…………………………………………………………………………

         БУНТОВНИЦИТЕ ОТ ТРЕТИЯ СПЪТНИК  (част № 10)

         Фантастика. Valeriwax, 2010.

…………………………………………………………………………

         *

         Наближаваше вечертта. Двамата с Ким и совалката- подводница Ямаха, бяхме на разузнаване край островния град на отровната за земляните, планета № 80. С Ямаха се намирахме на 70 м. дълбочина в крайбрежните води на морето, наблизо до острова. Около нас кръжеше и автоматичната бойна станция от типа SX8, която изучаваше брега на острова, под водата и освен това, беше тук, за наша охрана и безопасност. В Ямаха бяхме двамата с Ким и два робота, които ни помагаха. В следобеда отново поспахме, за да сме бодри вечертта, когато отново щяхме да идем на разузнаване в островния град на местната цивилизация. Местните извънземни бяха хуманоиди, но имахме съществени различия в анатомиите си. В совалката носехме и скафандрите си, за да сме готови за всякакви действия. Само капачетата на скафандрите ни бяха отворени за да можем да пушим лула и да пием кафе и вода.

         Тъкмо бях натъпкал в лулата нов пакет тютюн и я запалих, а Ким си отвори бутилка пепси от запасите на борда на Ямаха и отпи жадно. Със запасите си бяхме добре. Можехме да разузнаваме спокойно, от към гледна точка на запасите си от вода, кислород и храна. Освен това имаше запси и на бойната станция SX8, които също можехме да използваме, ако разузнаването ни се проточеше във времето. В този следобед Ким беше жизнерадостна и заредена със оптимизъм. Моето настроение също беше добро, а бяхме и двамата в отлична форма- 82% за Ким, 93% за мене. Формата се изчисляваше от нашите наръчни компютри по сложна формула. До вечертта имахме още няколко часа. Аз си пушех лулата и разглеждах картата на града за да помисля къде ще разузнаваме тази нощ. Ким направи по чаша кафе и за час- два се абстрахирахме от факта, къде сме и от това, какво ни очаква в близките дни. Бяхме в настроение, добре нахранени и отпочинали, а време имахме достатъчно, преди да идем до града. Аз проверих отново връзката с нашите три кораба, които останаха на няколко хиляди километра от тук, но връзка нямаше. Навън беше отново лошо време със силна буря, нещо обикновено за тази планета. Вече не се питах защо точно ние двамата щяхме да имаме някаква роля с последици в Бъдещето. Щом от нас се искаше да разузнаваме- това и щяхме да направим. Ким си пусна музика, щастлива, в тази необичайна обстановка. Разбирахме се и без думи, стигаше ни това, че бяхме заедно, в безопасност и готови за действия.

         Беше към 20:30 ч., а навън беше още доста светло, макар и да имаше буря. С Ким се подготвяхме за предстоящото си излизане до града, късно тази вечер, слушахме музика и пушехме лула. Беше ни спокойно и уравновесено, а и двамата имахме идеи за разузнаването си през нощта. От наблюденията си с камерите и от ефира, вече бяхме натрупали представа за този свят. Макар и да не знаехме какво точно търсим, бяхме заредени с оптимизъм, както за своята дейност тук, както и за бъдещите си контакти с местните. Ние двамата искрено се надявахме тази цивилизация да не се окаже враждебно настроена към нас, земляните.

         *

         Това беше втората седмица, откакто двамата с Ким разузнавахме из островния извънземен град. За това време влязохме в контакт със над 30 местни извънземни хора. Този свят вече не ни изглеждаше чак толкова странен и чужд. Местните ни приеха без много въпроси и без войнственност. С нашите малки подаръчета от запасите на совалката си Ямаха, лесно завързвахме приятелства. Информацията, която събрахме беше разнообразна и интересна за анализаторите на AFJ, а вероятно щеше да се окаже и доста полезна.

         Една вечер, когато валеше проливен дъжд, а небето беше черно, далече преди смрачаване, двамата с Ким отивахме в дома на извънземен мъдрец, с когото се запознахме наскоро. Къщата му беше на брега на морето, построена върху огромна скала на ръба на неголям хълм над крайбрежния плаж. Оставихме Ямаха на 30- 40 м. от вилата на извънземния мъдрец. Единия робот остана да пази совалката, а другия дойде с нас. Мъдрецът живееше сам със своята извънземна котка. Той беше учен и се занимаваше със астрономия, както и със писане на книги. Прекосихме полянката пред вилата му и почукахме на портата. Мъдрецът ни посрещна с радостна усмивка:

        -О, скъпите ми гости от далечни земи! Заповядайте вътре! Тази вечер е голям студ!

         Хан Чон ни въведе в покоите си и ние с Ким седнахме край неговата камина. На масата, покрита с книги и всякакви странни за нас предмети и пособия, гореше светилник с три свещи. Хан Чон понечи да ни нагости с пресни плодове, но ние му обяснихме за това, че тук всякаква материя е отровна за нас, дори и атмосферата. Той остана замислен върху това.

         Мъдрецът ни разказваше с часове за себе си, своята планета, както и за изминалия си живот, който беше изкарал в търсене на всякакви чудеса и извучаване на звездното небе. Той искрено се зарадва на нашия подарък за него- малък компютър с екранче 20/20 см., където имаше всякава информация за звездното небе над тази планета, както и хубава музика от нашата планета Земята. Този портативен компютър щеше да осъществява и радиовръзка между двете планети, по всяко време, освен при някакви смущения, каквито можеше да има по трасето.

         Тази вечер се прибрахме в совалката рано- рано. Нямахме планирано нищо друго за този ден.

        -Тук ли да останем?- попита Ким.

        -Не. Ще сме в по- голяма безопасност под вода!- казах аз.

        -Излитаме, Алекс! Дръж се!- каза тя, преди да поеме управлението на совалката.

         Аз се затегнах в креслото си и запалих лулата. Леко ми се спеше, а в ума ми още ехтяха думите на нашия нов приятел-мъдрецът Хан Чон. Докато летяхме към нашия залив, където се потапяхме обикновено, преминахме през силна буря. Все още нямахме радиовръзка със нашите кораби, но това не беше повод за тревога.

         *

         Край островния град, двамата с Ким изкарахме още една седмица в контакти със местните и изучаване живота им.  Една вечер ние двамата със совалката Ямаха вече пътувахме да се прибираме на кораба Nissan. Времето беше лошо, както винаги тук, на тази планета. Летяхме на 20 км. височина, в силна буря, а видимост нямаше почти никаква, със изключение на радарите и скенерите, със които разполагахме. Совалката водеше единия робот, а аз си пушех лулата и се радвах, че се прибираме на кораба си. Настроението ни тази вечер беше добро. Слушахме музика, пийвахме кафе и пушехме тютюн от моята лула. Ким нямаше търпение да се приберем отново на нашия кораб, за да се видим със нашите колеги и приятели, а освен това, там нямаше да носим скафандри, което пък беше голямо удобство. Беше ни спокойно и радостно. Мисията ни, която ни се струваше така опасна и рискована, приключи без никакви усложнения. Дали бяхме успели да изпълним своята роля, ние още не знаехме, но си давахме добра оценка, защото успяхме да осъществим контакти с местните и да научим интересни неща за техния живот и тяхната цивилизация.

         Някъде по пътя успяхме да се свържем с нашите от кораба. Там всичко било нормално, а ни чакали за да продължим нататък по плана си към планета № 14, нашата основна цел на тази експедиция. Двамата с Ким се бяхме отдали на весело настроение тази вечер. Всички неудобства и проблеми около разузнаването в островния град оставаха зад гърба ни.

         Беше към 21:00 ч., когато намерихме нашия кораб Nissan, високо в орбита около планетата. Портала на нишата за совалката Ямаха се отвори и ние кацнахме вътре. Докато турбините изпомпваха отровния въздух от совалката и я дезинфекцираха, изчакахме към 20 минути. Докато прекосявахме из коридорите на кораба, бяхме още със скафандрите си. Нашите колеги ни кимаха, на разминаване из коридорите, а ние им отвръщахме и крачехме бодро към каютата си. Последният асансьор ни стовари на нашето ниво. Влязохме в каютата си, а там се бяха събрали всички от нашия екип. Едва ни изчакаха да си свалим скафандрите и се хвърлиха да ни прегръщат, бяха изминали три седмици, откакто ни нямаше тук.

        -Как мина, Алекс?- попита ме Браун.- Нямахме радиовръзка...

        -Всичко е нормално! Местните не са враждебни към нас! Набрахме богата информация за тях и тяхната цивилизация. Запознахме се със 37 души... Но всичко можете да видите от кристалите-  памет, които носим от там...

         Палма беше особено радостна, че сме се върнали по живо, по здраво. Тя се лепна за мене със видимо желание да ми досажда дълго. Седнах на креслото си зад пулта и се заех да подреждам събраната от островния град информация, а Ким донесе още кафе. В същото време с нашите три кораба напускахме  пределите на планета № 80, с курс към астероидния пояс на планета № 14. Отровната планета остана далеко зад нас, със спомените ни от нея и повишеното внимание, поради отровната атмосфера и материя, там.

