Бунтовниците от третия спътник. Фантастика. Част № 8. Valeriwax.

         На сутринтта станах от сън в добро настроение, разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула тютюн. В каютата беше топличко, а моите колеги бяха по пултовете. Аз погледнах какво правят mestni’91, и се заех да проверявам ефира. Нашите врагове продължаваха да строят базата си и да ловуват диви животни за месо, по време на водената от тях война. 

         Намирахме се с двата си космически кораба Nissan  и Ford на един астероид до планета № 60, където заварихме седем кораба на формата mestni’91. Сега чакахме да дойдат два крайцера, за да напуснем поста си, който държахме тук и да продължим нататъка към планета № 75, където отивахме първоначално.

         Беше края на този следобед, когато аз запалих лулата си с тютюн и си взех кафе. В каютата ни беше приятно и уютно. Светлината беше мека и приятна , а звучеше тиха музика от далечни и по- добри времена. До мене бяха както винаги Ким и Палма, заети на пултовете си, а Браун се беше захванал да зареди камината с дръвца и въглища за през нощта. Джейн шеташе из каютата, а Никита беше в банята да се къпе. Игуанката Бронк изучаваше формата mestni’91, а нашата извънземна котка Поки спеше сладко на килимчето пред камината. Аз, както винаги по това време на деня се бях замислил дълбоко, заслушан в хубавата музика от далечни времена.          

         *

         На другия ден станах от сън към 9:00 ч, разсъних се на чешмата и погледнах да видя какво става из кораба. Крайцерите още ги нямаше, а положението тук беше нормално. В каютата беше топло и приятно. Браун трупаше край камината дръвца и въглища за през деня, а Джейн правеше кафе и чай. Аз си взех кафе и запалих лулата. Бях още сънен, а Ким и Палма припкаха наоколо, днес във превъзходно настроение. Долу на планетата № 60, формата mestni’91 готвеше един кораб за изпращане на някъде, вероятно на бойни действия. Той беше почти готов и всеки момент щеше да стартира. Докато се чудехме дали да го нападнем, за да предотвратим евентуални последици от неговите дела, нашия командир Манхатън обмисляше да го нападнем със нашите бойни модули SX8. Това щеше да се случи съвсем скоро днес. Идеята ни беше да спрем кораба на mestni’91 преди да е нападнал някой кораб наблизо в стремежа си за война. На екраните пред себе си виждах подготовката на вражеския кораб за полет. Извънземните от формата на живот: mestni’91 очевидно бяха насмилили нещо, а ние сега щяхме да им спрем кораба им и да го унищожим. Аз задействах свой план за нападение със три бойни модула SX8. Това бяха автоматични, дистанционно командвани модули, които имаха сериозна огнева мощ. Унищожаването на вражеския кораб беше гарантирано. Ние само щяхме да изберем момента и мястото, където да нападнем вражеския кораб, а докато чакахме, всички бяхме на линия, очаквайки момента.

         В следобеда кораба на mestni’91 беше излетял и се намираше на час път от планетата, когато ние го нападнахме с нашите бойни модули. Всичко стана много бързо. Модулите SX8 стреляха по кораба със торпеда в продължение на половин час, като извадиха от строя всички по- важни системи на кораба. Към края на атаката той се разцепи на две части, които се подпалиха. Очакваше се на борда му да няма оцелели, но изчаквахме потвърждението за това.

         По- късно ние осмината проверявахме за оцелели, през нашите скенери. Оцелели нямаше. Аз запалих лулата си и кимнах на Браун:

        -Да видим ще раберат ли другите!

        -Съмнявам се да разберат, но сме готови с план за отбрана!- каза Браун.

         Аз кимнах, а в това време Палма ми сипа кафе. Денят ни продължаваше с дебнене на извънземните mestni’91, които готвеха втори кораб за полет, а още не бяха разбрали, че първия вече го няма... Те сигурно нямаше й да разберат, защото ние смущавахме през цялото време радиоефира. Аз се заех с кафето си, докато планирахме унищожаването на следващия им кораб, който щяха скоро да пуснат да излети. В същото време един наш екип изучаваше местните на планета № 60, със специална разузнавателна сонда. Интересувахме се какво представляват те, как протича живота им. Оказваше се, че тези същества бяха в началото на еволюцията си, още в първобитно- общинния строй. Те преживяваха предимно от лов и риболов, живееха в сламени колиби и по пещерите. Бях се замислил, докато наблюдавах местните хора на планета № 60. Беше невероятно, колко простичко протича деня на тези хора. Сутрин, като се наспят, те излизат на лов, понякога с часове. Прибират се следобед и започват да приготвят трапезата. Вечертта танци и игри до късна доба, а на сутринтта пак отначало... Интересното тук беше защо mestni’91 не бяха ги нападнали, както се очакваше. Вероятно бяха сметнали да оставят на мира, подобни мирни същества.

         По- късно, след като се уверихме, че mestni’91 няма да разберат за краха на своя кораб, ние свалихме тревогата и Манхатън даде три свободни часа за екипажа. След това обаче към сън отиваха 80% от екипажа, за да имаме свежи сили по всяко време. Аз си пушех лулата, замислен над цялата история, около расата mestni’91. Ние се учудвахме как раса със такива не големи военни възможности дръзва да започне война. Ким и Палма се бяха свили у мене и слушаха музика, а Браун се занимаваше с камината, докато Джейн и Никита шетаха из каютата. Игуанката Бронк днес беше разсеяна и предимно наблюдаваше екраните из каютата, без да се заема с нещо конкретно, а Поки спеше край камината, сладък, котешки сън. Следобедът си отиваше почти, когато станах да се разтъпча из кораба. Из коридорите беше оживено- все още течаха трите свободни часа на екипажа. Кимах на приятелите си, които срещах по пътя си. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара. Тук беше оживено. Екипажът хапваше, преди задължителния сън за 80% от нас. Щяха да останат само дежурни групи и охрана. На бара беше Соня, заета да раздава вечерята на хората около нея. Кимнахме си и аз седнах на служебната й маса и си взех бутилка пепси. Тук зърнах нашия извънземен шаман Джи, когото не бях виждал скоро.

        -Хей, Джи! Какво ново, човече?- попитах го аз.

        -Нищо особено! – каза той.- Всичко е нормално!

         Джи се отдалечи по коридора, а аз се замислих относно него. Нашият шаман умееше някои необикновени неща, да предвижда събития, да научава събития станали на големи разстояния от нас, да гадае, пророкува и лекува най- различни болести. Но това беше само малко от неговите възможности. Соня беше прекалено заета, за да говорим, но ми се усмихваше минавайки край мене с блюдата на подноса. Усмихвах й се и аз. Като се завърнах в каютата, тук приготвяха пици за закуска. Според наблюдаващия екип втория кораб на mestni’91 нямаше да тръгне днес, а вероятно утре. Заредихме се с търпение и се заехме с обичайната си работа, докато чакахме. В очакване на вечерта и нашите любими часове за вечерни приказки, свършихме още някоя й друга задача по пултовете си.

         *

         Беше към края на следобеда на следващия ден, когато ние осмината се бяхме събрали край камината. През този ден нищо особено не се беше случило, освен, че унищожихме й втория кораб на врага, който излетя от планета № 60. В очакване на вечертта, проверявахме отново, дали mestni’91са забелязали краха на втори свой кораб в зоната, но всичко беше спокойно. Аз запалих лулата си с тютюн и се замислих дълбоко, а в каютата беше приятно и топло. На нас започваше да ни писва да стоим на астероида, но нямахме разрешение да продължим нататък, докато не дойдат двата крайцера на AFJ, които ги нямаше и днес. Някои от нас вече обмисляха нападение над базата на mestni’91 на планетата, за да приключим с тази история по- скоро, но бяхме скептични към подобна операция- нашия командир Манхатън се въздържаше от по- строги мерки спрямо врага. Според него не биваше да се заемаме с непосилни задачи, макар й да не се знаеше какво точно е “непосилно”. Замислен над това, прекарах два часа, без да мога да измисля някакъв изход. Трябваше просто да си стоим с корабите на астероида и да чакаме, за да не стане по- зле, отколкото е сега. Опасенията на някои от нас бяха свързани именно с това- ще се справим ли с вражеските кораби, без дори да ги познаваме добре, като съоръжения. Застанах определено на страната на командира Манхатън. Разумно беше да изчакаме, за да сме в безопасност... Междувременно беше настъпило вечерното време, когато си отваряхме бутилка джин и се отдавахме на сладки приказки. Разбира се джинът не беше задължителен. Аз тази вечер предпочетох билков чай, а това бяха билки, които лекуваха почти всичко, укрепваха организма и ни даваха сили. До мене както винаги бяха Ким и Палма, с които ни свързваха много близки отношения. Тази вечер си бяхме пуснали лека музика, а Браун отново не забрави да натрупа до камината въглища и дръвца за през дългата нощ. Той имаше навик да става през нощта и да подсилва огъня. Понякога се засичахме, понеже аз пък имах навик да ставам да изпушвам лула тютюн в късна доба. По време на подобни ствания проверявах какво става из кораба, хвърлях по един поглед на скенера и се ровех из ефира, като прихващах близки и далечни кораби. Тази вечер, въпреки хубавата музика, настроението ни липсваше. Бяхме унищожили вече два кораба от състава на mestni’91, които строяха база на съседната планета № 60, но там все още имаше цели пет техни кораба, които не ни вдъхваха никакво доверие. Опасно близо до врага и със лошо настроение, мълчахме в иначе уютната си каюта. Нашата извънземна котка Поки, тази вечер изпробваше своята система за комуникации, естественно- без да излъчва сигнали, за да не ни засекат враговете. Поки беше военен от там от където беше дошъл, но обичаше да експериментира и беше изобретател в своята същност. Игуанката Бронк пък тази вечер, беше по- унила и от нас. Подтискащото ни настроение се беше предало й на нея, а тя по- принцип слабо се влияеше от нас. Совалката й беше в трюма на нашия кораб, съвсем изправна и готова за път, но Бронк още не бързаше да ни напуска, колкото й да й беше омръзнала гледката към сивите скали на астероида,където бяхме кацнали от седмица, вече. В каютата ставаше непоносимо. Дори нашия Браун се правеше на особено зает пред пулта си, вместо да пусне поредната си шега...  Станах за да се разходя из кораба. Из първия коридор срешнах само няколко войника от охраната, а във втория се засякохме със Хенсън. Това беше човекът, който в началото на цялата история тръгна с нас и дори със собствения си кораб, макар й купен на старо и не много голям и мощен. В далечните времена, когато бягахме от робството, настъпило на Земята, той беше един от лидерите на нашата Съпротива. Когато по- късно вече бяхме в академията на AFJ,  по полигоните за изпитания на агенти на AFJ със него бяхме делили и последната си дажба, когато ни затиснеха лоши времена... Хенсън ми кимна и каза:

