Един лекар влязъл в болницата тичайки, за да извърши спешно много трудна операция на млад човек. Веднага се облякъл и бързо влязъл в операционната зала.
В коридора пред залата се е срещнал с бесния бащата на момчето, който нервно се движел като лъв в клетка.
Щом човекът видял лекаря, започнал да се дере:
- Защо ви отне толкова много време? Нима не знаете, че животът на сина ми виси на косъм? Къде ви е чувството за отговорност към пациентите? Какъв доктор сте вие?
Докторът с искрено съчувствие отговорил:
- Наистина се извинявам, но трънах веднага щом бях повикан. Не можех по-бързо да стигна. А сега ще ви помоля да се успокоите, за да си свърша моята работа.
- Да се успокоя? Аз да се успокоя? Ами ако вашият син е в операционната зала, а не моя? Дали ще се успокоите? Ако вашият син умираше, как щяхте да се държите? - яростно отговорил бащата.
Операцията продължила няколко часа, а след това лекарят излязъл щастлив и с усмивка на лицето.
- Слава Богу, вашият син е спасен!
И без да изчака отговор от бащата напуснал болницата тичайки, като пътьом сямо казал:
- Ако имате някакви въпроси, моля обърнете се към медицинската сестра.
- Защо лекарят е толкова арогантен? Нима не можеше да изчака минута, за да го попитам за състоянието на сина ми? - обърнал се бащата към медицинската сестра.
Медицинската сестра отговорила:
- Неговият син загина вчера в автомобилна катастрофа. Беше на погребение, когато му се обадиха за спешната операция на сина ви. Той е единственият лекар в града, който можеше да го спаси. И сега, когато спаси живота на сина ви, се върна да погребе своя.
Никога не съдете другите, защото никога не можете да знаете какъв е техният живот и през какво преминават.
