Бунтовниците от третия спътник - един фантастичен роман на Валери Колев

Бунтовниците от третия спътник. Фантастика. Част № 7.   Valeriwax.

         На сутринтта се събудих свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах да изпуша лула тютюн с едно кафе. Току- що бяхме се приземили на планета № 17. В каютата беше топло и приятно, а навън грееше слънцето. Нашата осморка тази сутрин беше отново на линия пред пултовете си. Навън течеше разтоварването на кораба от стоките, които возехме, а нашите пътници, които возехме до тук, вече бяха се строили пред кораба, преди да ги разпределят по работните им места и по жилищата им. Денят се очертаваше да бъде хубав. Аз излязох на терасата към нашата каюта и огледах базата. Тук беше пълно със хора, повечето- земляни. Ким се появи до мене и каза:

        -Днес ще бъде хубав ден!  

        -Да, днес ще бъде хубав ден!- казах аз.

         Бяхме се разхождали из парка на базата през целия ден. Когато се прибрахме в каютата, беше вече края на следобеда. Браун се зае с камината, а Палма се хвана да свари кафе и билков чай. Аз си запалих лулата и седнах зад пулта си да поработя. Свежи идеи от разходката вълнуваха мисълтта ми.  Работата ни по проекта в момента беше насочена предимно към базите на планета № 41. От там щяхме да изграждаме отбранителната мрежа в тази звездна система. Във връзка с този проект на нашия екип, в базата на планета № 41, бяха доставени първите отбранителни модули по проекта. Веднага щом се завърнехме там, ние щяхме да огледаме дали строежа и монтирането на отбранителните установки е според нашия проект. След като установките на петте ни бази на планета № 41, се построяха, ние щяхме да насочим вниманието си към планета № 17 и близките междинни станции. Освен установките щеше да има и денонощен патрул в зоната, готов да отбие всякакви атаки. Пасарите не бяха стъпвали още в тази система, но не се знаеше, дали няма да се появят и тук.  Денят ни наистина беше добър и го прекарахме добре, а сега в края на следобеда седнахме около камината на чаша чай и кафе и на сладки приказки. Ким и Палма бяха до мене, доволни от прекарания заедно ден. Поки отново майстореше някаква джаджа за кораба си, а Бронк превеждаше поредния филм от архива. Аз си пушех лулата, топлех се на камината и обмислях следващата точка от нашия проект. По някое време излязох из кораба на разходка. Тук вече товареха стоките за към планета № 41. Из кораба беше оживено. Тук бяха дошли гости от цялата база, за да видят корабите ни и да пообщуваме, а за вечертта беше обявена дискотека на борда на Nissan. Аз се шмугнах сред хората и слязох със асансьора до бара, където имаше стотина души, повечето- гости на кораба. Огледах се за познати лица, но не намерих. На бара беше Соня, със четирима войника за помощници. Седнах при нея и огледах залата на бара.

        -Днес е натоварено, май!- казах аз.

        -Да, Алекс! Много хора има днес!- каза тя.

         По същото време към нас се приближи нашия инструктор Флу. Той седна при нас и каза:

        -Как е, Алекс? Върви ли проекта?

        -О, да, сър! Тъкмо се занимаваме със установките на планета № 41.- казах аз.

        -Доколкото рабрах, материалите по проекта за планета № 41 са вече доставени там?- попита той.

        -Да, сър! Доставени са и започва строежа на първия отбранителен модул!- казах аз.- Щом се завърнем там лично ще инспектираме строежа!

        -Дадоха ни свобода, да работим по вашия проект! Можем да се занимаваме изключително и само с него! – каза Флу- Е разбира се, ще вземаме и пътници с нас, а може би и товари, защото корабите в зоната са ни ограничени! Ако срещнете някакви затруднения- аз съм на кораба!

        -Да, сър!- казах аз, смукнах тютюнев дим и надигнах бутилката с пепси, а Флу стана и се отдалечи към асансьора.

         Из бара и в басейна имаше над сто души, повечето земляни от базата. Тук вече имаше смесени компании с хората от нашите два кораба. Дискотеката щеше да започне всеки момент. От тонколоните по стените вече звучеше силна музика от най- добрите времена на Земята. Тази вечер тук щеше да има и водещи, които да определят всеобщото настроение и да сближават земляните от базата и от нашите два кораба. Имаше и доста цивилни земляни, но това не ни беше никакъв проблем. В басейна имаше доста момичета, повечето по оскъдно облекло. Аз се загледах натам, да си изплакна погледа. Тук скоро щеше да се препълни от народ.

         По някое време станах и кимнах на Соня:

        -Хайде, чао, за сега!

        -Чао, Алекс!- кимна тя, а аз си тръгнах към каютата.

         В каютата беше уютно и топличко. Седнах си зад пулта и се замислих, какво да поработя тази вечер, а Ким се сгуши у мене, очарователна, както винаги. Пушех си лулата и разглеждах материалите по проекта ни (за отбранителна система на базите ни в тази звездна система). Работата ни разбира се едва започваше. Имахме готови планове само за базите на планета № 41, и отчасти за базите на планета № 17. Предложения от нас патрул, който да следи зоната за вражески кораби, вече беше заработил като денонощна охрана. Виждах, че нашите идеи по проекта тепърва ще се осъществяват и ми ставаше хем страшно, хем радостно. Целия проект щеше да отнеме години усърдна работа, както на екипа ни, така й на хиляди души, които щяха да изграждат съоръженията по нашите планове. Отговорността разбира се беше голяма, но нашия екип не беше сам- след нас проекта се проверяваше от драконите, които бяха на нашия кораб. В последствие щяхме да привлечем още хора към проекта си, за да бъде осъществен по- бързо. Просто не знаехме дали врагове няма да се появят в системата, преди завършването на проекта.  По някое време Ким отиде да свари още кафе и билков чай, а аз излязох на терасата. Въздухът беше чист и свеж, някъде към 5 градуса (Целзий), а из базата беше оживено, след работния ден в корабостроителницата, където се работеше на 4 смени.  Загледах се в светлинките от крепостта, която беше само на 50 м. от кораба ни. Това съоръжение беше строено наистина да бъде крепост за хората в него. Стените на крепостта бяха изключително здрави и дебели, а вътре имаше жилища за хилядите работници из корабостроителницата, както и из околните заводи и комплекси. Аз незнаех нищо за климата на тази планета, но по принцип тук климата вероятно беше в рамките на нормалното. Въпреки това крепостта беше изчислена за сурови условия. Прибрах се в каютата на топло, а моите хора вече се бяха поодремали след дългия ден, който имахме. Аз се позамислих дали да не се ориентирам към приключване за днес, но ми хрумна нещо във връзка с проекта и се заех с него. Палма се появи с термус кафе и термус чай, а моите хора започнаха да се прозяват, а Браун стана да подготви камината за през дългата нощ, като я зареди с въглища и дръвца. Нощтта се спусна неусетно. От нашия малък екип никой нямаше дежурство тази нощ, но игуанката имаше среща със своя нов приятел-  (един от драконите), на дискотеката и тя се приготвяше със официалното си облекло, което измъкна днес от совалката си. Совалката на Бронк не беше много голяма. Носехме я в трюма на кораба, откакто нашите майстори я отремонтираха, а Бронк реши да тръгне с нас...  Смигнах й докато тя тръгваше към дискотеката в залата на бара ни, а тя ме тупна по рамото и излезе.  Тази нощ смятах добре да се наспя. Преди няколко дни бяхме имали тежки часове. Обясненията за тежките часове бяха най- различни, но според мене това бяха смущения в пространствено- времевия континиум, които ни се отразяваха изключително отрицателно... 

         На сутринтта станах от сън свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах до камината да изпуша лула тютюн, а Ким вече правеше кафе и чай. Един след друг моите хора станаха от сън. По- късно излязох на терасата на каютата. Навън беше слънчево и свежо, а въздуха- превъзходен. Замечтах се за момент, загледан в далечината, където се виждаха върховете на близката планина. Ким се изправи до мене и каза:

        -Днес пак ще бъде хубав ден!

        -Да, деня ще бъде хубав!- казах аз.

        -Колко дена ще бъдем на тази планета, Алекс?- попита ме тя.

        -Може би още няколко!- казах аз.

         По- късно ние осмината излязохме навън, пред кораба. За разходка си бяхме избрали парка на базата. Времето беше чудесно. Крачехме радостни от хубавия ден, а край нас минаваха хора, земляни и по- малко извънземни. Аз си пушех лулата и се радвах на природата тук из парка, а от двете ми страни бяха Ким и Палма, днес по- очарователни от всякога. Паркът минаваше по брега на неголяма река, където рибарите ловяха риба с мрежи. Ние минахме покрай тях и влязохме в близкия бар. Вътре намерихме двайсетина земляни и 5- 6 извънземни. Разположихме се на маса със изглед към парка и реката и си взехме по една топла супа. Денят ни започваше, а разполагахме със цялото време, тъй като ние си определяхме дневния режим. Тук намерихме още приятели- земляни. Настроението на тукашните земляни беше ведро и радостно. Наистина тук имаше идеални условия за живот и работа и всеки можеше тук лесно да подреди живота си. Това в крайна сметка беше мечтания от всички свят, малко утопичен, но съвсем истински. Поговорихме си до насита със земляните в бара, преди да станем да си ходим от тук. Навън си беше слънчево. Тръгнахме из парка, наобратно към кораба си, заредени с нови впечатления и с нови приятели земляци. Като минахме покрай рибарите Браун предложи да хапнем рибка. Край огъня на рибарите имаше десетина души, земляни, които си похапваха прясна риба. Присъединихме се и ние, а някой донесе бира и стана весело.