        -Какво ново, Алекс? Май няма измъкване оттук!

        -Има и още как!- казах аз. –Смятам да възложа на шамана Джи да погадае, колко още ще висим тук!

        -То добре, че е шамана Джи, та когато я закъсаме, да опрем до неговите възможности!- каза Хенсьн.

        -Накъде си тръгнал?- попитах аз.

        -Вика ме командира на кораба Ford- Пиркс. На борда там е възникнала предпоствка за бунт!... Та да помислим, какво може да се направи...

        -Бунт?!- повдигнах вежди аз.- Тук на Nissan нямаме такова нещо...

        -Да- бунт!- каза Хенсън и протри длан в лицето си, явно изморен.

        -Върви, върви!- кинах му аз.

         Той също ми кимна и отмина.  

         *

         На сутринтта се събудих в лошо настроение, разсъних се на чешмата и седнах край камината. От моите хора беше станала само Джейн. Поздравихме се с добро утро, а аз си направих кафе и запалих лулата. Докато си пиех кафето Джейн ми говореше за себе си и колко мрази да става сутрин, а аз се ровех из радио- ефира и следях показанията на скенера и радара. Из района имаше към 15 кораба, петте от които бяха на формата mestni’91. Гледката през люка беше невероятна, астероида беше целия в утринна мъгла. Той, макар и с разредена атмосфера си имаше своята природа, макар й от редки растения, виреещи при понижена атмосфера. Загледан в сивите скали навън търсех сила за деня си, днес в много лошо настроение. Зоната беше спокойна, а mestni’91 зареждаха третия свой кораб, който готвеха за полет. Ние разбира се и него щяхме да унищожим. По- късно един след друг станаха от сън и другите в нашата каюта. Браун се зае с камината, тук беше топло и приятно, коренно различно от времето навън, където беше с температури под -50 градуса (Целзий). Ким още със ставането си ми се усмихна ведро, за да стопли сърцето ми, завладяно тази сутрин от нерадостни мисли. Пушех си лулата и гледах през люка навън. Този астероид се превърна в най- омразната гледка, която познавахме, защото бяхме задължени да стоим тук на пост. Когато осмината се събрахме отново край камината, игуанката Бронк се зае да подрежда раницата си, а Поки замисляше отново някаква джаджа към скафандъра си.

         И този ден отминаваше, беше края на следобеда, когато аз запалих една лула тютюн и си взех кафе. Ние осмината бяхме поработили доста през този ден и вече поизморени поглеждахме към койките си. Ким се беше отпуснала у мене и дремеше, а Палма в това време беше в банята да се къпе. Аз се заех с кафето и лулата си и се замислих дълбоко, както всяка вечер. Из нашия кораб беше спокойно, като над 80% от хората спяха задължителен сън, но на кораба Ford назряваше бунт. Екипажа на кораба Ford искаше по най- бързия начин да се унищожат петте кораба на формата mestni’91 и базата им на планета № 60, за да можем да напуснем астероида. Във връзка с бунта командирите на двата кораба Манхатън и Пиркс бяха ограничили преминаването от кораб в кораб. За неподчинение наказанията щяха да бъдат максимално строги. Аз си пушех лулата, замислен над настоящите проблеми и своите спомени от миналото, а Ким все така дремеше, притисната у мене. Браун подготвяше камината за през нощта, като трупаше край нея дръвца и въглища. Джейн шеташе из каютата, а Никита приготвяше нещо за вечеря.

         Тъкмо ровех из ефира, когато на таблото светнаха индикаторите, че приближават кораби от нашите. Това бяха двата крайцера, които очаквахме. До няколко часа те щяха да достигнат до нас. Крайцерите бяха тежко въоръжени, на практика в галактиката нямаше кораб, който да се опре на наш крайцер. Отдъхнахме си от напрежението. Скоро нещата щяха да се нормализират и да продължим по пътя си. По специалния кодиран канал аз си поприказвах с крайцерите. Оттам не бяха изненадани, че сме унищожили два от корабите на mestni’91.

         Крайцерите прелетяха край астероида без да се спират. В следващите часове долу на планетата № 60 имаше неравна битка. Нашите тежковъоръжени крайцери обсипаха с ракети и торпеда позициите на mestni’91.  Още същата вечер проблема беше решен. Петте кораба на mestni’91 бяха разбити , а базата им разрушена. В очакване на разрешение за нашите два патрулни кораба да напуснат астероида посрещнахме вечертта, а двата крайцера се отдалечиха нататък по други задачи...

         Ние напуснахме астероида почти веднага щом ни разрешиха от Командването. Незнам защо, но на мене от това не ми стана по- весело. Първият ни контакт с формата mestni’91 беше вече история. С това нашата мисия не приключваше. Пътувахме към планета № 75, където имало голямо сборище на сили на формата mestni’91. Нашето присъствие там още не беше обмислено докрай, но най- вероятно щяхме да разузнаваме и да събираме информация. Още в първите часове от полета, настроението на двата ни кораба се нормализира. Командирите разрешиха свободно време в продължение на 5 часа, като бяха събудени всички от двата екипажа. Едва след петте часа започваха режимите на дежурства и сън, които щяха да се поддържат по време на продължението на мисията ни. Из кораба стана оживено и приятно. Всичките 300 души земляни, както и 25- тте извънземни на борда на кораба Nissan имаха възможност да се видят по коридорите на кораба и в бара, в продължение на пет часа...

         *

         В следобеда на другия ден достигнахме междинна станция. Аз тъкмо пушех лула тютюн и пиех кафе. Междинната станция не беше голяма и беше скоро построена. Тук заварихме 5 кораба, два от които земни. Наши екипи излязоха из станцията за разговори, а ние осмината се събрахме край камината на сладки приказки. Скенерите показваха, че наблизо няма кораби на mestni’91, нещо което ни зарадва. До мене бяха Ким и Палма, които слушаха музика. Браун беше зает с камината, а Джейн и Никита приготвяха нещо за закуска. Игуанката Бронк изучаваше езика на mestni’91, а Поки изпробваше скафандъра си. Бях си поспал по обед и сега се чувствах като новороден, зареден с енергия и свеж. На екраните пред нас ни показваха, как се срещат нашите екипи с хората от кацналите тук кораби. Това бяха цивилни от близките колонии, както и агенти на AFJ изпълняващи различни мисии. На тази междинна станция живееха и работеха постоянно 450 души, повечето земляни. Станцията още не беше станала търговско средище, а приемаше всякакви кораби из зоната за зареждане с гориво и провизии. Нашият командир беше дал четири свободни часа на целия екипаж, време през което те излязоха из станцията на разговори и почерпка, а в кораба останаха дежурните и охраната. Ние осмината си останахме в каютата, където ни беше добре. В бара на нашия кораб в тези часове се бяха събрали стотина души от двата ни кораба на почерпка и веселба. Макар й на разузнавателна мисия ние си искахме почивката и си я получавахме. Докато си пушех лулата, вниманието ми беше насочено към ефира около нас. В зоната имаше към 15 кораба, петте от които тук на станцията. В разменената информация се съобщаваше за битки с mestni’91, които се водели около планета  № 75, накъдето отивахме. Замислих се над новата война, която ни застигна, а Ким се притисна у мене с бутилка пепси в ръка:

        -Какво си се замислил?

        -Нищо. Просто си мисля.- казах аз.

        -Колко време ще бъдем на тази станция?- попита тя.

        -Ще тръгваме през нощта.- казах аз.

        -Хората се радват- имат пак свободен режим!- каза тя.

        -Ние сме със привилегии...- казах аз.

        -Да вземем да отворим бутилка джин!- каза Ким.

        -Малко по- късно ще я отворим!- казах аз.

        -Добре.- каза тя.

