси, а аз се заех с кафето си. Браун още беше на пулта си и ровеше из ефира за някакви съмнителни сигнали, но всичко беше спокойно в тези часове. Игуанката Бронк се доближи до мен и каза:

        -Как си тази вечер, Алекс?

        -Благодаря, добре съм! А вие?- казах аз.

        -Имам нужда от питие!- каза тя.- Ще си сипя джин!

        -Нещо се притеснявате ли, Бронк?- попитах аз.

        -Не. Просто си спомних моята планета... Не съм била там от седем години!- каза Бронк.

         *

         На следващия ден продължихме към планета № 55 през астероидния пояс. Пространството около нас беше чисто, нямаше наблизо никакви кораби, с изключение на три кораба на драконите, които возеха работници към близкия рудник на един от по- големите астероиди. Аз пушех лула на пулта си и следях какво има из зоната. Следяхме и картината от трите сонди, които изпратихме към планета № 55, но за момента не забелязвахме кораби на mestni’91. На борда на кораба ни спяха 70% от екипажа, към този час. Из кораба беше тихо и спокойно. До мене бяха Ким и Палма и смучеха пепси, а Браун се ровеше из ефира, но не забелязвахме нищо обезпокоително в зоната. По някое време Никита донесе кафе и седнахме на приказки до камината. Поки днес си подреждаше раницата, в която трябваше да има всичко необходимо по списък. Игуанката Бронк днес се занимаваше да наблюдава картината от останалите 50 наши сонди, пръснати из зоната, особено на бойното поле, където бяха нашите десет крайцера. Наближаваше обед, когато навлязохме в атмосферата на планета № 55. Времето тук беше слънчево и тихо. Ние не се спуснахме към повърхността, а предприехме полет на височина от 10 км. над планетата. Бяхме тук за да проверим дали тук има кораби и сили на mestni’91, тъй като преди три дни наши две сонди изчезнаха в тази зона. Планета № 55 се оказа интересно местенце. От височината на която летяхме пред нас се откриваше невероятна гледка, допълвана от картината от нашите три сонди, които бяха на по- малка височина. Аз си пиех кафето и пушех лула, докато сканирахме планетата. Беше много възможно скоро да кацнем долу на повърхността й. Ако искахме да сканираме планетата изцяло, то щеше да ни трябват поне 15 часа време. Ние разполагахме с това време, но искахме да кацнем долу, за да видим тази планета от близо, да стъпим на нейната земя.

         *

         Три дена по- късно кацнахме край едно езеро долу на планета № 55. Времето беше леко облачно, но приятно. По обедно време аз се бях изправил на терасата на каютата и съзерцавах този, следващ свят на който стъпвахме. До мене бяха Ким и Палма и смучеха пепси, а аз си пушех лулата, доволен от хубавите времена, които отново ни застигнаха и от красивата природа на тази планета. Резултатите от сканирането до този момент не намираха да има някакви кораби на mestni'91 на тази планета, или около нея, но резултатите още не бяха окончателни.

        -Тук е хубаво!- каза Ким.- Харесва ми!

        -Да, Страхотна планета!- каза Палма.

        -Ще се поразходим ли навън?- попита Ким.

        -Малко по- късно! Още проверяват за опасности...- казах аз.

        -Добре, ще почакам!- каза Ким.

        -Тази планета е ненаселена, нямаме дори още база тук!- казах аз.- Възможно е да има опасности за нас!

         В този момент около кораба имахме два екипа, които проверяваха  безопасността. Засега бяха открити само опасни животински видове, каквито имаше по- принцип на всяка планета. Скоро щеше да бъде дадено разрешение за разходки навън, нещо, което ние чакахме със нетърпение. Нашата извънземна котка Поки, тъкмо се връщаше от разузнаване навън. Щом влезе в каютата, Поки измяука радостно:

        -Намерих тук от моята порода! Тук има котки, разумни котки! Имаме само слаби различия в телосложението! Намислила съм да си взема котарак! Ще ми позволите ли?

        -Да, Поки!- казах аз.- Можеш да си вземеш котарак!

         Един час по- късно ни позволиха да излезем навън. Ние осмината излязохме заедно. Навън беше приказно. Доближихме брега на езерото и тръгнахме покрай него, а наоколо беше жива тукашната природа, която ни смайваше непрекъснато. Малко по- нататък десетина войника ловяха риба. Поспряхме се край техния огън, в очакване на скара- бира купон. Скоро тук щяха да се съберат почти всички от нашия кораб, без дежурните и охраната.

         *

         Един хубав, слънчев ден се събудих от сън в добро настроение. Все още се намирахме с нашия кораб на планета № 55. Разсъних се на чешмата и запалих лулата си, а из каютата вече кипеше оживление, след спокойната нощ. Бяхме дошли тук за да разберем как са изчезнали наши две TV- сонди, но тук не намирахме отговор на този въпрос, нито останките на сондите си. Затова пък тази планета ни хареса и така ни омагьоса, че решихме да поостанем тук за някой и друг ден. По това време навън пред кораба имаше 50 души, които разглеждаха околната местност. Спяха само 20% от екипажа ни, а това бяха следващите дежурни смени на мостика и за охраната. Тук бяхме само ние със кораба Nissan- 300 души земляни и 30 извънземни, повечето- дракони. Цялата планета беше ненаселена, а тук нямахме дори база. Забелязахме само форма на живот, котки, които нямаха техническо развитие, но живееха тук, охолно и в сългасие със природата. Именно от тук нашата котка Поки си намери котарак, който взехме на борда на кораба.Котаракът Сен ни разказа за тази планета и живота, който водят. Те живееха простичък, индиански живот, без развитие на науката и техниката, до момента, затова водехме планетата “ненаселена”. Тъкмо преглеждах разузнавателната информация, когато Ким ми донесе кафе.

        -Как си, Алекс? Какво ще правим днес?- попита тя.

        -Днес ще почиваме, предимно! Пак ще има скара- бира купон, а вечертта- дискотека!- казах аз.- Иначе съм добре.

         Заех се с кафето си, а Ким се изправи на терасата и се загледа навън, където времето и обстановката бяха направо приказни. Аз се замислих над получената информация през последните часове. Войната продължаваше с успех за нас и минимални технически загуби на сонди и автоматични модули. Но корабите на mestni’91 сякаш извираха от някъде. Предполагахме, че през последните 20 години ускорено са строили кораби за бойния си флот със идеята да завладяват нови планети във тази звездна система- Tulged. Техните амбиции ги бяха довели до положение, че нападаха всякакви кораби из зоната около планетата си. Имаше и жертви и пленени, но за щастие не от нашите хора, а извънземни. Като водеща сила в тази звездна система, AFJ трябваше да въведе ред и спокойствие тук в тази система, на това се дължеше и войната, която водехме, война започната от расата mestni'91. 

         Следобед се заоблачи и заваля дъжд. Всички се прибрахме в кораба на сухо, а навън се развилня буря. Бях се изправил до отворения люк към терасата, пушех лула и наблюдавах бурята. Небето беше притъмняло и го пронизваха светкавици, а оглушителен тътен се чуваше оттатък езерото. Скоро навън нямахме никого. В уюта на кораба си се готвехме за дискотеката, тази вечер в бара на кораба. Най- нетърпеливите вече бяха там и надигаха халби с бира. Седнах зад моя пулт и се заех да ровя из ефира, както обикновено. Наоколо не се забелязваха кораби на расата mestni’91. Имаше общо пет кораба, най- близкия на 10 часа от нас, той беше на една извънземна раса. Такъв беше и втория кораб, а останалите три бяха на драконите и един на AFJ, който носеше пощата за близка планета и стотина нови колонисти за базата там. Новините от фронта бяха добри. Нови три кораба на mestni’91 бяха превзети в последните часове. До мене седяха Ким и Палма, днес по- очарователни от всякога. Те смучеха пепси и наблюдаваха картината от нашите разузнавателни сонди. Все още нямахме информация за двете си, изчезнали сонди, но се надявахме да разберем, какво им се е случило. Браун тъкмо идваше от към банята, прясно избръснат, а Джейн носеше кафе за всички нас. Аз запалих нова лула и докато пушех се радвах на уюта на нашата каюта, докато навън вилнееше бурята. Според метеоролозите на кораба ни, лошото време щеше да продължи няколко дни. Ние се затворихме по каютите си на сладки приказки, а скоро щеше да започне дискотеката в бара, където щяхме да се съберем всичките 300 земляни и 30 извънземни на нашия кораб. Игуанката Бронк днес се беше преоблякла в пищна униформа на цветя, които грееха в приятни тонове. Тя от месец дружеше с един от драконите- Ян Дио Кахота. Двамата имаха топли отношения, граничещи с любов. Често ги срещахме в бара и във оранжерията да се разхождат и да си приказват. Вечертта вече наближаваше, а аз си пушех лулата, замислен над живота си напоследък. Всъщност нищо не ми липсваше, а със Ким и Палма имахме вълнуващ любовен роман. Въпреки това отново и отново се питах дали да не се оттеглим от активната служба в някоя тиха база, където да даваме дежурства на някой пост. По- късно отидохме в бара на кораба. Тук вече бяха всички, или повечето от екипажа. Беше шумно и оживено, звучеше хубава музика от нашите архиви. За трапезата имаше няколко тона прясна риба от близкото езеро, приготвена по вкусен начин. Взехме си по една порция и халба бира и се разположихме край басейна, където не липсваха къпещи се. На борда имахме доста млади жени, които беше удоволствие да виждаш, особено по бански в басейна. Аз съзерцавах няколко такива жени в басейна и отпивах бира, а рибеното филе беше превъзходно. До мене Ким и Палма си потропваха в такт с музиката. Джейн и Никита разговаряха с Бронк и нейния приятел дракона Ян Дио Кахота. Драконът беше така любезен да ни запознае със някои традиции в тяхната култура, свързани със дискотеките и купоните. Бронк беше оживена и щастлива със своя нов приятел, всъщност тя не беше имала приятел от години, гледаше го със светещи очи и жаден поглед, попивайки всяка негова дума или жест, а той си играеше с косата й, джентълмен, както винаги. От другата страна на масата бяха нашите извънземни котки- Поки и новия й приятел от тази планета- Сен, който ни разказваше за флората и фауната на тази планета. Електронният ни преводач се справяше превъзходно със езика му. Аз си пушех лулата, съзерцавах младите ни колежки в басейна и отпивах бира, замислен над живота си, който никак не беше скучен с моите две дами- Ким и Палма. Навън бурята беше путихнала за момента, но се спипеше ситен проливен дъжд, който ни караше да чувстваме кораба си уютен и добро убежище в чуждите светове, като този. На съседната маса бяха четирима от драконите, между които и нашия инструктор Флу. Чувах ги да обсъждат войната със mestni’91, тема която вълнуваше всички ни. Драконите бяха добре разположени към нас, но все пак огромния им ръст- 3 м., височина, беше стряскащ, като факт.  

         *

         На сутринтта беше мъгливо. Станах от сън със главоболие, разсъних се на чешмата и седнах на кафе и една лула тютюн, а Ким беше до мене и се ровеше из новините от последните часове. Из кораба беше тихо- спяха 85% от екипажа ни, а останалите бяха на дежурства. Браун тази сутрин подреждаше раницата си, както всяка раница на астронавт, тя трябваше да бъде добре заредена и подредена. Бронк още спеше, а Поки и Сен сглобяваха скафандър за котарака от модифициран детски скафандър. Джейн и Никита правеха закуската ни, а Палма беше на терасата и наблюдаваше околната местност. Докато си пушех лулата преглеждах данните от нашите сонди. Два кораба на mestni’91 бяха забелязани на луната около планетата, на 10 часа полет от тук. Докато решавахме какво да предприемем, от единия крайцер ни посъветваха да не ги доближаваме, докато не пристигне подкрепа. Явно точно покрай тази луна mestni’91 бяха свалили нашите две сонди, които изчезнаха напоследък. Манхатън беше на мнение да изчакаме пристигането на един от нашите крайцери тук, а не да хукнем към луната към сигурна битка. Ние се съгласихме с него. Оставаше да чакаме нашия крайцер, а през това време- да следим двата кораба на mestni’91. Имахме три сонди покрай тази луна и виждахме, че mestni’91 строят базата си там. Там имаха към 400 души, много техника и два кораба. Сутринтта ни вървеше нормално. Занимавахме се по пултовете си, а Ким ни носеше кафета и закуски. Сега основното, което правехме беше да следим двата кораба на mestni’91, които бяха на близката луна. Докато правехме това, идеха новини от цялата зона, та даже и от по- далеко. Войната продължаваше. В тези няколко часа преди обеда аз се бях замислил над живота си, който всъщност вървеше по мед и масло. Щеше ми се да осмисля тези дни, които минаваха добре, както за мене, така й за целия екипаж на кораба Nissan.

