Когато звезди с 10-25 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето избухнат в свръхнова, те оставят след себе си неутронни звезди. Това са много по-малки и плътни космически обекти – в сфера с диаметър 20 км побират маса, равняваща се на две слънца. Магнетарите са много специален клас изключително магнетизирани неутронни звезди – те притежават изключително плътно ядро на звезда, преминала през свръхнова, и същевременно разполагат с най-мощното магнитно поле във Вселената. Пулсарите са друг клас неутронни звезди, известни с регулярните си пулсации (понякога стотици пъти в секунда).

Миналата година астрономи откриха J1818.0-1607 – най-младият магнетар. Той е и най-бързо въртящият се – извършва пълно завъртане за по-малко от 1,4 секунди. Последните наблюдения коригират данните за разстоянието, на което се намира, и показват, че най-вероятно този специален обект е още по-специален. Откритията са публикувани в The Astrophysical Journal Letters.

От около близо 3000 известни на човечеството неутронни звезди, 2000 са пулсари, а 31 са класифицирани като магнетари. Само 5 са и пулсари, и магнетари. Наблюденията на „Чандра“ на NASA показват, че J1818.0-1607 е именно сред тези 5 космически обекта.

Когато бързо въртящите се неутронни звезди се образуват, тяхното завъртане е много силно, но то се забавя с течение на времето. С намаляването на тази скорост част от енергията на ротацията се преобразува в рентгенови лъчения и именно те са били наблюдавани от „Чандра“. Данните показват, че този обект е по-малко ефективен от другите магнетари по отношение на образуването на рентгенови лъчения – ефективността му е сходна с друг тип космически обекти, пулсарите.

Друг екип от астрономи също откри доказателство, подкрепящо двойната природа на този магнетар. Радио емисиите, засечени от звездата с помощта на обединението от антени Very Large Array, са сходни с онова, което обикновено се наблюдава при захранвани от ротация пулсари.

Източник: IFLScience