         Аз си смукнах тютюнев дим и погледнах през люка навън. Из станцията беше оживено. Нашите хора общуваха със земляните от станцията и няколкото земни кораба, които се намираха тук. Края на следобеда вече се виждаше, а вечертта ни се очертаваше спокойна и приятна в уютната каюта. Ние осмината имахме възможност да следим разговорите из станцията, които ни се предаваха от най- различни лични камери. Забелязах, че като цяло настроението из станцията е добро. Тук имаше всякакви земляни, както цивилни, така й наши колеги, агенти от AFJ. Разговорите се въртяха около новата война със mestni’91 избухнала в последните седмици. Общото настроение тук беше, че война се беше очаквала в тази звездна система, тъй като било прекалено спокойно в течение на изминалите 50 години. Ние, двата екипажа на патрулната двойка кораби, бяхме отскоро тук, но долавяхме негодуванието от поведението на расата mestni’91 и тук всички искаха да ги поставим на мястото им...

         Вечертта дойде неусетно, макар й само бордова. Това беше времето, когато аз се отдавах на мислите си и на спомените си, а в каютата започваха вечерните сладки приказки. Отворихме бутилка джин, каквото не бяхме правили скоро, а Поки заспа пред камината, изморен от днешните си щуротии. По това време на деня аз обичах да се разхождам сам из кораба. Все още течеше свободния режим на двата екипажа и из коридорите беше оживено. Тук имаше хора и от двата кораба, срещаха се и външни хора, пуснати с пропуск. Асансьорът не свали в нивото на бара и аз отидох в оранжерията, където обичах да се усамотявам за размисъл. Тук запалих една лула и се загледах в бързорастящите плодови и зеленчукови дръвчета тук. Тази месечната реколта от тютюн беше добра, а аз разчитах на този тютюн, както мнозина пушачи на борда, макар й да имахме запаси в трюма. Това също беше бързорастяща култура. По време на полет неможехме да си позволим обикновени растения в оранжерията, макар й те да имаха по- високи качества. Бях седнал на една пейка тук в оранжерията, а наблизо имаше други посетители, които бяха тук на чист въздух. От мястото си виждах и басейна, където не липсваха момичета по бански. До режима за сън на 80% от екипажа оставаше близо час. Това беше хубаво време, когато можехме да видим повече хора из кораба, макар й да не бяхме толкова малко- 300 души земляни и 25 извънземни на всеки от двата ни, патрулни кораба Nissan и Ford.

         *

         В следобеда на другия ден достигнахме  малката  планета  № 47 . Кацнахме меко, двата кораба, един до друг на едно планинско плато, близо до река. Аз запалих лулата си и се заех да проверя ефира тук. Базата на AFJ беше на двайсетина метра по- нататък. Из ефира намерих 14 кораба, които бяха на тази планета и около нея. Докато пушех лула, успях да поговоря с някои от тези кораби. Това беше планета, където mestni’91 бяха идвали често. Ние се надявахме да не ги засичаме тук, защото се бяхме настроили ваканционно. Разбира се за сега тук нямаше кораби на mestni’91 и на нашите два кораба стана весело, след като командирите дадоха 5 часов свободен режим за екипажите на двата кораба. Нашите хора можаха да се разходят из базата и да се повеселят в бара. Ние осмината останахме в каютата си, като поехме допълнително дежурство на скенера и радара. Повече хора на пултовете щяха да дадат по- голяма безопасност за двата ни кораба. От двете ми страни бяха Ким и Палма и слушаха музика, а Браун отново се занимаваше с камината, докато Джейн шеташе наоколо, а Никита приготвяше закуска. Поки спеше на килима пред камината, а игуанката Бронк подреждаше раницата си. Бяхме във ведро настроение, а през люка се виждаше тази интересна, сравнително малка, планета със своята уникална флора и фауна. Из кораба беше оживено. Целия екипаж беше на крак. Това бяха пет часа, които бяха дадени за контакти и общуване, преди 80% от хората ни да бъдат насочени отново към задължителен сън. Беше към края на следобеда, когато излязохме аз, Ким и Палма около кораба. Базата беше наблизо. Основното в тази база беше крепостта, даваща сигурен подслон за 500 земляни тук. Около нея се строеше колония за 10,000 души. Всичко, което се предприемаше в тази звездна система ставаше със замах и хъс. Новата колония работеше частично със 1,000 души, които добиваха месо, плодове и зеленчуци от близката ферма и оранжерия. Ние се разхождахме из базата и разглеждахме съоръженията тук. Крепостта беше внушителна, здраво и стабилно съоръжение, което не можеше да бъде превзето по никакъв начин. Парка на базата беше наблизо и ние тръгнахме из него на разходка. Тук имаше земляни, както и тук- там- извънземни. В парка беше хубаво. Не беше студено, а въздуха беше чист и свеж. Парка беше направен в окръжност около базата със пътеки и през нея. В този следобед се разходихме до насита. Щом се прибрахме в каютата, тук беше само Поки, а другите бяха на разходка. Аз запалих една лула тютюн и седнах до камината. Беше приятно и топло.

         Неусетно настъпи вечертта. Ние осмината си седяхме на топло в уютната каюта , на сладки приказки, кафе и джин. Аз си пушех лулата, ровех из ефира и скенера, а в зоната имаше 17 кораба, с които осъществявах контакт. В кратките разговори, които водех разбирах, че наоколо са се навъртали кораби на mestni’91, а можеше й всеки момент да дойдат отново. На борда беше изтекло свободното време и 80% от екипажа се оттеглиха за задължителен сън. Останаха дежурните екипи, охраната и още малък брой привилегировани, като нашата осморка. През люка се виждаха светлинките от крепостта в базата, както й тези на кораба Ford. В уютната ни каюта беше настъпило време за романтика. Всъщност така беше и из цялата база и нашите два кораба. Тази вечер не беше както предишните. Намирахме се на планета, а тук беше възможно да се разхождаме на открито, разбира се за тези, които можеха да си го позволят. Аз се изправих по някое време до люка и се загледах навън. Приказната гледка към този нов за нас свят ме омагьосваше и караше да изтръпвам. Светлинките от крепостта напомняха за нейните сериозни размери, здравина и защитеност. Може би в такава крепост щяхме да живеем след време, когато ни освободяха от AFJ. Отбранителните системи на тази крепост я правеха неуязвима ни по въздух, ни по суша, а сериозните й размери даваха представа за възможностите на архитектурата и строителството на AFJ и нашите приятели и наставници- Черните дракони (най- могъщата раса в Галактиката). Съзерцавах гледката близо час, а в това време Браун подготви камината за през нощта, натрупвайки дръвца и въглища до нея. Нощите по космическите кораби рядко биваха топли. Браун имаше навика да става нощем и да поддържа огъня в камината. Разбира се ние имахме изправен климатик, но камината даваше много повече уют и романтика. С навлизането ни в опасната зона, в която се разпростираха mestni’91 нашия екипаж беше в повишена бойна готовност, както и целия кораб. Нивото ни на подготовка даваше достатъчни гаранции, че сме в безопасност, дори тук, опасно близо до враговете.

         *

         Беше на следващия ден, в края на следобеда, един ден, който си бяхме изкарали великолепно в разходки из парка на базата. Бяхме се разположили поизморени покрай камината в уютната каюта, а навън валеше проливен дъжд, започнал от няколко часа. Аз си пушех лулата, отпивах билков чай и се радвах на спокойствието, което имахме, макар й неизвестно докога. Ким се беше притиснала у мене, а Палма танцуваше на музика пред камината. В меко осветената каюта беше приятно, топло и романтично с привкус на носталгия. Съзерцавах танцуващата Палма и си пушех лулата, а мислите ми се рееха из спомените ми, доволен от хубавите времена, които ни спохождаха. В момента из кораба спеше 80% от екипажа, но вечертта щяхме да ги будим за няколко часа свободен режим, когато из кораба щеше да стане весело, празнично и оживено, а хората щяха да могат да се разхождат и общуват из бара, басейна и оранжерията. Браун в това време се занимаваше с камината, а Джейн шеташе из каютата, докато Никита приготвяше вечерята ни. Поки спеше на килима пред камината, а игуанката Бронк изпробваше скафандъра си.