         Привечер вече се прибрахме от разходките си, в кораба. Браун се зае с огъня в камината, а Палма отиде да свари кафе и чай. Скоро в каютата ни се затопли и стана приятно, както често ни се случваше. Браун струпа до камината дръвца и въглища за през нощта и отново осмината в пълен състав седяхме около камината на сладки приказки, днес със богати впечатления от разходките ни. Аз запалих лулата си с тютюн и се замислих и замечтах. От двете ми страни Ким и Палма се радваха на хубавите времена, радваха се, че сме си заедно и навсякъде ходим заедно, очарователни, както винаги. Бронк отново се приготвяше за срещата със своя приятел, а Поки си майстореше някаква джаджа за кораба си. Тази каюта беше нашия дом и ние много си я обичахме. В мечтите си аз виждах един по- спокоен живот, на твърда земя в някой хубава крепост из нашите бази, живот без напрежение, осигурен финансово. За да достигнем обаче до тази моя мечта, трябваше доста да поработим, преди това... За тази вечер нямаше обявена дискотека, но кораба ни беше със отворени врати за земляните от базата. Вероятно нашия бар щеше да работи до късно като ресторант, а това се правеше за да можем да си пообщуваме, ние земляните като цяло, намиращи се в момента в тази база. Аз си пушех лулата и си размишлявах, а Ким си беше пуснала музика в слушалките си и се усмихваше, явно в добро настроение, както винаги. В плановете на кораба ни беше настъпило изменение. Получихме молба да закараме 400 души до планета № 25. Това беше планета, която имаше коренно население, но нашите се бяха уговорили с местните за строежа на наши бази на тази планета. Там животът щеше да продължи със сътрудничеството между земляните и местните извънземни. Информация за часа на заминаването ни още нямахме, но вероятно това щеше да е утре. Корабът Ford също щеше да дойде с нас до планета № 25, със 50 тона стоки за въпросната планета. Изобщо нашата стратегия беше двата кораба да не се разделят , в интерес на нашата безопасност и сигурност. Бяхме отчели добре рисковете, които сме поемали в миналото, когато летяхме само с единия кораб на седмици далечина, което се явяваше изключително опасно за нас. А така с двата кораба в комплект, винаги можехме да се върнем само с единия кораб, ако другия аварираше по път... Нашите войници дори в този късен час работеха по товаренето на стоките в кораба Ford, а на нашия кораб се настаняваха 400- тте души, които трябваше да превозим до планета № 25.

         *

         Беше едно относително слънчево утро на планетата № 17. Бях излязъл на терасата на каютата ни и пушех лула. Из базата течеше един обикновен работен ден. Гледката от тук беше невероятна- поредната планета, на която ние стъпвахме, със нейните чудеса, навсякъде около нас. Природата тук беше прекрасна, въздуха чист и свеж. Бях се замислил дълбоко над своите дела, докато съзерцавах тази гледка, когато до мене се появи Ким:

        -Добро утро, Алекс!- каза тя.- Разбра ли кога ще отпътуваме от тук?

        -Още не е определен часа за старта ни!- казах аз.

        -Ще имаме ли време за разходки?- попита тя.

        -Да, ще имаме.- казах аз.- Нека се поразсъним и ще излезем навън! Ти май, нямаш търпение да излезем?

        -Денят е хубав! Навън е само за разходки!- каза тя.

         Аз я погледнах, а тя беше очарователна както винаги и усмихната, радостна, че сме заедно, че пред нас е поредния ни хубав ден. Нашите колеги от екипа ни вече бяха станали, когато седнахме с Ким пред камината на чаша кафе и лула. Тази сутрин бях нещо разсеян. Погледнах си работата в компютъра по нашия проект, но разбрах, че май още не съм се разсънил и работата ми не потръгва. Бронк се появи в каютата засмяна, някак по своему, нали беше извънземна игуанка. Тя ме погледна и попита:

        -Как си днес, Алекс?

        -Разсънвам се още...- казах аз.

        -Днес времето е хубаво, май деня ще бъде добър!- каза тя.

        -Надявам се да е добър!- казах аз.

        Малко по- късно ние осмината излязохме навън. Из базата беше оживено. Ние тръгнахме из парка, радостни, че около нас има доста земляни. Това ни се случваше рядко, когато бивахме на разузнаване, но  се надявахме, вече да се случва по- често със новата ни работа в тази звездна система.  Паркът продължаваше нататък по течението на реката. Тук беше невероятно приятно място за разходки и ние бяхме доволни, че имахме възможността да се разхождаме и днес тук. Не беше много студено- някъде около нула градуса (Целзий), а въздуха беше първокласен. Въпреки, че деня беше хубав ние стискахме здраво автоматите в ръцете си, защото тук имаше доста диви животни, които виждахме дори тук из парка. Засега те ни заобикаляха, но трябваше да бъдем предпазливи за да не стане беля.

         Наближаваше обед, когато ни повикаха обратно на кораба. Беше определен час за отлитането ни към планета № 25. Ние разбира се извикахме джет да ни прибере, защото бяхме на десетина километра надолу по реката. Джетът ни пристигна скоро. Пилотът, млад землянин, ни се усмихна:

        -Хайде, качвайте се!

         С джета се върнахме на кораба бързо. Тук вече всичко беше готово за старта, който щеше да бъде след час.

         Беше следобеда, когато ние осмината седяхме в уютната каюта край камината и си работехме по пултовете. Нашите два кораба летяха към планета № 25, със 400 души- пътници и 50 тона стоки , предназначени за там. Аз си пушех лулата и се радвах на хубавия ден, а до мене Ким слушаше музика, а Палма беше отишла да свари кафе и чай.  Работех си по проекта и си мислех за планета № 25. Това, което знаех за нея не беше много. Тя беше населена, макар и слабо, а AFJ имаше сключени договори с местните за играждане там на наши бази и колонии. Както беше замислено, животът в тази звездна система щеше да продължи във дух на сътрудничество между местните, земляните и другите извънземни раси, които проявиха интерес към заселване по тези планети. Разбира се, всичко това беше съгласувано и контролирано от драконите, като най- могъща раса в Галактиката. Тази звездна система трябваше да дава нови войници, нови кораби, роботи и провизии за армията на AFJ.  А ние с нашите два кораба, като част от тази армия имахме задачата да мислим за изграждането на отбранителна и защитна система по базите ни из тази звездна система, това й правехме...

        -Колко междинни станции имаме по пътя?- попита Ким.

        -Три станции и два астероида.- отвърнах аз.

        -А след колко време ще стигнем планетата?- попита тя.

        -Целия път е 18 часа.- казах аз.

         По някое време пуснах радиото, за да видя какво има из ефира. На достатъчна дистанция за контакт бяха три кораба, със които се свързахме. Двата бяха земни, а третия на драконите. Кораба на драконите пътуваше към планета № 25 и сигурно с него щяхме да имаме и видиовръзка, по- късно. Двата земни кораба летяха към планета № 41, носещи отпускари от една от базите на планета № 36. В завързалите се разговори разбрахме, че планета № 41 временно е обявена за Столица на звездната система Tulged. Това беше добро решение, защото планета № 41 беше на най- удобното за столица, място в системата. Аз предполагах, че тази планета ще си остане трайно Столица на системата, щом веднъж е била определена за такава.

         Следобеда си течеше, а аз пушех лула и пиех кафе, ровейки из ефира за по- далечни радиостанции, а до мене Ким слушаше музика със слушалки. По някое време излязох из кораба на разходка. По коридорите беше пълно със хората, които превозвахме. Повечето от тях си почиваха по койките, опънати по стените на коридорите. Асансьорът ме свали на нивото на бара. Тук имаше към 50 –60 души, които пийваха по питие или закусваха в следобеда. На бара беше Сюзън с четирима войника за помощници. Бара беше също така и столовата на кораба и оттук се хранеше не само целия екипаж, но и 400- те ни пасажери. Седнах при Сюзън, а тя попита:

        -Как е днес, Алекс?

        -Добре върви!- казах аз.

        -Какво ще пиеш?- попита тя.

        -Бутилка пепси.- отвърнах.

         Посрещнах вечертта в бара, където беше особено оживено днес. От завързалите се разговори научавах за разни човешки съдби, приплели се тук в извънземието, в системата Tulged, където се намирахме. Намерих нови приятели, с които си поговорихме за нещата из системата. Като си тръгвах към каютата, Сюзън ми се усмихна и ми махна с ръка:

        -Намини по- късно пак, Алекс!

        -Ще намина пак!- казах аз.

         Докато вървях из коридорите чувах какво си говорят нашите пасажери. Това бяха обикновени неща от живота и бита на земляните тук в тази звездна система. Рабрах, че вече има редовна линия от Земята до Orixon 2. Оттам идваше поток от хора, бягащи от Земята с нейното робство и набезите на пасарите. Тези чудовища все още не се бяха появили и тук в системата Tulged, но ние имахме готовност за действия, ако се появят някога. Специлани патрулни кораби като нашия кръжаха и дебнеха за пасарски кораби. В каютата цареше работна атмосфера, беше топличко и приятно. Ким ме очакваше до люка, където се беше загледала в пространството пред кораба, обсипано със звезди. Седнах за да поработя малко по проекта ни и да преровя ефира. Корабът на драконите, който летеше в същата посока беше на 4 часа след нас.  Към  9:20 ч. наближавахме единия от астероидите по пътя ни. Тъй като върху него имаше наша база, ние щяхме да се спрем там, да оставим поща и стоки и да вземем двайсетина души за към планета № 25. Астероидът ни посрещна гостоприемно на един от доковете си. Тук имаше 200 души, които дежуреха за навигацията на корабите в района, а след няколко седмици тук започваше строеж на рудник за добиване на ценни руди. На борда ни се качиха 20- тте души, които щяхме да вземаме, а нашите войници разтоварваха стоките, предназначени за този астероид. Аз си останах в каютата, малко позаситен откъм разговори и запознанства. Запалих една лула тютюн, а Ким направи кафе и чай за нашата осморка (екипа от нашата каюта).  Престоя ни тук на астероида щеше да трае няколко часа,  време през което тукашния екип разговаряше с Манхатън и драконите по належащите за астероида теми. В същото време кораба на драконите наближаваше, може би щяхме да летим много близо един до друг нататък към планета № 25. Ролята на този астероид тук беше висока поради близостта му до населени планети. Оттук се ръководеха повечето от полетите в зоната. Беше подсигурено непрекъснато дежурство, както и за следене за вражески кораби. Оттук минаваха и много кораби, отиващи в една или друга посока. Гледката към астероида от нашия люк беше невероятна. Усещахме го със всичките си сетива като нещо отчайващо извънземно. Той имаше диаметър 2,000 метра, леко сплескан по едната си ост. Ние с Ким гледахме през люка като омагьосани от това диво място. Въпреки липсата на атмосфера тук имаше растения, които се бяха приспособили да живеят на вода и слънчева светлина по напълно извънземна биологична схема. Това бяха невероятни растения, които отделяха кислород около астероида и той в бъдеще щеше да има своя атмосфера, може би след стотици години. Докато престоявахме на  този астероид аз си пушех лулата и на чаша кафе с Ким и другите се отдадохме на сладки приказки. Игуанката Бронк тази вечер си беше при нас. Тя се беше заела да изучава Земята, от филми, от информацията в архива, от книги и списания. Това ново нейно занимание и отнемаше             часове наред всеки ден. Често ни разпитваше за това или онова, каквото не е успяла да разбере правилно. Поки втори ден се занимаваше с раницата си, в която трябваше да има всичко необходимо за един астронавт. Джейн днес шеташе из каютата, решена да ни приготви отбрани деликатеси за вечеря, а Никита току- що излизаше от банята по хавлия, със зачервени бузки и усмихната. Браун както всяка вечер приготвяше камината за през нощта, когато ставаше студено без огън и той имаше грижата да става към 3:00 ч. за да подсилва огъня.   