         Вечертта настъпи неусетно на борда на кораба Nissan. Навън беше свил адски студ, а ние в нашата каюта бяхме запалили огъня в камината и на сладки приказки, кафе и чай, отмервахме дългите часове до утрото. Имахме 30 души изпратени навън да разузнават около кораба за хищници и присъствие на mestni’91. Останалите бяхме на борда на кораба, като всички бяха преминали на стандартен режим на сън и дежурства. Това означаваше, че спяха винаги по 30% от екипажа. Аз тъкмо си бях запалил лулата с тютюн и се радвах на топлинката на камината и компанията на Ким и Палма, а Браун трупаше дръвца и въглища за през нощта, която щеше да е мразовита и дълга. Ние бяхме забелязали огромни до пет метра хищници около кораба си, но той беше достатъчно висок, над земята имахме десетметрови стоки, на които “лягаше” кораба, а това нямаше да позволи на чудовищата да ни безпокоят, когато сме си в кораба на сигурно. Трийсетте души, изпратени от нас навън, трябваше да проверят дали има някакви по- особени хищници на тази планета и около кораба ни, а това беше от съображения за безопасност. Докато чакахме новини от тях, ние дежурехме по пултовете, наблюдавайки картина от повече от 50 наши TV- сонди, разпратени из цялата зона на военните действия, както и към близката луна. Имахме и пряка, отворена линия с кораба Ford. Оттам ни съобщиха, че един крайцер от нашите вече лети към нас, за да се заеме със откритите от нас два кораба на mestni’91 край близката луна. Аз се изправих до люка и погледнах навън. Виждах само осветените от луната дървета, около кораба с просто око, но със приборите за нощно виждане можах да забележа красотата на местността, в която бяхме кацнали. В този момент ми се струваше, че хиляди хищни очи са се вторачили в кораба ни, макар й да бяхме на тъмно, без осветителна светлина около него, а със меко нощно осветление по каютите си. Следях играта на вятъра със растителността в околността, а над езерото се сипеше сняг. Така гостоприемния климат, който ни посрещна на тази планета сега се показваше като силно враждебен.

        -Тази декада е така!- обади се котаракът Сен, който беше дошъл до мене и надникна през люка навън.

        -Декада? Това сигурно са десет седмици?- попитах го аз.

        -Да. Вашите десет седмици.- отвърна Сен.

         Кимнах разбиращо на котарака, а той се втурна към вратата, където току- що влизаше Поки, връщайки се от склада с нови провизии за двамата. Бяха ми интересна гледка, влюбени извънземни котки, но- от различни планети. Пушех си лулата до люка, а в това време чувах гласовете на нашите разузнавачи, които вече бяха на 5 км. от кораба, с тенденцията да опишат кръг около него, за да проверят за всякакви опасности, макар й да не знаехме, колко време ще бъдем тук на планета № 55, то трябваше да си осигурим безопасност. Тихо до мене се беше приближила Ким. Усетих тъцете й да обвиват тялото ми:

        -Тук е страшно, Алекс! Побиват ме тръпки от ужас! 

        -Спокойно! Няма основания за тревога!- казах й аз.

        -Прегърни ме!- каза тя, а гласа й трепереше от вълнение, но преди всичко от най- обикновен страх.

        -Спокойно, Ким! Тук сме в безопасност!- й казах аз.

        -Знам това, но ми е страшно!- каза тя.

         Отведох я до камината и седнахме на двойното кресло. Даже през дебелите стени на кораба, чувахме ревовете на нощните зверове, а на тази планета това бяха направо чудовища, както ни ги беше описал котарака Сен. Край камината беше приятно. Загледахме се в играта на огъня, а времето сякаш беше спряло, специално за нас двамата, прегърнати на дивана край камината...

         Ким така се успокои в прегръдките ми, че заспа. Отнесох я в койката й, а сетне излязох на разходка из кораба. Из първия коридор срещнах две момчета от охраната, които ми кимнаха. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара. Там имаше 15 души, сред които нашия Хенсън със двоката гепарди, от които не се разделяше. С тях той проверяваше пръв условията на всяка нова за нас, планета. Хенсън ми кимна, а аз се приближих и седнах на неговата маса.

        -Как е друже?- попита той с усмивка.

        -Нормално.- казах аз.- Не си ли със разузнавачите?

        -Не. Аз бях навън десет часа... Правих скица на района... – каза Хенсън.

        -Нещо по- интересно, забелязахте ли?- попитах аз.

        -Да. Преди десетина години тук е кацал кораб. Не знаем подробности. Вероятно са се отбили пътьом за провизии тук... Били са от някаква извънземна раса.

        -Това е интересно!- кимнах аз.

         Хенсън отпи от халбата си бира и замълча. По лицето му, издялано от продължителни моменти на напрежение, грейна усмивка. Аз огледах бара. Тук беше и нашия извънземен инструктор- Флу, който инструктираше по телефона нашите 30 разузнавачи, изпратени навън. На бара беше Сюзън. Тя ми донесе бутилка студено пепси и каза:

        -Отдавна не си идвал тук, Алекс! Как е днес?

        -Благодаря, добре е! – казах аз, а тя ми се усмихна, днес със закачливи искрици в погледа...

         Отвърнах й на усмивката, без да си позволявам повече- достатъчно бях ангажиран със моите Ким и Палма. Хенсън отпи от халбата си с бира и каза:

        -Това е странна планета! Освен котките тук няма разумен живот, няма и никакво строителство и техника! Това е океан от пространство за развитие на колонии и бази! Несметно богатство! Всъщност така е в почти цялата система Tulged!...

         Аз му кимнах и запалих лулата си с тютюн. Сюзън, която нямаше много разбота в момента, седна при нас и ми хвана длантта:

        -Какво ново, Алекс?- попита тя.

         Не й отговорих. Сюзън от край време ме харесваше, но аз бях прекалено зает, за да й обърна внимание. 

         *

         Заредиха се мрачни, студени дни. Аз бях понастинал, докато монтирах навън портативна камера за охраната на кораба. Тресеше ме, макар й да се въртях покрай камината, където грееше силен огън през тази вечер. Петметровите зверове, които напоследък се въртяха около кораба, не ни позволиха да ловуваме в околната местност. Нашите разузнавачи се върнаха по обед, днес и докладваха, че едва ли има други опасности, освен петметровите чудовища. Тази планета ни беше посрещнала с топло време, а сега се чудехме, как да я напуснем по- скоро. Тук бяхме на пост, докато дойдеше нашия крайцер и нямаше как да си тръгнем, преди него. Тази вечер, освен, че ми беше студено и зъзнех, бях и във леко тъжно настроение и лоша компания за моите мацки- Ким и Палма. Браун спеше от рано, сутринтта беше ходил навън с Хенсън и двойката гепарди. Двамата проверяваха подозрителни обекти на 10 км. от кораба. Оказаха се хълмове от пръст, които бяхме помислили за малки совалки на mestni’91. Джейн беше нещо омърлушена и нервничеше наоколо, а Никита донесе чай и кафе за всички ни. Тази вечер целия екипаж се беше събрал отново на борда на кораба без изключения. Бяхме повдигнали носещите колони на кораба до височина 20 м. за да попречим на зверовете да ни безпокоят през нощта. Нашият командир Манхатън беше дал лично време на 90% от хората за да си починат. Със настъпването на нощта сънят беше завладял кораба. Поки и Сен се бяха усамотили в койката си, която както всички койки се затваряше херметически, по желание. Ние само предполагахме, какво става там... По някое време запалих лулата си с тютюн и се изправих до люка. Навън беше мрачно. Черни облаци летяха над кораба, а ветровете достигаха 150 км/ч. След изсипалия се дъжд, заваля сняг, но на едри снежинки, по една шепа едната. Около планетата беше спокойно, нямаше никакви кораби, но на близката луна все още следяхме с камерите си двата кораба на mestni’91. Те строяха своя база там. Пушех си лулата, а през тялото ми минаваха страшни тръпки на мраз, които никак не бяха приятни. Горещият чай ме позатопли , а Ким ми донесе одеало, не исках да слагам скафандъра, заради една настинка... Бях се поунесъл в мислите си, незает с никаква задача, сега. Нямах желание да разговарям, а моите мацки разбираха това и сконфузено захванаха разговор за стари свои случки. 

         По някое време се позатоплих и ми стана по- добре. Станах да се разтъпча из кораба, а Никита излезе заедно с мене и попита:

        -Към бара ли отиваш, Алекс?

        -Да, Никита, към бара.- отвърнах и тръгнахме през лекоосветения коридор, пуст по това време.

         В бара имаше двайсетина души, сред които и инструктора Флу, който беше дракон.

         *

         На сутринтта станах от сън към 9 часа, разсъних се на чешмата и седнах край камината на чаша кафе и лула тютюн. Моите хора вече бяха по пултовете. Навън беше студено и навъсено. Пушех си лулата и проверявах какво е положението в зоната. Наоколо отново нямаше никакви кораби, освен двата на mestni’91, намиращи се на близката луна. Настинката ми вече беше по- добре, почти се бях възстановил. Докато четях сутришния доклад на дежурните, Ким седна до мене и попита:

        -Кога се очаква да пристигне крайцера?

        -Днес трябва да е вече тук!- казах аз.

         В следващите три часа прекарах на пулта си, зает със прегледа на информацията от нашите сонди, пръснати из зоната. Крайцерът, изпратен към нас още го нямаше, но ние го очаквахме със нетърпение, за да напуснем тази планета, която днес беше особено мрачна. По някое време се изморих от взиране в екраните пред себе си и запалих лулата си с тютюн, станах и излязох на терасата на нашата каюта. Навън слънцето се бореше да пробие през черни облаци. Беше малко по- топло, но все още мразовито. Загледах се нататъка към езерото, където ято извънземни птици ловеше риба с радостни крясъци. За един кратък миг мисълтта ми се отнесе назад във еремето, спомняйки ми едно друго езеро, по друго време, когато преди много години, бях още съвсем млад и зелен. Омаята продължи няколко секунди, преди да изчезне, също така неочаквано, както и се беше появила. Побързах да се прибера вътре на топло, преди да съм замръзнал отново, както през миналия ден. Докато си пушех лулата погледнах какво става из каютата. Поки и Сен, нашите извънземни котки, закусваха нещо вкусно. Игуанката Бронк тъкмо беше излязла от банята по хавлия. Браун се занимаваше с камината, а Джейн и Никита приготвяха нещо за хапване. Моите Ким и Палма слушаха музика, седнали край камината.

         *

         Три дена по- късно, един слънчев ден нашият крайцер пристигна край планета № 55. Докато чакахме инструкции от Командването на AFJ ние имахме готовност за излитане. Беше все още сутринтта на този хубав, слънчев ден. Аз бях излязъл на терасата на каютата ни и пушех лула, докато се радвах на хубавата природа и добрите времена, които отново ни застигнаха. Ким излезе при мен на терасата, прозина се, протегна се и каза:

        -Ама, че хубав ден!

        -Денят е хубав, наистина!- казах аз, а тя ми се усмихна и отпи пепси от бутилката на масичката, а в този момент се появи и Палма, която ни се усмихна ведро и каза:

        -Сънувах хубав сън тази нощ!- каза тя.- Ще ви го разкажа, но като мине обяда...

         Петметровите тукашни зверове днес се бяха оттеглили в гората, с изгрева на слънцето, та навън беше безопасно за излизане и разходки, но нашия командир Манхатън още не беше дал разрешение за излизане навън, докато чакахме инструкции. Аз си пушех лулата с тютюн, а из кораба всички бяха в готовност за евентуално излитане, но още нямахме информация, какво ще правим нататък. В зоната нямаше други кораби на mestni’91, освен двата им кораба на близката луна, заради които беше пристигнал нашия крайцер. Тази сутрин не можех да се нарадвам на хубавата природа, навън, макар й да имаше опасни зверове. По някое време се прибрах в каютата и седнах зад пулта си, за да поработя. Браун вече беше на пулта си и наблюдаваше нещо.

         *

         На следващия ден летяхме към планета № 75, където беше втория наш кораб- Ford. По обедно време аз пушех лула край камината, а Ким и Палма бяха до мене и слушаха музика. На стенния екран наблюдавахме как крайцера край луната на планета № 55 напада двата кораба на mestni’91. Разбира се със тях беше свършено, щом попаднаха на нашия крайцер. Браун по това време прослушваше ефира. Около нас нямаше опасности. Два кораба се намираха наблизо, но те бяха на една миролюбива извънземна раса.

