Бунтовниците от третия спътник - един фантастичен роман на Валери Колев

Бунтовниците от третия спътник. Част № 6. Фантастика.

         На планета Tauvol 14 прекарахме 5- 6 дена, преди да продължим нататък. Една сутрин аз се събудих от сън и се разсъних на чешмата. Нашите два кораба летяха към планета Tauvol 25. Аз седнах да изпуша една лула, а Ким донесе кафе и чай. Ние осмината започвахме деня си, днес както напоследък прослушвахме ефира и събирахме всякаква информация. Около нашите два кораба имаше общо 14 други кораби, с които имахме радиоконтакт, със някои от тях само за един- два часа, време през което можехме да осъществим радиоконтакт. Интересувахме се от всичко, а най- вече разпитвахме за появата на пасари. Оказа се, че хората от тези кораби са виждали пасари, наскоро. Това означаваше, че пасарите са някъде наблизо. Нашата разузнавателна експедиция имаше за цел именно проверка- къде има пасари из системата Tauvol, а между другото разузнавахме из тази система.

        -Кога ще достигнем Tauvol 25 ?- попита Ким.

        -Още няколко часа.- каза Браун.

         Ким седна до мене с чаша кафе в ръката си и ми се усмихна, весела и жизнерадостна, както винаги. От другата ми страна беше Палма, която слушаше музика със слушалки. Тримата добре си живеехме напоследък. Ким и Палма бяха моите две жени по това време, а бившата ми жена- Рорри, отглеждаше нашия малък син Джейсън в съседна каюта. Малкия ми син си имаше няколко приятелчета на борда на кораба Nissan, деца малко по –големи от него. Освен това Джейсън си имаше симулатор, който го учеше на всичките познания, които му бяха необходими, както и обучение по пилотиране на совалка. Тази сутрин бяха малко разсеян и докато пушех първата си лула за деня, обмислях с какво ще се занимавам днес. Работа по пултовете си имахме много. Изготвяне на планове и стратегии за войната с пасарите, прослушване на ефира, анализиране на филми от архива ни. По това време на борда на кораба Nissan спяха 80% от екипажа, а останалите бяха за охрана и дежурства на мостика. Нашия скромен екип от 8 души (включително котката Поки и игуанката Бронк) тази сутрин както винаги бяхме на собствен режим на сън и работа. Аз смукнах тютюнев дим от лулата си, а Браун трупаше дръвца и въглища край камината, за през целия ден. Аз станах от креслото си и излязох да се поразтъпча из кораба. Из коридорите и асансьорите беше пусто, срещнах само войници от охраната. Асансьорът ме свали на нивото на бара и аз завих към него. Там намерих барманката Соня и дестина души, които си пиеха сутрешното кафе и обсъждаха последните новини от Земята и Слънчевата система. Соня ми се усмихна, а аз поисках бутилка пепси и седнах при нея.

         Достигнахме планета Tauvol 25 към 10 ч. бордово време. Посрещнаха ни два изтребителя, на които трябваше да обясним какво търсим тук. След като ни приеха за туристическа експедиция изтребителите ни насочиха към съответния космодрум, където да се приземим. Един час по- късно кацнахме там на посочения космодрум. Времето беше дъждовно със силна буря.

        -Добре дошли на планета Tauvol 25 !- каза Браун.

         Манхатън още в първите минути тук нареди на екип от 10 души да иде на разузнаване с джет. Докато това се случваше ние осмината гледахме местен TV- канал. Това беше още един свят посетен от нас в дългия ни списък от светове. И тука преобладаващата форма на живот бяха октоподоподобните хуманоиди. Аз гледах разсеяно този телевизионен канал и си пушех лулата. Още в началото на разузнаването ни на тази планета разбрахме, че тука гъмжи от пасари. На самия космодрум имаше 4 техни кораба. Те по принцип не нападаха местните, а търгуваха от тях, всичко необходимо за дълъг преход. Явно именно оттука минаваха пасарите, на път към нашата Слънчева система. Тази новина ние незабавно изпратихме до централата на AFJ. Щом пасарите минаваха оттук, то в скоро време тук щяха да дойдат преследвачите и разрушителите на AFJ, огромни бойни кораби сипещи смърт за враговете. С това и нашата задача тук беше почти завършена. Докато чакахме инструкции от централата на AFJ ние продължавахме да работим по разузнаването из тази планета. Нямаше как да си позволим да влизаме в битка с пасарите, но това съвсем скоро щяха да сторят разрушителите и преследвачите на AFJ.

         Навън беше кошмарно време. Валеше проливен дъжд, а вятъра достигаше 100 км/ч. Ние се бяхме скрили в каютата си на топло и за този ден на никого не му се излизаше навън. Всъщност работа имахме предостатъчно и тук.

        -Като гледам какъв кошмар е навън, направо настръхвам!- каза Никита.

        -Можем да не излизаме днес!- каза Браун.- Ще оставим това за по- добро време.

        -Как ни посрещна само тази планета!- каза Джейн.

        -А освен това тук гъмжи от пасари!- каза Никита.

        -Май попаднахме не където трябва!- каза Джейн.

        -Няма да стоим дълго тука!- каза Браун.- Ще изпробваме някои кодове, които ни каза пленника и ако проникнем в мрежата на пасарите ще имаме няколко часа работа в тяхната мрежа, след което си заминаваме!

        -Кой се занимава с кодовете?- попита Палма.

        -Лично Манхатън и Флу!- каза Браун.- Точно в момента проникват в компютрите на пасарите, а като изтеглят цялата необходима информация оттам, ще можем да тръгваме нататък.

        -Да им стискаме палци!- каза Ким.- Ако успеят ще знаем почти всичко за пасарите и техните кораби!

         Утрото продължаваше за нас, земляните от AFJ. Нашите разузнавачи изпратени навън скоро ни докладваха за стотици пасари из близкия град. Наистина бяхме попаднали съвсем не където трябва и трябваше час по- скоро да изчезваме оттук. Противно на очакванията ни времето не се промени в близките часове. Все така вилнееше буря и се сипеше проливен дъжд.

         По обедно време нашите приключиха с източването на информация от компютрите на пасарите, а десетте войника, изпратени навън се завърнаха и Манхатън даде незабавен старт на двата ни кораба, за да се измъкнем от това опасно място. Докато се издигахме в небето аз пушех лула и вече по- спокоен размишлявах върху посещението ни на тази планета, което се оказа съвсем кратко. Прихванатата информация беше веднага изпратена до централата на AFJ. Това бяха имена на планети, където има пасари, брой кораби и екипажи, планове за бъдещи нападения и т.н., все ценна информация, която щеше да е полезна във войната ни със пасарите.

         Вече в орбитата на планетата се поспряхме  за да обмислим накъде да продължим. Временно останахме в орбита, защото освен това чакахме инструкции от командването на AFJ, а всички ние се надявахме да ни изтеглят обратно на Orixon 2. Аз си пушех лулата край камината, дълбоко замислен над случващото се. Както останалите и аз се надявах да се сложи край на тази експедиция, след като вече имахме секретна информация от пасарските компютри.

         В орбитата на Tauvol 25 останахме няколко дни, преди да получим отзоваване и да тръгнем обратно към базата ни на Orixon 2.

         *

         Беше един дъждовен ден над базата на AFJ, край Научния център на драконите, на планетата Orixon 2. Бяхме се завърнали в базата от няколко дена, както ни наредиха от Командването на AFJ. Пушех лула край камината и се радвах на спокойно настроение и добро здраве. Ким беше до мене и слушаше музика със слушалките си, а Палма беше сварила току- що кафе и чай. Осмината отново бяхме заедно в каютата и си почивахме, кой както сметне за добре. Ние все още не знаехме дали ще ни дадат почивка, но това не ни пречеше да си прекарваме добре времето. Този следобед течеше бавно и мързеливо на борда на нашия кораб Nissan. Беше даден на екипажа “свободен режим”, т.е. без никакви ограничения, с изключение на дежурните и охраната. Тук нямаше как да проникнат пасари, та поне за това бяхме спокойни, но сред драконите имаше и коварни банди, заради които все още си носехме автоматите навсякъде със себе си. Аз отворих бронираната стена към терасата и излязох да погледам наоколо. До нашия кораб беше кораба Ford, а по- нататък беше разположен Научния център на драконите. В същата сграда- крепост се намираше Командването на AFJ, което включваше близо 100 висши военни от Земята, Марс, Юпитер и още няколко планети от Слънчевата система. В пряко военно сътрудничество те командваха AFJ, разбира се със одобрението на драконите- най- голямата сила в Галактиката. Аз смукнах тютюнев дим от лулата си и се заех да прегледам новините от Земята и Слънчевата система. В това време игуанката Бронк седна до нас и попита:

        -Как си днес, Алекс?

        -О, великолепно! Наспах се по обяд, а сега чета новини.- казах аз.

        -Всъщност вашите сателити могат ли да хванат информация от моите планети?- попита тя.

        -Ще опитаме, по- късно!- казах аз.

        -Защото да чуя и аз новини за своите!- каза Бронк.

        -Да, да! Ясно!- кимнах й аз.

         Игуанката ми се усмихна, очарователна както винаги и тръгна към входната врата:

        -Аз ще ида до совалката си!- каза тя.- Ще проверя как са ми системите.

        -Ще летиш ли някъде?- попита Браун.

        -Не, Тука съм!- каза тя.

         Совалката на Бронк беше прикрепена към кораба ни, откакто я взехме да пътува с нас. След като тогава беше отремонтирана, тя сега беше в готовност за летене, но Бронк никъде не ходеше с нея, предпочиташе да бъде в нашата компания. Аз смукнах тютюнев дим и си взех билков чай. Мислите ми се рееха от една тема в друга, но предимно си мислех за нашата мечта- да живеем на постоянно място, където да сме на пост в някоя база на AFJ. Отдавна си мечтаехме за такава работа, ама все не успявахме да се разделим с екипажа на Nissan, а времето си течеше и ние продължавахме от мисия в мисия, а това си оставаше предимно мечта, която и осмината от нашата каюта одобрявахме. Музиката събуждаше у мене спомени от едно щастливо детство и юношеския ми живот, когато като че ли не бяхме имали съществени проблеми. Носталгични усещания превземаха душата ми, слушайки тази музика от миналото. Времената, когато на Земята не беше имало робство, когато пасарите ги нямаше въобще, а ние сме били ужасно млади, та дори деца. Ким се беше притиснала у мене, а в каютата беше топло и уютно тази дъждовна вечер. Ние още не знаехме колко време ще бъдем свободни, преди следващата си задача, но това не ни пречеше да си прекарваме добре времето, което си беше наше. По- късно вечертта Браун, Джейн и Никита се завърнаха от басейна, леко поизморени и доволни от прекараното време. Ние с Ким и Палма бяхме преминали на джин, напълно справедливо в това дъждовно време, между другото навън продължаваше да се сипе дъжд.    

         *

         На сутринтта се събудих свеж и бодър. Бях си поспал добре. Разсъних се на чешмата и седнах на кафе и лула тютюн край камината. Ким и Палма бяха тук, а Браун, Джейн и Никита още спяха. Навън беше навъсено, дъждовно време.

        -Какво ще правим днес, Алекс?- ме попита Ким.

        -Ще мързелуваме!- казах аз.

        -Сигурен ли си?- попита тя.

        -Да, днес ще мързелуваме!- повторих аз.