         *

         На сутринтта тъкмо наближавахме междинна станция по курса, когато аз станах от сън, разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула край камината. Тук вече бяха Ким и Палма, а другите още спяха. Бях си поспал добре и с нови сили започвах деня със ровене из ефира и работа по нашия проект. Из зоната имаше 4 кораба, единия от които беше на час полет зад нас- кораба на драконите, който засякохме вчера. Други два от корабите бяха земни, а единия беше кораб на извънземните, който само се разминаваше с нас. Аз осъществих радиовръзка с тези кораби, поприказвахме си близо час, преди да прекъснем връзката. Тази сутрин бях нещо разсеян и работата твърде не ми спореше. Ким беше до мене и ми помагаше, а Палма се разшета из каютата. Кацнахме на междинната станция в 9:00 ч. Тук отново щяхме да разтоварваме стоки от нашия трюм и да вземем 100 души от станцията с нас до планетата № 25. 

         В следобеда отново бяхме на път. Аз си бях дремнал два часа и се чувствах превъзходно, а Ким беше до мене и слушаше музика. Палма направи кафе и чай, а аз запалих лулата си и проверих какво ново из ефира. Освен кораба на драконите, с които се засякохме по пътя, хващахме сигнал от още 5 кораба в зоната. Този кораб на драконите летеше на половин час зад нас, а поддържахме редовна връзка. Те летяха също към планета № 25. Доколкото разбрахме, те щяха да кацат в същата база, з акъдето бяхме и ние. Аз смукнах тютюнев дим, отпих кафе и погледнах през люка. Звездното небе днес беше приветливо и усмихнато, така да се каже. Ким се доближи до мене и попита:

        -Как си днес, Алекс? Май си поспа в следобеда?

        -Да, поспах си.- казах аз.- Чувствам се добре.

        -Какви кораби има из зоната?- попита тя.

        -Има два земни, а другите са на местните извънземни.- казах аз.

        -Какво казват земляните?- попита тя.

        -Нали знаеш, обичайните неща- карат хора за базите ни по планетите, носят товари със себе си, поща, провизии...- казах аз.

        -А местните извънземни, какво казват те?- попита тя.

        -Настроени са приятелски, питат за къде сме, какво возим...- казах аз.

         Ким кимна, а аз прекосих пътеката до креслото и седнах там. Мислех да поработя с компютъра си. Към 17:30 ч. кацнахме на друга междинна станция. И тук щяхме да останем няколко часа, а следващата ни спирка беше планетата № 25. Тази станция беше голяма и тук бяха спрели над десет различни по- големи кораби, както и двайсетина совалки. Земляните тук наброяваха 2,000 души. От нашите два кораба тук  щяха да останат 80 души, да вземем 50 души с нас, както и да разтоварим различни стоки, които бяха предназначени за тук. От нашия екипаж тук излязоха на разходка 40 души, но ние, нашия екип не бяхме сред тях, макар че тук имаше какво да се види. Ние препочетохме да си останем в каютата. Днес игуанката Бронк отново изучаваше Земята, както и превеждаше извънземни филми от архива, а нашата извънземна котка Поки, проспа целия ден.  Бях се изправил пред люка и разглеждах станцията от нашата позиция. Това беше огромно съоръжение, като всички междинни станции. Беше строено от съвместен екип на земляни и местни извънземни, добър пример за приятелството между расите. Усвояването и заселването на една цяла звездна система, със 115 планети и луни и 3 звезди беше широкомащабна мисия, а началото беше дадено само преди 50 години. Местните извънземни, родени тук в тази система бяха изключително малко като бройка, заселени с тях бяха само десетина планети, а всичко останало щеше тепърва да се заселва и развива... Разбира се заселването на всичките 115 планети беше работа на драконите, а ние само можехме да им помагаме, доколкото имахме хора и ресурси за това. Чувствахме се като в необрано лозе, тук всичко беше все още на проекти, а някои от тях вече бяха в ход за реализация, както и малък брой вече завършени. Сатуса на двата наши кораба беше “универсална патрулна двойка”, а това, че в корабите имахме ресурси за решаване на проблеми със нашите екипи от стратези беше допълнителна наша възможност, която се харесваше на Командването.  Общо взето бяхме затрупани с работа и нови възможности, а сили за това имахме, защото екипажите ни се състояха предимно от хора под 40 години, още неполучили вечна младост. Този океан от възможности, отворил се пред нас малко ни плашеше. Ние не поемахме нови задачи, преди да сме приключили започнатото, защото такива ни бяха възможностите и силите. Та двата екипажа на нашата патрулна двойка бяхме само 600 души земляни и 40 души извънземни. Макар и добра бройка, ние не можехме да свършим всичко, което се отваряше пред нас, като възможни нови задачи. Командирите на нашите два кораба- патрулна двойка, Манхатън и Пиркс ни помолиха да не вземаме нови задачи, тъй като започнатото вече е на ръба на нашите сили. Ние се съобразихме с това. Колкото до мене лично, имах две основни задачи- да следя ефира и скенера за вражески кораби и да разработвам нашия проект за отбранителна мрежа в системата Tulged. Това ми даваше работа, която можеше да продължи неограничено дълго. Колкото до моите хора от екипа ни, то те ми помагаха, кой както може.

         По някое време аз излязох на разходка из кораба. Бяха увеличили охраната на кораба, защото тук вече идваха най- различни хора и ставаше невъзможно да следим всички тях, какво правят в кораба ни. Койките по стените на коридорите, вече не се демонтираха, тъй като се използваха често. Аз тази вечер реших да инспектирам някои сектори от кораба, запалих една лула и тръгнах на обиколка из кораба. Тази вечер аз проверявах предимно компютърните възли на кораба. Ние до голяма степен зависехме от мрежата на кораба. Често участвахме в управлението на кораба от каютите си, с помощта на компютрите, от които зависеше нашата безопасност.

         *

         На сутринтта осъмнахме на планета № 25. Времето тук беше начумерено и сърдито, валеше и сняг. Из базата, където бяхме кацнали се водеше военно учение. Аз станах, разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула тютюн. Моите хора из каютата още спяха, с изключение на Ким, която отново беше покрай мене. По- късно станаха и другите и се събрахме нашия екип пред камината. Утрото беше мързеливо и мудно, а ние бяхме порядъчно сънливи. Навън започваше разтоварването на двата кораба от стоките, които возехме, а край входовете на корабите се бяха събрали нашите пасажери, за да ги разпределят по жилища и работни места.  По- късно ние осмината излязохме навън на разходка. Както обикновено край космодрума на базата имаше парк, по който тръгнахме. Докато на полигона течеше военно учение из парка имаше хора, които се разхождаха също като нас. Между тях повечето бяха земляни, но имаше и извънземни от различни раси. Сняг валеше над нас, а въздуха беше свеж и чист, времето беше само за разходки и ние не пропуснахме шанса си. Ким и Палма се бяха хванали здраво за мене и крачехме из снега в парка. Беше още ранна сутрин, но ние се надявахме денят ни да бъде хубав. Природата в парка беше затихнала и странна, както подобаваше на един извънземен парк. Ние хем се радвахме на местността, в която вървяхме, хем ни беше малко странно и страшничко тук, където нямаше нищо познато, поне малко, което да ни напомня за Земята. Леко смутени и изненадани от това, което виждахме крачехме напред с автоматите си в ръка, надявайки се да не срещнем диви зверове... По- нататък из парка ние попаднахме на кафене- бар и влязохме вътре. Тук беше пълно със земляни и по- малко извънземни. Сградата където беше кафенето беше огромен комплекс с магазини и зали за услуги. Ние осмината, все още шашнати от този нов свят, в който попадахме си взехме по чаша питие и седнахме до стъклената стена, за да се наслаждваме на гледката навън. На дансинга течеше стрийптийз. Тук завързахме разговори с земляните от съседните маси. Имаше и военни и цивилни, измежду тях, а настроението беше оптимистично. Това бяха хората от базата, както и такива, които бяха дошли скоро тук и все още не бяха свикнали с обстановката. В тази база се правеха предимно роботи, всякакви роботи за всякакви цели, а също и бойни роботи за армията на AFJ. Базата беше построена на двайсетина километра от близкия извънземен град, а именно оттам бяха извънземните наоколо, които срещахме. В дух на приятелство и сътрудничество между расите свободно се общуваше и със извънземните. Те бяха хуманоиди с хоботи- носове и големи кръгли уши. Много приличаха на слоновете, поне в лице, а телата им бяха хуманоидни. Общо взето разбрана цивилизация, с която лесно се общуваше. Нашата игуанка Бронк веднага успя да се сприятели с един извънземен и доста си поговориха на най- различни теми. Гледах я и се питах, как ли се чувства съвсем сама сред чужди раси. Ние поне имахме себеподобни около себе си, а тя беше една единствена, което я правеше уникална. Аз запалих лулата си и се загледах по природата навън. Всяка нова планета, която виждахме беше уникална по свой начин. Същото важеше и за планета № 25, където бяхме сега. Разбира се, гледката беше впечатляваща и навсякъде се усещаше дъха на извънземие. Бях се замечтал загледан в тази чудна извънземна гледка, а Ким се притискаше у мене, леко притеснена от вида на извънземните. Тя така и не успя да свикне с общуването с извънземни. Всеки път отново и отново се стряскаше, когато видеше извънземни от близо.  