         В следобеда аз пушех лула, седнал зад пулта си и както обикновено се ровех из ефира, за да засека вражески кораби, ако се появят такива наблизо. На борда спяха 80% от хората ни, сънят владееше кораба. Из ефира засичах десетина кораба, повечето на извънземни раси, които пресичаха през системата, транзитно, или идеха тук за да строят колонии, в сътрудничество със AFJ. На пет часа от нас се появи и един от нашите крайцери, който щеше да пътува с нас до планета № 55, превозващ 1,000 души за базата ни там и за близката колония на тази планета. Чувствахме се като добре охранявани от крайцера, макар и да имахме достатъчно мощни отбранителни системи. Между двата кораба заваляха съобщения и се отвориха канали за видеовръзка. Аз също си полафих с една от операторките на крайцера, видимо симпатична, млада жена. По някое време излязох из кораба да се поразтъпча. Из коридора беше пусто. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара, където заварих десетина души, сред тях и нашия инструктор Флу. На бара беше Соня, която ми се усмихна и ме викна при нея на служебната маса. Разположих се там и си взех бутилка пепси. Докато тъпчех лулата си с нова доза тютюн, Соня се зае да ми разказва как е прекарала последните няколко дена, а аз слушах разсеяно, зает с моите си мисли.

         Следобедът напредваше, когато се прибрах обратно в каютата. Нашият кораб Nissan напредваше през астероидното поле, обратно към планета № 75, където ни чакаше втория кораб от нашата патрулна двойка- Ford. Крайцерът, който пътуваше също до планета № 75, летеше на 4 часа след нас. През този период ние интензивно поддържахме връзка между двата екипажа по осигурени видео канали. В тия часове преди вечертта, аз пушех лула и разсеяно наблюдавах екраните пред себе си, където течеше всякаква информация към нашия кораб. До мене неизменно бяха Ким и Палма, които сега слушаха музика със слушалките си. Браун беше полегнал да поспи, а Джейн и Никита шетаха из каютата. Игуанката Бронк тъкмо беше излязла по хавлия от банята, а котките Поки и Сен се бяха затворили в койката си. (Нашите койки можеха да се затварят херметично със похлупак). Аз се бях замислил по някои мои си неща, смукнах дълбоко тютюнев дим и отпих от кафето си. В последните часове бях малко разсеян и без желание за работа, а имах да работя и по нашия общ проект за отбранителна мрежа на базите ни в система Tulged, системата в която се намирахме сега.  

         С настъпването на вечертта доближавахме планета № 75. Бяхме минали по друга траектория и щяхме да пристигнем по- бързо от самото ни отиване до планета № 55. Из кораба беше пусто и спокойно. Само някакъв екип от десет души ремонтираше нещо в един от междинните модули на компютърната мрежа на кораба. Освен тях се движеше и охраната на кораба. На мостика бяха нашите основни пилоти Джо и Джими, инструктора Флу, който беше дракон, командира на кораба- Манхатън, както и екип от сътрудници. В нашата каюта нямаше нищо ново. Аз пушех лула и отпивах кафе, а Ким и Палма слушаха музика. На екраните пред себе си виждах разнообразна информация, както за хода на войната със расата mestni’91, така и за движението на корабите в зоната ни. Разсеяно слушах разговорите на диспечерите между нашия кораб и крайцера, който ни следваше. И този ден отминаваше, а аз бях леко разсеян тази вечер и не се занимавах със нищо конкретно. Браун продължаваше да спи, а игуанката Бронк стягаше скафандъра  и раницата си, които винаги трябваше да са ни под ръка и комплектовани. Джейн и Никита вечеряха, след като не можаха да поканят никого от нас да ги последваме. Поки и Сен пък се бяха вмъкнали в симулатора , който монтираха наскоро и се занимаваха вътре, като Поки обучаваше Сен да пилотира техния собствен малък, космически кораб, който беше на горното ниво, напълно изправен и стегнат за полет.

         Отнесох се в радостни мисли неусетно. Макар и да бяхме по време на война, то ние си прекарвахме чудесно и аз нямах от какво да се оплаквам. Това важеше за целия ни екипаж от 300 души земляни и 30 извънземни. 

         *

         На сутринтта осъмнахме на планета № 75. Утрото беше прекрасно, а аз станах още в 5 часа, разсъних се на чешмата и си запалих лулата с тютюн. Ким свари кафе. Когато по- късно излязох на терасата на каютата , навън пееха птички, а от кораба Ford, до който се бяхме приземили бяха наизлезли хора и правеха физ- зарядка на тревата. Аз се порадвах на природата на планета № 75, а Ким до мене си припяваше някаква песничка, видимо в добро настроение, тази сутрин. 

         В следобеда седях на терасата и си пушех лулата, докато се радвах на хубавото време и красивата природа тук, а Ким и Палма смучеха пепси, седнали до мен. Бях разсеян и се бях оставил на радостните си чувства. Крайцерът, който пристигна с нас тук, висеше в орбита, защото беше твърде голям за кацане на планета, а връзката с базата се осъществяваше със совалки, които пренасяха работниците за близката колония, общо 1,000 души, както и техника и строителни материали. За вечертта беше насрочен общ купон в базата, където щяхме да се съберем всички земляни, които бяха тук сега, а това бяхме общо към 3,500 души с новодошлите. Скоро дойде новината, че крайцера поема координацията на военните действия в зоната. Нашата патрулна двойка кораби Nissan и Ford бяхме свободни да се прибираме на планета № 41, или да приемем нова мисия. Ние се заехме да обсъдим по- нататъшните си действия, след като вече не бяхме координатор на военните действия в зоната. Нашите 60 TV- сонди оставаха да работят, контролирани от крайцера, а за тяхна сметка ни стовариха 60 съвсем нови TV- сонди, с които да си попълним запасите си. Обсъждането на бъдещите ни действия щеше да продължи още два дни, преди да отлетим оттук.

         Времето през този следобед беше хубаво и приятно. Ние с Ким и Палма пиехме кафе на терасата и се радвахме на красивата местност, в която беше приземен кораба ни. Пред кораба имаше трийсетина от нашите, които си бяха устроили скара- бира купон, с прясна риба, уловена сутринтта от езерото. Аз запалих лулата си и се отнесох в радостни мисли. Момичетата до мене се смееха и си разказваха стари случки, а вътре в каютата Браун обмисляше бъдещите ни задачи, а по- точно на къде да тръгнем от тук. Джейн и Никита бяха отишли на басейн. Поки и Сен стягаха нейния кораб за екскурзия, само за тях двамата, а игуанката Бронк пробваше различни тоалети от гардероба си, за да бъде красива на купона в базата, тази вечер. Докато си пушех лулата, аз обмислях евентуалната ни нова мисия. На екрана на ръчния ми компютър бяха изписани повече от 20 предложения за нас, из между които, ние трябваше да изберем. Разбира се във звездната система Tulged имаше и други разузнавателни патрулни двойки кораби, които също работеха активно. Тази система имаше три звезди и 115 планети и луни. Повечето от тях бяха или ненаселени или слабо населени, а това беше златна мина за AFJ. Тук тепърва щяха да се изграждат нови и нови бази и колонии.

         По някое време решихме да излезем на разходка долу в парка на базата. Асансьорът ни спусна на нивото на поляната под кораба, прекосихме площадката и влязохме в парка. Тук беше оживено по това време. Тръгнахме по брега на езерото, без да бързаме, аз, Ким и Палма. Тримата се разхождахме с часове. Времето беше наподобяващо земно лято, а въздуха чист и свеж. Надолу покрай езерото, парка ни изведе край малко кафене, предимно за караула и близките няколко поста. Бяхме се поизморили и поседнахме в кафенето, насред парка, а край нас продължаваха да минават земляни от базата и от близката колония, както и от новодошлите с крайцера 1,000 души. Слънцето вече клонеше към залез, а на площада в базата се насъбираха хора за купона. Ние тримата не бързахме за купона. Изпихме по халба бира, а аз запалих лулата си. От тази планета щяхме да запомним хубави часове, като тези сега, когато спомените ни върнеха някой ден отново тук. В кафенето имаше към 30 души, звучеше подбрана музика, а гледката към езерото беше направо уникална. Ким се беше отпуснала на рамото ми, замечтана и щастлива, а Палма се бореше със сочен къс пържола в чинията си. Искаше ми се тези няколко часа да не свършват, беше ми спокойно и радостно, с моите две мацки, с които се разбирахме така добре и деляхме всичко в живота си...   

         Беше се мръкнало вече, когато тримата вървяхме през парка, обратно към кораба Nissan. Трасето беше добре осветено, а около нас бързаха много хора, от колонията към купона на площада в базата. Ние и този път не бързахме. Аз крачех с лулата в ръка, а автомата ми висеше на рамото. Района около базата беше обезопасен със високи стени, но винаги съществуваше риск някой див звяр да проникне в базата и да подплаши хората. Ким и Палма се бяха хванали под ръка и весело си приказваха, докато аз отново се бях замислил дълбоко. Предстоеше ни да напуснем планета № 75. Тук си бяхме прекарали добре, въпреки всичко и въпреки войната. Отново ни чакаше път, за да разузнаваме за армията на AFJ, далеко от Земята и Млечния път...

         Пристигнахме на площада към 22 ч. Тук се намерихме с Браун, Джейн и Никита. Аз оставих Ким и Палма при тях, а се оттеглих в каютата на размисъл.

         *

         Утрото беше приятно, със хубаво време. След като станах от сън, аз се разсъних на чешмата и излязох на терасата, за да се порадвам на хубавия ден. Запалих лулата си и огледах местността, около кораба. Ким ми донесе кафе и се усмихна:

        -Хубав ден! Кога ще тръгваме, Алекс?

        -Не знам още.- казах аз.

        -Ще ми се да останем тук! Толкова е приятно!- каза Ким, а аз замълчах, загледан нататък към езерото.

         След снощния купон още се разхождаха пийнали хора, но работния ден вече започваше нормално. Моите колеги в каютата бяха заети да избират нашата нова мисия. Дискусиите още не бяха завършили.

         В следобеда пушех лула, седнал зад пулта си и търсех по- интересна мисия. Бяха ни предложени 20 спешни задачи, но ние имахме информация и за още 15. Из между тях щяхме да изберем новата си мисия. Докато умувахме и обсъждахме това по мрежата на кораба, се радвахме на хубавото време и доброто си настроение. Този следобед в базата кацна кораба Jaguar. Ние не знаехме подробности, но този кораб беше вече зачислен към нашите два, със екипажа си от 300 души земляни и 30 извънземни. Това бяха мерки на Командването, да повиши безопасността при разузнаването. Jaguar беше красив кораб, който беше подобен на нашите два, както по възможностите си, така и по начина, по- който беше построен. Ние естественно се зарадвахме на новината. Вече щяхме да летим със три кораба, общо към 1,000 души, а това беше добре дошло за нас. С това новините не приключиха. Същия следобед към нашата каюта бяха зачислени двама души, млада двойка Шон и Хелън, които бяха стратези като нас и бяха изпратени да ни помагат. Запознахме се и Браун им показа тяхната секция със две койки. Монтирахме и още два пулта, които по принцип не заемаха много място. Шон и Хелън бяха симпатични млади учени- стратези, завършили наскоро Академията на AFJ. Седнахме със тях на масата до пултовете, а Ким и Палма донесоха питиета да се почерпим за добре дошли на Шон и Хелън, към нашия екип. Те не бяха притеснителни. Докато си приказвахме за Академията и за разузнаването, нашето ново попълнение харесаха кораба и каютата ни. Игуанката Бронк ги заразпитва неща, които нея я интересуваха. Това беше двойка симпатични, младежи, които вече бяха към нашия екип и щяхме заедно да живеем и работим.

         Следобедът ни завършваше край масата, където Ким и Палма поднесоха специално меню, със скара и бира, в чест на нашето ново попълнение. Докато се черпехме Браун ги запознаваше със нашата работа и по- принцип, задълженията на нашия кораб, както и особеностите на войната в която AFJ беше влязло вече, със расата mestni’91.

         *

         Беше една нощ, два дни по- късно, когато вече със решение за новата си мисия, излетяхме от базата на AFJ  на планетата №75. Времето на планетата беше облачно, когато излитахме. Вече високо над повърхността преминавахме през силна буря, която не беше проблем за кораба ни. Останалите два кораба- Nissan и Ford щяха да ни последват през един час време. Целта на полета този път беше астероидния пояс край планета  № 14. Нямахме даже готов план и траектории на полета, все още, но държахме курс към тази планета, все още само ориентировъчно.