         По това време излязох на терасата за да огледам местността около кораба. Дъждът сериозно плющеше наоколо. Около нашия кораб нямаше никого, само двама войника пазеха на входа на кораба. Ким също излезе на терасата и каза:

        -Ама, че хубаво време! Да се разхождаш, разхождаш!...

         Въздухът беше свеж и чист, богат на озон. С ким се порадвахме на дъждовното време, преди да се приберем на топло. Аз се заех да трупам дръвца и въглища до камината за през целия ден, а Ким и Палма се разшетаха из каютата. Скоро станаха от сън и другите. По това време на борда на кораба спяха 90% от хората, а останалите бяха или в охраната или дежурни на мостика. Аз си пушех лулата и пиех кафе, замислен над плановете си за този ден. Мислех да поработя върху най- новите си стратегии за войната с пасарите. Това бяха предимно планове за нападение над пасарски кораби, или просто за отбрана при нападение от тяхна страна. Това занимаваше ума ми рано сутринтта. Когато по- късно излязох на разходка из кораба видях, че почти няма движение из коридорите. Хората ни си почиваха или спяха. Асансьорът ме свали на нивото на бара и аз пресякох площадката и влязох вътре. Тук имаше 15 души, а на бара беше Соня, която ми се усмихна, щом ме видя.

        -Алекс, радвам се да те видя, приятелю!- каза тя.- Как си днес?

        -Още съм сънен.- казах аз.- Добре си поспах!

         Аз си взех бутилка пепси и седнах при Соня, днес по- очарователна от всякога. Из бара обсъждаха войната с пасарите и дали ще ни пуснат в отпуска, след поредната ни мисия, която завършихме. 

         В следобеда дъждът спря и грейна слънце. Ние с Ким бяхме излязли край кораба и тръгнахме към близкия парк. Времето беше подходящо за разходки. Крачехме бавно по алеите в парка, а Ким ме беше хванала под ръка, докато аз си пушех лулата.

        -Казаха ли дали ще ни дадат отпуска?- попита тя.

        -Още не са взели решение. Изчакват да видят за спешни мисии.- казах аз.

        -Според мене имаме нужда от поне един месец почивка, войниците ни са изморени!- каза тя.

        -Не се бой, ще си получим почивката.- казах аз.

         Наближавахме един от баровете, пръснати из парка. Ким ми кимна:

        -Нека да влезем тук!

         В бара имаше дестина дракона и още толкова от нашите хора. Настанихме се и си взехме рибено  филе и бира. Точно след нас влязоха Йоанна и Хенсън. Те бяха с двойката малки гепардчета, които завързаха към масата, за да не щуруват.

        -Как сме днес, Алекс?- попита Йоанна.

        -Времето е чудесно, та излязохме на разходка.- казах аз.

        -И ние така направихме.- каза Йоанна.

         Взеха си и те филе от риба и бира и вдигнахме наздравица. Беше едва 16:30 ч., а до вечертта имаше време, което беше наше. За вечертта беше обявена дискотека на борда на кораба Nissan, като бяха поканени всички земляни от базата. Щеше да бъде голяма навалица тогава. Аз си пушех лулата и хвърлях по един поглед на стенния екран, където вървеше новинарска емисия. Това бяха новини за всички мисии, които скоро са завършили, или още не са завършили, имаше доста смесени двойки от различни кораби, които непрекъснато се вълнуваха, къде е сега тяхната половинка. Подобни връзки искаха работа на един и същ кораб, но това беше трудно за осъществяване, в тази насока ние с Ким и Палма имахме голям късмет, както Браун, Джейн и Никита. Напоследък нас ни занимаваше въпроса да се установим на работа на постоянно място, някъде из базите ни по планетите. Чувствахме се изморени от летене, но пък ни беше трудно да се разделим с кораба и с неговия екипаж. Оставихме този въпрос висящ, но все по- често се замисляхме за такава работа.

        -Ще бъдете ли на дискотеката довечера?- попита Йоанна.

        -Ще се появим и там, но не за цялата вечер.- каза Ким.

        -И ние с Хенсън ще се появим, но за малко, час- два...- каза Йоанна.

         През стъклената стена на бара аз виждах парка навън, а по него в този момент се разхождаха доста хора, включително и земляни. Аз все още не познавах мнозина от тях, а непрекъснато идваха и нови попълнения. Барът скоро се препълни с хора, беше шумно и весело, а Ким днес беше по- красива от всякога. По някое време ни намериха Браун и другите и седнаха при нас. Игуанката Бронк също беше тук. Днес нейното облекло беше в свежи, пролетни цветове и на цветя. Тя ми се усмихваше през масата и хвърляше по някой поглед из бара, за никого не беше тайна, че сексуалния й живот беше замрял, не поради липса на желаещи да опитат с нея, а защото по- принцип тя се чувстваше добре и сама. Според нейния разказ беше пътувала съвсем сама около 4 години (земно време), та през това време беше се отдалечила от някои свои навици в личния живот, затова нямаше и връзки. Организмите на игуанките не бяха кой знае по- различни от нашите, различавахме се предимно по външния си вид, особено по лицето и главата, но иначе имахме достатъчно общи неща, които можеха да дадат старт на една подобна интерзвездна връзка, но Бронк не си го беше поставила за задача и често коментираше, че се чувства прекрасно на нашия кораб и с нас, където винаги било интересно. Усмихнах й се и аз и подхвърлих:

        -Бронк, как сме днес?

        -О, добре се забавлявам, приятелю!- каза тя.

        -Ще бъдеш ли довечера на дискотеката?- попита аз.

        -Да. И се надявам да си прекарам добре!- отвърна тя.

        -Ние с Ким и Палма ще се появим на дискотеката за час- два, по- уютно ни е в каютата!- казах аз.

        -Да, Алекс, ти си по уюта и почти домашната обстановка!- каза Бронк.- Аз отдавна забелязах това.

         Беше на смрачаване, когато нашата осморка, Хенсън и Йоанна се прибирахме към кораба си през парка. Интересен и привлекателен през деня, сега парка беше неузнаваем. Из храстите надничаха горски зверчета, дори по- големи зверове, които биха ни нападнали веднага, ако не бяхме внимателни. Ким ме стискаше здраво, подплашена от вой на ориксонско куче. Другите от групата ни стиснаха здраво автоматите- наистина тук нищо не беше сигурно. На входа на кораба бяха издигнали топла връзка към кораба Ford. Войниците от охраната ни кимнаха, а ние побързахме да влезем. Ориксонските кучета бяха опасни зверове... Ние разбира се сигнализирахме за появата на зверове край космодрума, като предупредихме и своите хора и драконите. Още щом се прибрахме в каютата си аз се заех да запаля огъня в камината. Скоро след това тук се затопли приятно, а Палма се върна от кухнята с два термуса- кафе и чай. За мене беше дошло времето за размисъл. Запалих лулата, взех си чай и се отпуснах в креслото.       

         *

         На сутринтта се събудих бодър и свеж, разсъних се на чешмата и седнах на кафе и лула край камината. Браун вече беше тук. Той беше заредил край камината дръвца и въглища за през целия ден и сега си почиваше на кафе и лула. Палма се появи отнякъде и попита:

        -Искате ли пица за закуска?

        -О, да!- кимна Браун, кимнах и аз.

         Аз излязох на терасата и огледах местността около нашия кораб. Беше мрачно, облачно и се стелеше мъгла. Изобщо времето на Orixon 2 ни посрещна намусено и мрачно, откакто се бяхме завърнали. До нашия кораб беше кораба Ford, а по- нататък се виждаше замъка на Научния център, както и града в далечината. Ким беше излязла тихо до мене, притисна се за мене и каза:

        -Каква мъгла само! Почти като в Лондон!

        -И ти ли обичаш да е мъгливо?- попитах аз.

        -О, обожавам мъгливото време!- каза тя.

        -Днес ще бъде така през целия ден!- казах аз.

        -Мъгливото време ми напомня за детството ми!- сподели Ким.

         В това време точно слънцето пробиваше през облаците, а мъглата светна пред него. Ние с Ким подишахме чист въздух, преди да се приберем на топло в каютата. Тук вече бяха станали всички от сън. За днес още нямахме никакви задачи и ние взехме да се занимаваме със своите всекидневни задачи по плановете за войната с пасарите. Бронк си изтегли нов филм от архива, който днес щеше да превежда, а Поки човъркаше нещо из компютъра си, завладян от ново свое хрумване.

        -Какво ще правим днес?- попита Джейн.

        -Ще си почиваме, а може и да се поразходим из парка!- каза Браун.

         По- късно през този ден ние осмината наистина излязохме на разходка из парка. В това мъгливо утро из парка имаше ограничен поток от хора, предимно извънземни. Ние крачехме бавно по алеите на парка и се радвахме на хубавите времена, които ни съпътстваха напоследък. Аз си пушех лулата, а Ким и Палма се бяха хванали за мене, радостни и щастливи, че сме заедно, че денят ни е хубав и времето е пред нас. Природата из парка беше изключително красива, а ние си крачехме нататък, днес във великолепно настроение. По- късно влязохме в един от баровете из парка. Тук заварихме десетина души от нашите и още толкова извънземни. Настанихме се и си взехме питиета. Денят ни започваше добре. Аз си пушех лулата и наблюдавах през стъклената стена природата из парка, а тук имаше какво да се види, така, че да остави незабравими следи в съзнанието ти.

        -Манхатън организира екскурзия с хеликоптера Dark star, която ще стартира следобед!- каза Браун.- Ще идем ли с тях?

        -Ако питаш мене и тука сме си добре!- каза Никита.

        -А докъде ще бъде екскурзията?- попита Джейн.

        -Над джунглата и с кацане на морския бряг.- каза Браун.

        -Ще идем ли с тях?- ме попита Палма.

        -Откъде да знам. Нека да гласуваме!- казах аз.

        -Ще решим по- късно това!- каза Браун.

        -Така да бъде!- съгласих се аз.

         Наближаваше 10 ч., когато тръгнахме да се прибираме в кораба. Минахме отново през парка, а тук гледката беше неописуема. Ние се радвахме на хубавата природа, на хубавите времена, които достигнахме и на гъстата мъгла, обвила всичко в тайнственност. На входа на кораба Nissan имаше двама войника, които ни кимнаха за поздрав. Из кораба не беше кой знае колко оживено. Прибрахме се в каютата и аз си запалих лулата. Бяхме доволни от разходката, която си направихме днес. Браун запали отново огъня в камината и скоро тук стана топло и приятно. Аз се залових да си изчислявам траектории за нови планове за атака срещу кораби на пасарите. Тези планове влизаха в действие при всяка наша операция срещу вражески кораби, но малцина знаеха, че плановете са предварително обмислени и изчислявани.        

         *

         По обяд аз си поспах няколко часа, а щом се събудих се разсъних на чешмата и седнах да изпуша лула тютюн край камината. Наближаваше 15 ч., а екскурзията щеше да тръгне след час. Аз още не знаех дали ще ходим и попитах Ким:

        -Ще ходим ли на екскурзия?

        -Чакаме само твоя глас, който ще е решаващ!- каза тя.

         Аз се позамислих, всъщност не бях сигурен дали ми се ходи на екскурзия. Накрая реших да идем.

        -Отиваме на екскурзия! Стягайте багажа!- казах аз.

        -Чудесно!- скокна от мястото си Ким.

