Странният радиосигнал, пулсиращ от място на 15 000 светлинни години от нас, може да доведе до идентифицирането на непотвърден тип звезда.

Особеният космически обект, наречен GPM J1839-10, излъчва радиовълни на всеки 22 минути. Това е невероятно бавно в сравнение с други източници на пулсиращи радиовълни. Нещо повече, задълбочено проучване на архивна информация разкрива, че сме регистрирали бавния му импулс в продължение на повече от 30 години. Досега той просто е успявал да се измъква от полезрението ни.

Според екипа, ръководен от астрофизика Наташа Хърли-Уокър от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) към университета Къртин в Австралия, най-вероятното обяснение е, че източникът е магнетар с наистина бавно въртене.

Ако това е така, то би било в разрез с нашето разбиране за тези диви звездни „трупове“, което означава, че трябва да се случва нещо странно.

"Този забележителен обект поставя под въпрос нашето разбиране за неутронните звезди и магнетарите, които са едни от най-екзотичните и екстремни обекти във Вселената", казва Хърли-Уокър.

Откритието е направено, след като преди три години в архивни данни е намерен подобен обект в Млечния път (както сочи статия от 2022 г.).

Въпросният обект, наречен GLEAM-X J162759.5-523504.3, излъчва радиовълни в продължение на около минута, на всеки 18 минути, въпреки че през 2018 г. замлъкна и оттогава не се е активирал. Въз основа на начина, по който е усукана светлината, изглежда, че тя идва към нас през силно намагнетизирана среда.

Хърли-Уолкър и екипът ѝ решават да видят дали могат да открият други обекти с подобно поведение. Ето защо те започват да наблюдават южното небе, използвайки Murchison Widefield Array в Австралия. Именно така откриват обект, който излъчва петминутни изблици радиосветлина на всеки 22 минути.

Впоследствие насочват и други телескопи към координатите му и претърсват архивни данни за местоположението му. Новите наблюдения им позволяват да характеризират радиоизлъчването в детайли, като показват едно и също изкривяване (вероятно вследствие от магнитно поле). Архивните данни пък показват, че GPM J1839-10 е засичан да пулсира поне от 1988 г. насам.

"Бях на пет години, когато нашите телескопи за първи път регистрираха импулси от този обект, но никой не го забеляза и той остана скрит в данните в продължение на 33 години", казва Хърли-Уокър.

"Пропуснали са го, защото не са очаквали да открият подобно нещо."

Инфографика на всички обсерватории, които са наблюдавали GPM J1839-10. Източник: SARAO; Daniel López/IAC; Marianne Annereau; NCRA; CSIRO/Dragonfly Media; AUI/NRAO; ESA

Профилът на светлината е изключително сходен с импулсите от магнетари. Това са вид неутронни звезди - остатъци от рухналото ядро на масивна звезда, която е изразходвала термоядреното си гориво и е избухнала в свръхнова - с изключително мощно магнитно поле.

Но силата на това магнитно поле корелира с периода на въртене на магнетара – тя трябва да е  над определен праг, наречен линия на смъртта, за да генерира мощни радиоизлъчвания. Има основателна причина, поради която никой не е очаквал да открие нещо подобно на GPM J1839-10.

"Обектът, който открихме, се върти твърде бавно, за да произвежда радиовълни - той е под линията на смъртта", обяснява Хърли-Уокър.

"Ако приемем, че това е магнетар, не би трябвало да е възможно този обект да произвежда радиовълни. Но ние ги виждаме. И не става дума просто за малко радиоизлъчване. На всеки 22 минути той излъчва петминутен импулс от енергия с дължина на радиовълната и прави това от поне 33 години. Какъвто и механизъм да стои зад това, той е изключителен."

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Science Alert