         Беше вече следобед, когато се връщахме към кораба си през парка. Усещането за извънземие не ни напускаше. Тук всичко беше извънземно, само ние бяхме от Земята. Аз пушех лулата си, а дори тютюна ми изглеждаше странно тук. Ким се беше отърсила от страха си, от извънземните, но още ме стискаше за ръката и се оглеждаше дали някой не ни преследва. Времето беше слънчево, а това извънземно слънце печеше слабо в мразовития ден. Ние прекосихме площадката пред корабите ни и влязохме в кораба Nissan. Тук кипяха товаро- разтоварни работи, а 500 души от базата се готвеха да дойдат с нас към планета № 41. По коридорите беше оживено. Тук се засичаха идващите от планета № 17 със тези, които щяхме да вземем наобратно. Те се прегръщаха радостни, говореха си за работата тук, за възможностите си, със твърде оптимистично настроение. Тези, които вземахме оттук към планета № 41 бяха такива, които отиваха на разходка, в отпуска или ново назначение за служба. При военните често се местеха хора от една точка до друга, често без дори да знаят причините. В каютата беше студено и Браун се зае да запали огъня в камината, а Палма се зае със кафето и чая. Скоро тук стана топличко и приятно, а ние осмината (нашия екип) седнахме около камината и се заехме с обичайните си дела. Аз пушех лула и ровех из ефира за нови кораби и контакти. Естествено, бяхме на планетата, а тук имаше доста кораби. Търсех предимно земни кораби и кораби на драконите. Бройката на корабите, които засякохме беше доста голям, просто нямаше да можем да се свържем със всички и аз им пуснах просто съобщение, че сме в тази база и сме 600 земляни с двата си кораба Nissan  и Ford. До такива кратки, автоматични съобщения се прибягваше, когато корабите са много, както в този случай. Все пак успях да разговарям с няколко кораба на земляни, особено, такива, които бяха на близо до нас, в другите наши бази или из близките извънземни космодруми. По някое време кафето беше готово и аз седнах на чаша кафе и лула, а Ким беше до мене, вече отърсила се от стреса си, заради извънземните. Тя беше виждала много извънземни, от различни раси, но неуспя да свикне с това- винаги се паникьосваше, когато срещу нея застане извънземно. След като си поговорихме във ефира с наши земни кораби , намиращи се из планетата, аз се заех да поработя по проекта. Междувременно беше срадата на следобеда, а вечертта щеше да дойде с новите си предизвикателства през нашия скромен екип...

         Навън започваше да се смрачава, когато се бях изправил пред люка и надзърнах навън. Из базата продължаваше някакво военно учение, а някаква смяна в завода за роботи се завръщаше в крепостта със симпатични транспортни совалки за по 100 души. Из парка имаше хора, които се разхождаха и в този момент. Из нашия кораб Nissan започваше подготовка за следващия ни полет, обратно към планета № 41. Новите ни пасажери, 500 души, предимно земляни тъкмо се разполагаха по определените им места в нашия кораб, а някои вече бяха намерили бара и се черпеха със по бутилка бира или пепси. Местността около космодрума беше забележителна, но тук повече от всякога се усещаше, че това е извънземна планета, която дори още не е опозната достатъчно... Неволно потръпнах. Тук нямаше дори едно камъче, което да е от Земята. 

         *

         На сутринтта, щом станах от сън видях, че навън е слънчево. Разсъних се на чешмата и седнах край камината, а Ким вече беше сварила кафе, та се събрахме осмината на чаша кафе и лула край камината. Утрото ни беше малко сънливо и мързеливо. Аз се захванах да проверя какво ново из ефира, а другите се разговориха, какво да правим през този ден. Намирахме се в една от базите ни на планета № 25. Навън течеше военно учение. Докато се ровех из ефира дочувах разговорите водени между други земни кораби, намиращи се на тази планета. Те бяха толкова много, че беше невъзможно да прослушам всички, а камо ли да вляза в контакт. Ограничих се до два три кораба от земните, с които се разговорих тази сутрин. Настроението там беше нормално, хората си работеха с много оптимизъм, това се разбираше от разговорите, които проведох. След като се запознах с ефира, преминах към работа  по нашия проект. Междувременно дойде и старта на двата ни кораба, обратно към планета № 41.

         В следобеда на този ден бях зад пулта си до камината и ровех из ефира, за да проверявам какви кораби има наоколо. Запалих лулата си, когато Ким ми донесе кафе. Летяхме към планета № 41 с пасажери и товари на борда си.  Докато си пиех кафето можах да разговарям със няколко земни кораба, намиращи се в зоната. Единия от тях имаше пресни новини от Земята. Изтеглих информацията в компютъра си и се заех да прочета новините от Земята. Робството там просължаваше, а хората масово напускаха планетата, за да идат в звездна система Tulged. Пасарите атакували планетата четири пъти в последните два месеца, но били отблъснати. Тези и други новини прочетох докато си пиех кафето, а Ким беше до мене и слушаше музика със слушалките си. По някое време аз излязох из кораба на обиколка. Нашите нови пасажери бяха из коридорите, а някои от тях спяха по койките. Преминах през тълпата и слязох със асансьора до нивото на бара. Тук имаше към 40 души, а на бара беше Соня, която ми кимна и ми се усмихна:

        -Как е днес, Алекс?

        -Благодаря, добре!- отвърнах аз.

         Аз седнах на нейната маса и си взех бутилка пепси. Хората наоколо си говореха за предстоящата си ваканция, споделяха неща от работата си в базите на AFJ и завода за роботи. Някои бяха тук със семействата и децата си. Соня обслужи няколкото клиента на бара и седна при мене.

        -Какво, Алекс? Как върви работата?- попита тя.

        -Всичко е нормално, Соня.- казах аз.

        -Доколкото разбрах работите по някакъв проект?- попита тя.

        -Да. Работим по отбранителна система на нашите бази тук. Това ще ни отнеме години...- казах аз.

        -Базите ни из цялата звездна система?- попита тя.

        -Да. Ще бъде отбранителна мрежа.- поясних аз.- Междувременно по завършените части от проекта вече започна строителство.

         Соня кимна и стана да обслужи следващи свои клиенти, а аз се загледах към басейна, където се плискаха няколко момичета по бански. Докато се радвах на гледката от басейна, тук ме намери Флу- нашия инструктор. Той беше дракон.

        -Как върви проекта, Алекс?- попита той.

        -Всичко е нормално, сър! Но има работа за години напред...- казах аз.

        -Това не бива да те притеснява. Идеята беше твоя и ти ще я водиш, поне докъдето ти стигат силите!- каза Флу.- Ние ще ти съдействаме и ще ти окажем подкрепа. Както виждаш вече се работи по реализирането на отбранителната система!

        -Да. Забелязах, че тук се работи бързо!- казах аз.

        -Ние преглеждаме проекта ви редовно и работим по реализирането му!- каза Флу.

        -Да, виждам това!- казах аз.

         Флу кимна и стана от стола си, за да се отдалечи в посока към асансьора, а аз доизпих пепсито и също станах:

        -Отивам си, Соня!- казах аз.

        -Чао, Алекс!- кимна ми тя.

         На връщане към нашата каюта реших да огледам отново възлите из кораба. Инспекцията ми започна от “покрива” на кораба, нивото на което беше мостика. Докато обикалях възлите на кораба изминаха два часа. Това беше инцидентна инспекция , каквито обичах да правя понякога. Успях да огледам поне основните възли на кораба, преди да се прибера в каютата. Тук моите хора тъкмо бяха на по чаша кафе край камината, а Бронк изпробваше новите си тоалети, които си беше избрала на планета № 25. Игуанката хващаше окото, макар й извънземна...  Аз седнах зад пулта си с намерението да поработя по проекта, запалих лулата с тютюн и си взех кафе. Следобедът течеше вече към края си.

         *

         На сутринтта осъмнахме на междинната станция по пътя. Аз станах и се разсъних на чешмата със студена вода. Моите хора вече бяха станали от сън, Браун се занимаваше с камината, а Палма правеше кафе и чай. Аз се изправих пред люка и запалих лулата си с тютюн. От каютата , станцията се виждаше добре с накацалите по доковете кораби. Бях все още сънлив, а съня бавно и мудно ме освобождаваше от лепкавата си власт. Ким се изправи до мене и каза:

        -Какъв ще бъде деня, Алекс?

        -Мога само да гадая, но днес определено не ми е ден!- казах аз.- За тебе- незнам!

        -Недей така!- каза тя.- Разсъни се и ще видиш, че деня може да бъде и добър!

        -Съмнявам се!- казах аз.

         Пред кораба вървяха товаро- разтоварни работи, сменяха се и стотина души, които оставаха тук, а други се качваха на борда. Ние осмината седяхме край камината на кафе и чай, а аз ровех из ефира. Наоколо имаше доста кораби, преброих 15, а от тях 8 бяха земни. Разговорих се с другите земляни по корабите и разбрах, че това са транспортни и товарни кораби, каращи строителни материали и строители към различните ни бази. По- късно се заех с нашия проект, но днес определено не ми спореше и не ми беше ден. Беше още рано, когато излязохме из станцията на разходка. Тук имаше предимно земляни. Стана ни драго да виждаме земляни, след като бяхме отвикнали от подобни срещи, при нашите разузнавателни мисии, одеве. Тъй като скоро бяхме идвали тук, разположението на станцията ни беше познато и ние лесно намерихме кафенето. Вътре имаше към 40 души, повечето земляни. Ние седнахме да побъбрим с тях и си взехме по пица с бутилка пепси. Денят започваше, макар и трудно. От разговорите научихме, че далече не всичко из нашите бази тук в звездната система Tulged, тече нормално. Едната от планетите с коренно население се противеше на нашето заселване и току изпращаше бойни кораби да воюват с нашите. Това беше смехотворна история, защото техните кораби бяха груби и бавни, напълно безобидни за нас, земляните, нов се пак- неприятност. Нашите хора се бяха отказали да имаме база, точно на планетата на тези недоволни от нас извънземни. Но с това не приключиха разправиите с тях, защото те претендираха за собственност над други планети, а това далече не беше така... Това беше планета № 91. Научихме се да я заобикаляме, дори когато ни се налгаше да кацнем там. Това щеше да бъде единствената планета в тази система, където нямаше да строим бази. Така се оказа, че имаме и врагове из системата. Този факт не беше за пренебрегване. Макар и с бавни и несигурни кораби, извънземните от планета № 91, можеха да ни сторят и вреда. От мястото, където бяхме седнали, ние виждахме тунела, водещ към вътрешността на станцията, а оттук преминаваха потоци от хора, забързани по делата си. Прекарахме два часа в кафенето, преди да се върнем на борда на кораба Nissan, защото продължавахме по пътя си.