         Ние осмината стегнахме багажа си набързо и вече бяхме готови за тръгване. Докато отивахме в трюма при хеликоптера Dark star, разбрахме, че ще пътуваме общо 40 души (ние, плюс още 32- ма). Настанихме се удобно в малката каюта в хеликоптера и зачакахме отлитането с интерес. Точно в 15 ч. Dark star се отдели от кораба Nissan и започна издигане в небето. Нашата екскурзия започваше. Щом се издигнахме на височина 500 м. пилотите ни спуснаха поддържащите балони на системата “дирижабъл” и продължихме със скорост от 200 км/ч. нататъка. Още от началото ние осмината следяхме местността под нас и се възхищавахме на ориксонската природа.

        -Е, все пак тръгнахме на екскурзия!- каза Ким.

        -Всичко зависеше от Алекс!- каза Палма.

        -А ако бях спал повече?- попитах аз.

        -Нямаше никъде да ходим!- каза Ким.

        -Е, вече сме тръгнали- радвайте се на живота!- казах аз.

         Хеликоптерът ни летеше над джунглата. От тази височина имахме възможност добре да огледаме наоколо и да се любуваме на тукашната природа. Dark star по- принцип беше космически кораб, но всички му викахме: хеликоптера. Той винаги беше прикачен към корпуса на кораба Nissan, както и втория хеликоптер- Тойота. Това бяха машини за евакуация, ако Nissan пострадаше сериозно в битка. Тук и каютите бяха по- малки, камините също, но това не ни пречеше да ни е уютно и приятно на борда на Dark star. Нашата камина тук вече гореше пръскайки топлина наоколо, а ние бяхме отворили бутилка джин и се наслаждавахме на природата под хеликоптера. Поради относително ниската ни скорост полета щеше да продължи със дни. Настроени за по- дълъг преход ние се отпуснахме в креслата си и си пуснахме хубава музика. Поки направо се излегна на килима пред камината, сви се на топка и заспа сладко. Ким избухна в смях при тази мила семейна гледка, а Палма попита:

        -Има ли желаещи за кафе?

         Ние й кимнахме и тя се залови да свари кафе и чай. Следобедът ни течеше приятно в уютната каюта, а из хеликоптера всички се радваха на природата под нас. Гледката наистина беше страхотна и ние запечатахме във филм тази екскурзия. Аз си пийвах джин и пушех лула, докато наблюдавах картина от външните камери на хеликоптера. Скоро Палма донесе кафе и чай. Тази почивка безспорно ни идваше точно навреме и ние се отпуснахме приятно по креслата си, стараейки се да не мислим за нищо.

        -Сигурно ще летим няколко денонощия със тази скорост!- каза Джейн.

        -Целта е да си починем и да се забавляваме!- каза Никита.

        -Предвидено ли е посещение на някой град?- попита Палма.

        -Не е, но нищо не ни пречи да се спрем в някой град!- каза Браун.

         Аз смукнах тютюнев дим, отпих глътка кафе и се загледах в гледката, която се отваряше пред хеликоптера. Минаваше 17 ч. когато Бронк (игуанката) дойде при мене и каза:

        -Как сме днес, Алекс?

        -Днес си почиваме!- казах аз.

        -Доколкото разбрах ще летим така със денонощия?- попита тя.

        -Да. Защо питаш, Бронк?- попитах аз.

        -Нещо ми се работи, ще взема да преведа някой филм от вашия архив!- каза тя.

        -Ама разбира се! Вземай филм и си превеждай, колкото си искаш!- й казах аз.

         Бронк беше доста добра в превеждането на филми, особено ако ние се затруднявахме в превода. Това ставаше защото тя произлизаше от друг свят, където разбиранията за живота не бяха съвсем като нашите. Това й даваше възможност да прави добри преводи на почти неразбираеми за нас разговори.         

         Вечертта дойде неусетно за нас, 40- тте души екипаж на хеликоптера Dark star. От половин час летяхме през черни облаци и буря, не особено силна, но скриваща от погледа ни земята под нас и звездите в небето. На моменти порива на вятъра разтърсваше целия хеликоптер, макар и съвсем слабо. Пилотите ни докладваха, че бурята е слаба и няма необходимост да я заобикаляме. Понеже бяхме в режим “дирижабъл” се очакваше да летим при такива обстоятелства през цялата нощ. Някои от нас съжалиха, че са тръгнали на екскурзия, която можеше да се окаже просто поредното “вкиснато” преживяване на агентите от AFJ. По някое време аз станах за да се разходя из хеликоптера. Макар и доста по- малък от Nissan, тук имаше достатъчно коридори, по които човек да се поразходи. Хеликоптерът се тресеше под краката ми, създавайки неприятното усещане, че далеч не всичко е в ред. Запалих лулата си и влязох в асансьора към мостика. Пилотираше Джо, а втори пилот беше един от младите наши пилоти. Другият пилот Джими вече спеше.

        -Какво е положението, Джо?- попитах аз.

        -Нищо тревожно, Алекс!- каза Джо.- Прогнозата е да бъде такова време в радиус от 1,000 км. Скоро няма да излезем от бурята, освен ако не прибера балоните и не увелича скоростта, но Манхатън каза, че това не е необходимо...

         Аз хвърлих поглед на данните в компютъра, но наистина обстоятелствата не налагаха вземане на предпазни мерки.

        -Леко дежурство, господа!- казах аз на тръгване.

        Асансьорът ме свали на нивото на големия салон, където бяха войниците. Хвърлих им един поглед, за да видя какво правят, но повечето вече бяха заспали. Следваше коридора към нашата каюта. Пообиколих из хеликоптера и се върнах в каютата, все още с неясното усещане, че май подценяваме бурята...

         На устринтта станах от сън, леко замаян, разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула да се доразсъня. Нашият хеликоптер все още летеше през бурята. Моите хора от каютата още не бяха станали от сън, а Поки майстореше нещо в своя ъгъл. Аз засилих огъня в камината и пренесох от склада дръвца и въглища за през целия ден. Докато събирах мислите си, стана и Браун. Казахме си “добро утро” и той се запъти към банята за сутришен душ. След него стана от сън Ким. Тя ми се усмихна кисело, все още сънена, поздрави и стегна униформата си. Скоро всички се събрахме край камината на сутришно кафе.

        -Как спа, Алекс?- ме попита игуанката Бронк.

        -Малко съм замаян още!- казах аз.- Трябва ми нещо разсънващо!

        -А пък аз сънувах някакъв сън, ама не го запомних!- каза игуанката.- Беше интересен сън!

         Аз смукнах тютюнев дим от лулата и си пуснах картина на екрана. Разглеждах картата на района, над който летяхме. Трябваше да изберем място за кацане, за да се разходим на въздух. Това място трябваше да е извън зоната, в която имаше буря, за да можем да излизаме навън. Набелязах няколко такива места, но до най- близкото имаше още час време. Нашият хеликоптер Dark star излезе от района на бурята към 10 ч. сутринтта. Тук също беше облачно, но поне нямаше буря. Малко след това нашите пилоти приземиха хеликоптера край голяма хижа на брега на морето. Сега вече можехме да излезем навън и ние излязохме. Бяхме кацнали сред поляна, а от другата страна започваше гора. Надолу към брега на морето се виждаше хижата. Избрахме нарочно такова място, за да има къде да ходим. Небето продължаваше да е навъсено. Бяхме двайсетина души пред хеликоптера, а въздуха беше чист и свеж, богат на озон. Поставихме охрана на хеликоптера и тръгнахме към хижата. Макар и в лошо време тук беше хубаво. Ким и Палма се бяха хванали за мене, докато крачехме през полето към хижата, а Хенсън и Йоанна със двойката гепарди вървяха напред. Тук не беше изключено да ни нападнат диви зверове. Щом слязохме от хълма за двайсетина минути, бяхме стигнали почти до хижата, пред която имаше накацали совалки и джетове. Някакви извънземни минаха покрай нас, насочени към морето. В хижата беше пълно със извънземни, повечето от които дракони. Намерихме една свободна маса в бара и седнахме. Някакъв извънземен ни доближи и попита:

        -Вие сте от Земята, нали?

        -Да, от там сме!- каза Браун.

        -Миналия месец бях там!- каза извънземния.- Преследвахме кораби на пасарите.

         Браун му кимна, а извънземния се отдалечи към вътрешността на хижата. Поръчахме си по една гореща супа и огледахме бара. Тук имаше всякакви извънземни, макар и драконите да преобладаваха. Ким неволно се хвана за мене, леко изплашена от вида на едно извънземно, седящо на съседна маса. Това, наистина страшно същество можеше да изплаши и най- големия куражлия.

        -Все се стряскам и немога да свикна!- каза Ким.- От колко време вече общуваме със извънземните, а на мене всеки път ми е като първия път, когато ги видях!

         *

         На следващата сутрин станах от сън свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах да изпуша лула тютюн с чаша кафе край камината. През вчерашния ден бяхме седяли в хижата до смрачаване. Браун се беше разговорил със извънземните на интересни теми. Извънземният рейнджър, който беше летял до Земята, преследвайки пасарски кораби ни стана добър приятел. С него дълго разговаряхме за пасарите. Стана дума и за нашия пленник, когото бяхме предали на драконите и те да го разпитат.

         Докато си пушех лулата, Браун подсили огъня в камината и натрупа дръвца и въглища за през целия ден. Утрото навън беше мъгливо и сиво, така беше и нашето настроение. Така го видях, щом излязох на терасата. ОКоло хеликоптера беше тихо и пусто, а на входа си проказваха двама войника от охраната. Ким и Палма отново бяха до мене, днес по- очарователни от всякога.

        -Какво ще правим днес?- попита Ким.

        -Ще се разхождаме и ще си почиваме.- каза Браун.

         Аз си пуснах на екрана картата на местността. Тук имаше общо четири планински хижи, а ние вече бяхме посетили една от тях. Облачното време нямаше да помрачи настроението ни. Докато разглеждах околната местност и пушех, аз разбирах, че тази планета започва да ми харесва. Тук се връщахме след всяка мисия и малко или много ние възприехме тази планета, като мястото където си почивахме. Ким беше излязла на терасата до мене.

        -Как спа, Алекс?- ме попита тя.

        -Нещо сънувах, ама не запомних съня.- казах аз.

        -Тук е хубаво!- каза тя.

        -О, да! Днес пак ще се разходим! Малко е облачно, но това не ни пречи!- казах аз.

         Постояхме на терасата към половин час, преди да се приберем на топло в каютата.

         Беше дошъл неусетно следобеда, когато аз си пушех лулата край камината и пиех кафе в компанията на Ким и Палма. Навън слънцето ту се показваше, ту се скриваше зад облаците. Браун, Джейн и Никита бяха излезли на разходка около хеликоптера, а аз предпочетох да си остана на топло с моите момичета. Поки пък беше излязъл с кораба си на “кратко оглеждане на района”, както той самия го определи. Аз си пушех лулата и разсъждавах на дълго и широко над проблемите ни, особено по време на войната с пасарите. Ким и Палма слушаха хубава музика и се радваха на часовете почивка.                

         *

         На устринтта се събудих преди всички в каютата. Огънят в камината едва- едва гореше, а аз се разсъних на чешмата и се заех да го разпаля. Скоро стана топло и приятно, а аз си сварих кафе и запалих лулата. Беше едва 5:30 ч. Хеликоптерът беше застинал насред полето до планинската хижа, а навън беше мразовито. Бях се подал на терасата за да видя какво е времето, а навън беше сериозен мраз- тихо и мрзовито, когато горските хищници зъзнеха от студ, преди утрото. Аз се прибрах бързичко на топло и стегнах униформата си. Днес беше дошъл момента да си подредя вещите в раницата. Тук имаше всичко необходимо на един космонавт да изкара една година в открит космос. Докато си опрявях нещата стана и Ким.