         След първоначалното ускоряване на кораба, разкопчахме предпазните колани, а аз запалих лулата си. По това време из кораба спяха задължителен сън 80% от екипажа. Ние както винаги бяхме извън смените за дежурства, като екип стратези. Шон и Хелън излязоха за да разгледат кораба и да се качат на мостика, където нашия командир Манхатън щеше да им връчи специалните им кодове за достъп до мрежата на кораба. Браун се беше залисал над пулта си, а Джейн и Никита се готвеха да спят.

         *

         На сутринтта станах от сън към 10 ч., разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула тютюн, зад пулта си. Из каютата беше започнал деня. Браун и Джейн работеха по изчисляването на няколко траектории, по които да минем, на път към планета № 14.

         Беше дошла средата на следобеда, докато нашия екип работехме по траекториите и плановете на мисията. По някое време аз поспрях за да пия кафе и запалих една лула тютюн. Работата ни вървеше нормално, а корабите напредваха към поставената цел- планета № 14. Нашите нови колеги в екипа- Шон и Хелън вече посвикнаха с обстановката и работата ни, а това всъщност бяха хубави хора, с които скоро си допаднахме всички. Игуанката Бронк тъкмо ги разпитваше за новини от Земята, тъй като те двамата, скоро бяха ходили там. Аз си пушех лулата и се ровех из ефира, за необичайни обекти по курса ни. Кораби имаше най- близо на 14 часа от нас, това бяха два кораба на някаква извънземна раса, които пресичаха транзитно звездната система Tulged. Останалите кораби около нас бяха по- надалеко. Кораби на расата mestni’91 наоколо не се забелязваха. Ким се беше отпуснала на рамото ми, щастлива, както винаги, а Палма беше станала за да приготви лека закуска за екипа ни. Нашите извънземни котки- Поки и Сен се занимаваха в техния симулатор, където прекарваха доста от времето си напоследък.

        -Ще се поразходя!- казах аз на Ким и станах от креслото.

         *

         Беше следобеда на другия ден, когато аз си пушех лулата зад пулта си. Ние със нашите три космически кораба продължавахме към целта си- планета № 14 и по- точно, астероидния пояс край нея. На борда по това време спяха 90% от екипажа. Дежурните нямаха много работа, а тежеста падаше върху нас- стратезите, защото трябваше да изчисляваме траектории и да направим план на мисията. Беше към 18:30 ч., когато наближавахме планета по курса си. Това беше № 21. Ние пуснахме напред към планетата четири TV-  сонди, с които да надзърнем какво има там. В същото време проверявахме във ефира, за наличието на кораби в зоната. По някое време Ким донесе кафе, а аз поспрях за почивка. В каютата цареше творческа атмосфера. Вниманието ни беше насочено към близката планета № 21. Съвсем скоро щяхме да имаме първата картина от планетата, макар в началото от голяма височина. Аз се занимах с кафето и лулата си, а Ким си пусна музика. Бяхме се преуморили през този дълъг ден. Браун беше включил един от телескопите на кораба и наблюдаваше замислен планетата пред нас. Телескопът беше мощен и освен картина, даваше и резултат от сканиране с графики и таблици. Това, което Браун забелязваше, беше, че на планетата има атмосфера и вода. Не се забелязваха летящи обекти около планетата,а във ефира нямаше резултат до момента. Единствените три кораба около нас бяха на повече от 10 часа път, и принадлежаха на извънземни раси.

         Неусетно дойде бордовата вечер. Някъде по това време ние със нашите три космически кораба се установихме в орбитата на планета № 21. Тук щяхме да прекараме нощта си и то в тъмната страна на планетата. Нашите четири сонди скоро дадоха картина и звук от повърхността на планетата. Не беше нещо, което ние не бяхме очаквали, но все пак имаше тръпка от контакта ни със още един непознат свят. 

         *

         Станах през нощта, по- скоро в ранното утро. Нашия космически кораб Nissan беше в орбита, в тъмната страна на планета № 21. В каютата беше буден нашия нов колега Шон, както и игуанката Бронк.

        -Добро утро, Шон! Какво правиш?- попитах аз.

        -Подреждам си раницата!- каза той.

         Аз се разсъних на чешмата и си взех кафе, а сетне запалих лулата с тютюн. На стенния екран вървеше картина от разузнавателните TV-  сонди, от повърхността на планетата. Тя не беше лошо място. За сега нямахме данни за наличието на разумна цивилизация, но имаше добра флора и фауна. От климатика идеше свеж въздух, беше приятно хладно, а Шон си беше пуснал лека музика в леко осветената каюта. Игуанката Бронк закусваше пица и пепси. Тя ми кимна щом видя, че съм станал от сън.

        -Алекс! Рано си станал, човече!

        -Наспах се вече!- казах аз.

        Аз седнах зад пулта си с чашата кафе и лулата в ръка и се заех с обичйните си занимания. Докато проверявах ефира и скенера, забелязах обект на 5 часа от нас, който приближаваше. Все още не знаехме какво е това. На мостика вече го бяха забелязали. Кафето ми дойде добре, а докато пушех видях, че от сън стана Никита. Тя мина през банята и се появи по хавлия.

        -Как сте хора? Добро утро!- поздрави тя.

        -Добро утро!- кимнахме ние.

         Наблюдавах картината от планетата и си мислех разни сутрешни неща. Животът ми, макар й в опасности, вървеше добре, нямах от какво да се оплаквам. Неусетно изминаха няколко часа от утрото на борда на нашия космически кораб Nissan. Тук всичко течеше нормално. Със утрото се смениха смените на охраната на кораба, както и смените на мостика. Общо 80% от екипажа спяха задължителен сън, както правехме, по време на полет или преди активни действия. По това време стана от сън и Браун. Той мина през банята и се появи гладко избръснат и в добро настроение. Докато обсъждахме плана за този ден, стана и Джейн.

         Обектът, който забелязахме одеве преминаваше на 2 часа от нас. Сканирането показваше, че това е кораб на извънземна, миролюбива раса. Ние все пак се свързахме с тях за да обменим информация. Кораба им минаваше транзитно през зоната.

         По- късно ние с нашия кораб навлязохме в атмосферата на планетата, но летяхме на голяма височина, за да я сканираме, търсейки разумна цивилизация или следи от расата mestni’91, нашите врагове в тази война. Другите два кораба Ford и Jaguar останаха в орбита.

         Бордовата вечер дойде неусетно, а ние със нашия кораб още летяхме на височина от 20 км. в силно разредената атмосфера на планета № 21 и сканирахме повърхността й за следи от разумна цивилизация или наличие на кораби и бази на нашите врагове- расата mestni’91. До момента не бяхме открили нищо. Аз станах от пулта си и въздъхнах. Мисията течеше нормално, а ние- стратезите бяхме готови със първоначалните й планове, както и със основен пакет траектории, по които щяхме да прелетим и ззоната до планета № 14, където отивахме. Запалих си лулата и се изправих до люка. Гледката към планетата беше интересна, но тази вечер аз бях разсеян, далеко от мисълта да се любувам на картини и гледки. Из кораба всичко беше нормално. Поредните смени на мостика и охраната бяха застъпили на постовете си, а от екипажа 80% спяха задължителен сън. В каютата нашия екип работеше упорито по обичайните ни задачи, включително и темата за отбранителна мрежа в системата Tulged, тема ,която не бяхме забравили в изминалите седмици. Аз си взех чаша кафе и се върнах зад пулта си с лулата в ръка. До мене Ким и Палма смучеха пепси и слушаха музика със слушалки. Климатикът обираше дима от моята лула, а в каютата беше приятно топло и уютно. В обстановката на мека светлина, ние се чувствахме идеално. Това беше моето любимо време за размисъл и равносметка на изминалото време. Драсках си схемички и йероглифи по сензорния плот, а от тях компютъра бързо извикваше на екрана това, което ми трябваше, за да си припомня изминалия от нас път през космоса, откакто бяхме в тази звездна система-  Tulged. Спомени и емоции оживяваха в съзнанието ми, подкрепени от картини от планети, луни и астероиди, където бяхме стъпвали вече, както и информация за извънземни раси, с които бяхме влизали в контакт.

         *

         Беше един бордови следобед, няколко дни по- късно. Ние със нашите три кораба продължавахме към планета № 14, след като не открихме нищо на планета № 21 и около нея. Аз седях зад своя пулт, пушех лула и ровех из ефира и сканирах за чужди кораби. В зоната имаше няколко кораба, но на миролюбиви извънземни раси, които не представляваха проблем за нас. Разбира се обменихме със тях информация, в дипломатичен дух. По някое време аз станах да се разтъпча и се изправих пред люка. Гледката навън към звездите беше невероятна. Смукнах тютюнев дим и в съзнанието ми изплуваха спомени за планети и места, където вече бяхме ходили. Настроен леко меланхолично наблюдавах звездната шир близо час, а мислите ми се лутаха из приятни спомени от миналото. Върнах се на пулта си, където видях, че скоро ще доближим планета № 33, която беше само на няколко часа от нас. В каютата беше приятно и лекото осветление създаваше неповторима обстановка. 

         *

         На другия ден, в късния следобед, ние сканирахме планета № 33 с трите си космически кораба. Летяхме високо в атмосферата й сред гъсти, дъждовни облаци. Аз седях зад моя пулт, пушех лула и пиех кафе, леко разсеян, след целодневната работа тук. Из кораба спяха 80% от екипажа, а в нашата каюта беше уютно и приятно, в часовете преди бордовата вечер, когато отново щяхме да се съберем на питие и вечерни приказки, целия ни екип. До мене на пулта си беше Ким, а всички останали бяха на разходка из кораба. Ровех се из ефира и данните от сканирането, но за момента не откривахме чужди кораби наблизо. Около нашия кораб вилнееше буря и напред нямаше пряка видимост, но за радарите това не беше проблем. По някое време оставих скенера и се залових за проекта ни за отбранителна мрежа на нашите бази и колонии из звездна система Tulged. В последните седмици работата ни по този проект напредваше. Всички готови материали предавахме до Централата на AFJ  на планетата Orixon 2 . Оттам нашите планове се реализираха по най- бързия начин, тъй като безопасността трябваше да бъде гарантирана из нашите бази и колонии. Задълбочен в работата си, не усетих как минаха още два часа. Ким си беше пуснала музика в слушалките и се забавляваше с интересни кадри от архива. По това време се върнаха Браун и момичетата. Палма се залови да свари кафе още щом се върна, а Браун, Джейн и Никита седнаха на масата да вечерят. Аз се изправих до люка и се загледах навън. Бурята беше силна, а проливен дъжд брулеше по дебелото стъкло на люка. Запалих лула тютюн и се замислих по своите си неща. Вечертта започваше на борда на нашия космически кораб Nissan. Аз си пушех лулата и размишлявах по проекта, драскайки схемички и йероглифи по сензорния плот на пулта. Настроението ми беше леко отпускарско, не знам защо. Може би защото беше вече вечер и скоро щеше да дойде времето за почивка и сън.

         *

         В следобеда на другия ден кацнахме на планета № 33. Местността, където нашите пилоти ни приземиха беше поляна, край гора със игрив поток, течащ  през нея. Времето беше хубаво. Бяхме се приземили само ние с кораба Nissan, а другите ни два кораба, останаха в орбита. Аз бях поспал два- три часа и сега пушех лула, изправен на терасата. Тази планета беше уникално мяестенце. Още не знаехме подробности за нейната флора и фауна, но това, което виждахме красноречиво ни говореше за нейните прелести. Резултатите от сканирането на планетата показваха, че е слабо населена, предимно с индиански племена, които живееха в синхрон с природата, без технически познания и развитие на цивилизация. Едно такова селце беше само на десетина километра от нашия кораб и ние изпратихме екип за контакт с местните, като искахме от тях информация за тази планета и дали е посещавана от расата mestni’91. Нашият командир Манхатън беше дал 10 часа свободен режим на целия екипаж. Из кораба беше оживено и шумно, а пред един от неговите входове имаше скара- бира купон. В нашата каюта бяхме само аз и Ким, която тъкмо ни правеше кафе. Останалите от нашия екип бяха на разходка из кораба и на купона навън. Бях се замислил, наблюдавайки околната местност, а на душата ми беше леко и приятно. Тук въздуха беше свеж и чист, богат на озон и ухаещ на непознати, екзотични растения.