         Към 9:00 ч. излетяхме от междинната станция, нататък към планета № 41. Имахме 600 души пасажери, както и към 400 тона стоки и провизии, които карахме натам. След старта ние осмината седнахме по пултовете си и се отдадохме на работа. Само Поки още спеше в малката си койка. Ние го оставихме да спи. Аз си пушех лулата и работех по нашия проект, а моите колеги ми помагаха. До планета № 41 имахме към 10 часа път. В каютата ни беше топличко и приятно, та чак ни се додремваше. По някое време аз излязох на разходка из  кораба. Из коридорите беше пълно с пасажери, повечето от които си бяха по койките, опънати по стените на коридорите на кораба. Това бяха предимно отпускари и хора, търсещи работа. Аз поговорих с някои от тях, преди да завия към бара. Там имаше към 30 души, а на бара беше Соня с няколко войника за помощници. Тя ми се усмихна, а аз седнах на служебната й маса. Докато си пиех пепсито се загледах към басейна, където и по това време имаше момичета, които се къпеха и плуваха. Гледката беше като балсам за погледа ми. Това бяха момичета от пасажерите ни. Те като всички останали си търсеха работа и дом. Разбира се тук имаше и отпускари, които отиваха просто на разходка до планета № 41.

        -Как е днес, Алекс?- попита Соня.

        -Днес ми е малко мързеливо!- оплаках се аз.

        -То и на мене ми е нещо мързеливо!- каза тя.

        -До колко часа си на работа?- попитах аз.

        -Чак до 14:00 ч. – каза тя.

        -Ще поспя и заради тебе!- казах аз.- Хей сега, по обяд!

        -Щом имаш възможност- спи!- усмихна се Соня отново.

         Аз си взех бутилката пепси и отидох в оранжерията, където седнах на една пейка, за да погледам къпещите се момичета в басейна. Радвах се близо час на разголените красавици, преди да тръгна обратно към каютата. Настроението ми тази сутрин беше малко объркващо. Мислех си за отдавна отминали времена, спомените нахлуваха в главата ми, породени от вида на къпещите се момичета. Спомнях си стари приятели и гаджета, които имах в миналото. Спомнях си любимите си места из родния град. Носталгия прониза сърцето ми. В това объркано настроение се върнах в каютата. Ким стана да направи кафе още щом влязох. Моите колеги работеха по пултовете си. Запалих още една лула тютюн и седнах на мястото си, чакайки кафето. Тук беше приятно и топличко, а колегите ми разговаряха предимно за проекта, който заедно обмисляхме. Ким донесе кафе и се присламчи към мене:

        -Как си днес, Алекс?

        -Мисля да поспя...- казах аз.

        -Добра идея!- каза Ким.

         Аз кимнах замислен и се заех с кафето. Когато по- късно се ровех из ефира, засякох 14 кораба в зоната, повечето от тях бяха земни. Ние си поговорихме със другите земляни, от които получихме новини за войната с пасарите. Пасарите определено бяха още далеко от тази звездна система. Апетитите им бяха насочени в друга посока, предимно към населени планети, които да плячкосат. Не си спомнях откога не сме попадали на пасари, но всъщност не ни и трябваше да ги срещаме...

         Следобедът почти изтичаше, когато аз запалих лулата си и се отдадох на мислите си. Бях си поспал два часа около обяда и сега бях твърде бодър за следобедно време. Колегите ми бяха почти приключили работата си за този ден. Само Браун се ровеше още из ефира, а останалите бяха край камината на сладки приказки, чай и кафе. Ким се беше излегнала до мене и слушаше музика, а Палма ми сипа кафе и ми се усмихна. Моите дами днес бяха очарователни, както винаги. Игуанката Бронк се ровеше из раницата си и търсеше подходящ тоалет за срещата си довечера. Аз смукнах тютюнев дим, отпих кафе и все още замислен станах да погледам през люка. В далечината святкаха безброй звезди, а усещането беше, че или си се загубил, или си отчайващо надалеко от дома си. Всъщност нашия дом беше този кораб, тази каюта, но все пак трябваше да се отбележи, че наистина бяхме надалеко от Земята. За да се върнем оттук на Земята щяха да ни трябват 20 дни, но ние всъщност нямахме такива намерения. Някъде по това време отново ме обхвана носталгията по Земята, по приятелите там, гаджетата, които бях имал и отминалите хубави години. Тъжно настроение размъти съзнанието ми. Оставих гледката през люка и седнах на пулта си. Щеше да е добре просто да послушам малко музика. Сложих си слушалките и се оставих музиката да ме води, а това беше музика от далечни и по- добри времена...

         *

         На сутринтта осъмнахме на планета № 41. Аз се разсъних на чешмата и си запалих лулата. Из кораба беше оживено, нашите пасажери се готвеха да напуснат кораба. Течаха и товаро- разтоварни дейности. Ние осмината седнахме на по чаша кафе или чай в това слънчево утро. Из базата течеше военно учение, а из парка се разхождаха хора, предимно земляни. Аз си пушех и се ровех из ефира. Засякохме 27 кораба в зоната, повечето земни. Докато разговарях с тях стана ясно, че са из базите ни на тази планета, а имаше и такива, които в момента летяха насам. Утрото започваше малко сънено и мудно. Навън беше слънчев, пролетен ден. Аз излязох на терасата и се полюбувах на природата тук. Ким се появи до мене и каза:

        -Какъв ще бъде този ден, Алекс? Как мислиш?

        -Рано е да се каже, още сме сънливи!- казах аз.

         В следобеда ние излязохме на разходка из базата. Тук имаше хиляди земляни, но само няколко стотин се разхождаха из парка, като нас. Другите бяха заети с това или онова. Провеждаше се военно учение, а втората смяна сега беше по работните си места в заводите. Паркът беше изключително приятно местенце за разходки. Тук можехме да видим не само други земляни, но и флората и фауната на планета № 41. Ние седнахме на една пейка на 5- 6 км. нататък из парка и се заговорихме с други земляни. Общото настроение тук беше на ниво. Млади хора, жизнени и енергични, тръгнали да дирят бъдещето си в тази система. Те кипяха от енергия и жажда за хубав живот, какъвто тук лесно щяха да намерят. Някои от тях вече се бяха устроили я с хубава работа, я със хубаво жилище, а имаше устроени напълно. Такива щастливци биваха особено щастливи тук, а не бяха малко- над 75% от всички земляни, които виждахме из базата. Базата беше голяма, разположена на стотици километри нашир и на длъж, от едната страна достигаща близкия град на извънземните. През територията на базата течеше река, широка към 150 м. Оттук се ловеше голямо количество риба за изхранване на земляните в базата, а също така тук имаше и оранжерия и месокомбинат със собствено производство. Освен това в базата се развиваше и ловуването. Извънземни инструктори показваха на земляните, кои от тукашните животни са за ловуване и с добро месо. Опитът им се предаваше сред земляните като изкуство от човек на човек. Излезнаха и малки учебни филмчета, предназначени за всички любители на лова и риболова. А това даваше над 15% от храната на базата. Оттук се пренасяше храна към други бази, по- бедни на животни и риба, а също така се зареждаха с провизии много кораби от флота на AFJ. Ние поседяхме на пейката близо час, разговаряйки с земляни от базата, а сетне тръгнахме бавно нататък. Макар и да беше малко облачно, времето беше топло и приятно. На тази планета започваше топъл сезон. Ким и Палма днес бяха очарователни както винаги. Униформата им отиваше, а както се бяха стегнали, ме караха да се гордея с тях. Следобедът вече си отиваше, когато намерихме близък бар- ресторант и заседнахме в него. Тук имаше стотина земляни, както и двайсетина извънземни. Ние решихме да седнем на скара- бира и така й сторихме.

         *

         Беше следобеда на другия ден. Аз си бях поспал на обед, станах от койката в добро настроение и се разсъних на чешмата. В каютата беше само Ким.

        -Къде са останалите, скъпа?- попитах аз.

        -Отидоха да се разходят до бара.- каза тя.

         Аз си взех едно кафе и запалих лулата, а Ким седна до мене, усмихната, както винаги.

        -Поспа ли си?- попита тя.

        -Да. Добре ми дойде!- казах аз.

         Бяхме на планета № 41 в една от нашите бази тук. Аз се изправих пред люка и погледнах навън. Времето беше топло и приятно, въпреки леката облачност. Из парка се разхождаха стотици земляни, а из базата течеше военно учение на агентите от Академията. Аз се полюбувах на гледката от нашата каюта, която беше на 30 м. височина и се обърнах към Ким:

        -Как е днес, Ким?

        -Като всеки друг ден...- каза тя.

        -Ще седна да поработя!- казах аз.

        -Както кажеш, скъпи!- каза тя.

         Смукнах тютюнев дим от лулата си и се заех да вкарам мислите си в релсите на работния процес. Днес почти нищо не бях свършил още. Поработих два часа, но никак не ми спореше. Бях разсеян, а през отворения люк долитаха най- различни звуци от вън. Базата беше жива, със своите шумове и звуци. Разсеян до висша степен, станах и се изправих на терасата. Гледката навън беше зашеметяваща, а нещо в сърцето ми подскачаше нетърпеливо. Колко ли земни пролети бях вече изтървал? Пушех лула загледан надолу към базата, а Ким стоеше притисната у мене и мълчеше. Аз знаех какво изпитва тя. Носталгия по Земята, по всичко, което ние оттървахме и загубихме за тези 10 години, откакто пътешествахме... Смукнах тютюнев дим и казах:

        -Да се прибираме, ще настинем!