        -Ха, добро утро!- каза тя.- Как е днес?

        -Добро утро!- казах аз.- Днес е марзовито!

         Ким се наплиска с вода на чешмата, изми си зъбите с паста за зъби и постегна униформата си, преди да седне до мене. Аз в това време й бях сварил кафе. Тя беше още сънена, но усмихната.

        -Днес ще си подреждам раницата!- й казах аз.

        -Чудесно! И моята раница има нужда от подреждане!- каза Ким.

        -Да се залавяме за работата!- казах аз.

         Тъкмо се бяхме съсредоточили върху подреждането на джаджите си в раниците, когато стана Браун.

        -Добро утро, Браун!- усмихна му се Ким.

        -Добро утро!- измърмори Браун и иде да се разсъни на чешмата със студена вода.

         В една космонавтска раница има изключително много джунджурии, които влизат в експлоатация при непредвидени обстоятелства, когато космонавта е извън кораба си. Ние прилежно подредихме и стегнахме раниците си, като добавихме вода и храна, а от нас се запалиха и останалите. Общо взето денят ни щеше да отиде в подреждане на раници. По- късно двамата с Ким излязохме пред хеликоптера на разходка. Войниците от охраната ни кимнаха на входа на хеликоптера, а ние обиколихме хеликоптера и се спуснахме към реката. По това време тук имаше ограничен брой извънземни, но се забелязваха и рибари, излезли на риболов рано сутринтта. От долината се беше спуснал по- топъл въздух и сега беше около 5 градуса (Целзий). Вятър нямаше, а тревата още беше в скреж. Ние двамата крачехме нататъка, хванати за ръка, а Ким беше щастлива и направо летеше над земята от радост, че сме заедно, че са хубави времена и приятно време.

        -Ама, че приятно временце!- каза Ким.

        -Времето е предимно за разходки!- изказах се аз.

        -Ще идем ли до хижата?- попита Ким.

        -Ами, да идем!- казах аз.

         По някое време наближихме един рибар- извънземен, който хвърляше мрежите си в реката.

        -Как върви, майсторе?- попитах аз.

        -Тука винаги улова е добър!- каза извънземния.

        -А-а, хубаво, хубаво!- казах аз.

        -Вие сигурно сте от оня кораб, горе на баира?- попита извънземния.

        -Да със него сме!- казах аз.

         Отминахме рибаря, а пред нас се отвори гледка към долината и близката хижа. Ние напредвахме към хижата, като омагьосани от хубавата сутрин. Около хижата имаше накацали двайсетина совалки и джетове, но иначе беше почти пусто. Влязохме в бара на хижата и седнахме да си починем на чаша чай. Местните ни посрещнаха нормално и продължиха да си говорят по техните теми. В бара поседяхме близо час, а щом излязохме видяхме, че се беше спунала гъста мъгла.

         *

         Нашата екскурзия продължи 5- 6 дни. Една хубава сутрин пушех лула край камината в каютата на кораба Nissan. Ние се бяхме завърнали с хеликоптера през нощта. Межудвременно имахме да изпълняваме нова мисия и старта беше определен за след един час. Общо на борда на корабите Nissan  и Ford бяхме 600 души земляни и 30 извънземни, предимно дракони. Докато чакахме времето, определено за старт, екипите правеха последни проверки по корабите. Трябваше всички системи да са в изправност, преди да отлетим. Излетяхме точно в 9 ч. сутринтта. Ние осмината бяхме по местата си край камината, заети с обичайните си задължения. Докато излезем в орбитата на Orixon 2 , аз си пушех лулата и премислях плановете на мисията. Основната ни задача сега беше да идем на планетата  Tulged 41, където AFJ имаше вече база, а там щяха да ни кажат какво да свършим. Траекториите на полета бяха почти изчислени, оставаха ни само няколко изшлайфвания на курса, за да можем да използваме безопасно вече изчислените траектории. Този ден в душата ми беше леко сумрачно. Пушех лулата и си мислех. Верно, че печелехме добре, но пък нямахме дом на твърда земя, кораба беше нашия дом, а с него- непрекъснато на път. За такъв живот мечтае всяко хлапе, вярно, но ние отдавна не бяхме хлапаци. Това, което отначало ни привличаше в тази професия, постепенно се изчерпа и отшумя, а сега беше времето на колебанията и съмненията, дали сме избрали вярната професия в живота си. Докато съмнението ме мъчеше, Ким седеше до мене и ровеше из ефира. Наоколо имаше кораби, които не бяха наблизо и не по курса ни, но все пак едно такова дистанционно запознанство щеше да ни е от полза. До планетата Tulged 41 имахме няколко дни път. А оттам какво ни чакаше още не знаехме, щяхме да научим там в нашата база. По някое време Палма беше сварила кафе и чай, та взехме да се подкрепим, покрай обичайните си задължения. Аз си пушех лулата и размишлявах, докато сърбах кафето, сипано в голяма чаша, съвсем за голям човек като мене. Игуанката Бронк и днес не забрави да ме заприказва. Та се приближи и попита:

        -Как си днес, Алекс?

        -Днес настроението ми е малко сумрачно!- казах аз.

        -А, защо така?!- попита тя.

        -Май съм си объркал професията!- казах аз.

        -Какво й е на професията ти- живот си живеете вие!- каза игуанката.

        -Може би си права.- казах аз.

         Игуанката ми се усмихна и се отдалечи към кухнята, а аз продължих да се занимавам с моите планове и стратегии. Обедното време наближаваше, когато излязох да се разходя из кораба. Из коридора нямаше голямо движение, от екипажа 85% спяха задължителен сън, а останалите бяха разпределени за дежурства на мостика и за охрана. Докато минавах по коридорите, аз погледнах междинните табла по коридорите за да видя в какво състояние са системите на кораба, но всичко си беше наред, не намерих никакъв проблем. По- късно асансьора ме смъкна на нивото на бара. Тук заварих 5- 6 души и барманката Сюзън. Тя ми се усмихна, щом ме видя, а аз си поисках бутилка пепси и седнах при нея.

        -Как е днес, Алекс?- попита тя.

        -Всичко е нормално!- кимнах аз.

        -Ще пътуваме няколко дни до целта?- попита тя.

        -Да.- кимнах аз.- Няколко дни, а там в наша база ще ни поставят нова задача...

        -Така ли? Това не го знаех!- каза Сюзън.

         Аз смукнах тютюнев дим, отпих глътка пепси и погледнах към хората в бара. Това бяха предимно момчетата от охраната.

        -А при тебе, как е?- попитах аз.

        -Нищо ново, все е така...- каза тя и се усмихна отново.

         В бара се забавих към час, след което се прибрах в каютата при моите хора. Следобеда си поспах два часа, след което станах от сън свеж и бодър. Докато пушех лула с кафе, Ким беше до мене и се радваше, че съм тука и че сме заедно. В каютата беше приятно и топло, а моите колеги си работеха по пултовете и компютрите. Освен изчисляването на траектории, ние прослушвахме и ефира за всякакви радио и TV сигнали, които внимателно прослушвахме и анализирахме, особено ако информацията беше по- малко, а иначе това отиваше в архива за по- късно анализиране. В близките часове успяхме да прихванем три кораба в достатъчна близост за радиоконтакт. Разговаряхме със тях, това бяха туристически кораби, които търсеха по евтина дестинация за екскурзията си. Разбира се обменихме със тях информация, която можеше да ни бъде полезна за по- нататъка. След като тези три кораба се отдалечиха от курса ни, дълго време нямаше други обекти наблизо. Този следобед ме обхвана мързеливо настроение. Работех по проектите си, но с едното око все поглеждах дали някой е сварил кафе. Накрая ми стана ясно, че днес просто нищо няма да ми се получи с работата, въздъхнах тежко и запалих още една лула тютюн.

        -Днес не върви!- казах аз.

        -Малко сме разсеяни след почивката.- каза Браун.

        -И аз забелязвам, че нещо не върви!- каза Джейн.

        -Някой да направи кафе!- каза Браун.

         Аз смукнах тютюнев дим и се замислих, а Ким си пусна музика в слушалките. Днес на никого не му спореше при нас.

         Към 17 ч. достигнахме първата планета по курса си. Това беше Orixon 212. Без да се питаме и чудим отклонихме корабите от курса за да посетим планетата. Имахме изчислени траектории за приближаване на планети и по една такава траектория се спуснахме към тази планета. Тук ни посрещна буря и лошо време, та чак се зачудихме дали да слизаме долу, но Манхатън беше категоричен- ще слезем долу, дори в бурята. От прихванатите метеорологични справки узнахме, че бурята е голяма, но не се забранява посещението на планетата от космоса. От кулата за управление на полетите ни задържаха в орбита, докато ни осигурят тунел за спускане и кацане и свободен док на космодрум. Явно тази планета беше със натоварен трафик на кораби. Докато се спускахме надолу към планетата, кораба издаваше странни звуци от силните въздушни струи около него. През малкия люк на стената виждахме мощни светкавици, от които се стряскахме, а тътена на гръмотевиците ни достигаше дори през изолацията на корабните стени. Спускането ни отне два часа в това лошо време. Пилотираха най- опитните ни пилоти- Джо и Джими. Манхатън не позволяваше да рискуваме с по- малко опитни пилоти. Докато ние със кораба Nissan се спускахме, втория наш кораб- Ford изчакваше в орбита. Така или иначе до вечертта ние отново щяхме да сме на космодрума един до друг, както заявихме пред летищните власти. Още щом се приземихме на Orixon 212 разбрахме, че това е планета с типичните си силни бури, при които хората си стоят в къщи, движат се по специални подземни тунели и така по няколко месеца, преди времето да се оправи отново. Това въобще не ни изненада. Ние бяхме доволни и на твърдата земя под себе си, където да постоим, преди да продължим нататък. Бурята беше в стихията си навън, а ние скрити в кораба си се радвахме на часовете спокойствие, които ни чакаха тука, макар и по време на буря. Бордовата вечер настъпи неусетно. Ние осмината се топлехме на камината, на чаша кафе, чай и лула. Ким се беше сгушила у мене, а Палма от другата ми страна гледаше изплашена картина от местните TV- станции. Мащабите на бурята бяха главозамайващи, но местните бяха свикнали с това, още от рождението си.

        -Палма, хем те е страх, хем гледаш това!- каза Джейн.

        -Интересно ми е!- каза Палма.- Тук бурите продължавали по цели месеци!

        -Ами местните са свикнали с това, но не и ние!- каза Никита.