         Пушех лула и не можех да се нарадвам, че отново сме си в каютата в кораба Nissan и вече не съм в скафандъра си. Нашите анализатори веднага взеха кристал със презапис на цялата информация, събрана от нас на островния град. Тепърва щеше да се работи по тази информация, особено ценна за нас, както ни похвали инструктора Флу по телефона. Двамата с Ким си бяхме починали добре, а тук все още нямахме дежурства, та го ударихме малко на купон. Нашите колеги скоро свикнаха с мисълтта, че сме отново тук. Браун се погрижи камината да е добре заредена с дръвца и въглища за през нощта, а игуанката Бронк прояви интерес към информацията ни от островния град. По- късно двамата с Ким се разходихме из кораба и седнахме в бара, до едно дръвче от бързорастяща ябълка. В бара имаше към 30 души, а барманката Сюзън ни посрещна с обичайните въпроси, къде сме се губили известно време. 

         *

         Следващият ден двамата с Ким прекарахме в спане, а вечертта станахме от койките си и седнахме да пием кафе с лула тютюн. Нашите три кораба напредваха към планета № 14. Аз се разсъних на чешмата и седнах зад пулта си, а Ким скоро дойде при мен с две чаши кафе. Нейният пулт беше точно до моя, а на Палма- от другата ми страна. Из кораба беше спокойно. Спяха 72% от хората, а останалите бяха заети или с охраната на кораба или с дежурства, както и няколко анализатори, които работеха върху събраната по пътя ни информация от чужди планети. С приближаването си до планета № 14 ние се доближавахме до края на тази експедиция, чиято цел беше именно тази планета и астероидния пояс край нея. В нашата каюта тази вечер цареше работна атмосфера. Нашите колеги се занимаваха с обичайните неща. Ние с Ким все още не участвахме активно в работата, защото все още подреждахме информацията и филмите си от островния град на планета № 80. Аз погледнах данните за полета на един от екраните, пред себе си. До планета № 14 оставаха броени часове. Какво ли ни чакаше там?- се питах аз, докато наблюдавах в далечината светлото петънце, което беше тази планета. Резултатите от ефира бяха сигурни- там имаше цивилизация. До колко тя беше напреднала в науката и техниката, още не знаехме, нито пък, защо са ни изпратили именно тук. Командването ни сигурно беше имало нещо в предвид.

         Пушех си лулата в този странен час и се радвах, че сме тук на борда на нашия кораб, а мисията ни с Ким в островния град беше свършила. Палма и тази вечер беше покрай мене и летеше от щастие, че съм се върнал. Двете с Ким бяха моите дами и ние добре се разбирахме тримата. Разбирателство имаше между нас и в екипа ни, който заедно обитавахме тази каюта. Тук бяха и пултовете ни и койките ни за сън и всичко необходимо при боен полет, включително и спасителната ни капсула, с която можехме да се катапултираме от кораба при голяма и непредвидена опасност. Не се бях замислял, но всъщност аз харесвах това място и живота си тук. Сега разбирах, колко съм се привързал към кораба Nissan. Неможех и да си помисля, да го напуснем и да не летим повече, както си мислехме и умувахме само преди месеци.

         По някое време Ким донесе още кафе. Из каютата беше тихо и всеки се занимаваше със задачите си. Котките Поки и Сен спяха, а игуанката Бронк беше на среща с приятеля си, дракона  Ян Дио Кахота. Кафенцето ми дойде добре, а тютюна от новата реколта на кораба ни, беше със превъзходни качества. Радвах се, че сме отново сред колегите си, а не сам- сами на чуждата планета, отровна, при това. Тук сигурността и безопасността ни бяха далече по- високи.

         Планета № 14 беше с диаметър 40,000 км. Още щом достигнахме нейната орбита, ние пуснахме разузнавателни сонди с камери, за да видим този нов за нас, следващ свят по пътя ни. Планетата ни посрещна със облачно и мъгливо време, макар и да бяхме високо над атмосферата й. Ние с кораба Nissan останахме в орбита, а Ford  и Jaguar продължиха към астероидния пояс, който беше на още 10 часа полет оттук.

         *

         На следващия ден се приземихме на планетата № 14. Времето беше приятно, а поносимостта ни към атмосферата, флората и фауната, беше добра. Местността, в която кацнахме беше изключително живописна и интересна. По стар навик бяхме избрали поляна до езеро, в което се вливаше река. Водата имаше добри свойства и ние побързахме да попълним запасите си в цистерните на борда на нашия кораб. През целия ден нашия екип беше навън, покрай кораба, за да си починем и да се порадваме на глътката свобода.

         Следобедът вече се изчерпваше, когато се прибрахме в каютата си. Имахме и задължения, които не биваше да изостават. Аз седнах зад пулта си и запалих лулата с тютюн, а Ким донесе кафе. Из ефира все още не бяхме намерили сигнали, а сканирането не откри разумен живот на тази планета. Нашите екипи по лабораторен анализ дадоха висока оценка на тукашната материя, която беше по много показатели, съвместима със нашите изисквания. Смятахме да опитаме тукашната риба и да напълним един от трюмовете със прясна риба. Аз си работех на пулта, както и моите колеги от екипа. Игуанката Бронк беше навън със своя приятел- дракон Ян Дио Кохота, а двете ни извънземни котки спяха.

         По някое време небето притъмня от черен облак и замириса на озон и дъжд, тук скоро щеше да завали. Оставих пулта за почивка и излязох на терасата, да се порадвам на дъжда, който наистина заваля. Настроението ми беше добро, а индексът на състоянието ми сочеше 91%, което беше добра форма. Запалих още една лула тютюн, загледан навън, а дъждът носеше свежест и радостни емоции, дори повече и от слънчевото време. Целия ден бяхме прекарали в тукашната жега. Дъждът валеше от близо час, когато се върнах зад пулта си и продължих работата си.

         С напредването на вечертта се спусна и студ, а ние затворихме люка на каютата, към терасата и си запалихме камината. При нас, вътре стана уютно и приятно. Аз запалих лулата с тютюн и станах да се поразтъпча из кораба. По това време из кораба нямаше голямо движение, но в бара имаше над 40 души. Седнах при барманката Соня, а тя ми кимна, щом ме видя. Взех си пепси и се отдадох на размислите си. Ето, че вече бяхме на планета № 14, нашата основна цел в тази експедиция. Скоро щяхме да бъдем готови с разузнавателните си данни за това място и да отлетим обратно към базата си на планета Orixon 2.

         Тази вечер не се открои със нищо особено. За времето след полунощ, двамата с Ким имахме дежурство по пултовете си до 4:00 ч. сутринтта. Бяхме готови за това дежурство, но още нямаше полунощ и се излежавахме в койките си, почивайки. Беше към 21:30 ч., когато малка група от нашите се завърна от разузнаване около кораба. Само тях чакахме, преди да спуснем броните на кораба и отбранителните щитове. Така в пълна безопасност щяхме да прекараме нощта. 

         *

         На следващия ден двамата с Ким спахме чак до следобеда, а когато станах, аз се разсъних с вода на чешмата и седнах на кафе и лула тютюн, да се доразсъня и да видя какво става из кораба. Навън пред кораба имаше скара- бира купон, където имаше към 200 души от екипажа ни. В каютата бяхме само ние с Ким, която стана малко след мене. Новините от другите два кораба не показваха нищо съществено. Те се намираха вече из астероидния пояс, около малката луна на планета № 14. Ние определено идехме тук за да проверим района, като не беше изключено тук да има вражески бази и кораби. Пушех си лулата, а край мене Ким шеташе, подреждаше и се канеше да се къпе в банята. Седях си зад пулта, а през отворения люк към терасата, идеха шумове и звуци от дивата природа тук. Ние все още не изключвахме вероятността, тук да има извънземна цивилизация. Докато Ким се къпеше, аз си сипах още едно кафе и излязох на терасата. Навън беше летен ден, който вече клонеше към вечертта. Полюбувах се на природата в местността, около кораба, а глъчката около скара- бира купона се чуваше чак до тук. Погледах колегите си, които бяха там и се прибрах да поработя на пулта си. Този ден нещо бях расеян и отнесен, но за мой късмет нямах кой знае какви задачи. Скоро Ким излезе прясно къпана от банята, а докато се обличаше се върнаха Браун, Джейн и Никита. С леко носталгично настроение аз навлизах във вечертта. Ким отново стегната в униформата, която страшно й отиваше донесе по кафе и седна зад пулта си от дясната ми страна, а Браун, Джейн и Никита седнаха да вечерят на голямата маса в каютата. Беше началото на една обикновена наша вечер, която екипажът на кораба Nissan щеше да си прекара добре.

         По- късно докато ровех из ефира с нашите мощни пеленгатори прихванах радиосигнал. Оказа се, че планета № 14 е населена. Това не изненада никого от нас. Докато изчаквах компютърния преводач да разпознае езика на местната раса измина половин час, а сетне можах да прегледам, какво се говори в ефира. Моето откритие отвори работа на още 20 души, които се заеха да търсят източника на сигнала, вероятно един средно голям град. Към него щяхме да изпратим разузнавателен екип от десет души.