         *

         На следващия ден в следобеда, все още бяхме на  планета № 47. Аз седях зад пулта си и пушех лула, докато се ровех из ефира, скенера и радара. Искахме да знаем от рано, ако наблизо се появят извънземни от расата mestni’91. Край мене беше Ким, а Палма тъкмо правеше кафе и билков чай. Сутринтта ни беше преминала в разходки из парка на базата, времето днес беше добро и не много хладно. Около планетата и на нея имаше в този момент 26 кораба, с които ние осъществихме връзка. Новините бяха, че нататък има кораби на mestni’91, особено около планета  № 75. Всъшност ние имахме още няколко денонощия път до там и трябваше да се очаква, вече да се появяват вражески кораби. За момента около планетата № 47, където бяхме кацнали нямаше вражески кораби и ние бяхме много доволни от това- очертаваше се още време на спокойствие за нас. Времената, които ни бяха достигнали, отново бяха хубави, въпреки опасната мисия, на която бяхме изпратени. Манхатън беше дал пет часа свободен режим за целия екипаж и из кораба беше оживено и някак празнично. Докато си пушех лулата и разговарях със земляните от 26- тте кораба в зоната, аз наблюдавах гледката през люка. Навън беше приятно, време наподобяващо земната пролет. Разбира се тук беше по- различно, както подобаваше на една извънземна планета. Скоро имах чаша с кафе и се заех с него. В нашата каюта беше приятно, а микроклимата тук беше подходящ за размисли. Следобедът все още не беше отминал, а до вечертта имаше няколко часа. Време, когато моите хора в каютата се отдаваха на сладки приказки, чай и кафе. Планета № 47 беше слабо населена. Цивилизацията тук наброяваше едва 4 млн. Души, които живееха в няколко града и малки селца, пръснати около тях. Техниката им не беше силно развита, но като интелигентна форма на живот, те не бяха лоши хора, а общуването с тях беше приятно и лесно. Игуанката Бронк в това време общуваше с тях по радиото. Получаваше и картина, на която ние виждахме тези смешни, на външен вид същества с птицоподобни глави и тела. Аз запалих нова лула с тютюн и станах до люка, за да погледна навън. Излязох на терасата и пред мене се отвори невероятната гледка към базата, кацналия до нас кораб Ford, а в далечината се разпростираше джунглата. Съзерцавах гледката близо час, докато си пушех лулата. Времето тук беше приятно за разходки и навън беше пълно с хора. Парка на базата се виждаше оттук. Той я опасваше в окръжност, а имаше й алеи минаващи навътре в базата. Нататък се намираше крепостта, която внушаваше респект със здравината си и своята недостъпност. Когато по- късно се прибрах вътре в каютата, Браун тъкмо се занимаваше с камината. Навън не беше много студено, но по космическите кораби обикновено биваше хладно. Аз оставих моите приятели в каютата и излязох из кораба. Тук в коридорите беше оживено. Виждах познати лица и кимах за поздрав, а в ръката ми беше димящата лула. Поразходих се из кораба и асансьора ме смъкна долу пред входа на кораба, където се бяха събрали мои колеги и от двата кораба на скара- бира край голям огън. Тук бяха дошли хора и от базата, както и към 50 извънземни от близкото село. Край огъня беше приятно и оживено, а следобеда си отиваше вече. Слънцето го нямаше на хоризонта от часове, поради сивкава облачност, но времето беше много приятно за пикник и скара- бира, край огъня. Побъбрих си с моя приятел Нортън, който намерих тук. Той беше най- често навигатор на мостика на кораба, със нашите главни пилоти Джо и Джими. Нортън днес беше в добро настроение и говореше с оптимизъм за войната с расата mestni’91. Халба бира ми дойде добре с няколко парчета филе от риба. Двамата с Нортън се топлехме на огъня, отпивахме бира и наблюдавахме наоколо, а тук имаше всякакви хора, включително и цивилни работници от базата, които се занимаваха в оранжерията и фермата за месо.

         *

         В следобеда на следващия ден летяхме нататъка по пътя си.

Беше средата на следобеда, когато аз запалих лулата си и станах от пулта за да се разходя из кораба. Из кораба нямаше много хора. Тук там по някой от екипажа, освен охраната. Аз крачех из коридорите и си мислех моите си неща. Спрях се чак в оранжерията, където седнах на една пейка с лулата си в ръка. Тук беше раззеленено и приятно. От дърветата и растенията тук беше богато на кислород. Дишах с пълни гърди и се радвах на часовете спокойствие, а времената, които ни достигнаха, бяха добри. Тук в оранжерията нямаше никого, освен двама души от помощния персонал, които беряха плодове. Тези растения и дръвчета бяха бързорастящи и даваха плод за едно денонощие. Разбира се почвата беше специална, както и водата, с която се напояваха. Тук се намерихме с Хенсън, който беше излязъл също като мене на разходка.

        -Как си, Алекс?- ме попита той.

        -Пуснах си малко почивка!- казах аз.

        -Как върви днес при вас?- попита той.

        -Всичко е нормално.- отвърнах аз.

         С Хенсън се познавахме още от самото начало на Съпротивата, когато пътувахме със стари, потрошени кораби и измъквахме роби от Земята към Третия спътник на Юпитер, където основахме свободната земна колония, по- късно. Хенсън работеше на мостика на кораба. Той поседна при мене на пейката и поседяхме така половин час, преди той да си тръгне, а и аз след него. Спрях се на бара при Соня, където пиеха кафе десетина души от нашите. Соня ми се усмихна и попита:

        -Как е днес, Алекс?

        -Всичко е нормално!- отвърнах аз.

        -Коя е следващата ни спирка?- попита тя.

        -Една малка планета- № 43. Ще я достигнем вечертта!- казах аз.

        -Аха.- кимна Соня.- Значи, пак война?

        -Пак война!- казах аз.- Та нали сме военни!

         Взех си бутилка пепси и седнах при Соня, а тя ми заразказва как живее напоследък. Слушах я разсеяно и кимах с глава. Соня беше симпатична, млада жена. Живееше предимно сама, но на бара се виждаше с целия екипаж. Тя беше весела и добродушна, а липсата на приятел не я тревожеше особено. Може би бих й обърнал повече внимание, но аз имах две жени... Отпивах си пепсито и пушех лулата, а дестината тук в бара разговаряха за войната в която се включвахме. Поседях близо час при Соня, преди да тръгна нататък. Имах да проверявам някои системи на кораба.

         Когато се прибрах в каютата вече беше дошла бордовата вечер. Ние осмината се събрахме покрай камината на чаша кафе или чай, а аз запалих лулата си. Очаквахме по- късно вечертта да кацнем на малката планета № 43. Това беше планета с население от 500,000 души, живеещи в два града, а край тях беше построена базата на AFJ. Докато си пушех лулата, аз проверявах ефира и скенера. В района имаше 8 кораба, с които влязохме в контакт. Те потвърдиха, че в зоната има кораби на mestni’91, които аз все още не бях засякъл. В тези часове ние си отваряхме очите на четири. Тук вече не бяхме в безопасност. Проверявах зоната на още по- далечен обхват, когато забелязах неясен силует на кораб, който все още беше далече. Отбелязах го за следене от дежурните. Той вероятно беше кораб на mestni’91. В каютата беше приятно и топло, както винаги, а в меката светлина човек се чувстваше някак, като в сън. Но тази вечер бяхме малко на тръни- неизвестен кораб беше на 50 часа полет от нас и още незнаехме накъде лети. Резултата от анализа на курса му още не беше готов. Все пак това беше голямо разстояние и имахме достатъчно време да реагираме, ако обстоятелствата се влошат. Докато чакахме да достигнем планета № 43, ние осмината дремехме край огнището. Денят ни беше дълъг и труден, а сега на пук се появяваше и опасност, макар й далечна. Ние с Ким продължихме да следим неизвестния кораб на скенера и на радара.Сигурно това щяхме да правим до късно през нощта. Разбира се в същото време обекта се следеше и от друг екип на мостика. Вечертта напредваше, а ние осмината съвсем задремахме. Аз си пушех лулата, а до мене в меко осветената каюта, Ким слушаше музика със слушалки. Най- бодрия от нас- Браун, се занимаваше с камината. Както всяка вечер той зареждаше поставката до нея с дръвца и въглища за през дългата бордова нощ.

         *

         На другия ден кацнахме на планета № 43. В края на следобеда аз пушех лула край камината и ровех из ефира и скенера. Неизвестният кораб се беше доближил на 43 часа полет от нас, т.е. той летеше почти към нас. Базата, край която кацнахме, се намираше в приказна планинска местност край едно езеро. Аз със часове стоях на терасата на каютата и съзерцавах местността, около кораба, а Ким ми носеше кафе и чай, усмихната, както винаги. Манхатън беше дал пет часа свободен режим на целия екипаж и почти всички сега бяха на брега на езерото, край лагерния огън, на скара- бира. Аз си пушех лулата изправен на терасата и се радвах на хубавите времена и на хубавото време. Ким се беше хванала за мене и слушаше музика със слушалки, а Палма разговаряше с Джейн. Времето не беше много студено, а въздуха беше чист и свеж. От терасата, на тази височина от 30 м. се виждаше надалеко, нататък към езерото и гората, край него. Виждахме и лагерния огън, край който двата екипажа си бяха устроили скара- бира. Това беше само на 40 м. от входа на кораба ни. Поседяхме няколко часа на терасата, преди да се приберем на топло в каютата. Аз се заех отново с ефира и скенера. Корабите в зоната бяха вече 12, а неизвестния кораб, който ни притесняваше бавно се приближаваше, но не точно към планета № 43, а някъде по- встрани, явно летейки към друга цел. Местните бяха интересни маймуноподобни същества, които лесно контактуваха с нас. Тук в базата имаше към 200 от тях, които помагаха на нашите при строенето на земната колония тук, край езерото, до нашата база. Край лагерния огън в момента имаше към 20 от тях, които разговаряха с нашите хора и пийваха бира. Ние осмината седнахме край камината, а тук в каютата беше топло и приятно. Палма носеше термуси с кафе и билков чай, а Браун се зае да подклажда огъня в камината. Скоро щеше да дойде бордовата вечер, а по това време ние се отдавахме на сладки приказки.