         Неусетно беше дошла вечертта, а с това и изненада- нашия контактен екип се беше завърнал с десетина от местните, които се включиха към скара- бира купона, пред кораба. Това бяха хуманоиди, с които общувахме без проблеми, чрез нашите наръчни преводачи. Мили същества, които заразказваха за планетата си, за животните и сезоните тук. Нашата бира им хареса, а двама от тях ни показаха, кои от тукашните животни можем да си наловим за вечерята, като най- вкусни.

         По залез слънце аз пушех лула на терасата и отпивах кафе, а Ким до мене слушаше музика със слушалки. Все още бяхме само двамата в каютата, оставили всякаква работа за по- късно, ние се радвахме на хубавото време и хубавите времена, наслаждавайки се на гледката от терасата на каютата ни. На тази планета нямаше да останем дълго, но колкото и да бъдеше това- все от полза за нас, защото тук ни харесваше, а и се отморявахме от напрежението, трупано по време на полет.

         Три часа по- късно навън сви студ. Купонът беше завършил, а местните опънаха малка шатра край кораба, където да преспят през нощта. Нашия екипаж премина към режим на смени, като 80% от хората ни се отправиха към каютите си за почивка. Нашия екип се събрахме отново в каютата си. Аз запалих една лула, преди сън и се отнесох в размисли. Корабът ни беше въведен в режим на повишена сигурност за през нощта. Навън нямахме никакви хора.

         *

         На другия ден отново беше слънчево и приятно на планета № 33. Беше дошъл неусетно следобедът на този ден, след като с часове се разхождахме около кораба си с автомати в ръка. Опасни зверове, разбира се имаше, дори простреляхме няколко подобни гадини. Пред кораба Nissan отново имаше скара- бира купон, а от близкото селце на местните ни бяха дошли на гости към 50 души, които обогатиха знанията ни за тази планета. В късния следобед двамата с Ким бяхме на терасата на нашата каюта. Аз пушех лула загледан в далечината, а тя слушаше музика със слушалки. Беше ми леко на душата в тези часове, а мислите ми се рееха из приятни мои спомени от далечни светове, където вече бяхме ходили и си бяхме прекарали добре. Лек ветрец си играеше покрай мене, а долу край единия вход на кораба се бяха насъбрали над 200 души от кораба ни на скара- бира купона. Настроението беше ведро и жизнерадостно за всички ни в тези часове, преди вечертта. Междувременно узнахме от нашите гости- местните индианци, че кораби на расата mestni’91 са кацали тук и дори са оставили нещо намиращо се в местност, разположена на 3,400 км. югоизточно от това място, където се намирахме сега. Ние не се изненадахме от тези факти, а изпратихме три TV- сонди там, за да огледаме мястото, преди да изпратим там наш екип. В каютата нямаше никой освен нас с Ким. Нашите колеги от екипа бяха навън на купона. Аз си пушех лулата, доволен от добрите времена, които отново ни бяха посетили и от хубавото време навън. Ким слушаше музика и смучеше пепси, хванала се за ръката ми. В тези няколко часа до вечертта ние бяхме напълно щастливи. Животът ни течеше като по учебник, а в работата и службата си нямахме съществени проблеми. По някое време погледнах екрана на китката си. Новините от зоната бяха добри. Нашите крайцери громяха поредния вражески кораб на 32 часа оттук. Другите два кораба от нашия патрул- Ford и Jaguar все още бяха в орбита, очаквайки инструкции от командира Манхатън. Това време те използваха за да си починат добре и да постегнат всичко по корабите си.

         Вечертта настъпи неусетно, а навън се спусна студ. Отново закрихме купона пред кораба си и се изтеглихме целия екипаж вътре. Местните поеха към временния си лагер, разположен наблизо. Още не беше се мръкнало, когато спуснахме щитовете на кораба си и го приведохме в режим на повишена безопасност. Навън нямахме хора от екипажа. Манхатън отпусна още три часа свободен режим на екипажа, а междувременно спяха 20% от хората ни, това бяха следващите смени на охраната и дежурните по кораб. Нашия екип се събрахме отново в каютата си на сладки, вечерни приказки и чаша джин с тоник. Аз пушех лула, седнал зад пулта си и ровех из ефира и скенера, за наближаващи обекти. Някъде след час нашите три TV- сонди изпратени да разузнават край обекта на расата mestni’91, бяха вече там и ние си пуснахме звук и картина от тях. Там имахме и джет с два робота, които също щяха да се включат в разузнаването, ако имаше нужда “ръка да пипне”. Разбира се в същото време картината се наблюдаваше и от дежурните на мостика, но на мен ми беше интересно да видя това и да разбера, какво представлява обекта, посетен от извънземните ни врагове от расата mestni’91, както ги кръстихме за удобство. Нашите камери постепенно заобиколиха обекта по въздух и започнаха да го сканират. Резултатът щеше да е готов късно през нощта.

         Запалих още една лула тютюн, загледан в картинката на екрана. Обектът беше добре замаскиран от вън, като хълм, по който имаше гъста трева със синкав цвят. Не се забелязваха входове, но със сигурност някъде тук имаше такива. Каква ли беше тайната на това място? Защо извънземните от расата  mestni’91 бяха напуснали този обект? Възможно ли е да се върнат тук неочаквано? Тези и други въпроси ме безпокояха в тази късна вечер...

         *

         На следващия ден времето отново беше хубаво. Цялата сутрин се разхождахме в местността, около кораба, събирайки впечатления и емоции. След обеда подремнах два часа, след което станах от сън свеж и зареден с енергия.

         Бях запалил лула тютюн, изправен на терасата на нашата каюта, която беше на около 30 м. височина. Оттук гледката беше невероятна, та чак до далечината, където бълваше лава активен вулкан. Два часа по- рано край нашия кораб беше пристигнал кораба Jaguar. На поляната, между двата кораба беше запален огън и открит скара- бира купон, на който се събраха почти целите екипажи на двата кораба, както и стотина души от местните извънземни индианци. Ние не познавахме още хората от Jaguar и ни беше безкрайно интересно да свършим това. Сред 300- те земляни от екипажа на кораба Jaguar имаше интересни хора и доста млади жени, повечето от тях още самостоятелни, без приятели. Това щеше да е интересен факт за мене, ако си нямах цели две мацки- Ким и Палма, които ми даваха достатъчно любов, та да търся повече. В тези приятни часове, преди вечерята, си пушех лулата и се радвах на хубавите времена, които ни застигнаха и се задържаха доста време, както и на хубавото време навън и красивата природа на планетата № 33.

         *

         На следващият ден сутринтта се разхождахме из близката гора, а след обед ходихме на лов със местните извънземни индианци. Поспах три часа и като се събудих, беше късен следобед. Времето беше шарено- слънце и облаци, температурата нормална. След като се разсъних на чешмата, постегнах униформата и джаджите по нея и си запалих една лула тютюн, а Ким като видя, че съм се събудил ми донесе чаша кафе. В хладилника ни имаше прясно месо от уловения днес дивеч, а Браун печеше пържоли от него на скарата на терасата за вечеря с бира. Бяхме настроени отпускарски, въпреки, че по принцип бяхме в тила на врага, на разузнавателна мисия, в която трябваше да проучим планетата № 14 и по- точно астероидния пояс край нея. Между двата кораба на поляната и тази вечер имаше скара- бира купон за двата екипажа и стотината гости от местните извънземни племена. Нашият екип предпочетохме да си останем в каютата. Джейн и Никита вече подреждаха масата ни за вечерната богата трапеза. Щяхме да седнем на приказки и халба бира, докато имаме такава възможност, впредвид, че сме на мисия. Аз поседнах зад пулта си, за да прегледам новините и да видя, докъде стигнаха нашите два робота, изпратени да изучават обекта- могила, изоставена от расата mestni’91 (нашите врагове сега). Докато се занимавах зад екраните си, изпуших лулата с чашата кафе, а трапезата вече беше почти готова.

         *

         На следващият ден отново бяхме на планета № 33. Сутринтта ходихме на лов в близката гора със местните извънземни индианци, а сетне си поспах няколко часа. Като станах от сън беше към 16 ч. Навън беше слънчево и направо жега, нещо, което не ни се беше случвало скоро. Разсъних се на чешмата и извадих бутилка студена вода от хладилника, да се разхладя. Сетне седнах зад пулта си и докато работех си запалих лулата с тютюн. В нашата каюта беше тихо и спокойно, а отвън долитаха шумове и звуци от природата на тази местност, където бяхме кацнали с двата кораба Nissan и Jaguar. Моите колеги бяха тук. Браун спеше, а Джейн и Никита приготвяха месото от лова, днес за скарата. Ким и Палма слушаха музика със слушалки и смучеха студено пепси, а Шон и Хелън работеха по пултовете си. Поки и Сен бяха навън на малка разходка из гората, а игуанката Бронк беше на терасата и наблюдаваше околността с бинокъл.

         *

         На следващият ден отново беше жега в местността, където се бяхме приземили с двата кораба Nissan  и Jaguar. Сутринтта ходихме пак на лов в гората със местни извънземни индианци, а в първите часове на следобеда бях седнал зад пулта си и пушех лула, докато преглеждах новините и ровех из ефира, търсейки вражески обекти в зоната. В гората си бяхме постреляли с калашниците до насита. Уловихме доста дивеч, който щяхме по- късно да хвърлим на скарата. Браун се беше поизморил и си полегна да си почине, а Ким ми донесе кафе. Ние всъщност имахме достатъчно храна в трюмовете на кораба, но това не ни пречеше да опитаме прясно месо. Новините от нашите крайцери в зоната бяха добри. Войната продължаваше, без съществени загуби за AFJ (нашата агенция, към която работехме- агенция за разузнаване из космоса и контрол над извънземните форми на живот). Двата робота, изпратени край странния обект, изоставен от расата mestni’91 напредваха с изучаването му, но все още нямахме информация, какво представлява този обект и защо са го изоставили. Беше много вероятно, те да се завърнат тук, неочаквано, заради което взехме предпазни мерки. За да не ни заварят там mestni’91, ако се върнат внезапно, не изпращахме на обекта наши екипи, двата робота бяха достатъчни, за да проучим какво е предназначението на този обект. Аз отначало се бях запалил на тази тема, но интереса ми постепенно стихна. Каквото и да беше, този обект, ние сигурно щяхме да разберем в скоро време.

         Резултатите от сканирането на зоната показаха, че тук има 4 кораба, принадлежащи на извънземни, миролюбиви раси, идващи да строят свои колонии в звездната система Tulged. Освен тях на 25 часа от нас прелитаха два крайцера на AFJ, които нямаше да ни доближават за сега. Друго интересно из околното пространство не се забелязваше.

         Навън беше жега. Бях се изправил на терасата на нашата каюта с лулата в ръка и наблюдавах околната местност. Заради силното слънце навън не се провеждаха никакви мероприятия. Нашият командир Манхатън беше разрешил пет часа свободен режим за екипажите и на двата ни кораба. По това време в бара на Nissan беше оживено и шумно. Тук бяха повечето хора от двата кораба. Екипажа на Jaguar все още беше новост за нас, но вече бяха започнали запознанствата ни  с тях.

         В тези жарки часове, докато работех на пулта си, се разхлаждах със студена вода от хладилника. Настроението ми, позагубено от сутринтта, се възвръщаше постепенно. Запалих още една лула тютюн и се замислих над своите неща, а спомените ми се лутаха из изминалите години. Отдавна не бяхме виждали лято и жега и се бяхме настроили малко отпускарски, но сетне се стегнахме- не се знаеше дали скоро няма да се натъкнем на врагове.

         Вечертта настъпи неусетно, а жегата отстъпи на по- хладни часове. Аз пушех лула зад пулта си, докато проверявах зоната около нас. Беше твърде вероятно mestni’91 да се появят изневиделица, тъй като тук имаха този странен обект със неясно, все още, предназначение. За наше успокоение зоната около нас беше спокойна. Имахме два крайцера от нашите на 17 часа от нас, както и 4 кораба на мирни извънземни, които търсеха препитание в тази звездна система. На борда на Nissan в тези часове спяха задължителен сън 85% от хората ни. Из кораба беше тихо и спокойно. В нашата каюта цареше делова обстановка, като няколко от нас бяхме по пултовете си, а Браун печеше месо на скарата за вечеря. Ким беше до мене и слушаше музика със слушалки, а Палма беше застанала на терасата и наблюдаваше това чуждо звездно небе.

         Бях се замислил над своите неща, а мислите ми се рееха все из приятни спомени от досегашния ми живот. Харесваше ми по тези часове късно вечер да си спомням миналото си, често със носталгия, макар , че сега живота ми също беше приятен и не срещах особени проблеми нито в личен план, нито в служебните задължения.