         Местността в която бяхме приземили кораба си имаше езеро, в което се вливаше река и красива гора с няколко по- високи хълмове. Гледката от нашата тераса беше невероятна и аз се заплеснах да й се наслаждавам в часовете, преди залеза на слънцето. Ким стоеше до мене, облегнала се на парапета и смучеше пепси, направо от бутилката. По- късно при нас дойде и Палма. Тя носеше бутилка джин, леко развеселена отпиваше от нея и слушаше музика със слушалките си.

         *

         Разузнавателният ни екип отпътува през нощта към града, чиито сигнали бяхме прихванали във ефира. Те използваха совалката Тойота за целта. Градът отстоеше на 7,210 км. от мястото, където бяхме кацнали със Nissan. Докато те стигнеха до града, ние- стратезите, имахме време да поспим и да си починем.

         На сутринтта се събудих още в 4:00 ч. В нашата каюта дежуреха по пултовете Шон и Хелън. Разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула тютюн зад пулта си. Навън беше още тъмно, но близката луна осветяваше добре местността около кораба. Замечтах се рано сутринтта, седнал на пейката на терасата, докато си пушех лулата. Скоро щяхме да знаем какво има из планетата и астероидния й пояс, а сетне щяхме да отпътуваме обратно към базата на AFJ на Orixon 2. В предвкусване на приятна почивка или отпуска ние всички бяхме леко разсеяни в края на тази експедиция.   

         Шон и Хелън бяха заети по това време и аз си скучаех на терасата, с лулата в ръка. Още нямаше никой друг от нашия екип, те спяха. По това време из кораба се движеха само охраната и дежурните, останалите спяха.

         *

         Нашият разузнавателен отряд ни се обади  чак във следобеда. Бяха пристигнали край града и вече разузнаваха, какво има там. Аз си седях зад пулта, пушех лула и наблюдавах картината, която получавахме от тях и от сондите, които вече летяха из този град и ни показваха всичко. Ким и Палма бяха до мене и смучеха пепси. Навън беше приятно време, а в каютата ни се лееше лека музика. Настроението ни беше малко стъпкано този ден, по неясни за момента причини. Не разговаряхме помежду си, а само следяхме екраните си. Аз освен другото прослушвах и ефира за близки летящи обекти, но за момента такива нямаше. Поради ранното си ставане тази сутрин бях леко изморен и сънлив. Нямах информация какви бяха причините Командването да ни изпрати на тази планета, но се надявах, скоро да разберем. Местните бяха тарантули с тела, колкото две футболни топки и дълги по 1.5 м. крака, имаха няколко очи по телата си и бяха говорящи. Нашите хора, скоро завързаха контакти с местните “тарантули”. Те се оказаха бъбриви и мъдри. Погледнаха с интерес към факта, че сме от далечна планета, тъй като тук имаха космодрум, където идват всякакви другопланетни кораби за туризъм и търговия. Нещата по- нататък потръгнаха в добра посока. Успокоени, че местните не са враждебни поискахме среща с техен върховен представител за подписване на военни и търговски договори.

         Беше към края на следобеда, когато с Ким и Палма излязохме край кораба на разходка. Тукашното слънце беше жарко и лятно. Разходихме се към реката с автоматите си на рамо, защото не се знаеше какви опасности крие този непознат за нас свят. На реката имаше десетина души от нашите, които ловяха риба за попълване на бордовите запаси. Всичко това беше автоматизирано, а на скарата до тях се пържеше прясна рибка от която ние си опитахме с по една халба бира. Седнахме в шатрата на рибарите на пластмасови столове и се заплеснахме по красивата природа наоколо.

         Неусетно дойде вечертта. Седяхме в каютата си и слушахме хубава музика, докато пиехме кафе и някои от нас пушехме по лула с тютюн. Преговорите със “тарантулите” бяха започнали. Уреждахме да построим база на AFJ тук на тази красива планета, както и да водим търговия помежду си и да се съюзим военно. Местните бяха съгласни с нашите предложения.

         Навън се беше мръкнало, когато аз пушех лула на терасата на каютата ни и се радвах на прохладата, след жаркия ден. До мене Ким жулеше джин и ме държеше за ръката, а Палма донесе кафе и седна при нас на пейката до малката маса за питиета. Звучеше хубава музика от тонколоните в каютата, а из кораба вече спяха 65% от екипажа. Ние тримата оставахме дежурни до 4 ч. сутринтта и затова не бързахме за никъде, времето беше пред нас. До полунощ дежурни бяха Шон и Хелън, а Браун, Джейн и Никита вечеряха преди да си легнат да спят. Тази вечер романтика се беше спуснала в нашия кораб. Навън, пред кораба наши колеги и колежки седяха на една пейка до единия портал на кораба и си говореха. Котките ни Поки и Сен бяха отишли на пътешествие около планетата със своя миниатюрен  кораб, специалено построен за тях. Игуанката Бронк беше някъде из кораба на среща със своя приятел- дракон.

        -Мисията ни е към края си!- каза Ким.- Къде ще се прибираме сетне, на Orixon 2 или на спътника на Юпитер?

        -Това ще се реши по- късно...- казах аз.- На тебе къде ти се ходи, Ким?- попитах аз.

        -Все ми едно. Вече свикнах да сме далеко от Земята.- каза тя.

         -На нашия кораб е толкова приятно!- каза Палма.- Все тая, къде ще ходим с него!

         Запазихме мълчание след това, омагьосани от красотата на тази наша нова вечер във извънземието.

         *

         Няколко дена по- късно отлетяхме от планета № 14, обратно към Orixon 2, където се намираше Щаба на AFJ. По пътя към нас щяха да се присъединят другите наши два кораба Ford и Jaguar, които нищо съществено не откриха из астероидния пояс на планета № 14.

         Бяхме излетели по обедно време. Беше вече бордовата вечер и аз си пушех лулата край камината с чаша кафе в компанията на Ким и Палма, които тази вечер бяха по- очарователни от всякога. Браун, Джейн и Никита вечеряха, а Шон и Хелън бяха дежурни по пултовете си. Игуанката Бронк беше на среща, а нашите извънземни котки Поки и Сен се забавляваха в симулатора си, където учеха нови и нови неща за космоса и космическите полети. Бях сложил ново пакетче тютюн в лулата си, от последната реколта от бордовата оранжерия. Качеството му не беше лошо. Това беше бързорастящ тютюн, какъвто пушехме всички пушачи по корабите на AFJ. Разбира се аз бях вмъкнал лехи с други сортове бързорастящ тютюн, който роботи прибираха, изсушаваха и пакетираха за лула, но основния сорт тютюн, всъщност вършеше работа с добри показатели. В каютата  имах няколко чувала с пакети тютюн за лулата си, а в трюма запасите бяха добри- беше разчетено време на продължителни полети, без кацане някъде, но това не ни се беше случвало до сега. Тютюнът се отглеждаше по специална технология, изискваща предимно вода и подходящо осветление и поддържана температура, както и сетне в сушилника. Целия процес при нас беше автоматизиран. Можех да си поръчам цял чувал с пакети тютюн по радиовръзката си, а роботите ми го носеха.

         Тази вечер всички бяхме малко отпускарски настроени, та нали се прибирахме в основната си база на планетата Orixon 2... Из кораба спяха малцина по това време, предимно най- важните бъдещи дежурства. Звучеше музика и смях, а бара- басейн беше натоварен с посетители. Разбира се от 24:00 ч. влизаше в сила наредбата на командира Манхатън за задължителен сън на 80% от екипажа. Ние от тази каюта не влизахме в това число- бяхме стратезите на кораба, а нашите задачи често изискваха продължителна работа по всяко време. Отделно давахме дежурства в помощ на дежурните от мостика. След полунощ ние с Ким и Палма отново имахме такова дежурство по пултовете си тук в каютата. Пултовете ни бяха компактни и стегнати, без да заемат кой знае колко свободно място, макар и място из кораба да имаше предостатъчно. Край стените пък бяха боксовете с нашите койки, като те можеха да се затварят херметически и дори да се катапултират в краен вариант на защита от катастрофи. Точно под каютата пък имаше малка совалка, която беше евакуационната совалка на нашия екип. До момента не се бяхме възползвали от нейните възможности, а тя беше поддържана от роботите в готовност и заредена със всичко необходимо за дълъг полет. Буквално за секунди целият ни екипаж можеше да се евакуира от кораба. Бяхме го правили по учения, но не ни се беше налагало в реалността.

         Бях се затоплил приятно, а Ким вече носеше още кафе. До дежурството ни оставаше час време, през което си седяхме край камината, всеки с мислите си, на чаша кафе и лула с тютюн. На обемния, холографски екран беше показан кораба ни сред звездите и траекторията по която напредвахме. Тримата разглеждахме картата, леко разсеяни и се радвахме на добро настроение. Маршрута ни не предвиждаше междинни кацания, та чак до Orixon 2. Това ни даваше възможност за максимално ускоряване на кораба и по- бързо пристигане до целта. Разбира се бяхме оставили в програмата вратички, ако искаме някъде да се отбием по пътя.

         На следващия ден спах до обед, а сетне потичах по коридора за тренировки, който описваше кръг около каютите, поплувах в басейна и се помотах из няколко каюти на приятели, които скоро не бях виждал. Така отмина целия ми следобед...