         *

         На сутринтта станах от сън към 10:30 ч. Моите колеги вече шетаха из каютата. Разсъних се на чешмата и запалих лулата си с тютюн, а Ким ми донесе кафе. Утрото на планета № 43 беше мъгливо и здрачно. Това разбира се не попречи на доброто ни настроение. За нас това бяха добри времена и ние се наслаждавахме на всеки миг от тези времена. Манхатън, нашия командир беше отпуснал пет часа свободен режим за екипажа и из кораба беше оживено и приятно. Почти нямаше хора, които още да спят. Навън край езерото вече бяха запалили лагерен огън където се бяха събрали почти всички от двата ни кораба, на скара- бира. Аз излязох на терасата на каютата и близо час съзерцавах природата около кораба, докато си пиех кафето. Ким беше до мене и слушаше музика със слушалки. Денят се очертаваше да бъде хубав. Докато си стояхме с Ким на терасата, долу край огъня ставаше все по- оживено, тук идваха хора от базата, забелязали скара- бира купона. По- късно се прибрахме в каютата и се позатоплихме край камината. Тук беше топло и приятно, а нашите колеги вече бяха по пултовете.

         В следобеда си поспах два часа, а когато станах от сън, видях, че моите колеги работят по пултовете си. Разсъних се на чешмата и запалих лула тютюн, а скоро Ким ми донесе и кафе. Из кораба беше тихо- 80% от екипажа спеше задължителен сън, а времето навън беше слънчево и приятно. Разсънвах се на чаша кафе и лула тютюн, а Ким и Палма припкаха покрай мене, заети да подреждат каютата и багажа си. Браун следеше ефира и скенера, а Джейн правеше закуска. Никита се къпеше в банята на каютата. Игуанката Бронк изучаваше езика и навиците на расата mestni’91 от оскъдната информация за тях, каквато имахме. Поки днес беше излязъл с кораба си из планетата на разходка. Това беше не голям кораб, съобразен с размерите на Поки, но можеше да събира и до 4 души, като пасажери. Погледнах и аз пулта си. В зоната имаше 24 кораба, а неизвестния кораб се намираше на 32 часа полет от нас. За него подозирахме, че е кораб на mestni’91. Докато разговарях с други земляни от тези 32 кораба изминаха още два часа време. В каютата беше топличко и приятно, а следобеда още не беше свършил. Аз излязох на терасата, където макар и хладно, беше особено приятно. Под кораба се виждаше брега на езерото и планинските върхове в далечината. Величествената гора излъчваше невероятна атмосфера на романтика и спокойствие. Изпуших една лула, съзерцавайки гледката, а Ким беше притисната у мене и слушаше музика със слушалките си. Това беше просто още един свят, на който ние стъпвахме. Двамата се омагьосахме от красивата и романтична картина, която наблюдавахме от терасата на каютата. По- късно, щом се прибрахме вътре на топло, пред очите ни не избледняваше образа на езерото с неговите гористи брегове и планината в далечината. Следобеда си отиваше вече, а за вечертта нашия командир Манхатън беше решил да даде още пет часа свободен режим за целия екипаж. За тогава беше определен и скара- бира купон на борда на кораба Nissan. Тук щяха да дойдат стотици земляни и от базата. По- нетърпеливите вече се събираха в бара на кораба ни. Бяхме им пуснали хубава музика,  а скарата вече работеше активно за всички прииждащи от двата кораба и близката наша база. През цялото време, откакто напуснахме базата на AFJ на планета № 41 ние не спирахме да работим и по нашия проект за отбранителна мрежа в звездната система Tulged. Нашият проект много бързо се реализираше, буквално седмици, след като завършехме някоя част от него. Базите ни из тази звездна система имаха нужда от отбранителна система и ние затова продължавахме работата по проекта с пълна сила. По този проект работеха над 100 души из различни бази и по разни наши кораби. Драконите проверяваха след нас свършената работа, дооформяха частите от проекта и след това се преминаваше към реализирането му. Финанси и ресурси в тази звездна система имаше в големи количества, защото икономиката тук процъфтяваше, макар й още в началото на развитието на базите и колониите към тях. Тази звездна система беше извор на финанси и материални ценности, както и златна мина за всички, търсещи работа и дом...

         Вечертта настъпи неусетно. Из нашия кораб стана оживено и приятно. На скара- бира купона бяха целите екипажи на нашите два кораба, както и стотици земляни от базата. Ние осмината минахме през бара, за да видим хора, но се задържахме там само един час. И на осмината ни беше значително по- приятно в уютната ни каюта.

         *

         Беше следобеда на другия ден. Аз си пушех лулата седнал зад пулта, а ми беше малко хладно и криво, особено в последните часове, по неизяснени причини. Корабът, за който предполагахме, че е на mestni’91 беше само на 15 часа от нас. Той щеше да прелети наблизо до тази планета, а дали щеше да реши да каца тук, не се знаеше. След хубавия и слънчев ден в края на следобеда се изсипа буря, която помрачи настроението на всички ни. Скрихме се в корабите, а навън беше ужасно време със силен вятър и дъжд. Навън спаднаха температурите със 20 градуса (Целзий). Бях се изправил пред люка и наблюдавах поривите на бурята навън. И осмината в каютата се бяхме умълчали, а работата ни, не спореше. Смукнах тютюнев дим и кимнах на Ким, която беше до мене:

        -Лошо време!

        -Да, лошо време, а какво беше слънчево по обяд!- каза тя.

        -Ще чакаме тук, докато разберем накъде отива онзи кораб!- казах аз.

        -Няма ли да го нападнем?- попита тя.

        -Още не сме решили...- казах аз.

        -По- добре да отмине планетата!- каза Ким.- Никак не съм настроена за война!

        -Може да не си настроена за война, но тя вече е факт!- казах аз.

        -Дали не си сбърках професията, Алекс?- попита тя.

        -Ще се справим, Ким!- казах аз.- Смелост!

         Тя се притисна у мене, угрижена и разколебана, както никога до сега. Сипах й чаша джин, напълних и моята и й казах:

        -Да пийнем, скъпа! Ще ти стане по- добре!

         Бурята блъскаше със 160 км/ч в корпуса на кораба, но това беше нищо за такъв кораб, изчислен за чудовищни натоварвания. Затова пък на нас ни стана приятно, че сме на сухо и топло и добре защитени. Всъщност и кораба на mestni’91 беше още надалеко. Нямахме основания да се притесняваме и това ни зарадва, като плах светъл лъч, в този объркан и труден ден. Браун изсумтя нещо и се зае да подсили огъня в камината, както й да натрупа дръвца и въглища за през нощта, която в тази буря щеше да бъде много дълга. Потръпнах зиморничаво и отпих глътка джин, който приятно кипваше кръвтта ми. Из кораба в тези часове спяха 80% от хората в задължителен, планиран сън. Манхатън будеше само тези, които му трябваха за нещо. Така запасът ни от свежи и отпочинали хора се пазеше на високо ниво. Игуанката Бронк тази вечер попълваше хранителния запас в раницата си, както и запаса от медикаменти, каквито трябваха на всеки астронавт. В случай на необходимост със приспивателни и обезгладняващи хапчета можеше да се издържи години наред...

        -Как сте, деца?- приближи се игуанката до нас със Ким и се усмихна, малко странно, типично за една извънземна от далечна планета.

        -Взе да ни писва от войни!- казах аз.

        -Такава ви е съдбата, деца!- каза тя и ни погали по главите.

         *

         На другия ден като станах от съм видях, че навън е отново слънчево и приятно. Разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула тютюн, а Ким и Палма припкаха покрай мене, заети със шетане. Корабът на mestni’91 беше само на 7 часа от нас, но сякаш нямаше да приближи повече планетата.

         По обед отново си поспах два часа, за да стана свеж и бодър от сън. Разсъних се отново на чешмата и седнах на кафе и лула тютюн. Моите колеги работеха зад пултовете.

         Беше към края на следобеда, когато пушех лула, изправен пред люка. Навън беше хубаво, слънчево време, ни помен от снощната буря. Слънцето обаче скоро щеше да се скрие зад хълма в началото на вечертта. Аз си пушех лулата, съзерцавайки омагьосващата природа на тази планета, а из главата ми се въртяха носталгични чувства. С началото на вечертта, тъжни мисли и чувства ме завладяха. Тук, на тази далечна от Земята, планета, където бяхме кацнали само за броени часове, усещането за извънземието беше силно и покъртително, въпреки красотата му и романтиката, която освобождаваше в хубави дни, в сърцата ни. Не помнех от колко време не бяхме стъпвали на родната си планета Земята. Тя ни липсваше, въпреки робството там, въпреки войната със пасарите, която там продължаваше. Вечерно време най- често ние си спомняхме за родната планета и с меланхолия и носталгия бъбрехме до късно край камината, на чаша кафе или билков чай. Бях си седнал зад пулта на моето място, а Ким и Палма бяха край мене и слушаха музика със слушалките си. Браун се занимаваше със камината, както винаги, а Джейн и Никита приготвяха вечерна закуска за нас осмината. Нашата извънземна котка Поки спеше в малкото си легълце, свита на топка, а игуанката Бронк тази вечер се занимаваше със ефира, тъй като изяви желание да се опита в тази дейност. Пушех си лулата, отпивах билков чай и се връщах години назад в мислите си, във времената, когато на Земята нямаше робство, нямаше война със пасарите, а аз бях безумно млад и силен. Старите ми приятели от тези години, гаджетата, които имах тогава, всичко това ми липсваше. Може би ако бях сега на Земята щях да ги потърся за среща, но не бях там, а отчайващо далеко в извънземието, на този боен космически кораб. Въздъхнах тежко в този момент и си пуснах на екрана филм, заснет на тази планета, през този ден. Навън се стъмваше и скоро щеше да е пълен мрак. По това време из кораба спяха 80% от хората ни, задължителен сън. Останалите бяха дежурни или охрана, освен извънземните, които бяха на собствен режим. Изключение правехме и ние осмината, като стратези на кораба. Разбира се не бяхме сами, помагаха ни още два екипа тук на борда на кораба. Макар й 300 души екипаж, хората не достигаха за всичко. Задоволявахме се с основните си дейности, а физическата работа на борда се вършеше от роботите. Кораба Nissan не беше малък. Ние се губехме из неговите коридори и зали, които бяха предвидени за товари и съхраняване на въздух и вода. Мястото тук беше неограничено, а ние- хората бяхме ценното нещо в кораба. За удобство той беше направен така, че с него да може да се каца на всякакви терени, за разлика от много кораби, които бяхме виждали, които оставаха в орбита, поради формата си, а до планетите се стигаше със совалки.