         *

         На другия ден отново беше жега на планета № 33, където се намирахме ние- 600 земляни и 60 извънземни с двата кораба Nissan и Jaguar, а кораба Ford беше в орбита над нас с още 300 земляни и 30 извънземни. След като сутринтта бяхме ходили на лов в гората с местни извънземни индианци, в следобеда аз си поспах 2- 3 часа и щом станах от сън бях свеж и бодър. Държахме люка на каютата отворен, но вътре не беше чак такава жега, а по- хладно и уютно. Разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула тютюн, докато проверявах обстановката в зоната около нас. Вражески кораби не се забелязваха, а това беше добре за нас, нямаше да се налага да водим битки. Ким и Палма бяха днес по- очарователни от всякога. Те седяха до мене, слушаха музика със слушалки и смучеха студено пепси. Шон и Хелън работеха по пултовете си, а останалите бяха на разходка. Аз си пушех лулата и се радвах на хубавото време навън и на добрите времена, които бяха настъпили отново.

          Следобедът беше към своя край, когато запалих още една лула тютюн и излязох на терасата, където се порадвах на красивата местност край корабите ни. Между двата кораба отново имаше скара- бира купон. Командирът Манхатън беше дал 10 часа свободно време на целия екипаж. От мощните тонколони, разположени по корпуса на кораба ни, звучеше хубава музика, а край скарата беше шумно и оживено. В тези часове, преди вечертта ми беше така леко на душата и се радвах на добро настроение.

         *

         Четири дена по- късно, една прохладна вечер пушех лула на терасата и се радвах на свежото време и кристално чистия въздух. Ким беше до мене, замечтана, както винаги, днес още по- очарователна от всякога. Нещата при нас- агентите от AFJ, дошли тук с трите космически кораба, вървяха добре. Сутринтта бяхме изпратили сонда с два робота до съседната планета № 80, а през утрешния ден сигурно щяхме да получим и прясна информация от тях за планета № 80. Другите два робота със TV- сонда, които изследваха обект на mestni’91 стигнаха до подземен лабиринт, който започнаха да обхождат в търсене на истината за този обект.

         Докато се радвахме на приятната прохлада и ясната вечер, изминаха два – три часа. Аз запалих втора лула тютюн и казах на Ким:

        -Ще ида пак на пулта! Искам да проверя из зоната още веднъж, преди нощта!

        -То и аз ще се прибирам вътре, стана ми хладно...- каза тя.

         Разположих се в удобното кресло зад пулта си и се захванах за работа. Ровенето из ефира и из скенера, за да видя, има ли странни обекти наблизо до нас, продължи няколко часа. Браун и Джейн се занимаваха със разгадаването на подземния лабиринт на вражеския обект, тук на планетата № 33, а Шон и Хелън работеха по проекта за отбранителната система на звездната система Tulged. Материалите по този проект се препредаваха от кораб до кораб та чак до нашата Централа на  AFJ на планетата Orixon 2. От там драконите в бързи срокове реализираха новите идеи на стратезите по проекта, чиято цел беше системата Tulged да бъде едно приятно и защитено място за изграждане на базите и колониите на AFJ, замляните, драконите и нашите приятелски настроени извънземни цивилизации и раси.

         Пушех си обичайната лула и ровех из ефира и скенера, а из кораба по това време спяха 85% от екипажа. На съседния кораб Jaguar положението беше подобно на нашето, там спяха задължителен сън 80% от екипажа. Навън се сипеше ситен дъждец и ухаеше на озон. Романтика и някаква извънземна омая бяха ни завлядяли, будните по това време земляни по двата кораба, приземени на планета № 33.

         Беше през нощта, когато засякох кораб на драконите на 5 часа от планетата. От информацията, която от кораба им, ми дадоха разбрах, че преследват кораби на нашите врагове- расата mestni’91, които ще прелетят рано сутринтта покрай тази планета. Позамислих се и побутнах Браун, който още не спеше:

        -Браун! Виж какво става тука! Погледни екрана... Рано сутринтта покрай планетата ще прелетят кораби на mestni’91 !... Да вдигнем ли тревога?

         Браун погледна, почеса се по главата и отвърна:

        -Събуди Манхатън да вземе решение и се обади на кораба Ford, да бъдат нащрек!

        -Ясно.- казах аз и натиснах бутона на микрофона, за да дам инструкции на дежурните на мостика.

         Тази нощ можех да остана до късно- през деня си бях поспал, но моите колеги (повечето) вече спяха. Палма обаче беше край мене, смучеше пепси и слушаше музика със слушалки, докато се радваше на един кристал от сапфир, с големина на орех, който й беше специален подарък от близкото минало.    

         *

         Три дена по- късно, в късния следобед пушех лула зад пулта си и се занимавах с ровене из ефира, скенера и радара, за приближаващи обекти в зоната. Нещата вървяха нормално за нас, земляните от трите космически кораба на AFJ. Тези три дни тук на планета № 33 имаше силна буря и ние прекарахме затворени по корабите си. Сега времето беше спокойно и леко облачно. През отворения люк на каютата долитаха шумове от дивата природа на планетата, както и рев на зверове и крясък на птици. Бях отнесен и замечтан. Следях информацията на екраните си, докато си пушех лулата, а мислите ми се рееха из спомените ми. До мен очарователните Ким и Палма смучеха пепси и ми правеха компания.

         В часовете, преди вечертта, нашия екип си бяхме по пултовете и работехме активно. От екипажа на кораба ни- Nissan по това време спяха задължителен сън 80% от хората. Из кораба беше тихо и спокойно. За 20 ч. беше определен старта на двата ни кораба от тази планета. Всичко беше готово за излитане и чакахме просто да настъпи определения час. Нашият екип от стратези бяхме готови със първоначалните траектории на полета, който щяхме да започнем в 20 ч. Предвиждаше се кацане на планета № 80, която беше на десетина часа от тук, но окончателното решение за това, щеше да се вземе на място. В 18:30 ч. бяха затворени щитовете на двата кораба Nissan и Jaguar и вече бяхме готови за излитането.  

         Стартирахме с кораба Nissan цял час по- рано, в 19ч. Докато набирахме височина аз слушах музика със слушалките си и разсеяно следях показателите на полета. След набирането на височина се откопчах от предпазните колани и станах да се поразтъпча из кораба. Нашата нова колежка Хелън ме застигна пред асансьора и попита:

        -Към бара ли отиваш, Алекс?

        -Да. Точно там отивам!- казах й аз.

        -Да вървим заедно и аз съм на там.- каза тя.

         Двамата продължихме заедно. Асансьорът ни смъкна до нивото на бара. Тук имаше към 15 души, които вечеряха или си пиеха питиетата. С Хелън седнахме на масата на барманката Соня, която ми се усмихна щом ме видя:

        -Как си, Алекс?

        -Всичко е нормално.- казах й аз.

        -Какво ще бъде днес?- попита Соня.

        -Ще хапнем нещо от менюто.- казах аз.

         Заехме се с вечерята, а Хелън ме заразпитва за моя живот в AFJ. Хапвахме и си говорехме, а в уютния бар звучеше лека музика. Тук с Хелън прекарахме няколко часа в споделяне на живота си. През това време кораба ни- Nissan набра скорост към планета № 80 по предварително изчислената траектория.       

         *

         На следващия ден наближихме планета № 80 и през целия ден я сканирахме от голяма височина. Вечертта аз си пушех лулата край камината в каютата на нашия екип, която беше и нашата оперативна зала, а както знаете вече- ние бяхме стратезите на нашия космически кораб Nissan. Докато пушех лула и отпивах билков чай със над 100 ценни билета за младост и сила, аз получавах на пулта си картина от три TV- сонди, които бяхме изпратили на по- ниска височина, за да видим планетата от близо. На тази планета (№ 80) имаше страшно много облаци и доста действащи вулкани, бълващи лава и прашни облаци на височина до 15 км. Въпреки това успяхме и да зърнем какво представлява нейната повърхност. Нямаше нищо, което да ни изненада, та ние бяхме виждали вече стотици различни светове. До мене седяха по пултовете си, очарователните Ким и Палма, които в момента смучеха пепси и слушаха музика със слушалки. Браун и Джейн приготвяха закуска, като за преди полунощ, а Никита вареше кафе за целия ни екип (стратези). В каютата беше уютно и приятно, а нашите извънземни котки Поки и Сен бяха в техния симулатор и изпробваха нови стратегии, тъй като този симулатор беше подобие на пилотската кабина на малкия и спретнат космически кораб на котката Сен. Полунощ наближаваше, а ние 300 земляни и 30 извънземни със космическия кораб Nissan летяхме в разредената атмосфера на височина от 54 км. над дъждовната планета. Нашият космически кораб беше изключително съоръжение- боен разунавателен кораб от Флота на AFJ (земното космическо разузнаване), със невероятни бойни и разунавателни възможности, последна дума на наши и извънземни учени, създали това чудо на научно- техническата мисъл за огромни натоварвания при всевъзможни външни условия. Ние се гордеехме с нашия кораб. Тук имаше дори оранжерия и басейн, край бара, където си пиехме питиетата и ползвахме за столова за хранене. Кораба Jaguar летеше на 4 часа зад нас, а кораба Ford в тези часове се спускаше за приземяване в предварително избрана местност. Ние този път, със нашия кораб Nissan щяхме да останем на същата височина и да сканираме планетата, търсейки следи от живот, следи от присъствието на нашите врагове- расата mestni’91, както и други интересни за нас, следи. 

         *

         През целия следващ ден продължихме да летим на голяма височина в разредената атмосфера на планетата и да я сканираме. Вечертта аз си пушех лулата седнал зад пулта си до камината и се радвах на добро настроение- току- що бях поспал два- три часа и вече свеж и отпочинал се готвех за нощно дежурство на пулта си, макар и още да беше рано. Докато си пушех лулата, аз разглеждах картина изпратена ни от кораба Ford, който беше кацнал долу на планетата. Определено там времето беше лошо и дъждовно, но от изпратените кадри все пак, добивахме представа за тази планета, нейната флора и фауна. Ние- стратезите на кораба Nissan, тази вечер бяхме във форма, след като днес здраво бяхме поработили. Никита и Джейн тъкмо приготвяха лека вечерна закуска за екипа ни, както и кафе, нашите нови колеги- Шон и Хелън си подреждаха багажа и раниците, котките Сен и Поки бяха в техния симулатор, а игуанката Бронк тази вечер се готвеше за среща на свещи в каютата на своя приятел- дракон. До мене, очарователните ми приятелки Ким и Палма си споделяха стари любовни спомени, а Браун се занимаваше със камината, подготвяйки й дърва и въглища за през дългата и мразовита нощ, която ни очакваше.

         Бях се замислил за своите си неща, а в главата ми се въртяха спомени. Настроен леко носталгично запалих още една лула тютюн, а кафето ми беше готово. Ким до мене слушаше музика. В леко осветената каюта беше тихо и уютно, звучеше лека музика. Романтиката нахлуваше при нас, като неканена гостенка, макар й да се намирахме на голяма височина над непозната все още, планета.

         Беше едва към 21 ч., а мене ме чакаше нощно дежурство на моя пулт. Щях да помагам на дежурните от мостика, но без да напускам каютата ни. Времето течеше бавно и монотонно, а аз бях в превъзходна форма, добре отпочинал и бодър. Прозинах се, но не от скука, а защото още се разсънвах след следобедния сън. Натисках бутоните по пулта си и следях картините по моите екрани, докато пушех лула. Чакаха ме дълги самотни часове зад пулта, чак до 6 ч. сутринтта. Заредих се с търпение, а и моите хора в каютата още бяха будни. Само Шон щеше да бъде буден тази нощ, зает с проекта за отбранителна система на нашите бази и колонии.

         *

         Трети ден бяхме над планета № 80 с двата кораба Nissan и Jaguar, а третия ни кораб Ford беше кацнал долу на повърхността й на 500 км. от действащ вулкан. През тези дни изследвахме планетата и я сканирахме. Това беше огромна планета, населена със разнообразна флора и фауна. Тук имахме много материал за изследване и за изучаване и с това се заехме незабавно.