         В предвид бурята по целия ни кораб бяха спуснати допълнителните бронирани стени и щитове. Намирахме се в една напълно защитена бойна станция, какъвто беше сега нашия кораб Nissan. Манхатън даде заповед към сън да преминат 85% от хората ни, разбира се след като се погрижат за хигиената си и вечерят обилно. Ние- стратезите разбира се не влизахме в това число, нужда от нашата помощ имаше денонощно. Един час след нас се приземи и кораба Ford, както беше договорено- на съседния док. Излизане разбира се беше възможно, през мрежата от тунели, стигащи и до доковете, но Манхатън разреши само на пет души да идат при своите жени, които пък бяха на кораба Ford. Отиването беше направено със скафандри и по всички правилници за безопасност. С това деня на двата кораба приключи, а ние осмината тепърва отваряхме бутилка джин, за да разсеем своите страхове от времето навън и да си направим веселото, дори в този сериозен свят. Джинът приятно сгря душите ни и прогони страховете ни. Тази странна вечер в каютата ни на кораба Nissan беше уютно и приятно, макар й да се намирахме на космодрума сред унищожителна буря. Аз си отпивах джин, пушех лула тютюн и се занимавах на компютъра си, предимно на метеорологични теми, тази вечер. Чак до бордовата сутрин не се предвиждаше никакво излизане навън, та дори и през тунелите на космодрума, които имаха връзки чак до града. На нас ни беше достатъчно, че сме на твърда земя, близо до хора, макар й извънземни, а факта, че сме ограничени в излизането си навън не ни притесняваше изобщо.  

         На сутринтта се събудих свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула тютюн, а нашите екипи готвеха кораба за отлитане от тази негостоприемна планета. Стартът беше определен за след един час, а докато го чакахме ние осмината се разсънвахме край камината, а навън беше грозна буря. Точно в 9:30 ч. ние със кораба Nissan излетяхме от планета Orixon 212. Докато се изкачвахме към орбита, аз пушех лула и си пиех кафето, а до мене бяха Ким и Палма, които тази сутрин бяха по- очарователни от всякога. Когато двата кораба напуснахме планетата, ние взехме курс към планета Tulged 41 накъдето бяхме тръгнали в началото. Ние осмината отново се заехме да прослушваме ефира, а аз лично се захванах отново със моите планове и стратегии за войната с пасарите. Някои от моите стратегии по- късно бяха използвани успешно в истински битки със пасарите.

         По обяд си поспах два- три часа и в доста добро настроение станах от сън, разсъних се на чешмата и си запалих лулата, а Ким ми донесе кафе. Докато летяхме към планетата Tulged 41, ние осмината ровехме из ефира за всякакви сигнали. Наоколо имаше двайсетина кораба, с някои от които осъществихме връзка по половин час, преди да се отдалечат. От тези връзки получавахме допълнителна информация от всякакъв характер, а ние всъщност това правехме- събирахме информация.

         Към 13:30 ч. достигнахме поредната междинна станция по курса ни, където решихме да се отбием. Приеха ни на един от доковете, а кораба Ford остана в дрейф край станцията. От тук щяхме да заредим известни количества вода, въздух и гориво за корабите ни, а докато момчетата правеха това, ние осмината излязохме из станцията на разходка. Още в тунела към доковете видяхме местните извънземни. Те бяха разновидност на октоподоподобните. Тук имаше и други видове извънземни, които запечатахме из филмите си, за архива на кораба. Станцията представляваше огромно затворено съоръжение, което съдържаше предимно складове, както и хотели и магазини. Тук пътуващите из космоса се отбиваха да заредят корабите си, а туристите спираха тук за да се прехвърлят на кораб, пътуващ в тяхната посока. Ние разгледахме първо магазините. Тук имаше много стоки, които можехме да използваме за военни цели и специален екип се зае да пазарува, а ние осмината влязохме в близкия бар да си отдъхнем. В бара имаше стотина извънземни, които не ни обърнаха внимание, а ние си взехме по пържола и халба бира, настанили се удобно на една от масите. Браун както винаги завърза разговор със извънземните. Разпита ги дали са виждали пасари, разпита ги за планетата Tulged 41, както и за други неща, които ни интересуваха. Пържолите бяха вкусни, а бирата доста силничка. Докато си отпочивахме в този бар, нашите екипи товареха кораба ни с интересни стоки, въздух, вода и гориво. На тази станция останахме няколко часа, преди да продължим нататъка.

         По- късно в този следобед вече летяхме нататъка по своя път. Аз пушех лула край камината и разглеждах стоките, закупени на междинната станция. Това бяха все интересни вещи, които можеха да се използват за военни цели. Най- силно впечатление ми направи една аптечка в която имаше над 100 илачи за различни болки и болести. Някои от тези излачи ние нямахме на борда на кораба, а отсъстваха дори в списъците с лекарства на AFJ. Така, че сега щяхме да попълним празнината в лекарствата си с новите видове. Подобна аптечка с лекарства скоро беше одобрена за униформите на AFJ.

         Бордовата вечер наближаваше, когато мене ме обхвана така познатото ми тъжно настроение. Потънах в меланхолия и носталгия, а мислите ми прелетяха назад във времето в моите спомени. Това ми тъжно настроение беше необяснимо. Професионално и в личния си живот нямах съществени проблеми. Екипа ни беше сплотен и задружен, а с този екипаж на кораба се живееше и работеше приятно. На пръв поглед нямах причини за тъжно настроение, но то уви беше факт. Станах да се поразходя из кораба, хем да се разведря. Из коридорите не беше много оживено. Екипажа си почиваше преди да дойде нощта, когато 85% от хората щяха да минат към задължителен сън. Вървях из коридорите, а мисълта ми ме връщаше назад в годините, когато бях още ученик, преди времената на робството и нашествието на пасарите, когато живота на Земята беше хубав, а ние ужасно млади.

         *

         На сутринтта се събудих свеж и бодър. Бяхме кацнали вече на планетата Tulged 41. Разсъних се на чешмата и запалих лула тютюн с чаша кафе. Слънцето се опитваше да пробие през тъмни облаци, но времето като цяло беше дъждовно. Пред кораба стотина души правеха сутришна гимнастика. Аз си пушех лулата и ровех из новините за нещо по- интересно. Скоро Ким седна до мене и каза:

        -Да видим сега, каква е задачата, която ще ни възложат!

        -И аз това се питам!- казах аз.

        -Кога ще разберем?- попита тя.

        -Манхатън сигурно вече знае!- казах аз.

        -Да го попитаме?- каза тя.

        -Браун ще попита!- казах аз, а Браун се ослуша, преди да каже:

        -Добре, отивам да проверя тази работа!

         Браун излезе от каютата, а докато го чакахме със новините, ние се заехме с кафето си. Той се завърна половин час след това. Любопитни, каква ще ни е задачата ние чакахме да каже.

        -Трябва да закараме 500 души, земляни до базата на AFJ на планетата Tulged 17!- каза накрая Браун.

        -Това ли ще бъде?- попита Джейн.

        -Да, точно това!- каза Браун.

         Утрото ни продължи мързеливо и сънено. Аз се бях захванал да сместя 500-тте души, които щяхме да вземем от тази база, в нашите два кораба. Място имахме много, но нямаше да им предоставим кой зне какви удобства по време на полета ни, но и това беше напълно достатъчно на първо време. По- късно ние осмината излязохме навън пред кораба. Тук вече се бяха насъбрали въпросните 500 души. На всеки кораб ни се падаха по 250 души. Настаняването започна скоро. Те щяха да бъдат раположени на временни седалки из коридорите на кораба. Столът ни беше отворил за да ги нахраним, преди тръгване. До планетата Tulged 17 щяхме да имаме две денонощия път.

        -А те какво ще правят на Tulged 17 ?- попита Никита.

        -Доколкото разбрах там има корабостроителница- ще строят кораби!- каза Браун.

        -Дано пътуването бъде приятно!- каза Джейн.

        -Е, нямаме кой знае какви удобства, но нищо няма да им липсва по време на пътуването!- каза Браун.

         Времето навън беше облачно, но не много студено. Ние осмината от нашата каюта, повървяхме около двата кораба. Тревата беше мокра и блестяща, а наоколо беше разположена стандартна база на AFJ. Те раполагаха със четири кораба, а общо тук имаше към 2,000 души земляни и също така, от други извънземни видове, които заедно се обучаваха за агенти на AFJ и заедно живееха в тази база. Нататък от базата се виждаше джунлглата на тази планета, а в далечината близкия град на местните извънземни. Разходката ни продължи близо два часа, а когато се прибрахме в кораба, пътниците бяха вече устроени по коридорите на кораба, където им монтираха временни седалки с предпазни колани. Към коридорите беше включено и временно отопление, което да поддържа 16 градуса (Целзий). Това бяха съсвем нови агенти на AFJ, току- що завършили успешно академията за агенти на AFJ. Вероятно щяха да строят кораби на планетата Tulged 17. Ние осмината се прибрахме в нашата каюта. Стартът беше определен за след два часа, време което прекарахме на чаша кафе и чай и на по лула тютюн. По- късно Браун разговаря с нашите пътници. Това бяха все млади хора, вербувани за AFJ в изминалите две- три години и завършили сериозната школа на академията на AFJ.      

         *

         Беше дошъл следобеда на борда на нашия кораб Nissan. Аз пушех лула до камината, а у мене се беше притиснала Ким и слушаше музика със слушалките си. Палма беше отишла да направи кафе за компанията ни. Още бяхме на планетата Tulged 41. Нашите пътници свикваха с кораба. След като се нахраниха те опънаха седалките за да поспят. Това бяха специални седалки, които можеха да служат и за койка. Почти всичките ни главни коридори бяха пълни с хора. Войниците им разнасяха вода и кафе, а те свикваха с мисълта, че от тук нататък ще строят кораби на планетата Tulged 17. От разговорите, които имахме с пътниците, те споделяха, че обучението им е било сурово и просто се радват, че ще бъдат строители на космически кораби. Ние осмината бяхме край камината, в очакване на бордовата вечер. Браун донесе от склада дръвца и въглища за през цялата нощ, а ние си намирахме работа по компютрите и пултовете си. Още не се знаеше, кога ще потеглим към планетата Tulged 17. В предвид, че возехме хора, трябваше да заредим допълнителни количества вода и храна, така, че запаса на кораба да бъде използван минимално. В тези няколко часа оставащи до вечертта, ние се усещахме някак странно с толкова много хора на борда на кораба. Браун отново беше излязъл да си полафи с пътниците. Повечето от тях вече спяха, след дългия ден който бяха имали. Из коридорите бяха разположени подвижни климатици, специално създадени да затоплят временни помещения и коридори, като в нашия случай. По някое време аз излязох из кораба да се разходя. Кораба ни странно беше оживял с тези пътници из коридорите ни. Усещането беше празнично и светло и аз се възползвах от добрите времена, застигнали кораба и екипажа ни. Пожелах си повече щастие и по- малко тъжни вечери. От опит знаех, че пожеланията през хубави времена, се сбъдват до голяма степен. Асансьорът не смъкна на нивото на оранжерията, басейна и бара. Тук имаше доста хора от нашите пътници. Трийсетина от тях плуваха в басейна, на бара имаше към 20, също и из оранжерията, където беше приятно за разходки. Пространство из кораба ни имаше достатъчно. Той беше проектиран за продължителни преходи, когато излизането навън е невъзможно понякога със месеци, а за екипажа е важно да има всички удобства тук на борда на кораба. Просторната оранжерия не затормозяваше с нищо бойните възможности на кораба, а със голямата си площ даваше усещането за малък парк, насред кораба. Но освен всики удобства оттук идеха нашите плодове и зленчуци, които обичахме да си похапваме. Това бяха бързорастящи култури, които даваха плод веднъж на всяко денонощие. При добра реколта дори заделяхме от продукцията за продан. Настаних се на една пейка в оранжерията, до двойка младежи от пътниците, които се радваха на новото си начало- на живота на корабостроители, който ги чакаше. Усмихнах се неволно. Ние бяхме същите, когато ни предоставиха кораба Nissan. Цяла седмица почти не спахме от вълнение. Аз си запалих лулата и извадих джобното шиеше с джин за да отпия глътка. В оранжерията беше приятно, а двойката младежи до мене ме разнежи със своите амбиции за добър живот на планетата Tulged 17. Разбира се животът им там щеше да бъде добър, дори много по- добър от нашия тук, в тези непрекъснати полети и мисии... Докато крачех нататъка из коридорите навсякъде имаше хора, но повечето от тях вече спяха. Виждах усмиханти и щастливи хора, които вече бяха устроили совя живот и подходяща професия. Комбинатът за космически кораби на Tulged 17 беше сравнително нов и там имаше места за всякакви професии и за страшно много хора. Дори се позачудих дали ние осмината не можем да отидем да работим там. Щяхме да си имаме дом на твърда земя и край на дългите полети и мисии. Разбира се за да вземехме такова решение, трябваше да се сбогуваме със екипажа и кораба, а това беше основното нещо, което ни задържаше все още на тази работа. Но все пак крайното решение по този въпрос още не бяхме дали...