         В началото на вечертта седях зад пулта си и пушех лула тютюн. Трите кораба бяха скачени един за друг и в комплект летяхме нататъка по обратния курс към Orixon 2. Между корабите ни имаше топла връзка и екипажите ни можаха да си погостуват и заедно да се повеселят. Нашия екип тази вечер беше по местата си зад пултовете. Сега тук бяхме всички, даже и игуанката Бронк, която днес много ми се радваше и сипеше похвали и поздрави към мене. Аз сега се ровех из околния ефир, търсейки някакви сигнали, на преминаващи наблизо кораби или други обекти. Наблюдавах и радарите и скенерите. В зоната ни имаше само три обекта, които бяха доста надалеко и дистанцията между нас растеше все повече. Прихващах слаби сигнали от най- близките планети по курса, но стабилен сигнал, който да означава близост- нямаше.

         До мене Ким и Палма се занимаваха със своите задачи и смучеха пепси. Бяхме си пуснали лека музика, която приятно ни напомняше, че се прибираме към основната си база, където вероятно ни очаква отпуска и почивка. Без да се отпускаме излишно, ние бяхме в добро настроение, а работа почти нямаше. Все по- рядко се замисляхме за времената, когато ще напуснем AFJ и ще си живеем щастливо и спокойно в някое имение на хубава планета, със натрупаните през службата ни средства. Всъщност на кораба ни беше приятно и все по- рядко изпадахме в лошо настроение, породено от мисълтта ни за Земята и колко далеко сме от нея... Явно вече бяхме станали професионалисти, а това само ни радваше. Ние имахме ясното съзнание, че сме най- добрите от цялата агенция. Най- добрите екипи от професионалисти- космически разузнавачи. Не без гордост приемахме похвалите, които се нижеха от различни нива на Командването на AFJ. Когато искаха нещо да е добре свършено- то те изпращаха там нас. Разбира се не бяхме незаменими. Знаехме и за други екипажи, които не бяха по- долу от нас във своите възможности и прояви. Чували бяхме и за легенди в космическото разузнаване, екипажи на кораби, които бяха останали в историята ни, като неимоверно смели и опитни в овладяването на космоса... От разказите за тях ние черпехме вдъхновение за нашата служба, от опита им се учехме.

         Нашият командир- Манхатън беше дал свободни 24 часа на екипажите и на трите кораба. През това време щяха да се поддържат само минималните дежурства на мостика и минимума хора за охрана. То и без дуго около корабите ни нямаше нищо съществено. Общо бяхме 900 земляни и 90 извънземни, предимно- дракони. Тези 24 часа останаха в спомените ни, като голям купон, на който се запознахме помежду си и можахме да общуваме и да се повеселим заедно. Беше ни писано да служим заедно за напред, екипажите на трите ни кораба в патрулната тройка: Nissan, Ford и Jaguar.

         Беше едва 21:00 ч. Аз си пушех лулата, току- що заредена с нов пакет тютюн, а Ким ми беше донесла кафе. В каютата беше уютно и приятно, звучеше хубава музика, а камината приятно грееше и във въздуха се носеше мирис на горящите в нея дръвца и въглища. Романтиката ни беше застигнала отново. Ким се гушеше у мене, а Браун разказваше истории от своя живот на военен пилот, преди да постъпи във AFJ. Игуанката Бронк се беше опънала в креслото си и слушаше разговора със интерес. Нашите извънземни любимци- котките Поки и Сен, тази вечер бяха край камината, приплетени на топка и мързелуваха. Шон и Хелън подреждаха нашата кръгла маса за вечеря , а Палма беше останала дежурна на пулта си, за да следи за близки опасности.

         Из кораба беше шумно, а купонът беше в разгара си.

         *

         На следващия ден спах до обед, след нощното си дежурство. Сетне потичах из коридорите на кораба, поплувах в басейна и неусетно се намерих по средата на следобеда. Из кораба спяха 90% от хората по това време, беше тихо и спокойно навсякъде. Прибрах се в каютата, където моите колеги работеха по пултовете си. Това беше поредния хубав ден на борда на Nissan. Ким и Палма ми се усмихнаха загадъчно, а Браун ми кимна с глава, щом влязох:

        -Как е днес водата в басейна, Алекс?

        -О, страхотна е!- казах аз.

         Никита ми донесе кафе, а аз седнах зад пулта си, заредих нов пакет тютюн в лулата и я запалих. Беше спокойно и уютно в нашата каюта, а спортуването ми беше повдигнало тонуса, та се чувствах идеално. Докато разглеждах последните новини, видях, че продължаваме да летим по траекторията към Orixon 2. Около кораба за момента нямаше никакви съмнителни обекти. Бяхме в безопасност, а полетът щеше да протече нормално, както ни беше тръгнало.

         *

         На следващия ден отново спах до обед след нощно дежурство. Щом станах потичах из коридорите на кораба, поплувах в басейна, помотах се из каюти на приятели и неусетно отново се озовах в средата на следобеда. Прибрах се сетне в каютата и седнах зад пулта си, а Ким ми донесе кафе. Заредих лулата с нов пакет тютюн и запалих. Беше ми леко сънливо все още, а из каютата течеше работния делник. От екипажа на Nissan в този час спяха 90 %, а из кораба нямаше голямо движение.

         Пушех си лулата и разглеждах новините от изтеклите няколко денонощия. Скоро бяхме имали връзка с един от нашите крайцери, от когото получихме новините от войната с пасарите и със расата mestni’91. Това бяха основните ни две войни, които водехме в последно време. Сред новините, получени от този крайцер имаше и информация чак от Земята. Там наши последователи- бунтовници бяха поели нова битка срещу световното робство, което уж беше изчезнало и забранено... Мислех си със смесени чувства за Земята, нашата родна планета. Ние така бяхме свикнали вече със кораба си Nissan и с нашата професия, та едва ли бихме искали да се установим на Земята и да водим война със световното робство, както в началото, преди да постъпим във AFJ. Ние тогава, заедно с драконите забранихме и отрекохме робството, разпространено на Земята, но мафията беше все още силна и продължи по старому, малко извън закона, но отново със робство, този път- незаконно.

         Отърсих се от мрачните си мисли за Земята и погледнах хологравската карта на района, през който летяхме. Само след часове щяхме да прелетим наблизо до планета № 45. Нашият командир- Манхатън вече се допитваше до нас, стратезите, дали да се отбием на тази планета. След гласуване решихме да се отбием там. Това щеше да стане още тази вечер. Аз отворих данните за планета № 45 и се оказа, че тук имаме база и колония. Това беше изключително радостна вест за нас, тъй като отдавна не бяхме стъпвали на своя земя. Щяхме да можем малко да се поотпуснем в нашата база и да починем няколко дни, преди да продължим нататък към Orixon 2.

         Бордовата вечер настъпваше, а ние бяхме в радостно очакване на пристигането ни на планета № 45. Това щеше да стане още тази нощ. Имахме да намаляваме скоростта и да преминем по резервна траектория за кацане на тази планета. Аз си пушех лулата, в радостен трепет от предстоящото ни посещение. До мене Ким и Палма смучеха пепси, а Браун се беше избръснал току- що и забавляваше дамите си- Джейн и Никита. Шон и Хелън в момента проверяваха връзката със планета № 45, а игуанката Бронк изпробваше новите си тоалети, с които да блесне, щом кацнем в базата на AFJ на тази планета. Нашите любимци, извънземните котки Поки и Сен стягаха малкия си кораб за пътешествие, когато достигнем планетата. В каютата ни се беше завърнал и паякът Кю, нашия стар приятел от рода на тарантулите, който известно време отсъстваше. Кю също имаше малък кораб, съобразен със неговите размери и често пътешестваше сам из космоса. Той беше голям колкото човешка длан, но беше едно изключително мъдро същество, при това говорящо. Това в общи линии беше нашия екип, колегите от нашата каюта.

         Вечертта ни продължи в сладки приказки край камината, а Браун отново ни разказа истории от своето минало, като военен пилот на Земята. Аз пушех лула, а Ким и Палма се бяха сгушили у мене. Звучеше тиха музика в лекоосветената каюта. Тук ни беше уютно и приятно, а и вече предвкусвахме почивни дни и хубави времена...

         Планетата вече се виждаше добре и с просто око, когато два изтребителя от базата на AFJ, там, ни посрещнаха с радостни сигнали. Разменихме кодовете и в колоните се чу:

        -Здравейте, момчета! От къде издвате в този забутан район?

        -Имахме работа в зоната.- каза Манхатън.- Как е при вас?

         -Нормално. Строим кораби. Местните са едни джуджета- по 30 см, високи, миниатюрни, направо... Но с тях се общува приятно... Моля последвайте ни, сър! Да ви отведем в базата!

        -Давайте към базата!- каза Манхатън.

         Нашите три кораба се разкачиха от общия корпус, за да можем да кацнем. Последвахме изтребителите, подредени един след друг. Щяхме да се приземим и трите кораба, този път. Тук нямаше нищо за разузнаване. Нашите колеги от базата отдавна бяха изследвали цялата планета.