         *

         В следобеда на другия ден пушех лула край камината, а Ким и Палма шетаха наоколо. Още бяхме на планетата № 43. Навън беше слънчево, но ветровито. Сутринтта се бяхме разхождали из парка на базата, а сега си почивахме и работехме по пултовете си. Палма ми сипа голяма чаша кафе, усмихна ми се, а аз останах замислен над мисълта за нея. Този ден си бях поспал допълнително, както напоследък, и се чувствах отпочинал и свеж. За момента бяхме в безопасност. Онзи кораб на mestni’91 отмина нататък по курса си, а ние взехме решение да не го преследваме. Аз отново се занимавах с ефира и скенера. В зоната имаше 24 кораба, с които осъществявах връзка. Научавахме нови неща за mestni’91. Войната се водеше край планета № 75, която вече беше наблизо до нас. В този момент пристигна сигнал от нашите две разузнавателни сонди, изпратени към планета № 75. Виждаше се, че там обстановката е сложна. Mestni’91 разполагаха с много кораби и то различни по големина и възможности. В зоната минаваха само кораби, които не знаеха, че там е започнала война. Ние предприехме кампания за осведомяване на корабите в зоната за опасността при преминаване покрай планета № 75. Изпращахме съобщения до всякакви кораби, които нашите сонди засичаха в зоната. В следващите часове ние изпратихме още три сонди в близост до планета № 75. Чрез тях щяхме да разясняваме на всички кораби в зоната за започналата война. Това ставаше чрез препредаване на сигнала ни, от тези сонди, за покриване на цялата зона, около планета № 75. По някое време излязох на терасата на каютата. Беше ветровито и хладно, а слънцето клонеше към залез. От височината на терасата- 30 м. се виждаше парка на базата, където се разхождаха стотици земляни, както й крепостта на базата, разположена край реката. Изпуших една лула на въздух, съзерцавайки природата около кораба. В този момент над базата се появиха два крайцера на AFJ, които щяха да се намесят скоро във войната със mestni’91 край планета № 75. Те се приземиха на полето край базата, където имаше достатъчно място за кацане. Ние си отдъхнахме с облекчение- вече не бяхме сами в тази опасна зона. Смятахме да излизаме на разузнаване от тази база и пак тук да се прибираме след това. Планета № 75 беше само на десет часа полет оттук. Само един астероиден пояс ни делеше от зоната на военните действия. За екипажите на двата крайцера беше дадено свободно време и тази вечер ние щяхме да посрещаме гости в бара на кораба Nissan. Двата крайцера имаха общо 800 души, земляни, които бяха снабдени и със джетове за самостоятелни битки из космоса. Вечертта преди да се намесим във войната ние щяхме да пийнем на скара- бира в нашия бар със екипажите на двата крайцера, както и хората от базата. Това нямаше да е празник, а среща преди войната.

         *

         На другия ден беше слънчево само до обяд. Сетне се разрази буря и шурна проливен дъжд. В края на следобеда аз си пушех лулата край камината и бях леко объркан, тъй като скоро щяхме да напуснем тази планета. Все още обмисляхме плановете за по- нататък. Трябваше да разузнаем какво е положението около планета № 75, а двата крайцера щяха да бъдат наблизо, готови за битки. В следобеда аз пушех лула край камината, а Ким и Палма шетаха наоколо. Навън валеше дъжд, преди мръкване, а нашите екипи подготвяха двата ни кораба за отлитане, което щеше да бъде в скоро време. Двата крайцера също бяха тук в базата, като зареждаха боеприпаси от тукашните складове. Нашите разузнавателни сонди ни изпращаха картина от зоната около планета № 75. Ставахме свидетели на люти битки, в които скоро щяхме да се включваме и ние. В оставащото ни совбодно време до включването във войната, ние искахме да си отпочинем максимално и да съберем сили за по- нататък. В тези часове ние осмината правехме плановете за включването ни във войната, нашето, както и на двата крайцера. Разбира се първо изучавахме подробно картата на военните действия, чрез информацията от нашите разузнавателни сонди. В зоната около планетата № 75 имаше стотици кораби, като mestni’91 имаха най- малко 50. Воюваше се както в космоса така и на самата планета № 75. В целия хаос тук ние трябваше да направим карта на военните действия, за да имат информация от нас идващите на помощ крайцери на AFJ.

         Вечертта неусетно настъпи. По същото време нашите кораби вече бяха готови за път. Всички се прибраха по каютите си в очакване на инструкции. Манхатън обяви задължителен сън за 80% от екипажа, а старта още не беше насрочен. Ние осмината седнахме край камината на чай и кафе. Днес деня ни беше труден и очаквахме вечертта с нетърпение. Това беше времето ни за разпускане и сън. В следващич период от време не се знаеше какво ще ни чака, та използвахме часовете на спокойствие за да си отдъхнем и наберем сили. Зоната около планета № 75 беше натоварена до пръсване с кораби, които се стреляха и гонеха. Нашата задача тук беше да намерим земните кораби, които са в битка, за да им помогнем. Засега набирахме информация чрез 10 сонди, които кръжаха в зоната. Факта, че имахме два крайцера покрай нас щеше да ни помага в затруднение. Това бяха кораби, които можеха да се справят със всякаква цел. Разбира се тук гъмжеше от вражески кораби и просто времето ни щеше да е натоварено, ако не успеем да се включим във битките правилно.

         *

         В следобеда  на другия ден вече напредвахме към  планета № 75 . Летяхме бавно и внимателно, като проверявахме всеки кораб в близост до нас, със скенерите си. Аз пушех лула зад пулта си и ровех из ефира. Тук гъмжеше от кораби. Имаше повече от сто, като много от тях бяха на mestni’91. Бяхме изнервени и изморени от близостта до вражеските кораби. Около нашите два кораба Nissan и Ford летяха десет бойни модула SX8, готови да ни защитят от вражески атаки, но ние се надявахме да не влизаме веднага в битки. Сега задачата ни беше да направим картата на военните действия и да помогнем на земни кораби, намиращи се в беда. Двата наши крайцера летяха зад нас на няколко часа дистанция, готови да се намесят във всякаква ситуация, ако е необходимо. Аз ровех из ефира и скенера и пушех лула, а Ким и Палма ми помагаха. Търсехме земни кораби, които са в момент на битка за да им се притечем на помощ. Изминаха няколко часа, както  се ровехме из ефира. Неуспяхме да намерим земни кораби в беда, но самите ние вече бяхме в зона със интензивни битки на  mestni’91. Напредвахме бавно към планета № 75 и продължавахме да търсим наши кораби в беда. Браун, Джейн и Никита правеха карта на зоната със отбелязване на разположението на корабите из нея. Информацията щеше да бъде разпространена до всички кораби на AFJ навлизащи в зоната.

         Бордовата вечер настъпи, а ние избрахме местенце из близкия астероиден пояс, където в безопасност да изкараме нощта. Долепихме двата кораба до един по- голям астероид и пуснахме наоколо десетте модула SX8, които бяха сериозно оръжие срещу евентуални атаки над нас, освен оръдията на самите ни кораби. По- нататък около нас разположихме двайсет TV-  сонди, от които черпехме картина за околните кораби, макар й далечни, чрез скенери и радари, разположени в сондите. От по- далечните наши сонди черпехме информация с която попълвахме картата на военните действия. Най- близкия кораб на врага беше на 7 часа от нас, но се движеше в друга посока, така че бяхме в безопасност, поне за сега. Ние осмината, изморени от дългия и напрегнат ден се отпуснахме край камината, а Браун даже заспа в креслото си, което беше пригодено за удобства при сън. Аз запалих една лула тютюн и погледнах какво става из кораба. Беше въведен четири сменен режим на сън и дежурства, а 30 робота бяха заели позиции в едноместни бойни джетове, готови да отразят всякакво нападение. Специален екип се занимаваше с тях, чрез дистанционно командване.          

         *

         На другия ден в следобеда пушех лула зад пулта си. Нашите два кораба летяха из астероидното поле, докато събирахме информация за картата на военните действия. Из кораба хората се въртяха на четири сменен режим на дежурства и сън. Из зоната имаше стотици кораби, като повечето бяха на mestni’91. Очевидно ги бяхме подценили- те имаха много кораби. Докато си пушех лулата се занимавах на пулта с подслушване на корабите на mestni’91. Преводачът се справяше добре, разбирахме почти всичко, което си казваха mestni’91. Разговорите им се записваха за да се анализират по- късно. Аз въздъхнах и станах да се поразтъпча из кораба. В коридора имаше 5- 6 души. Крачех бавно с лулата в ръка и си мислех за тази война, в която се набутахме. Mestni’91 бяха агресивни към всички раси, минаващи през зоната, без да се интересуват от подробности. Това ги правеше наши основни врагове в звездната система Tulged. Асансьорът ме свали на нивото на бара и оранжерията и аз се вмъкнах в нея, избрах си една пейка и седнах на въздух. Наоколо имаше няколко души, а в бара към 15. В оранжерията беше приятно. Дърветата и растенията тук създаваха неповторимо усещане за близост до природата, а въздуха беше чист и свеж. Не забелязах как до мене се е приближила игуанката Бронк.