         В това време нашите хора се завърнаха от бара на кораба. Джейн и Никита носеха покупки за похапване в найлонови чанти, а Поки беше намерил ново занимание- някаква джаджа, която днес щеше да изпробва към скафандъра си. Браун изглеждаше изморен. Той се пльосна в креслото си и прокара ръка по лицето си, въздишайки. Аз се заех да ровя из ефира. На таблото пишеше 47, толкова земни кораба имаше тук на планета № 41 и около нея. Докато раговарях с земляните от няколко кораба, намиращи се по- наблизо, разбрах, че извънземните от планета № 91 са се активизирали и нападат всякави кораби из системата Tulged. Командването изпращаше наказателни патрули в зоната. Оставих слушалките с микрофона на пулта, позамислен над чутото. Май скоро щяха да ни изпратят в нажежените точки, където се вихреха извънземните от планета № 91, които за по- кратко наричаха mestni 91. Такова развитие на нашето участие в работата в тази система, разбира се беше възможно...

         Вечертта дойде неусетно, докато ние осмината се занимавахме с проекта за отбрана на базите, а Поки монтираше нова джаджа към скафандъра си. Беше леко облачно, но дъжд не заваля. На тази планета и тази база, започваше топъл сезон, разбира се с неговите особености. Въпреки топлия ден, със вечертта се спусна студ. Ние затворихме люка и запалихме камината. Прогнозата за нощта беше за студено време, затова Браун подготви камината да гори през нощта.         

         *

         Следващият ден беше дъждовен и мразовит. Бях станал един час по- рано и пиех кафе с лула тютюн, а Ким до мене слушаше музика. В каютата беше приятно и топло, а ние осмината си работехме по пултовете. Още нямаше обяд, когато получихме новината, че ще летим към планета № 75, където имаше струпвания на кораби на mestni 91. Извънземните от планета № 91, нападали всякакви кораби и положението вече ставало досадно там. От нас се искаше да наложим респект в зоната със нашите два кораба. Още не беше определен часа на старта, но по принцип корабите и ние бяхме готови за тръгване. В оставащите часове до старта, аз пушех лула и разглеждах плана на полета. До планета № 75 имахме да преминем край редица планети, луни и междинни станции. Нямаше да вземем допълнително хора, така, че бяхме 300 души на борда на кораба Nissan, и 30 извънземни, предимно дракони. Същото беше и на кораба Ford. Щяхме да използваме готови планове за нашия полет, но аз все пак се заех да ги прегледам, като включих допълнителни траектории за отбиване в обектите по пътя. Нашата мисия беше наказателна, така, че със сигурност щеше да се наложи и да влизаме в битки. Ние бързо се пренастроихме от спокойния живот, който водехме в последните дни, към войнствено настроение, което щеше да ни потрябва в скоро време. Браун прегледа всички оръдия на борда, както и запасите ни от боеприпаси. Бяхме напълно готови за тази мисия и ни оставаше само да изчакаме старта. Аз пушех лула и гледах анимацията на нашия предстоящ полет. По пътя можехме да очакваме по всяко време да срещнем mestni 91. Това наложи да поставим допълнителни дежурни постове на скенерите и радарите. Нашия екип беше един от тези наблюдателни постове. В същото време щяхме да следим и ефира, за да засечем от рано корабите на mestni 91, очевидно крайно враждебни същества. Те имаха амбициите да завладеят планетите около тяхната № 91, макар й да нямаха реални възможности за това. Яростта им избиваше в безразборна стрелба по други кораби, предимно земни. Подобно поведение не се харесваше на Командването ни, именно затова те ни изпращаха в зоната, като наказателна патрулна двойка кораби.

         По някое време аз излязох из кораба на разходка. Стартът щеше да бъде даден в 12:00 ч. В оставащото време аз се разходих до оранжерията и седнах в бара при Соня. Тя днес беше леко сънлива. Усмихна ми се, щом ме видя. В бара имаше десетина души.

        -Ще ходим на наказателна мисия?- попита тя.

        -Да. Активизирали са се едни извънземни от планета № 91... Нападали земни кораби в зоната...  Имаме кораби със материални щети... – казах аз.

        -А жертви имаме ли?- попита тя.

        -Не. Жертви нямаме, но ситуацията не е приятна!- казах аз.

         Соня кимна и се загледа в стенния екран, където течеше музикална програма. По- късно се прибрах в каютата, а малко след това отлетяхме. Следобедът ни течеше нормално. Ровехме се из ефира и следяхме скенера и радарите, но за момента наоколо нямаше кораби на mestni 91. По някое време аз запалих лулата си с тютюн, а Палма донесе кафе. Време беше за малка почивка. Ким беше до мене и се радваше, че сме заедно, където й да сме всъщност. Двете с Палма, очарователни, както винаги не ме лишаваха от ласките и обичта си. Днес нашата извънземна котка Поки замисляше някакво ново приспособление към скафандъра си, а игуанката Бронк гледаше филми от Земята. В последно време тя се беше заловила да изучава живота на Земята. Това й занимание й отнемаше доста време, но тя беше доволна от това, което правеше. Често ни питаше за това или онова от бита и живота на Земята, а ние й отговаряхме подробно. Джейн и Никита по това време се разшетаха из каютата. Палма не остана по- назад, а стана да изпече пици за закуска. Зоната имаше към 17 кораба, от които повечето земни. Кораби на mestni 91 не бяха забелязани, все още. Ние си поразговорихме със земляните от корабите из тази зона. Някои от тях имаха пресни впечатления от контакти с формата на живот mestni 91. Това, което ни разказаха те не беше много, но ставаше ясно, че извънземните mestni 91 са фанатици, които имат манията да нападат чужди кораби и се опитват да завладеят нови планети, но не знаят как се прави това... С доближаването до поредната междинна станция по курса ни, броя на корабите наоколо се увеличи. Ние определено разпитвахме какво е положението и къде са забелязани напоследък кораби на mestni 91. Информацията, до която стигнахме сочеше зоната около планета № 75, за свърталище на корабите на формата mestni 91.

         Межинната станция достигнахме към края на следобеда. Наши екипи излязоха на разузнаване из станцията. Търсехме човек, който да знае подробности за събитията около формата mestni 91. Ние осмината излязохме из кораба на разходка. Скоро не бяхме се движили целия екип на куп. Из коридорите беше оживено, а охраната подсилена. Отидохме в бара, където заехме една маса до оранжерията. Тук имаше към 50 души, които се забавляваха. Взехме си по халба бира и пържоли и се отдадохме на приказки.

         Бордовата вечер беше настъпила неусетно, когато се прибрахме в каютата. Някои от нас бяха поизморени, а аз седнах да прегледам отново ефира и пространството около нас. Двата екипа, изпратени на разузнаване не намериха човека, който търсехме. Тук явно нямаше свидетели на събитията около формата на живот mestni 91. От разговори беше станало ясно, че тези събития се случват в покрайнините на планета № 75, накъдето се бяхме запътили. Из ефира намерих близо 15 кораба, повечето земни, които се намираха в зоната около нас, но тук още не се знаеха подробности. 

         *

        В следобеда на другия ден бяхме кацнали на планета № 54. Времето беше приятно, а планетата слабо населена. Из нашата база, където се намирахме беше оживено. Разхождаха се земляни и малко извънземни, някои цели семейства. Ние бяхме дошли на разузнаване във връзка с формата на живот mestni 91, а не просто на разходка, но въпреки всичко се възползвахме от хубавото време. Докато се разхождахме из парка на базата, аз пушех лула, а Палма и Ким се бяха хванали за мене. Осмината вървяхме в комплект, радвайки се на хубаво време и добро настроение. На пет- шест километра надолу по реката, в парка имаше панаир с извънземно участие. По тарабите можеха да се видят всякакви лакомства и всякакви стоки. Ние се настанихме на една маса с изглед към реката и си взехме скара- бира. Тази планета беше слабо населена, а нашите бази тук бяха осем. Ние виждахме как тук тепърва щеше да се развиват земни колонии. Началото беше дадено с осемте земни бази. Тук из осемте бази на AFJ имаше предимно оранжерии и животновъдни ферми. На планетата се черпеха едва 8 % от продукцията на осемте бази, а останалото отиваше за зареждане с провизии на кораби, както и за снабдяване с провизии на междинни станции. Докато се черпехме със скара- бира, ние се разговорихме със земляните наоколо. Общото настроение беше добро, а хората очакваха добри заплати, след годините, прекарани в тази база. Тъкмо пресушавах втората си халба бира, когато над базата изникна транспортен кораб, който се приземи на космодрума. Това бяха нови попълнения на фермите и оранжериите из осемте бази. Дейността тук се развиваше и непрекъснато идваха нови попълнения от хора. Освен тази дейност тук се развиваше и строителството. Край тази база се строеше крепост за 10,000 души, които щяха да живеят тук само след няколко месеца. Освен земляни тук идваха хора и от другите планети на родната Слънчева система. Като, почти съседи по рождение, земляните и хората от съседните на Земята планети, имаха тук общо бъдеще, далече от набезите на пасарите. Денят определено беше хубав, а хората из базата изглеждаха щастливи. Ние скоро станахме от масата със скара- бирата и тръгнахме покрай реката. Тук плуваха няколко лодки и едно малко, туристическо корабче за около 40 човека, което осъществяваше пътешествия надолу- нагоре по реката. Ким и Палма бяха шастливи с мене, както Джейн и Никита с Браун. Игуанката Бронк снимаше собствен филм за своя архив, а Поки следеше разговорите наоколо, търсейки информация за формата на живот mestni 91. Край реката беше пълно с хора от свободните смени. Не липсваха и рибари, понеже риболова даваше солидна продукция в тази база.

         Когато се прибрахме в кораба, на борда бяха останали освен дежурните и охраната, само към 50 души, всичко останало беше навън на разходка. Прибрахме се в каютата си, много доволни от деня си. Въпреки топлото време тук беше хладно, та Браун се зае с камината, а Палма се захвана да направи кафе и чай. Аз запалих лулата си и подхванах ефира. Наоколо имаше към 17 кораба, повечето тук на планетата, но някои извън орбитата й. Докато разговаряхме със земляните от тези кораби, изминаха два часа, а следобеда неусетно преминаваше. Все още нямахме решение, кога ще продължим нататък.