         *

         На другия ден станах по обедно време, разсъних се на чешмата и седнах на чаша кафе и лула. През нощта бяхме кацнали с Nissan в базата ни на планета № 45. Тук времето беше хубаво, приятно хладно и с лек свеж ветрец. От кораба ни близо 100 души бяха някъде навън из базата, на разходка и срещи с приятели, а в нашата каюта течеше обикновен работен ден. Ким и Палма бяха до мене и слушаха музика със слушалки, очарователни и жизнени, както винаги. Докато се разсънвах, през отворения люк на каютата долитаха шумове и звуци от тази планета, все интересни неща, които навяваха спомени от други планети. По- късно излязох на терасата и огледах околната местност. Базата беше разположена на брега на море, а наблизо беше устието на сладководна река. Нататък зад двете крепости на базата се откриваше гледка към гориста планина. Крепостите на базата бяха огромни съоръжения, които побираха над 10,000 души. Тук беше изградена и отбранителната система за базата и колонията, която започваше на изток, непосредствено след последните постройки на базата. Корабостроителницата на тази база произвеждаше по един нов кораб месечно. Това бяха здрави и сигурни съоръжения от типа на нашия кораб- Nissan. Правеха ги по съвместен проект на земляните и някои извънземни раси. Местната цивилизация беше на раса от 30 сантиметрови джудженца, които обаче бяха изключително мъдри. Тяхната цивилизация датираше появата си от преди 40,000 години, а за своя живот от нея се бяха сьздали огромни градове, които изумяваха със архитектурата си. Заради контактите си със нас- “великаните”, местните бяха създали общо градче, където имаше възможност за общуване между двете цивилизации. Това общуване се радваше на популярност и много почитатели.

         По някое време в следобеда си бях пуснал картина от местната телевизия на джуджетата. Те бяха интересни същества, а програмата им увличаше със забавни и интересни предавания. Не беше лоша и музиката им. Пушех си лулата и пиех кафе, а из каютата се лееше добро настроение. През отворения люк повяваше свеж ветрец, а плясъка на морските вълни се чуваше ясно и отчетливо, навявайки спомени за други светове и други морета. Ким се беше притиснала у мене и смучеше пепси от последното производство на борда на кораба. Палма тъкмо излизаше по хавлия от банята с мокра коса и изкряща от свежест.

         Вечертта се спусна над базата и нашите три кораба. В Nissan започваше общ купон, при отворени врати. Тук вече имаше хора, както от трите ни кораба, така и от базата. Из целия кораб беше весло и шумно. Аз отново се бях усамотил зад пулта си и се занимавах с компютъра си, а вечно верните ми Ким и Палма, отново бяха до мене. Запалих си лулата с тютюн и се отнесох в мислите си.

         *

         Беше късния следобед на другия ден. Бях спал до обед, след нощното дежурство, а сетне пак потичах, поплувах и гостувах на колеги. Когато най- сетне се прибрах в нашата каюта, разбрах, че съм се поизморил.

         Докато пиех кафе и пушех лула с Ким и Палма, наблюдавах холографската карта на зоната, за да помисля, къде бихме се спрели по нататък по курса си. Хората ни искаха повече спирки, преди Orixon 2 и ние стратезите щяхме да им изпълним желанието. На компютъра си аз чертаех отбивки от главния си курс, към колкото може повече планети, а Браун ми помагаше от неговия пулт. Разбира се, по- късно щеше да се решава и разрешава всяко едно отбиване от маршрута ни. По това време из кораба ни отново имаше купон, отворен за цялата база и близката колония. Места имаше много, тъй като кораба ни не беше от най- малките. Беше така изчислено, при проекта му, че да може да побира поне 2,000 души, при спасителни операции. Манхатън, нашия командир, беше увеличил охраната на кораба, заради наплива от гости, сред които можеше да се прокрадне дори враг от далечна планета... Веднага след купона, ние трябваше да започнем подготовка за излитане, тъй както бяхме решили. Стартът беше насрочен за времето около полунощ. Преизчисляването на траекториите, по които щяхме да летим, ставаше сравнително бързо, та скоро бяхме готови поне на теория за продължаването на полета. Запомних тази планета със хубавото й време и красивата й природа. За спомен от цивилизацията на джуджетата си взех семенца от различни тукашни цветя, дръвчета, плодове и зеленчуци. В упътването към тях беше описано, как се прихващат и как може да се използват растенията, които щяха да изникнат от семенцата. Тази история ме изпълни с умиление още докато скътавах семенцата в раницата си.

         Вечертта ни започваше нормално. Купонът беше към края си. Тук мнозина срещнаха нови и стари приятели, а някои откриха любовтта. Имаше точка от устава, според която при възникване на любовни отношения двойката може да избира къде да продължи своя съвместен живот. През тези няколко дни кораба ни напуснаха 8 души, а дойдоха 5. Така със трима по- малко в списъка си на нашия екипаж, щяхме да продължим нататък. Веднага щом кораба ни напуснаха всички външни лица, нашите екипи започнаха подготовка за полет. Бяха събудени новите дежурни смени и екипи. Аз бях приключил с работата си по траекториите и си взех още кафе и запалих нова лула. Бяха ни застигнали отново хубави времена и ние с пълни шепи черпехме настроение от тях...

         Редът за проверка на системите изискваше да проверяваме един по един всички възли от кораба, но до полунощ имаше още много време, та не бързахме. По някое време всичко беше готово и проверено. Оставаше ни да чакаме уречения час за старта ни. Манхатън остави само дежурните, а всичко останало отиде да поспи преди да възникне нужда от хора. Това не се отнасяше за нас- стратезите, тъй като ние се намесвахме по всяко време на денонощието, като деляхме дежурствата си помежду си.

         *

         Беше на следващия бордови ден. Бяхме вече далеко от планета № 45, трите кораба, подредени на по един час дистанция един от друг, както бяхме решили. Сутринтта потичах и поплувах, занимавах се в симулатора за пилотиране и бойни изкуства и неусетно дойде следобеда, когато седнах зад пулта си, заредих лулата с тютюн и запалих, а Ким ми донесе кафе. По това време ровех из ефира за да намеря близки обекти около нас. Имаше разбира се, но не бяха опасност за нас. Пушех си лулата и наблюдавах и скенера и радара. Тройната проверка на зоната, която правех показваше наличието на 5- 6 кораба, които не бяха вражески. Прихванах и слаб сигнал от наш крайцер, който още беше надалеко от нас. Крайцерът пътуваше в нашата посока и някъд епо пътя си щяхме да го доближим, защото бяхме по- маневрени и бързи от него.

         Към края на бордовия следобед станах да се разтъпча из кораба. Отдавна не бях ходил и при синчето си- Джейсън, който наскоро стана на три години и вече си имаше приятелчета из кораба, деца, малко над неговата възраст. Ние се гордеехме, че децата ни бяха със нас, нямахме друг избор... Та ние много рядко се  връщахме до Земята. Така не можехме да поддържаме семейства и деца. Единствения начин беше нашия- да сме със семействата си заедно на кораба си. Това беше общоприето при нас.

         Нашия кораб беше огромно съоръжение, създадено за продължителни полети и сурови външни условия. Тук си имахме всичко необходимо за целта. Около каютите си имахме и велосипедна алея по която можехме да спортуваме до насита. Имахме си оранжерия и басейн, както и автоматични линии за бира, пепси, кафе и редица други продукти. На борда имахме и аквариум- рибарник, от където добивахме риба за основното си блюдо, почти през ден. Имахме и няколко коне на борда, с които нашия пръв разузнавач- Хенсън обхождаше всяка нова планета, където кацахме, за проверка на условията на живот. Той имаше и двойка гепарди, които му служеха за целта, а ги беше опитомил като кученца. Той с коня си и двойката гепарди, първи излизаха на всяко ново място за първи оглед и контакт.

         Докато се разхождах из кораба, използвах момента да проверя някои основни възли от корабните системи. Такива проверки се правеха почти всеки ден.

         *

         Беше един следобед, няколко дни по- късно. Аз пушех лула седнал зад пулта си. Отново бяхме скачили трите кораба и екипажите можеха да си ходят на гости и да общуват. За задължителен сън бяха избрани към 40% от хората ни, а останалите бяха на свободен режим. Въпреки това из кораба беше спокойно. Нямаше обявен официален купон, но хората се забавляваха добре в бара и в басейна. Аз както обикновено търсех из ефира сигнали на близки обекти. Следях и показанията от скенера и радара. Кораби имаше наоколо, но най- близкия беше на 35 часа от нас. Това беше кораб на слабо известна ни извънземна раса. Избегнахме контакт, поради лошия превод, с който разполагахме, но ни беше известно, че това са туристи и ентусиасти тръгнали на приключения далеч от къщи. Останалите кораби още не бяхме идентифицирали, но поне знаехме, че не са вражески. Междувременно наближавахме планета № 48. Разбира се взехме решение да се отбием там и намалихме скоростта си, за да завием към планетата. Някъде към вечертта щяхме да навлезем в атмосферата на тази планета, а дотогава из кораба течеше необявен празник за всички свободни от дежурства и от задължителен сън. В нашата каюта беше приятно и уютно. Моите колеги от екипа работеха по пултовете си, а Браун и Джейн спяха след дежурство, което им беше изпило силите. Ким и Палма смучеха пепси до мене, а игуанката Бронк си подреждаше раницата и стягаше елементите на скафандъра си, който трябваше винаги да е готов за употреба.