         *

         На сутринтта се събудих свеж и бодър, разсъних се на чешмата и докато пушех лула и пиех кафе разбрах, че вече летим към планетата Tulged 17. Нашите пътници шаваха из коридора. Тук на място им разнасяха кафе и вода, но от тях все още мнозина спяха. Браун подсили огъня в камината, натрупа дръвца и въглища за през целия ден и осмината се събрахме край камината на сладки приказки. Ким и Плама бяха до мене, днес по- очарователни от всякога. Аз си пушех лулата и се разсънвах бавно.

         В следобеда се разхождах из кораба с лулата в ръка. Пътниците бяха в добро настроение, а от тях мнозина бяха в бара, на басейна и в оранжерията. За да поеме нарастналата консумация към бара бяха зачислени още и четирима войника, които помагаха там, в момента на Сюзън. Аз седнах на една пейка в оранжерията и се загледах в къпещите се момичета в басейна. Беше едва средата на следобеда, а всичкото време беше наше. Гледката към басейна беше зашеметяваща. Там се къпеха десетина момичета по оскъдно облекло. Поизплакнах си погледа, преди да тръгна отново по коридорите.

         Прибрах се в каютата при моите хора по някое време. Тук беше топло и приятно. Ким тъкмо беше направила кафе, в което се включих и аз. 

        -Как мина разходката, Алекс?- ме попита игуанката Бронк.

        -О, чудесно! Поразходих се добре!- казах аз.

         *

         На другия ден към 15:00 ч. достигнахме планетата Tulged 17. Планетата ни посрещна със силен, ситен сняг. Веднага след кацането в една от базите на AFJ тук, ние осмината излязохме пред кораба на въздух. Снежецът беше приятен, ситен и обилен. Стояхме под козирката на входа на кораба и се раздвахме като деца. Из базата кипеше учение. Корабостроителницата беше нататък към долината, разположена на обширно пространство, между два хълма. В момента тъкмо изпитваха двигателите на нов кораб. Тътенът от форсирането се чуваше на десетки километри. Ние се порадвахме на снега, преди да се приберем в кораба, където пътниците вече стягаха багажите си за изнасяне. В базата ги очакваха, за да ги разпределят по жилища и работни места. Докато те се преместваха в десетте джета, дошли за тях, ние осмината седяхме край камината на следобедно кафе и чай. Все още не знаехме какви други задачи ще имаме, но ние бяхме по принцип, винаги готови за нови задачи. След като нашите пътници се изнесоха, нашите войници започнаха да прибират седалките- койки от коридорите, както и да демонтират четирите климатика, които бяха пуснати временно из коридорите. Изведнъж ни се стори пусто и тихо. Нашите временни гости вече не бяха на кораба... Системата Tulged  се състоеше от 115 обекта (планети, астероиди, луни), както и 3 звезди. Това бяха предимно ненаселени планети, където тепърва AFJ щеше да строи бази и колонии. Идването ни тук ни говореше, че за известно време ще бъдем тук, сред пионерите в усвояването на пусти планети, а това беше за предпочитане пред войната с пасарите. Разбира се ние не знаехме още нищо в повече за назначението ни, а само предполагахме, че известно време ще работим тук в системата Tulged. Нашето предоложение обаче скоро се доказа. Браун, който беше ходил при командира на кораба- Манхатън се върна с новината, че за неопределено време ние с нашите два кораба ще бъдем в системата Tulged, като тук щяхме да изпълняваме всякакви задачи, каквито изникнеха. Незнаехме дали да се радваме на тази новина, или не, но това вече беше факт. До вечертта имаше много време, а то беше наше. За днес едва ли щяхме да имаме някакви задачи. Ние осмината извадихме бутилка джин и отпразнувахме новата си работа, която започвахме от днес. Разбира се това не означаваше, че няма да се върнем към стандартното разузнаване, някой ден...

         Бяхме отворили вратата към терасата и дишахме чист въздух, а снегът продължаваше да трупа. Вечертта наближаваше неусетно. Из базата вървеше военно учение. Чуваше се и стрелба. Ние се порадвахме на милата зимна картинка, преди да се приберем на топло и да спуснем стъклената стена. Аз си запалих лулата с тютюн и докато пушех, взех да прегледам данните за тази планета. Това беше ненаселена планета. Имахме тук пет бази, разположени на по 100 км. една от друга. Планетата беше богата на всичко- въздух, вода, дивеч, плодове и зеленчуци, а една от базите беше рафинерия за корабно гориво, което се добиваше от нефтен кладенец с добър капацитет. Като цяло тази система беше мечта. Освен, че имаше 115 планети, повечето от тях бяха ненаселени и тепърва щяха да се заселват, именно от AFJ.

         Джинът приятно сгря кръвтта ни. Бяхме се заели да изучаваме системата  Tulged. До момента тук имаше бази само на 15 от планетите. Недостигаха хора за каквото и да е, а оттук вече тръгваха потоци от стоки, включително и космически кораби. Според ориентировъчна преценка, тук имаше работа за милиони години напред...

        -Алекс, как ти се вижда новата работа?- ме попита Бронк.

        -Мисля, че не е за изтърване!- казах аз.- А нищо чудно и да се установим някъде из тези планети за постоянно! Откога обмисляме подобна възможност!

        -Рано ни е за установяване, Алекс!- каза Браун.- Нека поскитаме още с кораба, някоя и друга година!

        -Като му дойде времето, ще гласуваме по този въпрос!- каза Джейн.

        -Добре де, така да бъде!- казах аз.

         С напредването на деня, у мене се завръщаше така познатото ми тъжно настроение. Този път дори джина не успя да ме разведри. Въздъхнах тежко и излязох на разходка из кораба, унесен в мислите си. Тук движението беше слабо, тази вечер, макар, че беше обявен “свободен режим”, т.е. нямаше задължителен режим за сън и почивка. Тук из базата имаше малка крепост за строителите, със общо 4,000 души. Ние рядко попадахме на места със толкова много земляни и се вълнувахме от това. Може би в следващите дни щяхме да се разходим из базата, за да видим как живеят хората тук.

         С настъпването на вечертта навън времето рязко се влоши. Това беше жестока, извънземна, зимна виелица, която трупаше преспи сняг на височина до 3- 4 метра, а наоколо из базата беше непроходимо. Бях се върнал в каютата, тъкмо когато Браун трупаше дръвца и въглища край камината за през нощта, а останалите отпиваха горещ чай. Освен всичките ми неприятности със настроението, бях хванал и лека настинка, от която ме болеше навсякъде. Взех си чай в голяма купа и се настаних удобно край камината. Проверих по навик имаме ли хора навън, но за щастие нямахме такива. Межудвременно по двата ни кораба беше дадена забрана за излизане, а между тях беше опъната топла връзка от тунел с дължина 20 м., който щеше да разреши преминаването свободно между нашите два кораба. Времето навън постепенно се превръщаше в кошмар. Виелицата ставаше силна и прерастна в зимна буря. В това време дори със скафандър, навън ставаше опасно за хората. Бяхме на тази планета само от броени часове, а вече трябваше да обърнем внимание не само на себе си, но и на другите из базите ни тук. Аз разбира се прегледах новините. Нямаше никакви тревожни новини. Хората тук вече имаха опит с местния климат и предвидливо се бяха скрили по крепостите. Това бяха съоръжения строени, наистина да бъдат крепости за хората в тях, със всички необходими защити и срещу нападения, и срещу лошо време. Не бях забелязал, но настроението липсваше тази вечер в нашата каюта. Поки се беше свил в койката си, завит с одела и нещо четеше, а Бронк продължаваше да превежда филми и текстове от архива ни, както всеки ден. Джейн и Никита слушаха музика със слушалки, а Браун беше отишъл да реже дръвца за утре. Това бяха дръвца от оранжерията на борда, бързорастящи. Палма правеше пици за вечерна закуска, а Ким този път не беше весела, както обикновено, а сериозна ,докато четеше данните за тази планета и петте ни бази тук. Взех да прегледам няколко филма от тази планета. Още от първите кадри разбрах, че това е страхотно място. Тук имаше всичко каквото можеше един колонизатор да мечтае, а природата беше невероятно красива, както и малкото животински водове тук, които едва ли ставаха за храна, но бяха интересни. Ние разбира се щяхме да отглеждаме от добрите стари земни видове, за храна.

         *

         На сутринтта станах от сън свеж и бодър, разсъних се на чешмата и запалих лулата. Навън се сипеше ситен сняг, но бурята беше намаляла. Аз подсилих огъня в камината и се заех да натрупам дръвца и въглища до камината за през целия ден. Скоро Ким беше готова със сутришното кафе и чай и ние осмината се събрахме край камината. Нашите войници разчистваха пред корабите ни, пътека до базата, а из самата база беше започнал сутришния живот. Днес на новите корабостроители щеше да се разяснява в какво ще се състои работата им. Ние все още нямахме нови задачи и си прекарвахме добре на топло в кораба. Макар и общност от 4,000 души земляни и 400 извънземни (предимно дракони) тук в базата си имаха радиоканал. Аз се включих към него, за да разбера как вървят работите из базата. Докато слушах новините Палма се зае да направи пици за закуска. Тази сутрин нашия командир Манхатън провеждаше разговор с началника на базата, за нашия статут и с какво ще се заемем в близките дни. Двамата се спряха на варианта да пренясяме нови хора от Tulged 41 до тук. Явно в началото щяхме да се занимаваме предимно с това. В едната посока нови колонисти, а в другата- стоки, произведени в петте бази тук. Такава работа ни устройваше напълно- щяхме да сновем между двете планети, винаги с някакъв товар в трюмовете. Из петте бази тук на тази планета се произвеждаха всякакви стоки, хранителни продукти и дори роботи. По- късно тази сутрин започна товаренето на стоките в трюмовете на двата ни кораба Nissan и Ford. Следваше курс до планетата Tolged 41. Товаренето щеше да продължи няколко часа. Ние осмината започнахме деня си пред камината. Бронк се занимаваше да превежда филми и текстове от архива на кораба, Поки още спеше, а Браун, Джейн и Никита си приказваха нещо. Ким отново си беше пуснала музика в слушалките си. Палма скоро беше готова със пиците и се заехме да закусим. След закуската аз излязох из кораба на разходка. В този момент почти целия екипаж имаше задачи по товаренето на кораба. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара и аз влязох в него. Тук имаше към 20 души, които пиеха кафета и закусваха. Барманката Соня ми се усмихна, а аз седнах при нея.