         Беше поредната бордова вечер, когато аз си седях зад пулта със екраните, разнообразните бутони и светкащи лампички и пушех лула, замислен над резултатите до тук от изследванията, които правехме на материали от планетата и атмосферата й. Тук въздухът беше странен и нашия командир- Манхатън реши да излизаме навън само със скафандрите си. Тази вечер със нашия кораб Nissan летяхме на 800 м. височина и 200 км/ч скорост, в тъмната част на кълбото и разглеждахме местността под нас. Според някои от нас, тук можеше да се очаква да намерим разумна форма на живот, т.е. цивилизация, но поради огромните мащаби на тази планета, все още не бяхме попаднали на следи от подобна цивилизация. Нямахме представа, дали тази цивилизация ще бъде миролюбива или ще ни нападне, щом ни забележи, но имахме готовност за отпор и изтегляне от тук, в случай на военен конфликт.

         Тази вечер целия ни екип бяхме по пултовете си и работехме. Избирахме място за кацане, тази вечер, за да се включим в изучаването на тази планета, както сториха хората от кораба Ford. Излизането навън със скафандри не беше проблем за нас- нашите скафандри бяха леки и компактни, а в сгънат вид заемаха минимално място, изцяло проект на извънземни учени по извънземни технологии. Нашето участие в проекта на скафандрите бяха някои добавки, типично земни, без които нямаше да можем. Моя скафандър например имаше приспособление за пушене на тютюн в скафандъра, а от това изобретение се възползваха всички земляни- пушачи по корабите на AFJ (Агнеция Земно- Космическо Разузнаване).

         Беше към 22:30ч, , а ние още избирахме подходяща местност за кацане. Ким до мене смучеше пепси и слушаше музика, докато си почиваше. Двамата тази нощ щяхме да останем дежурни по пултовете си, чак до 4 ч. сутринтта, когато дежурството се поемаше от Шон и Хелън. Пушех си лулата, а пред мене светкаха лампичките по пулта, а на екранчетата вървеше всякаква полезна за нас информация, включително и новини от крайцерите на AFJ, които водеха битки на около 35 часа полет от тук. В леко осветената ни каюта беше леко прохладно и уютно. Тук ни бяха и работните пултове и модулите със койките за сън и изобщо всичко. Под пултовете си държахме личните раници и багаж, в готовност, ако се наложеше евакуация. Автоматите ни също бяха под ръка, а с тях почти не се разделяхме, както винаги из космоса.

         Nissan меко и грациозно кацна на една поляна, малко по- късно. Разузнавателният ни екип от десет души с автоматите Калашников и със скафандрите си, излязоха от кораба и заоглеждаха местността. Като, че ли нямаше нищо обезпокояващо, на пръв поглед, но нашите хора бяха внимателни. Докато вземаха проби от материята из околната местност, предназначени за лабораторията ни, някои от тях наблюдаваха наоколо със мощни скенери и бинокли.

         Минаваше полунощ, аз седях зад пулта, пушех лула в тишината на каютата ни и следях разсеяно, какво прави разузнавателния екип, изпратен навън. Времето там беше ужасно- валеше проливен дъжд, а вятъра достигаше 150 км/ч. Момчетата не бързаха, някои от тях бяха спали над 48 часа, преди да ги вдигнат за акция. Това, което забелязахме беше, че тук имаше всякакви животинки и едри до 10 м. височина гигантски зверове.            

         По някое време се изправих пред люка и погледнах навън. Терасата беше затворена херметичеки- тук въздухът не ставаше за дишане. Близката луна осветяваше почти видимо околната местност, през макар и облачното небе. Гигантско диво животно прекоси поляната пред кораба и нададе зверски рев, който се чу през микрофоните на момчетата долу. Те застанаха нащрек, готови за стралба, но животното ги погледна безучастно и препусна към близката гора, а те продължиха работата си. Времето навън преодължаваше да е кошмарно- силна буря и проливен дъжд вилнееха навън. Потръпнах зиморничаво неволно и прекосих каютата към кухненския блок, за да си сипя кафе. Ким беше заета на пулта си, а всички други спяха. Запалих си лулата с тютюн и седнах да си пия кафето зад пулта си. Някакви лампички светкаха тревожно от половин час и трябваше да погледна за какво става въпрос. Беше някакъв странен обект, отвъд планината, който определих като наземно, моторно, превозно средство. Оказваше се, че тази планета е населена... Обадих се веднага на мостика, на другите дежурни, а те още нищо не знаеха за странния обект. Пуснахме разузнавателна TV- сонда, за да видим обекта отблизо. Сондата щеше да бъде там след час. В това време десетте души навън, прибраха куфарите с материали и инструменти и се прибраха и те на безопасно в кораба. Очаквахме с нетърпение да разберем какво представлява забелязания от нашия компютър, обект.

         Пушех си лулата и следях показанията на радара. Обектът беше на 500 км. от нас, отвъд планината и се движеше със около 50 км/ч. Всички ние вече бяхме в кораба, който беше със спуснати щитове и отбранителни системи, защото още нищо не се знаеше, това можеше да се окаже войнолюбива раса...

         *

         На другия ден в ранната вечер пушех лула зад пулта си и преглеждах новините от близо и далече, а също и картина от десетината TV- сонди, които пуснахме около кораба, за да си осигурим безопасност и да видим какво има из тази планета. Обектът от нощта, който забелязахме, ни отведе до близък град, който се заехме да изучаваме със сондите си. Този свят ни изглеждаше някак си чужд и непонятен, а смътно усещане за опасност ни караше да бъдем нащрек- все пак бяхме се промъкнали на чужда планета... Моите колеги също работеха по пултовете си. В каютата беше уютно и приятно, но навън вилнееше буря, а атмосферата не ставаше за дишане. Навън излизахме само със скафандрите си и автоматите Калашников. За момента бяхме в безопасност. Из небето нямаше летящи обекти, а наблизо не се движеха наземни, превозни средства. До мене бяха Ким и Палма, която току- що ми донесе кафе и оставих за малко пулта за да си натъпча лулата с тютюн и да пия кафе. Картината от камерите, изпратени в близкия град ни показваха причудлива архитектура и превозни средства. Видяхме и тукашните представители на местната цивилизация, които изглеждаха по- скоро като зверове, отколкото като разумни същества. Тук, на тази планета, животът се градеше на коренно различна химия. Тук всичко беше отровно за нас и не трябваше да оставяме скафандрите си, когато сме навън. Това означаваше, че тази планета не представлява интерес за нас. Трябваше само да разузнаем тук известно време и да проверим дали местните са враждебни.

        -Странна планета!- каза Ким.- Тук определено не ми е приятно!

        -Трябва да изучим поне минимума за нея, преди да отлетим...-  й казах аз.

        -Тукашните са страшни! Не ми харесват. Преведохме ли за какво говорят помежду си?- попита Ким.

        -Да. Преведохме. Нищо особено. Ежедневни теми, както на всяка друга планета.- отвърнах аз.

        -Колко дни ще останем тук?- попита Ким.

        -Минимум три дена, ако не ни нападнат. Това минимума, за да видим какво има из планетата.- казах й аз.

         Кафето ми дойде добре. Ободрих се и продължих да наблюдавам картината от нашите камери в града. Животът на местните беше разбираем за нас, но все пак този свят ни беше особено чужд, най- вече заради отровната си материя и въздух. Ако местните проявяха и враждебност към нас, то по всички наши карти щяхме да отбележим- да се заобикаля тази планета от нашите кораби.

         Към 20:00 ч. навън се разрази ураган. Това не беше проблем за нашия кораб, но сърцата ни се свиха от напрежение. Бях се изправил до люка и гледах навън, а гледката беше ужасяваща. Из небето летяха диви животни, цели дървета, камъни и пясък. Това може би беше нормално явление тук, но нямахме кого да попитаме, а анализа на радио- телевизионните програми на местните, още не беше започнат. Някъде по това време загубихме връзка с другите наши, два кораба Jaguar и Ford. Последно те бяха високо в атмосферата на планетата на 15,000 км. от нас в разузнавателен полет. Анализа на обстановката показваше, че в момента не можем да излитаме оттук, дори да се наложеше. Затова наблегнахме на отбранителната си система, която оставаше в дежурен режим до отмяна. Всъщност наоколо нямаше никаква опасност, дори урагана не беше опасен за кораба ни. Бяхме спуснали всички щитове, запечатани като мида в черупката си и оставаше да чакаме времето да се оправи. По това време нашите комуникации бяха се разпаднали.

         Запалих още една лула тютюн и погледнах, какво става из каютата. Браун се беше заел с камината, подготвяйки я за дългата нощ, която ни очакваше. Джейн и Никита приготвяха по пица за целия ни екип. Ким и Палма пийваха джин, а игуанката Бронк подреждаше раницата си. Нашите извънземни котки Поки и Сен спяха, а новите ни колеги Шон и Хелън бяха из кораба на разходка. На борда по това време спяха 70% от хората. Тази нощ двамата с Ким отново бяхме дежурни до 04:00 ч. сутринтта. Бяхме поспали в следобеда, готови за дежурството, макар и със влошените външни комуникации на кораба, вътрешните работеха нормално. Пушех си лулата и размишлявах над своите неща, ровех се из спомените си и от време на време поглеждах картината от външните камери на кораба. Урагана беше отминал покрай нас, но все още времето навън беше ужасно.

         *

         На другия бордови ден станах от сън към 19:00 ч., разсъних се на чешмата и седнах да изпуша лула тютюн с чаша кафе край камината, която приятно затопляше студената, иначе каюта- навън беше адски студ. Ураганът беше отслабнал, но навън продължаваше буря, която все още ни лишаваше от външни комуникации. Пушех си лулата и бавно се разсънвах. Из каютата течеше обикновена бордова вечер, всички колеги бяха по пултовете си и работеха, а Ким тъкмо беше излязла от банята по хавлия и видимо в добро настроение. Като седнах зад пулта си прегледах новините и се загледах по картината от външните камери на кораба ни. Навън беше ужасно време, а и със тази отровна за нас, атмосфера и материя, ставаше все по- непривлекателно да оставаме тук повече. Все още нямахме връзка със другите наши, два кораба, но се надявахме да са добре. Около кораба ни нямаше опасни обекти, поне на дистанция от 500 км., така, че бяхме в безопасност, но въпреки това ние не смъквахме защитите на кораба и не изключвахме отбранителната система. Поразсъних се, позатоплих се и вече в добра форма и добро настроение се заех с обичайната си работа. Планета № 14, към която бяхме изпратени по принцип, беше само на 37 часа оттук. Имахме да планираме траектории на корабите си за полет до там, както и аварийни траектории, както и траектории за безопасно изтегляне от зоната, при нападение от много по- силен противник. Имахме работа и по анализиране на материали, прихванати от ефира, както и анализ на лабораторните резултати от проби, взимани из планетите, обиколени от нас, до този момент. Анализирахме и други неща, от които можехме да извлечем полезна информация за нас.

         Беше към 20:00 ч., когато на кораба се завърна една от нашите сонди, изпратени да разузнават в близкия град, само на 2,300 км. оттук. Тя се беше завърнала със информацията, събрана от всичките 10 сонди, тъй като комуникациите ни се бяха разпаднали. Това малко ни изненада, защото не го очаквахме, но се оказваше, че такава е програмата на този модел сонди. Приехме я в трюма на кораба и след обеззаразяването й, се заехме да проучваме цялата събрана информация, а тя беше с неимоверно голям обем. Предстоеше ни да анализираме тази информация в близките дни.              

         Тъкмо бях излязъл из кораба да се поразходя, когато ме срещна шамана Джи. Той ми кимна и ми направи знак с ръка да спра при него. Спрях се и го попитах:

        -Какво има, Джи?

        -Тъкмо при тебе идех, Алекс!- каза той. –Имам да говоря с тебе за нещо важно... Тук ли да говорим, или другаде?

        -Тук.- казах аз и запалих лулата си.

        -Алекс, ти ще идеш в града на местните, който е на 2,300 км. от тук! Ще  вземеш още един човек със себе си. Става дума за бъдещето на AFJ. Твоето отиване там е от изключителна важност, а в Историята е описано, като изключително важно събитие за AFJ и земляните изобщо. Твоето отиване там е от историческо значение. – каза нашият извънземен шаман (магьосник и гадател) и отмина, а аз останах дълбоко замислен над всичко това. В ръката ми шамана беше пъхнал малък кристал, вероятно пълен със информация за мен.

         Пъхнах кристала в компютърчето на ръката си и погледнах какво има в него. Беше пълно с информация, както и инструкции от шамана Джи и нашия инструктор- Флу.

         *

         Два дни по- късно,  със малката совалка Ямаха, двамата с Ким и два робота летяхме към острова, където се издигаше града на местните извънземни хора. Зад нас летеше бойна станция SX8 със още четири робота. Това беше всичко, с което тръгнахме към града. Ние с Ким седяхме на предните кресла на совалката, а роботите бяха седнали зад нас. Бяхме си сложили скафандрите, носехме и раниците си, защото мисията можеше да бъде и опасна. Ние все още не знаехме подробности за всичко това. Всичко зависеше просто от нас двамата. Летяхме на височина от 10,000 м. в силна облачност и гръмотевична активност. Аз бях свалил предното капаче на скафандъра си и пушех лула, а Ким водеше совалката.