         По някое време заредих лулата си с нов пакет тютюн от чувалчето под пулта си, а Ким донесе кафе. Из кораба беше настъпило оживление.

        -Какво знаем за планета № 48, Алекс?- ме попита Палма.

        -Нищо не знаем за нея, трябва да сме внимателни!- казах аз.

        -Защо тогава се отбиваме тук?- попита тя.

        -Защото така и така сме наблизо!...- отвърнах аз.

         По това време нашите извънземни котки Поки и Сен влязоха в симулатора си да потренират бойни умения и пилотиране. Шон и Хелън застъпиха дежурство от името на нашия екип. Беше късния следобед на този ден, когато пуснахме към планетата пред нас разузнавателни сонди с камери, за да видим какво има там. Още не знаехме нищо и се надявахме да не попаднем на враговете си, или на нова, враждебно настроена цивилизация.  

         *

         На другия ден станах по обяд след нощно дежурство. Потичах из кораба, поплувах в басейна и посетих приятелите си и сина си- Джейсън. Неусетно беше станало следобед, когато седнах зад пулта си, за да видя какво става из кораба. Докато пълнех лулата си с тютюн, Ким ми донесе кафе. Запалих лулата с кафето и проверих за новини. Имахме вече три камери долу из планетата № 48. Разгледах картината от тях с интерес. Още нямахме данни, дали долу има цивилизация и разумна форма на живот. Едно беше сигурно- тук нямахме наша база. Може би бяхме и първите хора, идещи тук. Планетата не изглеждаше зле, а първите изследвания от сондите показаха, че въздухът е добър за дишане, а материята е без аномалии за нас- земляните. Тъкмо умувахме дали да не продължим нататъка по пътя си, без да губим повече време из тази планета, когато уловихме сигнали в ефира. Наближаваше ни някакъв кораб...

         Обявихме тревога и пуснахме системите си за невидимост, докато изчаквахме да научим координатите на чуждия кораб и неговия курс, по който приближаваше планетата. Аз пушех лула и вече в сериозно настроение, се питах какъв ли ще се окаже този кораб. В режим на невидимост, нашите кораби ставаха неуловими за всякакви вражески кораби, но пък трябваше да заобикаляме всичко по пътя си, защото бивахме невидими. При тази ситуация ние бяхме в безопасност и можехме спокойно да сканираме обекта. Резултатите щяха да бъдат готови скоро. Измина близо час, откакто прихванахме сигналите на чуждия кораб. Вече бяха готови първите резултати и ние се заехме да ги анализираме. Оказа се, че обекта е туристически кораб, идещ отдалеко и те търсеха подходяща планета за да попълнят запасите си от въздух, вода и храна. Имахме прихванати стотици разговори по телефоните в кораба и от тях ставаше ясно, че кораба наистина е туристически и има определено проблеми със провизиите. Докато умувахме как да постъпим с тях, те вече започнаха спускане в атмосферата на планетата. Ние решихме да изчакаме така до настъпването на нашата бордова вечер. След чуждия туристически кораб ние пуснахме сонда, колкото да поддържаме контакт с него, а не после да го търсим. В сондата имахме и два робота, както и камера, която ни показваше картина от приземяването на този кораб. Той беше със значително по- слаби възможности от нашите кораби и щеше да се спуска няколко часа надолу преди да кацне.

         Вечертта наближаваше, а аз си пушех лулата, имах и кафе в моята голяма чаша, а Ким и Палма бяха до мене и работеха тихо по пултовете си. В режим на тревога бяха оставени да почиват и спят само 20% от екипажа на Nissan, а останалите имаха готовност за всякакви действия, каквито сметнехме за добре да предприемем. Беше увеличена и охраната на корабите ни.

         Вечертта дойде постепенно, без кой знае какво интересно да се случи. Туристическият, чужд кораб се приземи, макар и не особено меко. Докато проверявахме щетите му, времето течеше, а още нямахме резултат на проучването- дали планетата е населена. Според някои трябвало да отменим тревогата, щом онзи кораб не е военен, но ние стратезите не бяхме на такова мнение и не разрешихме. Макар и в режим на тревога, в нашата каюта си беше все така приятно и свежо, а Браун най- сетне се наспа и стана от койката си:

        -Какво става, Алекс?

        -Появи се някакъв туристически кораб. Слабоизвестна раса от клас Е 20.

         Браун се прозя и си взе чаша кафе. След него станаха от сън и Джейн и Никита. Тяхната смяна започваше в полунощ и затова не ги събудихме по- рано. Бях се загледал в течащата на екрана ми информация и ми беше малко напрегнато, по неизвестни за сега причини, а нашите три кораба се отдалечаваха от планетата към близката луна, където щяхме да пренощуваме в безопасност. Манхатън наложи волята си и правото си и изпрати 10 души със два джета долу до туристическия кораб. Между другото там имаше щети от лошото кацане и над 20 пострадали из между пътниците...

         *

         На другия ден със часове не бях във форма, поради неизвестни причини. Дойдох на себе си чак в следобеда. За мен оставаше загадка временното ми неразположение. За щастие през този ден моите колеги бяха в добра форма и делата ни вървяха нормално. Усетил прилив на сили поисках кафе и станах от койката си. Като ,че ли мъките ми бяха приключили. Запалих лулата си и се заех с кафето. Вече можех да седна зад пулта и да започна работа, макар и изостанал с часове от другите в екипа ни. През това време изпратения екип от 10 души при туристическия кораб долу на планетата, беше осъществил контакт с извънземните. Имаха 9 загинали при кацането и към 27 ранени, като общия брой на екипажа и пътниците достигаше 400. На въпросите ни, имат ли нужда от някаква помощ, извънземните казаха, че може би няма да успеят да закърпят повредения си кораб без чужда помощ. По- късно в следобеда ние със Nissan се спуснахме за да кацнем там и да им помогнем с каквото можем, а нашите възможности не бяха никак за подценяване. Другите ни два кораба останаха в орбита. Спускането щеше да ни отнеме към 3 часа, време през което си пушех лулата, пийвах кафе и идвах постепенно във нормалната си форма.                       

         Към 19:00 ч. се приземихме успешно, наблизо до чуждия туристически кораб. Те тъкмо гасяха последните остатъчни пожарища из кораба си, а нашия екип от 10 души оглеждаше кораба за да имаме информация за щетите по него и какъв ремонт ще е нужен. Манхатън проведе разговор със командира на кораба на извънземните и му обясни, че е пълна случайност, че бяхме наблизо до това произшествие.

         *

         Бяхме със кораба Nissan на планета № 48, кацнали до катастрофиралия туристически кораб на една интересна извънземна раса. Планетата беше приятна, а навън вече се беше мръкнало, когато пушех лула на терасата и се радвах на хубавите времена, които ни бяха застигнали и на вечерната прохлада. Докато нашите екипи описваха щетите по туристическия кораб и обсъждаха със извънземните какви ремонти могат да се направят, ние стратезите отморявахме на по чаша джин. До мене беше Ким, която днес беше малко мълчалива, но това се отнасяше и до мене, по принцип. Ние не бяхме много разговорливи. В работата ни се разбирахме с кратки изречения и сложни йероглифи по пощата между нашите пултове, а и между ръчните ни компютри. Разбирахме се и без думи. Тази вечер Манхатън даде време за почивка на екипите, преди да започнем ремонтните работи в следващите дни. Охраната ни беше засилена, а за през нощта щяхме да спуснем щитовете на кораба, за да сме в безопасност. Другите наши два кораба от разузнавателния ни патрул изчакваха в орбита, но търсенето на разумен живот из тази планета продължаваше. Драконите от нашия кораб имаха отворена телефонна линия със извънземните, по която обсъждаха катастрофата и други теми от общ интерес. Ние имахме достъп до тази линия, но само игуанката Бронк следеше разговорите, а ние си почивахме. Тя щеше да направи резюме на водените разговори и да ни предостави сбит материал за това на сутринтта. Двамата с Ким оставахме дежурни от полунощ до 04:00 ч. сутринтта. Затова сега си почивахме, а то имахме още близо два часа свободни.

         *

         На следващия ден започнаха ремонтите по кораба на извънземните. Наши екипи и двайсетина робота започнаха работа още по обяд, след като щетите върху кораба бяха изяснени. Работеха предимно роботите, а нашите колеги само ги командваха, съобразявайки се със забележките на извънземните пилоти на кораба. Докато течеше ремонта аз пушех лула на терасата на каютата ни и се радвах на прохладата и красотата на тази планета. Както винаги Ким и Палма бяха покрай мене и смучеха пепси, а до нас звучеше музика от малък плейър. От нашето място се виждаше добре как текат ремонтните работи. Според оценката на анализаторите ни имахме работа за седмица, ако работата спореше.

         В следобеда потичахме с Ким и Палма, поплувахме в басейна и неусетно наближи вечертта. Все още не знаехме кой знае колко за планетата, затова излизанията навън ни бяха ограничени. Бяхме сложили и десет робота за охрана на туристическия кораб, докато нашите екипи и роботи бяха там. Търсенето на разумен живот на тази планета все още беше без резултат, но флората и фауната тук, бяха добре развити, а въздуха добър за дишане.