        -Как е днес, Алекс?- попита тя.

        -Всичко е нормално!- казах аз.- Товарят корабите, а сетне отлитаме към Tulged 41.

        -Разбрах, че поемаме нова работа?- попита тя.

        -Да. Ще бъдем транспортна връзка между планетите в тази система.- казах аз.- Ще превозваме стоки и пътници.

        -Е, това е значително по- добре от разузнаването!- каза тя.

        -Ами известно време ще работим това.- казах аз.

        -Никак не е зле!- каза тя.

         Аз си взех горещ чай и запалих лулата си.

         Следобедът дойде неусетно. Ние осмината седяхме около камината и се радвахме на добър ден. Скоро момчетата бяха готови с товаренето на стоките в трюма на кораба и вече се гласяхме да излитаме. Стартът щеше да бъде даден скоро. Аз си пушех лулата и се радвах на добро настроение, а Ким до мене слушаше музика в слушалките си и разглеждаше нещо в компютъра си. Палма от другата ми страна правеше кафе и чай за следобедна раздумка. Сега със новата ни работа ние осмината щяхме да решаваме малко по- различни проблеми, каквито из базите на AFJ имаше. Аз лично се заех с проблемите по охраната на нашите бази. Разполагах с картите на системата Tulged, нашите кораби из нея, както и базите ни. На основа на тези данни се заех със стратегия за отбрана, като разчитах и на стационарни отбранителни системи, с каквито ние разполагахме. Този въпрос до сега беше подценяван, но сега аз бях тука и щях да задвижа нещата, около отбраната на нашите бази в тази система. С това предимно се занимавах вече няколко часа.

         Стартирахме към 14:00 ч., първо кораба Ford, а сетне и ние. До планетата № 41 имахме почти 24 часа полет, който ние осмината се надявахме да си прекараме добре в уютната каюта. Аз си пушех лулата, а пред мене на екрана беше картата на системата Tulged с отбелязани всички наши бази, както и разположението на корабите ни. Занимавах се с новия си проект за отбрана на системата и нашите бази. Осъществяването на моя проект щеше да отнеме доста време и силите на много хора, но аз вече имах одобрението на Командването и продължавах да работя по този проект. По някое време спрях за да си почина и да се поразходя из кораба. В момента в почивка бяха 60% от хората ни, като повечето от тях бяха из бара и басейна и се радваха на новината за назначението ни на новата работа, тук в тази система. Разузнаването беше изтощителна работа и сега беше дошло време да поотпуснем и да помислим и за себе си. Хората ни се радваха на новата работа, защото през повечето време щяхме да се виждаме със други земляни и да работим със земляни. Освен това нямаше да рискуваме в далечни полети, но това разбира се до следващото ни назначение. Аз посетих бара и седнах при Соня (барманката), която ми се усмихна и каза:

        -Днес е хубав ден, не мислиш ли, Алекс?

        -Да, денят е хубав!- съгласих се аз с нейното мнение.

        -Какво се чува, Алекс, за колко време ще бъдем на тази работа?- попита тя.

        -За сега без ограничения.- казах аз.

         Бях си взел голяма купа билков чай и се топлех с него, а из бара беше оживено днес, хората се радваха на новата работа, безспорно разузнаването не беше за всекиго. Беше ни изтощило още през първата година. Разбира се ние нямахме представа колко време ще бъдем разпределени из системата Tulged, но всички се радвахме, най- вече защото щяхме да общуваме със земляни като нас, а не само със извънземни. Такова развитие на нещата се очакваше, но по- нататък из нашето развитие, а факта, че Командването беше решило така за нас, означаваше, че през изтеклото време се бяхме представили в добра светлина, така, че новата, по- лека работа, ни беше заслужено дадена.

         Между планетите № 17 и № 41 имаше междинна станция, където днес щяхме да доставим голяма част от стоките, които носехме. Ролята ни на доставчик не ни натъжаваше, а напротив- радвахме се, че сме полезни, макар й без да се излагаме на риск (както обикновено е в разузнаването). До междинната станция оставаха броени часове, а аз още бях в бара, пушех лула и отпивах билков чай от голяма купа, а барманката Соня ми правеше компания, също както и аз на нея.

        -Какви стоки возим, Алекс? Има ли нещо интересно?- попита Соня.

        -Въздух, вода, хранителни продукти, гориво, дърва и въглища, роботи и джетове, както и разни други.- отвърнах аз.- Какви стоки са интересни за тебе, Соня?

        -Хранителните стоки, предимно. Нали работя в бар- столова!- каза тя.

        -Да, ще ти отделя някои неща за твоя склад!- казах аз.

        -Но нека и аз да дойда, за да си избера нещата!- каза тя.

        -Така да бъде!- казах аз.

        -Изчакай тук да извикам Сюзън и ще отидем в трюма!- каза Соня.

          Аз си доизпих чая, а Сюзън замести Соня на бара, за да идем с нея в трюма. Асансьорът ни смъкна няколко нива по- надолу в първия хангар. Тук имаше всякакви стоки. Аз бях пуснал на джобния си компютър списъка им и показвах на Соня. Тя, като барманка с голям опит, избра разни алкохоли и напитки, плодове и зеленчуци с екзотични вкусове, шоколадови изделия, както и разни други вкусотии, напълнихме една количка с тях и роботът, който взехме я задърпа след нас към бара.

        -Доволна ли си?- попитах аз.

        -О, това е златна мина!- каза тя.- Ще мога да предложа на хората нови неща!

         Отнесохме количката със избраните от Соня стоки в склада на бара и тя се зае да подрежда по рафтовете грижливо , новите неща. Освободихме робота и той се запъти към склада за роботи. Аз кимнах на Соня и тръгнах да се прибирам в каютата:

        -Отивам си, Соня!

        -Чао, Алекс!- каза тя и се усмихна.

        -Чао, Алекс!- обади се от вътре и Сюзън.

        -Чао!- казах им аз.

         *

         Следобеда на другия ден бяхме вече в базата на планета № 41. Аз си пушех лулата край камината и се радвах на добро настроение, а Ким до мене слушаше музика в слушалките си. Нашите войници разтоварваха кораба ни от стоките, които носехме от планета № 17. В същото време близо 600 войници от базата се готвеха да ги возим до планета № 17. Както предишния път, те щяха да бъдат настанени из коридорите на кораба, на временни столове- койки. Из базата днес беше спокойно време, но това не пречеше да се провежда военно учение. Аз излязох на терасата за да огледам местността на базата. Въздухът беше чист и свеж, а всичко беше покрито с дебела пелена от сняг. Смукнах тютюнев дим и се замислих дълбоко. Новата ни работа беше значително по- лесна и по- спокойна, което ни даваше допълнителни сили. Прибрах се в топлата каюта и се заех отново със проекта си за отбрана и защита на базите ни из системата, а Палма беше направила кафе и чай за следобедната раздумка. Из кораба ни течеше разтоварването, а и приготвянето на коридорите за войниците, които щяхме да вземем от тук. Аз бях поспал в следобеда и още бях сънлив, но в добро настроение. Навън отново заваля сняг. Ким се изправи до люка за да погледа как вали, а аз бях до нея и се радвах на хубавата гледка през люка.

        -Ще се разходим ли навън, Алекс?- попита Ким.

        -Да, но по- късно!- казах аз.

        -Времето е особено привлекателно!- каза тя.

        -Да, виждам!- казах аз.

         В това време Браун се зае да натрупа дръвца и въглища край камината за през цялата нощ, а игуанката Бронк отново превеждаше филми от архива ни. В каютата ни беше уютно и приятно в този ден, както понякога ни се случваше. Аз си мислех по моя проект, а Ким и Палма ми правеха компания, като също мислеха по проекта. Когато бъдеше реализиран, нашите бази щяха да бъдат защитени и недостъпни за вражески сили, но до тогава имах доста неща да обмисля. По- късно ние осмината излязохме навън на разходка, само Поки не беше с нас. Той остана за да си майстори нещо в каютата. Ние се разходихме из базата, а тук имаше 4,000 земляни, както и 400 извънземни от планетата № 20, която също беше наблизо. Беше приятно да се движим сред земляни. Браун спираше заговаряше хора по пътя ни, като се интересуваше за живота в тази база. По някое време намерихме голям ресторант- бар и се вмъкнахме в него. Той беше натъпкан със земляни, а на дансинга имаше дори стрийптийзьорки. Настанихме се на маса край стъклената стена, откъдето имахме гледка към джунглата, отвъд базата и си поръчахме пържоли и бира. В сладки приказки на масата времето летеше неусетно. В ресторанта беше приятно. Тук цареше весело настроение, което се предаваше и на нас. Бирата беше силничка, а пържолите- превъзходни. Докато се черпехме аз размишлявах за тази база. Тук всяка седмица идваше кораб от Земята с близо 1,000 земляни, които бяха разпределяни за останалите бази в системата. Вече част от потока щяхме да превозваме нататък из системата именно ние с двата кораба. Освен земляни тук идваха и нови попълнения от дракони и други извънземни, заедно с които нашите строяха нови и нови бази. В основата на всеки нов град- колония, биваше военна база на AFJ. Систамата Tulged имаше 3 звезди и 115 планети и други обекти. Сега ние бяхме разпределени тук в тази система и докато бяхме тук, щяхме да пътуваме от планета на планета до нашите бази тук, натоварени с хора и товари. Затова ние упорито изучавахме системата от данните в нашите джобни компютри. Моята работа пък беше да направя проект за цялостна защита и отбрана на базите ни из тази система, и по този проект работех в последните дни, предимно, а моите хора ми помагаха. Навън се беше мръкнало, когато излязохме от ресторанта, за да се прибираме на кораба си. Имахме 20 минути път през един парк, който беше силно оживен тази вечер, а снега продължаваше да се сипе над нас. Разходката и почерпката ни дойде добре. Прибрахме се на борда на кораба, а каютата ни беше приятно затоплена, защото Поки беше тук и си майстореше в ъгъла своите изобретения за кораба си. Неговият кораб беше сравинително малък, но достатъчно голям за една котка, като можеше да побере няколко човека при добри условия. Поки се гордееше със своя кораб и често изчезваше с него на самостоятелни обиколки наоколо, винаги, когато можеше да се види нещо интересно наблизо. Ние отново се настанихме по пултовете си около камината, със още свежи спомени от разходката си. Палма се зае да свари кафе и билков чай, от отбрани билки, полезни за най- различни неща из човешкия организъм. Тези билки се добиваха тук в оранжерията на кораба. Аз пък си продължих работата по проекта, като Ким ми помагаше. Въпреки добре прекарания ден, вечертта на мен отново ми стана тъжно. Все се питах откъде иде това тъжно настроение и носталгия, но неможех да си отговоря. Може би вече не бях чак толкова млад, макар и само на 30 години. Тъгата превзе мислите ми. Оставих работата и излязох из кораба на разходка и за да разсея тъгата си. Из коридорите отново беше пълно с хора, чиито койки бяха опънати по стените на коридорите из кораба. Този път щяхме да возим 600 души, т.е. по 300 на кораб. Нашите 300 души, които щяхме да вземем, вече бяха тук на борда на кораба. Повечето от тях вече спяха, изморени от ученията, през които бяха минали през този ден. Преминах през коридора към бара, а там имаше трийсетина души, които вечеряха. Барманката Соня ме видя отдалеко и ми се усмихна. Тъй като тук щяха да се хранят нашите пътници, към нея бяха зачислени и четирима войника, които да й помагат в кухнята. Там всичко беше автоматизирано, но все пак не беше за сам човек да нахрани 600 души, толкова бяхме сега на борда, без да броим близо 40- те извънземни, които също бяха с нас.   