        -Какво правиш тук, Алекс?- попита тя, почти стряскайки ме.

        -Размишлявам на чист въздух!- казах аз.

        -Ще поседна при тебе!- каза Бронк- Как си днес?

        -Благодаря, добре съм!- казах аз.

        -Ще влизаме ли в битка скоро?- попита тя.

        -Мисля, че не!- казах аз.- Тук сме за да видим какво става и да помогнем на земни кораби, които са в беда!

         Игуанката кимна, замислена и откъсна един банан, за да си хапне. Аз смукнах тютюнев дим, отпих от шишенцето си джин и се замислих за нея. Тя беше дошла страшно далеко от своята планета, а не мислеше да се връща скоро. Как ли издържаше на тази дистанция от своите? Тук на кораба тя си имаше един приятел из между драконите, с когото се забавляваха няколко пъти в седмицата, но това беше ли достатъчно за нея, толкова далеко от дома? Оставих разбира се грижите на игуанката за самата нея, а аз си отклоних мисълта към своите си неща.

         *

         Следващият ден беше много напрегнат, заради търсенето на земните кораби в зоната. Беше ни натоварено чак до вечертта, когато вече дойде време за почивка. Бяхме намерили пет земни кораба, но те нямаха разправии със расата mestni’91. Докато ги предупреждавахме за опасността в която се намират и за започналата война, успяхме да намерим и техните координати. Два от корабите бяха товарни, носещи руда към планета № 62, но тъкмо преминаваха през астероидното поле, на 7 часа и на 12 часа от нас. Другите три кораба бяха пълни с работници, които щяха да заселват колонията на AFJ на планетата № 78. С настъпването на вечертта ние със двата си кораба Nissan и Ford отново се долепихме до един по- голям астероид, където да прекараме бордовата нощ. Аз си седях зад пулта до камината, а до мене бяха Ким и Палма, които слушаха музика със слушалки. Игуанката Бронк тази вечер изучаваше света на расата mestni’91, т.е. всичко, което знаехме вече за тях. Нашата извънземна котка Поки, тази вечер ровеше из филмотеката на кораба, търсейки някакъв филм, но така и не разбрахме какъв...

         По някое време запалих лулата си с тютюн и въздъхнах, а Браун ме погледна въпросително и каза:

        -Някой да свари кафе!

          Джейн веднага скокна да свари кафе, а Никита стана и прекоси килима до люка. Звездното небе навън сега беше розово от близката звезда Tulged 3, която бяхме доближили неусетно през този ден. Тя погледна навън, впечатлена от гледката и каза:

        -Имаме ли новини от Командването?

        -Да. Имаме!- каза Браун –Искат да чакаме в астероидния пояс до идването на още три крайцера!

         *

         На другия ден обикаляхме из астероидния пояс. Избирахме по- голям астероид, където да се подслоним през следващата нощ. В същото време поддържахме връзка със земните кораби в зоната, но за момента нямаше из между тях такива, влезли в битки със расата mestni’91. Това естествено ни зарадва- нямаше кого да спасяваме, поне засега. В следобеда аз седях зад пулта и общувах със земляните от корабите в зоната, а Ким и Палма шетаха из каютата. По някое време запалих лулата си и се замислих дълбоко. Засега не влизахме във военен конфликт, а и не се очакваше такова влизане в скоро време. Можехме спокойно да се отдадем на разунаване, а битките да оставим на нашите крайцери, които бяха по- добре оборудвани, предимно за битки. Докато си пушех лулата и отпивах билков чай, моите колеги в каютата се занимаваха с управление на дистанционните сонди за разузнаване, които бяхме изпратили из тази зона, та дори и на планетата № 75. От тези сонди научавахме много неща, а освен другото, те ни изпращаха и картина със звук. Имахме богатата възможност по този начин да надзърнем навсякъде из зоната и на планетата № 75. Докато разглеждахме богатата информация, получена от нашите разузнавателни сонди, следобеда почти си отиваше. Отново щеше да настъпи времето ни за почивка и сладки приказки. Астероидът, който избрахме за временен подслон беше продълговат и със около 300 км. диаметър. Залепихме двата си кораба към повърхността му и опънахме топла връзка между корабите. Манхатън разреши за пет часа двата екипажа да се разхождат свободно из корабите на свободен режим. Около корабите нямаше други кораби, а най- близкия кораб беше един от нашите крайцери- на 8 часа от нас. В очакване на бордовата вечер се долепих до люка и се отдадох на съзерцаване на суровата гледка към астероида и кораба Ford, чиито светлинки бляскаха наблизо до нас. Отново настъпваха добри времена за нас, макар й да бяхме на разузнаване в опасна зона. За вечертта беше предвидено тържество- дискотека, където щеше да има и скара- бира. Ние щяхме да погледнем за час два тържеството и да се усамотим в каютата си, както обикновено. Съзерцавах гледката през люка близо два часа, а Ким и Палма шетаха и подреждаха каютата, докато Браун и неговите мацки се бяха пльоснали по койките да почиват, а Бронк изучаваше информацията от нашите разузнавателни сонди. Поки спеше в малкото си легълце, между другото, той това правеше през целия ден...

         Бордовата вечер дойде неусетно. По това време в бара на нашия кораб започваше скара- бира купона, а из кораба беше оживено и весело, както виждахме на екраните си по нашите пултове. Аз пушех лула и се радвах на часовете спокойствие и добро настроение. Ким се беше прилепила у мене и също се радваше на добрите времена, които ни срещнаха. Седяхме един до друг и се наслаждавахме на спокойствието, което цареше наоколо. На часове около кораба имаше само астероиди и нищо, което да ни притесни.

         *

         На следващият ден получихме съобщение от нашите крайцери в зоната. Идваха още крайцери със войска. Ние бяхме предали резултатите от разузнаването си и на практика нямахме повече работа в зоната. До следобеда стояхме прилепени към астероида с двата си кораба, а по- късно решихме да надникнем на планета № 75, още повече, че оттам имахме голямо количество информация и филми. Нашата база там беше добре защитена. Решихме да я посетим.

         В този спокоен и щастлив следобед аз седях зад пулта си и пушех лула, а Ким и Палма шетаха из каютата. Ние с двата кораба летяхме към планета № 75. Докато си пушех лулата тютюн аз разглеждах района пред нас. Бяхме избрали път, отдалечен от корабите на mestni’91, от съображение за сигурност. Ние бяхме тук на разунаване, а битките оставяхме на крайцерите си. Доколкото знаехме, в зоната щяха да пристигнат общо десет крайцера на AFJ. Това беше солидно присъствие на AFJ в тази зона и с това набезите на mestni’91 щяха да бъдат ограничени до допустими стойности. По някое време се свързах с базата на AFJ на планета № 75. Разговаряхме кратко, но разбрахме, че там нямат съществени проблеми със mestni’91. От базата изразиха задоволство от новината за пристигащите крайцери със войска. В очакване на вечертта ние осмината седяхме по пултовете си и разглеждахме зоната, където имахме в момента над 30  TV- -сонди. Имахме възможност да надникнем навсякъде, където поискаме. Докато приближавахме планета  № 75 ние бяхме спокойни- около нас нямаше много обекти, които да ни притесняват, тъй като бяхме избрали безопасен маршрут. С наближаването на вечертта аз ставах все по- замислен. Отново меланхолия и носталгия се появяваха в съзнанието ми. Пушех си лулата и въздишах по хубавите минали дни, далече на Земята и по друго време. С течение на времето се появяваше и нещо съвсем ново, аз си спомнях мъгляво някои планети, които бяхме посетили преди време, но усещането беше странно- тъгувах по миналото, макар й да го бяхме прекарали по чужди планети. Това усещане отначало ме озадачи, но сетне свикнах с него. Явно бях така настроен, да тъгувам по миналото си...

         Вечертта наближаваше, а ние осмината още бяхме по пултовете си, разглеждайки получаваната информация. Наоколо нямаше нищо, което да ни застрашава, а това беше добра новина, за което ние бяхме доволни. По това време из кораба спяха 80% от хората ни, в задължителен сън, след което тръгваха отново смени на 6 часа. Из кораба беше тихо и спокойно, само двигателите издаваха приглушен тътен, усилван от някоя отворена наблизо врата към машинното. Ким и Палма, притиснати у мене слушаха музика със слушалки, докато аз си пушех лулата. Браун подреждаше раницата си, добавяйки нови пакети със храна и вода, задължителния минимум за една раница на астронавт. Джейн приготвяше вечерята ни, а Никита вареше кафе и билков чай за вечерната ни седянка, край камината.