        -Имаш ли план, Алекс?

        -Ще импровизираме, Ким! Каквото решение вземем в движение- това ще бъде!- казах й аз.

        -Защо избра мене, Палма също беше в добра форма- 85% !- каза Ким.

        -Предстоят ни трудности и самота, не исках да се разделям тъкмо с тебе, Ким.- казах аз.

        -Не знам дали да ти благодаря за избора, или да ти се сърдя...- каза Ким.

        -Да вземеш да се стегнеш, Ким!- казах аз.

         На екраните по пулта ми се виждаха странни обекти под нас. Това вероятно бяха наземни транспортьори, които пътуваха на дълга дистанция, явно, защото наблизо нямаше други селища. Разбира се видимост нямахме, но със помощта на скенерите и радарите, компютъра създаваше добра картина, почти реална. Аз си пушех лулата, смуквах от тубичка хранителна паста и следях приборите по пулта си. Совалката беше стабилна, въпреки лошата буря край нас, а все още нямахме никаква информация за летящи обекти в зоната, обхваната от нашите локатори. Връзката с бойната станция от типа SX8, която ни съпровождаше, беше стабилна, но нямахме връзка със кораба си- Nissan, както и с другите два наши кораба.

        -Имаме още 5 часа до града!- каза Ким.- А нататък?

        -Ще пренощуваме под вода. Рано сутринтта ще изляза на разузнаване, а ти ще чакаш в совалката в покрайнините на града. Единия от роботите ще дойде с мене. Ако ти потрябват инструкции ето ти този кристал- тук е пълно с информация, която дори неможах да разгледам цялата, нямаше да ми стигне времето.

        -Откъде имаш този кристал?- попита Ким.

        -Това е дело на инструктора Флу и шамана Джи, както й бележки от командира Манхатън.- казах аз.- Тук има всичко, което ни трябва. Било много важно да идем в града. За Бъдещето.

        -Разбирам.- кимна Ким.

        Облегнах се удобно в креслото и се отпуснах за един час почивка, а Ким продължаваше да води совалката.         

         *

         Беше късно вечертта, когато наближавахме брега на острова, откъм морето със нашата совалка Ямаха, двамата с Ким. Времето беше отвратително- гъста мъгла се стелеше под черни облаци, а се сипеше сивкав сняг на големи, колкото длан, парцали. На руля бях самия аз. Описах кръг над града, колкото да заснемем и направим карта, а сетне приводних совалката в морето и бавно се спуснахме на дълбочина. Бойната станция SX8 също се приводни. Тя беше само на десетина километра от нас и щеше да изследва подводно брега на острова. Аз си запалих лулата с тютюна и казах на Ким, която дремеше до мене:

        -За днес почти приключихме! Сетне ще поработя малко по плана си за утре и ще поспим, а роботите ще ни охраняват.

        -Какво ли не давам за няколко часа сън!- промърмори Ким, вече сънена.

        -Можеш вече да спиш!- казах аз.- Аз ще поработя и също ще подремна.

        -Заспивам, Алекс!- каза тя и опъна креслото назад до вид на койка и се отпусна в скафандъра си.

         На дълбочина от 100 м. спрях потъването на нашата совалка- подводница и пуснах автопилота. Имах да преглеждам данните от снимането над града и да изготвя карта, която добре да разгледам. Пушех си лулата, отпивах уиски от плоско еднолитрово шише от джоб на раницата си и работех на пулта. Из морето нямаше никакви обекти от машинен характер, а иначе- рибни пасажи и по- големи единични морски обитатели, подобни на земните китове, макар и доста по- различни. Бяхме в пълна безопасност тук, а ни чакаше дълга нощ, в която щяхме да си починем и поспим. Работех по картата на града и я изучавах, като в същото време наблюдавах и пулта си на хеликоптера. Наблизо нямаше никакви обекти, а връзка все още нямахме със нашите кораби, но връзката с бойната станция SX8 беше стабилна. Пуснах отбранителната система и щита на совалката и приготвих креслото си за спане, веднага щом приключих със задачите си за днес. Рано сутринтта щяхме да тръгнем към града.

         *

         Алармата на ръчния ми часовник ме събуди в 4 ч. сутринтта. Събудих Ким и двамата се разсънихме с кафе и лула тютюн, преди да тръгнем към острова. Около Ямаха нямаше нищо подозрително, а бойната станция SX8 изследваше подводно брега на острова. Докато пушехме тютюн с моята лула и пиехме кафе, ние преглеждахме картата на града, обмисляйки плановете си за разузнаването, което бяхме дошли да направим. Естественно интересуваше ни всичко. Искахме да видим отблизо и със собствените си очи, какво представлява този свят. Искахме и да влезем в контакт с местните хора, за да преценим бъдещите си взаимоотношения.

         Към 4:30 ч. започнахме да се издигаме с Ямаха, към повърхността на морето. Двамата с Ким бяхме напълно готови за действие. Закусихме по сандвич, докато изплувахме от дъното на крайбрежния лиман. Ким беше още сънена и леко объркана от сложността на цялата ситуация. Бяхме на чужда планета със отровна атмосфера и материя и изплувахме със совалка- подводница към острова, където вече кръжеше наша TV- сонда, картината от която наблюдавахме, без особен интерес във това ранно утро.

        -Кога ще се съмне тук, всъщност?- попита Ким, докато пушехме от моята лула с тютюн.

        -Имаме 5 часа време, а и навън ще бъде мъгливо и сумрачно дори през тукашния ден...- казах аз.

        -Какъв е планът?- попита тя отново.

        -Ще огледаме за някоя интересна местност, от където да започнем разузнаването.- казах аз.- На първо време- без контакт със местните!

        -Ясно.- кимна Ким.

        -А по светло ще се приберем в совалката и ще чакаме до вечертта...- поясних аз.

        -Ясно.- кимна тя, смукна тютюнев дим и отпи глътка кафе.

         Ямаха се показа на повърхността на морето. Вълнението беше силно, но ние не чакахме да ни лашка, а издигнахме совалката над водата и полетяхме към брега на острова. Картината беше ясна и бистра, въпреки мъглата и мрака. Имахме към половин час до интересна за нас местност със гора, в близост до първите сгради от града. Това време мина скоро. Приземихме се на една поляна вътре в гората.

        -Вземам единия робот с мене и заминаваме да огледаме, а ти чакаш тук!- казах на Ким.- Ако нещо се оплете- четеш инструкциите от кристала! Ще поддържаме кодирана радиовръзка! Е, хайде!

         С робота се прехвърлихме в малкия транспортьор под кабината ни и отворихме люка на трюма за да излезем навън. Транспортьорът беше със малък атомен реактор и мощни електродвигатели, но не беше кой знае колко тежък. Дебелите му гуми под повдигнатия на 4 метра височина корпус поеха тежестта и потеглихме от Ямаха навън из гората. Бяхме максимално безшумни, а индикаторите не показваха признаци на живот на километри край нас. Скоро совалката Ямаха остана някъде зад нас с робота, който караше транспортьора и чакаше инструкциите ми за акцията. Аз пушех лула и размишлявах, оглеждайки района и картата му на диплея пред себе си.

        -Как е, Алекс?- се чу в слушалките ми.

        -За сега е нормално.- казах аз.- Гледай да останеш будна, докато не се върна!

         По някое време излязохме на някакъв черен път, който водеше към града. Леко ми се беше придремало, а робота не проявяваше интерес към мене и мълчеше. Когато по- късно излязохме край първите постройки на града, започна и асфалтовата настилка. Измихме гумите, без да излизаме навън (транспортьорът разполагаше със страхотна автоматика и хитроумни приспособления). Сградите бяха десетина етажни, изградени в готически, но извънземен стил. Тук таме светеха прозорци. Някъде в далечината шумеше транспортьор. От наблюденията си до момента знаех, че нашата машина не е кой знае колко по- различна от тукашните и спокойно можехме да пътуваме, без притеснения, че ще ни разпознаят като “пришълци”. Микрофоните на нашата машина улавяха и най- малкия шум около нас. Огледахме първия квартал и докато избирах място за почивка на улицата пред машината се появи извънземен от местните, който видимо се клатушкаше във видимо нездрав вид. Извънземният прекоси улицата и се стрина край някакви храсти. Това беше момента за пръв контакт. Вдигнах капачето на скафандъра си и излязох на улицата. Докато крачех към падналия  край пътя извънземен, стисках здраво калашника, готов за стрелба. Побутнах го с дулото и попитах:

        -Хей, добре ли си, човече?

         От тонколоните на скафандъра ми излезе някаква скърцаща извънзмна реч. Това беше преводът на моя въпрос.

        -Добре съм, бе! Малко се понапих в кръчмата...- беше неговия отговор.

        -Ставай, човече! Имам нещо да те питам!- казах аз.

        -Чакай бе човек! Чакай да си поспя!- беше неговия отговор.

        -Наблизо ли живееш човече?- попитах аз.

        -На един час път на юг...- изскърца извънземният.

        -Да вървим, ще те откарам у вас!- казах аз.

         Подхванах извънземния, а той беше тежък към 70 кг., малко повече от самия мен. Докато го стоварвах в транспортьора от джоба му изпадна свитък с пари и документи, които набързо проверих и заснех. Потеглихме нататък, на юг. Аз му четях мислите, а те бяха доволно мътни, но просветляваха, когато наближавахме дома му. Извънземният живееше сам, но често приемаше гости. Къщата му беше скромна и опростена, като дизайн. Въведох го вътре и го стоварих на едно кресло, а той веднага заспа. Прерових къщата, докато извънземния спеше. Това, което тук, на това място видях и научих, беше невъзможно да се разбере от сондите ни навън, нито пък от ефира. Доволен от успешното начало на акцията си тръгнах от дома на пийналия, местен извънземен.

         Вмъкнах се в транспортьора и казах на робота:

        -Да се връщаме на совалката!

         Климатикът изсмука отровения въздух навън от кабината, дезинфикцира и пусна чист и топъл, свеж въздух, а аз повдигнах капачето на скафандъра си, помирисах наоколо и като не забелязах опасност си запалих лулата. 

         *

         Двамата с Ким прекарахме деня потопени със Ямаха на 70 м. дълбочина в морето, край брега. Поспахме до насита, а сетне станахме да помислим по по- нататъшните си действия. Това беше в следобеда на този бордови ден. Аз си пушех лулата с тютюн и отпивах кафе, докато наблюдавах картината от нашите TV- сонди, кръжащи из града, а Ким изучаваше на свой ред картата на града. През изминалите часове не бяхме успяли да се свържем с нашите. Връзката беше лоша, а често просто липсваше. Разбира се се надявахме там, по нашите три кораба, всичко да е наред. Около Ямаха нямаше никакви опасни обекти, със изключение на няколко по- едри риби, от вида на китовете, но извънземни, които ни заобикаляха, макар й да им бяхме интересни. Вълнението на морето беше силно, но на тази дълбочина от 70 м. нищо не се усещаше, а и в совалката- подводница Ямаха, бяхме добре защитени. Скоро беше минало обед. Ние бяхме със скафандрите си, но си бяхме отворили капачетата, за да пием кафе и да пушим лула. До смрачаване имаше много време, а аз още нямах идея, какво да правим сетне. Ким изучаваше всичко, което можеше да ни е полезно, от информацията, дадена ни от нашите сонди и ефира. Аз, докато си пушех лулата, обмислях, нашите по- нататъшни действия. Нямах понятие, какво точно се очакваше от мене, но Джи беше казал: “важно за бъдещето на AFJ”. Това ме задължаваше да положа усилия, щом беше важно за бъдещето на нашата агенция. Въпреки, че материята на тази планета беше отровна за нас, водата в морето беше бистра и със светло зелен цвят. Автоматиката на Ямаха работеше упорито за създаването на противоотрова срещу материята тук и ефекта й върху нас, земляните, но компютъра ни още нямаше добри резултати по задачата си. Нашите скафандри бяха олекотени и удобни. Това, което не можехме да правим, облечени с тях, беше минимално. Освен тях, при излизане навън, трябваше да носим и калашниците си и раниците си, които можеха да ни осигурят поне месец, пребиваване извън нашите машини, със запас от вода, храна, килород и приспивателни, както и редица други благини.         

         End>     част № 9