Изследователи успяха да измерят за първи път прякото разстояние от Земята до магнетар в Млечния път. Магнетарите са вид неутронни звезди, които са изчерпали горивото си. Те са изключително плътни и се въртят около оста си с голяма скорост, поради което имат мощно магнитно поле, а диаметърът им е от порядъка на 20 км.

За да измери дистанцията, екипът е използвал метода на паралакса. Учените са извършвали измервания от януари до ноември 2019-а, а след това – от март до април 2020-а. По този начин те са успели да изчислят позицията на магнетара на небосвода, когато Земята се е намирала на противоположни места в своята орбита. Именно така изследователите засичат промяната във видимата позиция на магнетара в съотношение с останалите обекти на фон. Благодарение на елементарна геометрия екипът определя, че магнетарът XTE J1810-197 се намира на 8100 светлинни години от нас.

Източник: NRAO/AUI/NSF

„Това е първото изчисление посредством паралакс на магнетар и то показва, че конкретният обект е сред най-близките до нас магнетари, които са ни известни – на около 8100 светлинни години. Това го прави основна цел за бъдещи проучвания“, казва водещият автор на проучването Хао Динг от технологичния университет Свинбърн в Австралия.

Екипът е използвал мрежата от радио телескопи VLBA, простираща се от Вирджинските острови до Хавай. Екипът се надява, че благодарение на тях за в бъдеще ще може да определи разстоянието на други подобни странни обекти. А това от своя страна ще ни позволи да научим повече за мистериозните бързи радиоимпулси.   

Бързите радиоимпулси представляват едно от най-големите астрономически открития за последното десетилетие. Това са кратки (милисекунда), но мощни импулси енергия, идващи от отдалечени части на Космоса.

Едно от най-популярните събития от този тип, на които сме се натъквали, е FRB 121102 – първият открит бърз радиоимпулс, който се повтаря. Тази негова странна характеристика позволи на изследователите да го проследи до галактиката, в която се заражда, и да създаде няколко потенциални сценария за неговия източник.

Магнетарът XTE J1810-197 е един от малкото, за които знаем, че излъчва радиоимпулси. Такива са засечени от 2003-та (когато е открит) до 2008-а. След това, за почти цяло едно десетилетие, спира по неизвестни за нас причини. Излъчването на радио импулси е възобновено отново през декември 2018-а.

„Знаем, че пулсарите, като този в прословутата Ракообразна мъглявина, излъчват „гигантски импулси“ – много по-силни от обичайните. Определяйки разстоянието до магнетарите, ние можем да разберем повече за този феномен и да открием дали бързите радиоимпулси не са просто един екстремен пример за гигантски импулси“, обясняваДинг.

Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.