         Бях се събудил през нощта. Огънят в камината гореше срванително силно, явно Браун скоро го беше подклаждал, както той правеше всяка нощ. Разсъних се на чешмата и си сварих кафе с една лула тютюн. В каютата беше прияно, а навън валеше сняг. Случваше ми се понякога да ставам нощем, а понякога давахме и нощно дежурство, оттук от каютата, бяхме дежурни в ефира, но този път не беше така. Пушех си лулата и гледах през люка навън. Снежецът определено трупаше дебела пелена от сняг. Ким забеляза, че съм станал и се събуди:

        -Буден ли си?

        -Да.- казах аз.

        -Ще стана да ти правя компания!- каза тя.

         До следобеда аз спах още веднъж, а щом станах бях свеж и бодър. По обед корабите ни бяха отлетели и ние с тях към планетата № 17. Аз се разсъних на чешмата и запалих лулата си, а Ким отиде да направи кафе. Из каютата течеше ведра, работна обстановка. Всеки се беше заел с нещо по пулта си, а работа за мислене из тази система имаше много. Всички тук ми помагаха за проекта за отбрана и защита на базите ни из системата, включително Поки и Бронк. Като излязох из коридора, видях, че повечето от нашите пътници спят по койките си, но имаше и такива, които бяха из кораба и в бара. Усещането за нещо празнично и необикновено не ме напускаше, а това беше продиктувано от присъствието на гости на борда. Аз стигнах до басейна и седнах да погледам къпещите се в него момичета, по оскъдно облекло. Обстановката беше весела и жизнерадостна. Аз стисках в ръката си лулата, а с другата извадих шишенцето с джин от джоба на униформата си и отпих глътка. Усещането, че не сме сами на борда, че тук има още 300 съвсем непознати ни, земляни, наистина граничеше с празник. Ким ме намери на пейката до басейна.

        -А-а, тука си бил ти, ето значи!- каза тя.

        -Да, тука съм!- казах аз.

         Ким подпря автомата си на пейката и извади шишенцето си с джин:

        -Ха, наздраве!- каза тя.

         Отпихме по глътка и се загледахме в басейна. Тук освен момичета имаше и младежи по оскъдно облекло, нещо, което привлече пък погледа на Ким.

        -Хубаво е тук!- каза тя.

        -Да, хубаво е!- кимнах аз.

         Седяхме си ние на пейката, пушехме моята лула и се наслаждавахме на гледката край басейна, когато дойде игуанката Бронк.

        -А-а, ето къде сте били вие!- каза тя.- Как е днес, Алекс?

        -О, днес е чудесно!- казах аз.

        -Джин ли пийвате?- попита Бронк.

        -Да, джин!- каза Ким.

        -Ще седна при вас на джин!- каза Бронк.

        -Ето случай да си намериш приятел, Бронк!- каза Ким.

        -О, аз вече си намерих!- каза тя.- Едно момче от драконите...

        -Така ли?! Разказвай!- каза Ким.

        -Какво има за разказване? Ами намерихме се край басейна и се харесахме!- каза Бронк.

        -Браво!- плесна с ръце Ким.- Дано сте щастливи!

        -Та ние сме щастливи!- каза Бронк и се усмихна.

         Джинът накара кръвтта ни да кипне. Тримата пушехме от моята лула и отпивахме джин, а в басейна продължаваше представлението специално за нас. Момичета и младежи от нашите пътници се радваха на водата и хубавия ден по оскъдно облекло. Погледахме, погледахме, пък аз станах и казах:

        -Ще се прибирам в каютата!

        -И ние идваме с тебе!- каза Ким.

         Заварихме Браун да подсилва огъня в камината и да трупа край нея дръвца и въглища за през цялата нощ, макар й още да беше рано. Браун обичаше всичко да е подредено, а сетне да си седне на пулта и да си работи до отмаляване. Поки майстореше нещо по скафандъра си. Бяхме му пригодили детски скафандър, който той усъвършенства и попълни със свои изобретения. Нашата извънземна котка Поки беше военен експерт, въпреки вида си, който говореше повече за безпомощност, отколкото за суров войн. Разбира се нашият Поки съвсем не беше безпомощен, а добър войн. Седнахме край камината, а беше топличко и приятно, отново уютно в началото на вечертта. Палма направи още билков чай и кафе, а ние се заехме да поработим по проекта. Трябваше всичко да бъде обмислено и изчислено, за да няма проблеми, когато се реализира.

         По някое време пристигнахме до една от междинните станции по курса. Тук трябваше да стоварим част от нашите стоки, които возехме. Тази станция беше възлова за няколко населени планети в околността. Разбира се в системата, населените планети бяха само десетина, а останалото се падаше на AFJ за усвояване, колонизиране и развитие. Желаещи да живеят и работят в тази система имаше много, както от Слънчевата система, така и от редица извънземни планети. Докато нашите войници разтоварваха няколко десетки тона стоки, ние се празходихме из станцията, като по навик намерихме един бар и влязохме в него. Тук за щастие имаше към 30% земляни от всички присъстващи и това ни зарадва. Тук можахме да си полафим със земляни, разпределени по различни кораби, по различни планети. Тази звездна система беше като златно поле за земляните. Тук всичко биваше в изобилие, както и работата и заплащането за нея. Тук мнозина виждаха как да реализират своите мечти за свобода и хубав живот, а това беше съвсем лесно постижимо и реално. За сборен пункт на желаещите да живеят и работят в тази звездна система беше определена планета № 41. От там те щяха да се разпределят по другите планети. Планът беше широкомащабен и вече беше в ход. Така Командването на AFJ се надяваше да засели достатъчно добре наличните планети и те да бъдат основа за градене на един по- хубав свят, където всичко да е както в мечтите на хората. В същото време тук щеше да се гради и клон на армията на AFJ, която и без друго беше най- силната армия в Галактиката, благодарение на драконите от Orixon 2. Фактът, че земното космическо разузнаване беше една от основните страни във AFJ ни даваше правото нашите земляни, както и хората от другите планети в Слънчевата система, да се ползваме с привилегии из галактиката. Това не ни смущаваше разбира се, тъй като драконите бяха едни от най- добрите ни приятели в галактиката, а тук те бяха най- могъщата цивилизация. Вечертта започваше с лафче със земляните, дошли в този бар, по един или друг начин. Разбрахме какъв е живота из други кораби, из други планети и намерихме много нови приятели. Игуанката Бронк беше с нас, както винаги осмината от нашата каюта. Тя учавстваше в раговорите с много жар, тъй като все още я впечатляваше всичко което се случваше тук при нас. Може би някой ден тя щеше да се върне на своите родни планети, но самта тя отлагаше това за по- късен етап от живота си. Междувременно ние почти всеки ден получавахме далечна информация от нейните планети, специално за нея. Диспечерите от там, биваха изненадани, колко надалече в космоса е стигнала тя и то почти сама. С напредването на вечертта някои от хората в бара си бяха заминали, но идеха други земляни с които завързвахме лафче.Тук всички бяха надъхани с ентусиазъм за своя нататъшен живот и заредени с много енергия. Ние им обяснявахме, че сме разузнавачи и след серия мисии сме разпределени в системата Tulged, предимно за да возим хора и товари, докато обмисляме различни проекти за тази система. По някое време дойде и нашия ред да си вървим. Преминахме през тунелите към дока, където беше нашия кораб, още впечатлени от новите си контакти. Огънят ни беше загасен при тръгването, но сега Браун веднага се зае да го запали. Скоро топлината изпълни неголямата ни каюта, а Палма беше готова с още кафе и билков чай. От тази станция към планета № 17 взехме още 50 души, които искаха да работят в корабостроителницата, а бяха пристигнали тук с други кораби. Настанихме ги в един от коридорите на кораба, на стандартни временни койки. Скоро в каютата ни стана уютно, както винаги при добри времена. Ким се беше сгушила у мене и ми помагаше в проекта, както и другите ми колеги тук. Браун беше на прослушването на ефира за приближаващи кораби, а Бронк превеждаше поредния филм на английски, това с което тя се занимаваше обикновено.

        -Колко ще стоим на тази станция?- попита Джейн.

        -Като стоварят стоката за тук и тръгваме!- казах аз.

        -Нататък май има още една междинна станция?- попита Джейн.

        -Да, има и този път ще спрем там. Нови контакти, нови хора, не е лошо!- казах аз.

        -Да ви кажа ние съвсем сме се отдалечили от земляните с нашето разузнаване!- каза Никита.- Откога не бях говорила с толкова много земляни!

        -Ами, за сега това ни чака!- каза Браун.- Новата ни работа сякаш е по- добра!

         Аз запалих още една лула тютюн и погледнах в люка. Виждаха се светлинките на станцията в далечината. Това беше огромно съоръжение, което служеше за спирка на корабите пътуващи около близките и по- далечни планети. Тук земляните бяха към 40% от хората. Не всички обаче от тях бяха преминали академията на AFJ. Цивилните земляни тук се интересуваха предимно от добра и доходна работа и да се устроят добре със жилище, някъде. 

         *

         На следващия ден се събудих свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах на кафе и лула тютюн, а Ким нещо шеташе из каютата. Току- що бяхме кацнали в дока на следващата междинна станция по курса. Оттук щяхме да вземем още 60 души, предимно земляни и да стоварим част от стоките, които носехме с корабите си. Аз си пушех лулата и се радвах на добрите времена, които ни бяха застигнали напоследък, а Браун тъкмо разпалваше огъня в камината и трупаше дръвца и въглища за през деня.

         Следобед бяхме излязли из станцията. Тук също преобладаваха земляните. Поразходихме до насита и се отбихме в един бар, където се запознахме с много нови хора. Бяхме се разположили осмината на една маса край дансинга, където имаше стрийптийз. Аз си запалих лулата и се загледах към дансинга, замислен дълбоко. До мене бяха Ким и Палма, които разговаряха с момичета от съседната маса. Тук всички бяха ентусиазирани и щастливи. Животът и работата из тази звездна система даваше неограничени възможности за хората и те бяха радостни, че са дошли тук. Бронк беше намерила сродна душа- една извънземна от съседна маса и двете си разговаряха на дълго и широко за живота си. От мястото, където бях седнал, аз виждах тунела пред бара. Тук беше оживено и преминаваха всякакви хора, като земляните бяха основния поток от хора. Основната причина за това беше, че на Земята владееше робовладелски строй, което не се нравеше никому. Бегълците от Земята намираха тук своето спасение и мечтано място за живот и работа. По някое време тръгнахме да се прибираме на кораба. Бяхме с раниците и автоматите си, както беше по правилник. Тук с право мислеха за нас, че сме военни. Често някой цивилен ни спираше за да ни попита дали сме военни и каква война се води тук. Тук война за щастие не се водеше, но ние си бяхме военни.

         Прибрахме се в каютата си, Браун се зае да запали огъня в камината, а Палма отиде да свари кафе и чай. Аз запалих лулата си и се изправих пред люка, откъдето погледнах към отсрещния кораб на съседния док. Скоро в каютата стана топло и приятно. Казах си, че за днес стига толкова раходки из станцията и седнах на пулта си да поработя.

  End  част 6