         *

         Няколко дена по- късно бяхме кацнали край базата на AFJ на планета № 75. Това беше един слънчев ден, но за съжаление още от сутринтта на мене не ми спореше работата. По обедно време седях зад пулта си и пушех лула. Базата беше добре защитена, а на планетата имаше 10 големи града на извънземните, единия от тях в близост до нашата база. В тази база имахме 500 земляни, наши колеги, които се занимаваха със строежа на земна колония тук на тази планета. Колонията се градеше край базата. В този обеден час навън бяха близо 100 души от нашия кораб. Те се разхождаха из парка на базата и общуваха с тукашните наши колеги. Ние осмината изучавахме информацията от 30- тте TV- сонди, които имахме из зоната. По това време нашите 10 крайцера бяха започнали офанзива срещу корабите на mestni’91. Битките се водеха на няколко фронта край тази планета. Аз смукнах тютюнев дим и погледнах какво става из каютата. Ким и Палма шетаха наоколо, Браун се занимаваше с камината, а Джейн и Никита приготвяха обяда. Игуанката Бронк днес се беше отдала на слушане на музика, а Поки спеше, свит на кълбо в легълцето си. На екраните пред себе си наблюдавах как текат битките срещу mestni’91. Нашите войски помитаха вече втори техен кораб. Безспорно срещу нашите крайцери враговете нямаха шанс...

         Вечертта дойде неусетно. Двамата с Ким пушехме тютюн на терасата на каютата и се наслаждавахме на залеза и хубавото време над нас. Току- що се бяхме върнали от разходка в парка на базата, заредени със енергия и нови емоции и впечатления. 

         *

         На сутринтта станах от сън в добро настроение, разсъних се на чешмата и излязох на терасата да погледам, времето беше чудесно. Докато се наслаждавах на хубавата гледка, запалих една лула тютюн, а Ким ми донесе кафе и седна до мене:

        -Какво ще правим днес?- попита тя.

        -Незнам още!- казах аз.- Ще се разхождаме и ще преглеждаме информацията от сондите... Вероятно.

         На площадката пред кораба ни хората от базата бяха направили дансинг, където по обед започваше скара- бира купон. Там вече имаше стотина души, които нямаха търпение за купона. Звучеше хубава музика от далечни, по- добри времена. Ким ми се усмихна и се залепи до мене, днес по- весела и красива от всякога.

         В следобеда навън заваля дъжд, но това не попречи на събралите се купонджии да продължават да се веселят под навесите. Ние с Ким бяхме седнали удобно в двойното кресло пред пултовете си, а аз пушех лула. Макар й навън да имаше празник, ние продължавахме да следим информацията от нашите сонди, както и новините от фронта, където 10 наши крайцера вече воюваха със mestni’91. Следобедът отиваше към края си, а аз си пушех лулата и следях екраните с течаща по тях информация от къде ли не. Тази информация предавахме на нашите крайцери, а екип анализатори я обработваше, за да извлечем маскимум информация от данните. Из каютата моите колеги също бяха по пултовете си и се занимаваха с различни задачи. Поки спеше сладко в легълцето си, а игуанката Бронк днес изпробваше десетина нови тоалета, които си купи от базата. Новините от нашите крайцери бяха обичайните, такива, каквито ги очаквахме. До момента бяха унищожили 30 кораба на mestni’91. Ние, 600 души земляни, и 30- тте ни извънземни приятели със двата ни кораба Nissan и Ford имахме задачата да разузнаваме из зоната, а това ние правехме със помощта на своите TV- сонди. Нашата база, тук на планета № 75 беше добре защитена, а наблизо нямаше кораби на mestni’91. Това беше добре дошло за нас, защото никак не ни се влизаше във битки, точно сега. На купона пред кораба беше приятно и оживено. От нашия кораб долу бяха 150 души, имаше хора и от базата, както и извънземни от близкия град.

         В нашата каюта беше приятно и топло, в началото на вечертта. Ким се беше сгушила у мене, а Палма стана да свари кафе и чай. Идеше времето за нашата вечерна седянка около камината на сладки приказки. Аз запалих още една лула тютюн и се заслушах в звучащата тук хубава музика от далечни и по- добри времена. Настоението ми тази вечер беше приятно носталгично. Помнех миналото си със добро, благодарен за изминалите години на съдбата си. Тук на борда на този космически кораб осъзнавах и оценявах всичко, което ми се беше случвало и продължаваше да ми се случва, а аз бях щастливец, галеник на своята съдба. По някое време се изправих пред люка и погледнах навън. Гледката беше страхотна. Отсреща се виждаше крепостта на базата, изградена на брега на езерото, а в далечината се издигаха планински хълмове, обрасли с гъста вековна гора. Дъждът се сипеше в умерено силен ритъм, а наоколо се разнасяше миризмата на озон. Нашите купонджии пред кораба се веселяха на воля, а Манхатън им отпусна още пет допълнителни свободни часа, за което те бяха на върха на щастието си. Бяхме тук от няколко дни, а мястото вече ни беше влязло под кожата и не ни се напускаше. Прородата тук беше невероятна, а отбранителната система на базата беше от най- новия тип, разработван от стратезите. Това даваше абсолютна безопасност. По обед ние се бяхме разходили из парка, преди да завали дъжда. Разходките на открито ни радваха и ни се отразяваха добре, защото из космоса рядко се случваше да има къде да се разходи човек. Тази вечер настроението и на моите хора в каютата беше носталгично, може би породено от хубавата музика, която слушахме, а тя навяваше спомени от едно по- добро, но вече отминало време. Седяхме си около камината и си говорехме сладко- сладко, а навън продължаваше да вали. Аз си пушех лулата и се радвах на добрите времена, които отново ни намериха, на добрата си компания и уютната обстановка тук при нас, а Ким и Палма се бяха притиснали у мене и смучеха джин с тоник. Времето навън стана хладно и постепенно купона пред кораба опустя. Всички се бяха прибрали отново на кораба, а скоро щеше да дойде времето на задължителен сън за 80% от екипажа. Есенното настроение беше завладяло всички ни. Търсехме уютно местенце, където да се отдадем на приказки.

         *

         Няколко дни изминаха неусетно, откакто бяхме тук на планета № 75. Ние, земляните от двата патрулни кораба Nissan и Ford си прекарахме чудесно времето тук. Един слънчев ден пушех лула на терасата на каютата ни и се радвах на хубавото време и доброто си настроение. Ким както винаги беше до мене, смучеше пепси и леко разсеяна, наблюдаваше местността, около кораба. Този ден ми беше сънливо и напразно прогонвах дрямката си, която не ме оставяше. Командването на AFJ искаше от нас да останем в зоната, за да координираме действията на крайцерите, съобразно информацията, която получавахме от нашите разузнавателни сонди. Това беше осмият ден от кацането ни тук. Не можехме да се опалчем от нищо- хубаво време, красива природа със чист въздух, добра компания и никакви mestni’91 наблизо. В този следобед аз си пушех лулата на терасата и наблюдавах наоколо. Из прака имаше стотици земляни и извънземни, които също като нас се радваха на хубавото време и природата. В този момент имахме 50 разузнавателни сонди в зоната на военните действия, а новините бяха добри. Нашите крайцери продължаваха битките без да дават жертви и с минимални технически загуби. Ние бяхме някак си настрани от войната, но нашата информация пък беше особено ценна за хода на войната и за нашите 10 крайцера. По някое време Палма донесе кафе. Благодарих й и се отдадох на обичайните си размисли, характерни за тази част от деня. От каютата ни звучеше хубава музика, а пред кораба се бяха събрали към 50 наши колеги, които си приказваха на припек. В тези часове, макар и леко сънлив, се чувствах невероятно добре. Това бяха едни от най- хубавите ни дни на борда на кораба Nissan, за които си спомняхме по- късно с носталгия... Докато си пушех лулата, моите колеги в каютата се занимаваха да приемат и обработват информацията от сондите. Чрез тях ние знаехме доста неща за тази зона. Тук mestni’91 имаха стотици бойни кораби, които кръжаха и всяваха паника сред преминаващите през зоната товарни и транспортни кораби. Войната се водеше и на други места из тази звездна система.

         Вечертта дойде неусетно. През отворения люк на каютата, долитаха звуци и шумове от тази нова, за нас, планета. Нямахме време да изучаваме местните видове на флората и фауната. Тук бяхме със друга мисия. Нашият инструктор Флу още със кацането, преди осем дена ни показа най- опасните зверове тук, от които да се пазим, когато сме на открито. И с това изучаването на планетата за нас, приключи. Това не ни пречеше да й се радваме, както подобава на една красива планета. От тонколоните на каютата звучеше тиха, хубава музика от нашия архив. Аз пушех лулата си на чаша кафе, а до мене както винаги бяха Ким и Палма. Двете се занимаваха по пултовете си, разположени пред нас. Браун, Джейн и Никита бяха излязли из кораба, а Поки спеше. Игуанката Бронк от няколко часа се беше изправила на терасата и душеше въздуха, водена от своите извънземни инстинкти. За нас оставаше тайна, какво изучаваше в тия часове. Пред мене на основния екран течеше филмче, което взехме от архива на тукашната ни база. То беше заснето из тази планета и показваше една малка част от чудесата на природата тук. Гледах филмчето разсеяно и си пушех лулата, а през отворения люк се чуваше, как навън кипи живота на джунглата, започваща оттатък стените на базата. Ние не знаехме, колко време ще останем на планета № 75. Тя беше почти на централно място, около военните действия. Именно оттук беше най- разумно да се координират действията на нашите крайцери. Това бяха огромни космически кораби, които разполагаха с неотразима бойна сила. А ние разполагахме с десет крайцера, тук във тази зона. 

End   част 8                                                      

                                                                 

          Valeriwax ©