         *

         Сутринтта над базата ни на планета № 54 беше слънчева и усмихната. Бях станал от сън бодър и зареден с енергия, а докато пушех лула и си пиех сутришното кафе Ким и Палма шетаха наоколо. Излязох по някое време на терасата и се полюбувах на тукашната природа. От височината, на която беше нашата каюта (30 м), се виждаше надалеко из базата и джунглата по- нататъка. Аз пушех лулата си и се радвах на хубавия ден и хубавата гледка. Долу из парка покрай реката вече имаше стотици земляни, които се разхождаха в хубавата сутрин. Пред входа на кораба ни имаше четирима войника охрана, които нещо се смееха и пушеха цигари. Седнах зад пулта си и се захванах да прегледам ефира, скенерите и радарите за да видя дали наблизо има кораби на mestni 91. Корабите по планетата и около нея бяха станали 21. Докато разговарях с нашите хора по корабите измина близо час. Това бяха обикновени разговори с размяна на информация и любезности. Новините от Земята бяха както обичайно, там отблъскваха всяка нова атака на пасарите, а иначе си живееха в обстановка на робство. Това обясняваше наплива на земляни в системата Tulged. Те просто бягаха от Земята с нейното робство и постоянни атаки на пасарите. По някое време се заех с нашия отбранителен проект. Каквото й да правехме работата по проекта не се спираше. Освен нас по проекта работеха още три екипа в Научния център на планетата Orixon 2. По някое време аз излязох из кораба на разходка. Из коридорите беше странно пусто- нямахме никакви пасажери. Койките бяха сгънати и прибрани в стените. Освен няколко души, които срещнах и момчетата от охраната, другифо не забелязах. Стигнах до бара, замислен над своите си неща. Тук беше Сюзън. Тя ми се усмихна и ми кимна отдалеко. Седнах при нея, а в бара имаше десетина души.

        -Как е днес, Алекс?- попита тя.

        -Всичко е нормално, Сюзън!- казах аз.- Заседях се в каютата, та излязох да се разтъпча из кораба...

         Аз си запалих лулата и взех бутилка пепси. Бях нещо разсеян. Сюзън ми разказваше нещо, а аз кимах, без да я чувам. Накрая й се усмихнах подкупващо. Когато продължи да обяснява, разбрах, че говори за своите приключения през изминалите дни, които беше прекарала с момчетата от охраната. Смукнах тютюнев дим и се замислих над моите си неща, а Сюзън продължи да разказва, каквото била чула напоследък, все слухове за формата на живот mestni 91. По някое време доизпих пепсито си и станах да си ходя. Сюзън ми кимна и се усмихна, а аз й махнах с ръка.

         В следобеда поспах два часа, а щом станах от сън ми беше много дремливо. Лепкавата дрямка не ме оставяше с часове. Междувременно бяхме продължили полета си нататъка. Из каютата беше тихо. Браун спеше, както и Джейн, а Никита се беше изправила пред люка и наблюдаваше гледката. Палма нещо шеташе напред- назад, а Ким тъкмо правеше кафе. Поки подреждаше раницата си, а игуанката Бронк избираше нов тоалет имежду нещата, които си беше купила в базата на планета № 54. Наплисках се с вода на чешмата и седнах на пулта. Индикаторите сочеха, че в зоната имаше 7 кораба, 3 от които земни. Обменихме си информация и обичайните любезности, след което се заех да изучавам зоната от картата на екрана. Звездната система Tulged беше порядъчно обширно място с три звезди и 115 планети. Докато се занимавах с това, се заех й със моето следобедно кафе, сипано в моята голяма чаша. Ким беше седнала до мене и се ровеше из косите ми, щастлива както винаги и щедро усмихната. Ние тримата преживявахме щастливи времена от нашата връзка и бяхме горди и доволни от това. Докато изучавах зоната около нас, забелязах, че един от корабите идеше от посока към планета № 75. Извиках информацията от този кораб, макар й да беше извънземен. Тук се съобщаваше за битки и назряваща война с планета № 91, т.е. със формата на живот mestni 91. През изтеклите 50 години, откакто AFJ строеше бази из системата и я заселваше с нови колонии, mestni 91 бяха успели да построят своя флота от космически кораби, с които нападаха всичко по пътя си. Ние нямахме информация от колко кораба се състои тяхната флота, но за 50 години можеха да се построят доста кораби... Нашите два кораба бяха достатъчно добре заредени с боеприпаси за да можем да се намесим в започващата война. Тук всъщност тепърва щяха да идват още кораби на AFJ, ангажирани с войната, но ние бяхме едни от първите в зоната, изпратени да въведат ред. Разбира се ние неможехме да се справим с цяла флота, но поне щяхме да покажем присъствие в зоната и да бъдем източник на информация за Командването на AFJ. Зает с тези си мисли прекарах още дин час в компанията на Ким и Палма. Нашата осморка днес не бяхме разговорливи, както се получаваше, когато отивахме на война. Редът из корабите ни беше затегнат. Оръдията ни бяха проверени и готови за стрелба, а двайсет бойни робота бяха активирани за проверка. Те щяха да засилват охраната из кораба, а също така щяха да бъдат пускани с бойните модули SX8 за оказване на сила при доближаване до кораби на mestni 91. Тези модули можеха да унищожават всякакви кораби в автоматичен режим и бяха нашето най- опасно оръжие. Можеха също да се командват и дистанционно.

         Колкото повече навлизахме в зоната на планета № 75, толкова ние ставахме по- сериозни и замислени. Още не бяхме имали контакт със формата mestni 91 и не знаехме техните възможности във военна обстановка. Този нов бич за нас ни караше да бъдем по- предпазливи и да оглеждаме пътя пред нас, надалеко напред. Следобеда почти изтичаше, когато наближихме обитаем астероид по курса си. Отбихме се там, за да видим какво има из този астероид, а й за да посъберем информация за mestni 91 и войната, която бяха започнали. Астероидът беше към 2,500 км. в диаметър, а тук освен базата на  AFJ имаше база на извънземните и рудник за ценни метали. Земляните тук бяха 3,000 души. Приземихме двата кораба към астероида и ги закрепихме с нашите захващащи куки. Ние осмината не излязохме в базата, а си останахме на кораба, но имахме възможност да видим от камерите на другите, какво има из астероида. Докато гледах картината от нашия екип, слязъл из базата, аз си запалих лулата и си взех билков чай. Това бяха отбрани билки, израсли на борда на кораба ни, а помагаха за общото състояние на организма, както й срещу редица болести и неразположения. Лулата тютюн ми идваше добре, след изморителните часове над пулта, а чая беше великолепен. Идеше времето от деня, когато се отдавах на мислите си, които се рееха от едно в друго, разхождайки ме из моите спомени. Това беше момента, когато следобеда постепенно преминаваше във вечер. Аз наблюдавах картината от базата на астероида, а си мислех моите си неща. За момента не бях тъжен, а просто ми беше приятно да си спомням хубави мигове от живота си.

         Както се бях замислил се стреснах от светването на индикаторите на екрана си. На близката планета № 60 нашите скенери бяха регистрирали наличието на три кораба на mestni 91. Кимнах на Браун, който се топлеше на камината:

        -Браун! Започва се! На близката планета  (№ 60) има три кораба на mestni91!- казах му аз.

        -Така ли? Обяви ли тревога?- попита той.

        -Да, обявих тревога!- казах аз.

        -Знаят ли, че сме тук?- попита Браун.

        -Те не проявяват интерес към този астероид!- казах аз.

        -Нека да помислим!- каза Браун.

         Аз запалих лулата си и пуснах три разузнавателни сонди към планетата № 60, както и три разузнавателни сонди, които да следят около астероида за наближаване на вражески кораби. Бях леко афектиран от присъствието на вражески кораби, макар й на 5 часа полет оттук. Скоро дойде картина от първата сонда, изпратена от нас. Видяхме, че около астероида е спокойно и освен петте кораба, чакащи за да ги товарят с руда, друго нямаше. Това ни успокои, но странно напрежение обхвана целия ни екипаж. Бяхме само на 5- 6 часа от вражеските кораби. Скоро щяхме да имаме повече информация за това. Видях, че втория дежурен екип от мостика пусна и три станции SX8, които щяха да бъдат наш щит при нападение над астерида и нашите два кораба. Потръпнах от вълнение. Ето това бяха съществата mestni91. Макар й да не ги виждахме още, то ние ги усещахме- присъствието на голямо зло само на 5- 6 часа от нас носеше силни отрицателни биотокове... За момента нямаше основания за притеснения. Екипажите на двата ни кораба, общо 600 земляни и 50 извънземни с нас, всичко беше на крак в очакване нашия командир да даде изявление и да се премине към бойни смени и дежурства. Близостта до опасността натегна нервите ни и в бързината един от войниците за малко да изтреля торпедо, насочено към неопределена точка от пространството извън астероида. Автоматиката беше пресякла това действие и добре стана, защото това торпедо щеше от рано да издаде на врага, къде се намираме...

         Измина цял час докато дебнехме по пултовете си, а аз си пушех лулата. Нашият командир Манхатън даде изявление. Два екипа от по десет души щяха да дежурят на джетове (тези от по десетместните), два екипа от по десет души щяха да дежурят по пултовете и на мостика, два екипа от по десет души щяха да охраняват кораба ни. Всичко останало трябваше по най- бързия начин да вечеря и да мине към задължителен сън...  Нашият екип оставаше на свободен режим, като щяхме да останем дежурни до късно през нощта, когато щеше да пристигне прясна информация от разузнавателните ни сонди.

         *

        На следващият ден спах до средата на следобеда. Бяхме дежурили до късно през нощта. Щом станах от сън се разсъних на чешмата и погледнах какво става из кораба. Бяхме все още на астероида, а около нас беше спокойно. Седнах при Ким до камината и запалих лулата.

        -Как е днес?- попитах аз.

        -Нормално. Няма раздвижване в базата на mestni91 !- каза тя.- За сега сме в безопасност, а те изобщо не се интересуват от астероида.

        -Какво правят в момента?- попитах аз.

        -Слезли са на планетата за да построят база, да заредят вода и кислород и да ловуват.- каза Ким.

        -Планетата населена ли е?- попитах аз.

        -Има население, но то е слабо изразено, освен това е на ниско ниво на техническо развитие.- каза Ким.

