Древен междузвезден пътешественик навлиза в нашата Слънчева система.

Мистериозният междузвезден обект, 3I/ATLAS, открит на 1 юли 2025 г. от телескопа ATLAS в Чили, може да се окаже най-старата комета, наблюдавана някога – възможно е да е над 7 милиарда години, твърдят учени от Оксфордския университет. Това я прави по-древна от самата Слънчева система с повече от 3 милиарда години.

Това е едва третият междузвезден обект, засечен в нашата космическа околност, след 1I/'Oumuamua (2017 г.) и 2I/Borisov (2019 г.), но първият, за който се предполага, че произхожда от различна област на нашата галактика — дебелия диск на Млечния път.

Произходът на 3I/ATLAS: извън Слънчевата система и отвъд времето

За разлика от типичните комети, образувани с формирането на Слънчевата система преди около 4,5 милиарда години, междузвездните обекти като 3I/ATLAS имат потенциала да бъдат много по-стари.

Астрономът Матю Хопкинс от Оксфордския университет споделя на Националната астрономическа конференция (NAM 2025), че орбиталната траектория на 3I/ATLAS показва произход от дебелия диск — регион с древни звезди, разположен над и под галактичната равнина, където се намира нашето Слънце.

Комета, богата на воден лед и астрономически обещания

Изследванията на Хопкинс и неговите колеги сочат, че ако 3I/ATLAS е възникнала в близост до стара звезда, тя вероятно е богата на воден лед. Това означава, че с приближаването ѝ към Слънцето, ще се активира – ще започне да изхвърля газове и прах, образувайки светеща кома и опашка, характерна за кометите.

„Това е обект от част на галактиката, която никога досега не сме наблюдавали отблизо,“ казва проф. Крис Линтот – съавтор на изследването и водещ на „The Sky at Night“ по BBC.

Потенциален пробив в търсенето на междузвездни обекти

Ранните наблюдения на 3I/ATLAS сочат, че кометата вече проявява забележима активност, което предполага, че е по-голяма и по-забележителна от предшествениците си. Това откритие може да има сериозни последици за бъдещите наблюдения с новата обсерватория „Вера С. Рубин“, която се очаква да открие между 5 и 50 подобни обекта.

„3I вече показва признаци на активност. Газовете, които ще се появят при нагряването ѝ от Слънцето, ще поставят на изпитание нашия модел,“ отбелязва д-р Мишел Банистър от Университета в Кентърбъри, Нова Зеландия.

Откритие, дошло в точния момент

Откритието на 3I/ATLAS става в момент, когато научният екип се подготвя за началото на изследователските операции с телескопа „Вера Рубин“. По ирония на съдбата, само седмица преди откритието, Хопкинс е защитил своята докторска дисертация, в която описва модел за предсказване на свойства на междузвездни обекти.

„Вместо спокойна сряда, се събудих с известия като ‘3I!!!!!!!!!!’“, спомня си Хопкинс. „Това е фантастична възможност да проверим нашия модел в реално време върху нещо напълно ново и вероятно древно.“

Моделът Ōtautahi–Oxford: революционен подход към междузвездните тела

Изследователският екип прилага Ōtautahi–Oxford Model – първия в света реално действащ прогностичен модел, симулиращ междузвездни обекти на база техните орбити и предполагаем произход. Сравнението на данни от 3I/ATLAS с този модел дава допълнителна достоверност на откритието и възможността обектът да е наистина уникален по възраст и произход.

Какво ни очаква – и кога можем да видим 3I/ATLAS?

Ако активността на 3I/ATLAS се запази, тя ще бъде видима с аматьорски телескопи от среден клас в края на 2025 г. и началото на 2026 г. Очаква се тя да предостави безпрецедентни данни за химическия и физически състав на междузвездните обекти.

„Научната общност е в очакване. 3I/ATLAS не само потвърждава нашите предвиждания, но и разширява хоризонтите на това, което знаем за формирането на комети, звезди и планети,“ коментира д-р Розмари Дорси от Университета в Хелзинки.

Защо 3I/ATLAS е важна за науката и бъдещите открития?

Комети като 3I/ATLAS предлагат уникален поглед към ранната галактическа история. Те могат да съдържат материали от първите звезди и планети и да разкрият механизми за разпространение на химични елементи, ключови за живота.

С откриването на този обект, възможностите на телескопа „Вера Рубин“ изглеждат още по-многообещаващи, като някои астрономи вече предполагат, че бройката на бъдещите междузвездни открития може да достигне до 50 нови обекта – включително и такива с размерите на 3I.

DOI: 10.48550/arxiv.2507.05318 , doi.org/10.48550/arXiv.2507.05318

Източник: Phys.org