         *

         На другия ден ремонтът напредваше. Имаше повредени възли по корпуса на кораба на 129 места. Единият от двигателите беше почти загубен, но нашите майстори по ремонта казваха, че ще го закърпят достатъчно добре. Сутринтта аз спах почти до обед, а в следобеда се разходихме навън, разбира се с повишено внимание. Посетихме заедно с Ким и Палма, туристическия кораб за да видим с очите си извънземните. Те бяха хуманоиди, но със някои различия от човешката раса. Запознахме се там с няколко от тях и ги поразпитахме от къде идват и от колко време пътуват с този кораб. Когато ни казаха, че пътуват от 5 години, ние малко се позачудихме. Самите ние не бяхме пътували без прекъсване цели 5 години. Сетне се прибрахме на нашия кораб, а разговора с извънземните още ехтеше в ума ми. Сякаш имаше нещо по- особено в техните думи, нещо неуловимо, което сега не можех да определя и разпозная. Махнах с ръка небрежно и поисках да забравя това, каквото и да беше то.

         Тримата излязохме на терасата и аз запалих лулата си, а момичетата направиха кафе. Разположихме се в пластмасовите столове и се загледахме навън към чудната природа на тази планета, а до нас звучеше малък плейър с отбрана музика от близките няколко години. Бяхме поизморени от разходката, но със свежи впечатления от видяното и усетеното навън из природата на тази планета. Палма си беше набрала цветя, които сега красяха каютата ни. Взехме и семенца и корени на растения за да ги изпробваме в лабораторията за отглеждане на борда на кораба ни. Цветята биваха винаги добре дошли в нашия живот. Около двата кораба нямаше други технически обекти на дистанция от 2,000 км. в обсега на нашите радари, а това означаваше, че сме в безопасност. Следобедът течеше с музика и добро настроение, макар и да ми се обаждаше носталгията по миналото, която отдавна не ме беше безпокоила. През ума ми преминаваха хубави и мили спомени от изминали времена, когато бях още много млад, а животът сякаш беше по- хубав. Спомнях си приятели и гаджета, с които бяхме си живели щастливо на Земята, преди Епохата на робството. Оттърсих се от сладникавите си спомени, до мене бяха Ким и Палма и нямах от какво да се оплаквам, а и сегашния ни живот си беше хубав...

         Навън беше жега, особено в края на следобеда. Подкрепях се със студена вода от хладилника и си пушех лулата, а времето сякаш беше спряло за нас тримата. В каютата нямаше никого- всички бяха из кораба и навън. Наслаждавах се на хубавата гледка и приятните времена, които отново бяха при нас, а моите две дами смучеха пепси със сламка и слушаха музиката, потропвайки си с крак. Такива моменти не се забравяха лесно и аз съзнавах, че това са най- хубавите ми моменти от тези времена. На борда всички незаети със ремонта почиваха, а 30% от хората спяха. Не беше време за празници и купони. Ние тримата с Ким и Палма, днес си прекарахме хубав ден и докато си седяхме на терасата се бяхме замечтали отново за един друг живот, извън корабите на AFJ и постоянните задачи и мисии. Може би някой ден щяхме да стигнем до такъв живот, но сега не беше момента за отпускане и мечти.

        -Колко дена ще трае този ремонт, Алекс?- попита ме Палма.

        -Седмица, най- много 10 дни...- казах аз.

        -А какво ще правим, като се върнем на Orixon 2 ?- попита тя.

        -Ще искаме поне месец почивка.- казах аз.

        -А до Земята ще отидем ли?- попита тя.

        -Какво да правим там? ТЪжно е да гледаме измъчените от робството земляни!- казах аз.

        -Прав си!- каза тя.

        -Всъщност всичките ни роднини и приятели са в колонията на Третия спътник на Юпитер!- каза Ким.- По- добре там да идем, да ги видим!

        -Ще решаваме на място, като пристигнем на Orixon 2 !- казах аз.

        -Всъщност най- големите ни приятели са тук с нашите кораби!- каза Палма.- Ние сме си заедно навсякъде!

        -Да. Така е.- каза Ким.

         Аз смукнах тютюнев дим и се замислих над това. Та наистина ние бяхме щастливци- най- големите ни приятели бяха тук в трите ни кораба. Тук беше и най- малкия ми син, който наскоро стана на три години. Тук бяха двете ми приятелки и бившата ми жена. Тук бяха Браун, Хенсън, Нортън, Джо и Джими и още много мои добри приятели...

         В началото на вечертта бях зад пулта си и претърсвах ефира за някакви сигнали на приближаващи обекти. Следях също скенера и радара на кораба. Бях се задълбочил в работата си, а Ким отново ми донесе кафе и седна също зад своя пулт. Бяхме сами в каютата, другите ни колеги бяха из кораба и на разходка навън. Навън вече се мръкваше, когато улових слаб сигнал. Той беше толкова слаб, че не можех да определя координатите на излъчвателя, от който идеше, но определено това беше някакъв обект. Обадих се на мостика за да им съобщя за прихванатия сигнал и продължих да следя, какво ще стане сетне. Времето минаваше неусетно, а сигнала се увеличи по мощност със 4%. Неизвестният обект се приближаваше. Запалих си лулата и взех кафе. Предстоеше ни безсънна нощ покрай този обект. Още не знаехме дори къде се намира, но той се приближаваше и то бързо, според сравнителната таблица, може би за 30- 40 часа можеше да стигне до нас. Основания за тревога все още нямаше, защото обектът беше надалеко. Сигналът му не можеше да се разчете все още, защото беше слаб.

        -Какво мислиш за това, Браун?- попитах аз.

        -Да попитаме шамана Джи!- каза той.

        -Налага ли се?- попитах аз.

        -Откъде да знам?...- каза Браун.

        -Къде е шамана Джи?- попита Ким по радиотелефона.

        -За съжаление е хванал грип! Не може да гадае в това състояние...- отвърна дежурния по радиотелефона.

        -Какво ще правим?- попита Палма.

        -Спокойно!- каза Браун.- Имаме 30 часа, най- малко! Да помислим!

         Звездната карта беше пред мене на пулта. Зачудих се къде ли се намира този неизвестен обект. Все още нищо не се знаеше за него, можеше да е метеорит с радиоактивност, която възприемаме като сигнал.

         *

         Ремонтът продължи и на следващия ден. Засечения обект намали скоростта си, но продължихме да го следим през целия ден. Аз спах до обед след дежурството си, а сетне седнах зад пулта си и се занимавах предимно със следенето на неизвестния обект, който засякохме през вчерашния ден. Вече имахме неговите координати, а по- късно в следобеда установих, че това не е “обект”, а съвкупност от десет кораба или метеорита, които щяха да преминат само на два часа от планета № 48, т.е. ако това бяха кораби, то те можеха да се отбият тук... За моето откритие съобщихме и на другите два наши кораби Ford и Jaguar, за да имат впредвид евентуалното идване на “гости”.                                      

         Беше хубав следобед за нас- командосите от кораба Nissan. Аз си пушех лулата и следях какво става със неизвестните обекти, както ги кръстихме: “проблем 10”. Ким и Палма бяха до мене и ми помагаха, а Браун, Джейн и Никита си почиваха. Шон и Хелън бяха излезли на разходка из кораба и навън. Беше приятно хладен ден тук на планета № 48. Ремонтът вървеше по график, а из кораба всички незаети в ремонта си почиваха или спяха, освен охраната и дежурните.               

         Беше началото на тази вечер, когато установих, че обектите “проблем 10” са се насочили с ниска скорост към луната на планета № 48, която беше на 5 часа оттук. Това сваляше нашите опасения, че обектите са се насочили към самата планета, т.е. към нас. С това отпадаха временно страховете ни от евентуални битки с тях, ако са враждебно настроени, разбира се. Навън още не беше се мръкнало, когато излязох на терасата на нашата каюта за да погледна как върви ремонта със туристическия кораб, който беше наблизо до нашия Nissan. Запалих лулата с нов пакет тютюн и се облегнах на перилата на терасата. Бяха ни застигнали отново хубави времена, когато ни оставаше време и за романтика и да се насладим на уюта на каютите си и на кораба си. Моето настроение се споделяше от мнозина от нашия екипаж. Особено след като близката евентуална опасност временно се отложи, относно обектите “проблем 10”, из кораба ни се чу отново музика и радостни гласове...

         В този момент ми се обади нашият командир- Манхатън. Той се посъветва с мене, дали да изпратим разузнавателен екип до близката луна, където бяха обектите “проблем 10”. Двамата решихме да изпратим натам екип от 10 души и няколко робота със малка совалка и една бойна станция SX8. Разбира се този екип щеше да е от състава на кораба Ford, а не от нашия, тъй като те бяха по- наблизо до луната.

         По- късно тази вечер аз седнах зад пулта си, за да поработя. Нашият екип беше тук в пълен състав, а из кораба спяха 80% от екипажа, като ремонтните работи бяха прекратени за през нощта. Скоро щяхме да спуснем щитовете на кораба си и да включим отбранителната система, за да сме в безопасност през нощта. Предвкусвайки една спокойна нощ, аз се заех със някои неотложни задачи за разрешаване, а Ким и Палма ми помагаха.

