Астрономи наблюдаваха двойна "опашка" на екзопланета с помощта
Астрономи от Швейцария и Канада са наблюдавали двойна газова „опашка“ около екзопланетата WASP-121b с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, съобщава Phys.org.
Два хелиеви шлейфа вместо един
Екипите от Университета на Женева и Университета на Монреал установяват, че гигантът WASP-121b е обграден от два масивни хелиеви шлейфа. Това е първото изследване, което проследява непрекъснато изтичането на атмосферата на екзопланетата по време на цялата ѝ орбита.
Защо тези наблюдения са уникални
Досега учените успяваха да наблюдават изтичането на газ само по време на транзит – няколкото часа, когато планетата преминава пред своята звезда. Без постоянни измервания беше невъзможно да се определи колко далеч се разпростират шлейфовете и как се променят във времето.
Най-подробната картина на загуба на атмосфера от екзопланета
Настоящото изследване предоставя най-подробната досега картина на атмосферното изтичане от екзопланета – процес, който може значително да промени формата, състава и бъдещото развитие на планетите.
Особеностите на екзопланетата WASP-121b
WASP-121b е свръхгорещ „юпитер“, който обикаля своята звезда само за 30 часа. Интензивното звездно лъчение загрява атмосферата ѝ до хиляди градуси, позволявайки на леки газове като водород и хелий да се изпаряват в космоса. В рамките на милиони години този процес може да промени размера и структурата на планетата.
Как се оформят двете „опашки“ от хелий
Хелиевият газ около WASP-121b образува две отделни следи:
-
Една опашка, която се простира зад планетата, издухана от звездния вятър.
-
Втора опашка, която се извива напред, вероятно привлечена от гравитацията на звездата.
Заедно те се разтягат на разстояние, надвишаващо три пъти дължината на орбитата на самата планета.
Какво означава това за разбирането на екзопланетите
„Тези данни показват сложността на процесите, които оформят атмосферата на екзопланетите и тяхното взаимодействие със звездите. Едва започваме да разкриваме колко разнообразни са тези светове“, казва водещият автор Ромен Алар.
Изследването е публуикувано в Nature Communications (2025). DOI: 10.1038/s41467-025-66628-5