         Аз се замислих, включих пилта си и потърсих картина от разузнавателните ни сонди. Това бяха летящи камери, които излъчваха обратно звук, картина и някои други характеристики на околната среда, като температура, гравитация, влажност и състав на атмосферата. Едната от камерите се беше скрила зад едно дърво и показваше как mestni91 строят база. Това щеше да бъде база за към 1,000 души. Сега за пръв път видях формата mestni91. Това бяха хуманоиди със крокодилски глави и шипове по целия гръб. Имаха безспорно зловещ вид. Аз пушех и наблюдавах картината от трите ни разузнавателни сонди, а в каютата беше приятно и топло. За сега бяхме в безопасност, а още не се наемахме да предприемаме каквото и да е. Бяхме добре защитени и на 5- 6 часа от врага. За да нямаме усложнения решихме за сега само да ги наблюдваме. Освен това заръчахме на тукашните от астероида да внимават, защото mestni91 са съвсем наблизо. Аз си пушех спокойно лулата, а Ким ми беше направила кафе. Ние на двата патрулни кораба се чувствахме добре защитени и в безопасност тук. Постепенно напрежението, което изпитвахме се уталожи. Два екипа от по десет души се бяха заели да умуват какви ще бъдат нашите следващи действия. Междувременно на планета № 60 бяха пристигнали още четири кораба на mestni91. Всеки техен кораб носеше по 200 извънземни, т.е. тук вече имаше 1,400 извънземни от формата mestni91. От тях в базата оставаха постоянно 500 бройки, които не летяха никъде. Наблизо до строящата се база на извънземните имаше село на местните хора. Те бяха в нещо като първобитно- общинен строй, без някакво развитие в техническата област и mestni91 не ги смятаха за никава опасност, съответно- не ги нападаха и не ги безпокояха.

         Неусетно беше настъпила бордовата вечер. Нашите два кораба бяха свързани с топла връзка, за да преминаваме от единия в другия безпроблемно, а тази вечер нашия командир Манхатън беше разрешил за четири часа свободното преминаване между корабите. Дискотека нямаше да се прави, но това не пречеше двата екипажа да се събират тук и там на по халба бира. Аз въздъхнах, както следях какво правят нашите врагове, запалих лулата си и кимнах на Ким:

        -Искаш ли да отворим бутилка джин?

        -Да отворим!- усмихна се тя.

         На чаша джин край камината продължи вечертта ни. Какво правят извънземните от формата mestni91 се следеше от два екипа по десет души, освен от нас. За момента нямахме взети решения, какво да предприемем. Изчаквахме да видим какво ще стане там на планетата № 60. В зоната на астероида нямаше външни кораби, беше чисто и безопасно за нас. В същото време работата в рудника продължаваше. Хората си искаха заплатата и не се интересуваха, че наблизо е врага. 

         *

         Станах на другия ден следобед от сън. Пак бяхме дежурили до късно през нощта. Разсъних се на чешмата и погледнах какво става из кораба. Всичко беше нормално. Нашите врагове очевидно не проявяваха интерес към астероида и това беше добре, защото иначе битката щеше да се започне. Седнах на чаша кафе до камината и запалих лулата си, а Ким и Палма шетаха из каютата. Браун наблюдаваше екрана, където течеше картина от базата на формата mestni91. Джейн и Никита готвеха нещо за вечерята, а Поки отново майстореше нещо по скафандъра си. Игуанката Бронк беше заета да превежда разговорите на извънземните mestni’91. И през този ден не бяхме предприели нищо ново. Изчаквахме и наблюдавахме врага си, а в скалите на астероида се чувствахме добре защитени и в безопасност. Нямаше нужда да рискуваме, преди да дойде подкрепление от няколко бойни крайцера на AFJ. От Командването на AFJ искаха от нас само да останем на място и да следим всяка стъпка на врага. Това напълно ни устройваше, защото не се налагаше да рискуваме напразно. Аз постепенно се разсъних и взех да ровя из ефира. Седемтте кораба на mestni’91 се подслушваха и записваха, а наш екип анализираше разговорите им, откъдето черпехме информация за тях и започнатата от тях война. На борда на кораба ни в този момент бяха будни към 40 души, а останалите спяха задължителен сън. Тази мярка се вземаше, при предстоящи бойни действия. Трябваха ни добре отпочинали хора и така си ги осигурявахме.

         По някое време станах да се разходя из кораба. Из коридорите срещнах само момчета от охраната. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара. Тук беше Соня и няколко от драконите, както и четири момчета от охраната. Соня ми кимна сънливо и ми се усмихна.

        -Как е, Алекс?- попита тя.

        -Нормално!- казах аз.

        -Чува ли се нещо ново?- попита тя.

        -Не. Ще чакаме тук до второ нареждане!- казах аз.

        -А опасни ли са mestni’91 ?- попита тя.

        -Не са безобидни! Ще си имаме проблеми с тях!- казах аз.

         Седях с бутилката пепси, дълбоко замислен, а Соня до мене се мъчеше с налегналата я дрямка. По това време нямаше й работа и съвсем й се додремваше. Запалих си лулата, а точно в това време в бара влезе инструктора Флу. Той кимна сдържано, взе си една пица и попита:

        -Как е, Алекс?

        -Нищо особено, сър!- кимнах аз.

        -Изучихте ли новите врагове?- попита той.

        -До голяма степен ги изучихме, сър!- казах аз.

        -Искат да чакаме тук!- каза Флу.- Ще чакаме!

         Аз кимнах, а Флу се отдалечи с пицата си, а аз потънах в своите мисли. Войниците от охраната си бяха закусили и изпили кафето и си тръгнаха, а няколкото дракона обсъждаха положението с новите ни врагове. В бара стана тихо и пусто. Доизпих си пепсито и тръгнах и аз. Кимнах на Соня, а тя ми се усмихна сънена.

         *

         На следващия ден станах малко преди обед, разсъних се на чешмата и погледнах какво става из кораба. Всичко тук беше нормално, опасност нямаше наблизо. Из каютата течеше оживление. Браун се занимаваше с камината, като подреждаше дръвца и въглища за през деня, Джейн вареше кафе и билков чай, а Никита правеше пици за закуска. Ким и Палма седяха по пултовете и наблюдаваха, какво правят mestni’91 долу на планетата. Поки още спеше, а нашата игуанка Бронк превеждаше езика на mestni’91 на английски, за да разберем повече подробности за тях и войната, която бяха започнали. Аз седнах зад пулта си, запалих лулата и се прозинах, още сънлив. Бордовия ден започваше и за мене. Като за начало взех да се ровя из ефира. Освен седемтте кораба на  mestni’91 в зоната имаше пет товарни кораба за руда и още няколко извънземни кораба, които преминаваха в близост до планетата № 60. Поради оапсната близост до врага ние пазехме радио- тишина. Беше естествено и mestni’91 да ровят из ефира и можеха лесно да ни засекат, а ние искахме да бъдем в сянка, поне докато дойдат крайцерите на AFJ, които щяха да се заемат сериозно с седемтте им кораба. В каютата ни беше топло и приятно, а настроението ни беше свежо, въпреки опасната близост до врага, бяхме само на 5- 6 часа от техните кораби. Аз си пушех лулата, а скоро ми сипаха и кафе в моята голяма чаша за кафе и чай.

        -Как си, Алекс? Спа ли добре?- ме попита Ким.

        -Добре си поспах и съм бодър!- казах аз.

        -Ние те оставихме да поспиш повечко. Смятаме, че ти се полагаше да си поспиш повече!- каза Ким и се заумилква у мене, а аз бях щастлив в този момент.

         Аз преминах към работа по плановете за унищожаване на седемте вражески кораба и базата им долу на планета № 60. Тази работа отне цялото ми внимание в продължение на два часа.

         В следобеда си поспах два часа. Като се събудих беше вече края на следобеда. Станах, разсъних се на чешмата и запалих лулата. На борда на кораба всичко беше нормално, mestni’91 все още не ни досаждаха, явно не се интересуваха от този астероид. Скоро Ким ми сипа кафе. В каютата беше топло и приятно, а моите колеги наблюдаваха какво правят mestni’91. Аз се бях наспал чудесно, а сега бях зареден с енергия, готов да продължа плана си за унищожаването на седемтте вражески кораба. Ким и Палма се бяха притиснали у мене, щастливи от часовете спокойствие с мене. Два крайцера се очакваха да пристигнат до няколко дни. С това нашия пост тук на астероида щеше да приключи. Крайцерите бяха кораби със страшно голям боен капацитет. Очаквахме ги с нетърпение за да тръгваме оттук. С тяхното пристигане щеше да приключи аганжимента ни да дебнем планета № 60 и щяхме да можем да продължим нататък. Бордовата вечер дойде неусетно. Това беше моето време за размисъл и равносметка на изминатия от мене път. Не се разминах без размисли и тази вечер. Пушех си лулата, хвърлях по един поглед на екраните пред мене, а мисълта ми се рееше по други места, където бяхме прекарали щастливо, по друго време. Спомени от миналото нахлуха в съзнанието ми. Стари приятели и гаджета, любими места и местности, където си бяхме прекарали добре, преди години, изплуваха в ума ми. По някое време моите хора извадиха бутилка джин и сипаха по чашите. Беше дошло време за разпускане. На борда по това време бяха будни към 38% от екипажа. Останалите спяха задължителен сън. За сутринтта се планираше изпращане на още една разузнавателна сонда към планета № 60, за да изучим и местното население. Аз отпих глътка джин и се замечтах. В мечтите си виждах хубава къща със земя покрай нея, където със семейството си да живеем необезпокоявани от световните войни, със някакви подходящи доходи, които да са ни достатъчни за издръжката ни. Тази къща вероятно щеше да бъде на Третия спътник на Юпитер в свободната земна колония, но докато стигнехме до такова развитие на нещата, имахме още много да разузнаваме и воюваме. Това беше защото ние бяхме подписали договор да бъдем агенти на AFJ до момента, когато Командването не ни разреши да напуснем Агенцията. Реда за тези неща беше описан в подробен закон, а това което знаехме, беше, че ни трябват поне 15 години служба за да разчитаме на достатъчен цивилен, пенсионен приход, от който да живеем. Разбира се, през цялото време ние трупахме сума в сметката си, която можеше да ни послужи за развитието на бизнес в цивилния живот. Но за сега ние бяхме далеко от цивилния живот и лично аз трябваше да се стегна и да оставя мечтите си настрана. По- късно тази вечер аз излязох из кораба на разходка. Из коридорите беше пусто, само момчетата от охраната видях, докато крачех с бодра стъпка към бара.

End> част № 7.