         *

         На следващият ден станах по обед, след дежурството си. Потичах из коридорите на кораба, поплувахме с Ким и Палма в басейна и неусетно изтече следобеда ни. Ремонтните работи продължаваха със нормално темпо и без някакви съществени затруднения. Някъде към края на следобеда пристигна новината, че планетата все пак е населена. Нашите хора бяха открили град на 6,300 км. от нашия кораб. Подробности за тази цивилизация още нямахме, но взехме мерки за сигурност, защото не се знаеше, дали те няма да са враждебни към нас. Вечертта седях зад пулта си и командвах разузнавателните сонди, които изпратихме към града на извънземните и към луната, където бяха отишли обектите “проблем 10”, въпреки, че там вече имахме екип от 10 души, които наблюдаваха какво става на луната. Тези сонди бяха изпратени от нашия кораб, за допълнително наблюдение. Малко по- късно получихме сигнал от друг наш разузнавателен кораб, който преминаваше наблизо, изпратен на съвсем друга мисия. Той беше с екипаж от 100 души, наши колеги и се оказа, че имат време да се отбият при нас за няколко дни. Очаквахме ги да пристигнат късно тази вечер или през нощта. Тази вечер нашия ремонтен екип приключи работата си малко по- рано. По- късно се събрахме целия екипаж в кораба си и Манхатън поръча след един час да се затворят щитовете на кораба и да се пусне отбранителната система за през нощта. Нямахме никакви хора навън. Екипажът ни се подготвяше за нощуване. През този ден извънземните хуманоиди от транспортния кораб се бяха занимавали със лов и риболов. Попълниха и запасите си от вода от близката река. Оставаше съвсем малко довършителна работа по ремонта на кораба им, а сетне щяхме да можем да продължим своя курс към Orixon 2.

         Тази вечер беше белязана със уют и романтика за целия ни екипаж. Кораба ни беше добре запечатан и подсигурен за през нощта. Някои от нас почиваха, а други вече спяха. Предстоеше ни дълга и спокойна нощ, а аз отново имах дежурство от полунощ до 4 ч. сутринтта на пулта си с Ким и Палма.

         *

         На следващият ден отново станах по обед, разсъних се на чешмата и си взех кафе. Докато пълнех лулата си с тютюн, Ким се завъртя покрай мене и каза:

        -Наспа ли се, Алекс?

        -О, доста се наспах!- казах аз.- Какви са новините днес?

        -Пристигна разузнавателния кораб със 100- те души! От нашите към 100 души са при тях, пред корабите ни... Купонясват... – каза Ким.

        -Аха!- кимнах аз, запалих лулата си и излязох на терасата. Времето беше хубаво, а тук вече бяхме три кораба, един до друг на брега на реката. По ремонта на туристическия кораб на извънземните оставаха само довършителни работи и изпитания на системите. На площадката между корабите се бяха събрали хора от нашите и от извънземните хуманоиди. Лееше се бира и цвърчеше риба на скарата. Охраната беше подсилена, а из нашия кораб беше оживено, беше дадена десетчасова почивка за всички.

         Следобедът ни премина в купон. Тримата с Ким и Палма ходихме на басейна в кораба ни, сетне потичахме, а накрая и поспахме час- два. Така неусетно дойде края на следобеда, когато пиехме кафе седнали на терасата и се радвахме на добро настроение. По това време купонът беше прилючил, а нашите сто колеги от другия кораб, който само минаваше оттук, се готвеха да излитат нататък по пътя си, заети със друга мисия. Ние тримата с Ким и Палма успяхме да разговаряме с хора от техния екипаж, това бяха хора, които бяха във AFJ от десетина години и това беше към десетата им мисия.

         Привечер бях седнал зад пулта си и пушех лула, докато проверявах какво става на луната и в близкия град на извънземните, който намерихме. И на двете места имахме екипи от по десет души, които разузнаваха. Извънземната раса от близкия град не ни изненадваше със нищо, кой знае колко по- различно от другите раси, които вече познавахме. В технологичо развитие тази раса беше стигнала до средновековие, но пък бяха във своеобразен ренесанс. След първите контакти на нашите хора с тях, разбрахме, че не са враждебно настроени по принцип, но и не се изненадваха от нас, защото тук свободно кацаха кораби и от други планети. Колкото до корабите “проблем 10”, които бяха кацнали на луната, разбрахме, че това са бойни кораби на високоразвита цивилизация, която има база на тази луна. На първо време ги наблюдавахме, но без да се занимаваме с тях. Всъщност наближаваше време да отпътуваме оттук и нямахме време да се ангажираме с тях допълнително.

         *

         На следващият ден станах от сън към 10:00 ч. Разсъних се на чешмата и си взех кафе, а Ким и Палма още спяха. До обед потичах из корабните коридори и поплувах в басейна. Като се върнах в каютата, моите колеги работеха по пултовете си, а атмосферата тук беше делова. Навън валеше дъжд и то силен, ухаеше на странни извънземни растения, а тук даже и дъжда звучеше различно. Тукашните гръмотевици не ни уплашиха кой знае колко, но все пак затворихме люка на каютата към терасата, докато отминат. Аз седнах зад пулта си и се заех да проверя какви са новините.

         Следобедът отминаваше неусетно, докато работех на пулта си. Този ден извънземните от туристическия кораб правиха изпитания с него и то успешни, ремонтът беше приключил успешно. За тази вечер бяха насрочили отлитането си от тази планета. От благодарност за ремонта, който им направихме на повредения им кораб, те ни направиха щедри дарове от тяхната планета. Това бяха разни съкровища и предмети със специално предназначение. Още сутринтта нашите сто колеги със своя кораб отлетяха нататък по своята мисия. Вечертта скоро щеше да настъпи, а ние се сбогувахме със извънземните от туристическия кораб, с които бяха се опознали добре през тези дни, докато траеше ремонта. Новините от близо и далече бяха добри. Войната със пасарите и със формата на живот mestni’91 продължаваше с успех за нашето AFJ.

         Вечертта, след излитането на туристическия кораб ние със Nissan останахме за известно време сами на поляната, където бяхме кацнали, но вече се готвехме и ние да отлитаме. Навън валеше дъжд, а още не беше се мръкнало съвсем. Пушех лула изправен на терасата и се радвах на свежата вечер и на добро настроение. Унесен в мислите си не забелязах кога Палма беше дошла при мене на терасата.

        -Алекс, нося ти кафе!- усмихна ми се тя, а аз взех чашата си и и кимнах:

        -О, ще ми дойде добре!

        -Кога ще излитаме?- попита ме тя.

        -Към полунощ.- казах аз и смукнах тютюнев дим от лулата си.

        -Позабавихме се тук със този ремонт!- каза тя.- Вече можеше да сме в системата Orixon !

        -Бързаш ли за някъде, Палма?- попитах аз.

        -Всъщност не бързам за никъде! Тук в нашия кораб е толкова уютно и приятно!- каза тя.

         -Да. Това е точно така!- кимнах аз.

         Загледахме се двамата към планинския масив в далечината, а навън постепенно се смрачаваше вече. Със идването на вечертта спуснахме щитовете на кораба и пуснахме отбранителната система. Кораба ни ставаше добре защитено и недостъпно кътче от Вселената, където щяхме да прекараме тази нощ, която наближаваше, а към полунощ щяхме и да отлетим оттук.

         *

         На другият ден станах от сън чак в ранния следобед след тежко нощно дежурство. Ние със нашите три кораба вече летяхме обратно към Orixon 2. На борда на Nissan беше тихо и спокойно. Аз се разсъних на чешмата и седнах на чаша кафе зад пулта си. Браун се беше заел с камината, отново бяхме в открит космос, където студът биваше кошмарен. Ким и Палма току- що бяха станали и те от сън, Ким тъкмо излизаше от банята по хавлия, а Палма слушаше музика със слушалки и хапваше пица с пепси. Запалих си лулата, току- що заредена с нов пакет тютюн от бордовата реколта бързорастящ тютюн и се заех да прегледам новините и да погледам около кораба чрез външните камери, разположени по корпуса му. Наближаваше 15 ч., когато Палма седна до мен и попита:

        -Как си днес, Алекс?

        -О, супер! Поспах си добре!- казах аз.

        Тя прокара ръка по косата ми и каза:

        -Дежурството през нощта беше кошмарно! Не мислиш ли?

        -Ще го преживеем някак...- казах аз.

        -Тази година май- не сме почивали повече от месец?- попита ме Палма.- Ще бъде хубаво, щом се приберем да поискаме отпуска и просто да си починем...

        -Ще си починем, Палма!- казах аз.- Но нека първо се приберем на Orixon 2 !

        -Имам нужда от продължителен сън!- добави тя.

        -Можеш да спиш и сега!- казах аз.- Ще ти отпуснем почивка...

        -Да.- съгласи се тя, дръпна ме по лакътя и попита:- Искаш ли да поплуваме?

        -Не сега, Палма!- казах аз.- Имам да свърша някои неща тук...

        -Както искаш, ще извикам някого...- каза тя и се нацупи.

         Палма стана от пулта си и се зае да се приготвя за плуване в бордовия басейн, а аз взех второ кафе и се заех с пулта си.     

        

End част 10