Обичам бира. Това го знае всеки, който е прекарал поне една вечер с мен в някоя градска кръчма. Не бях се замислял обаче, отпивайки глътка от студената течност, как всъщност е стигнала до моята бутилка. Досега.

Какво всъщност е малц и как се получава от ечемика? А хмелът? И защо е нужна мая? Мога ли вкъщи да ги смеся с вода и да си направя сам бира?

Оказва се, че не е толкова лесно. Зад процеса на производство на бира се крият множество сложни биохимични реакции, които преобразуват ечемика във ферментирала захар и позволяват на пивните дрожди - едноклетъчен микроорганизъм, известен повече под наименованието мая - да се размножат и да превърнат захарите в алкохол. А най-малката грешка би могла да доведе до промяна в цвета или вкуса и да направи бирата негодна за консумиране.

Но нека не избързваме. Да отидем първо на полето.

Именно тук са посевите с ечемик – растение, залегнало в основата на пивоварната култура. Преди да се използват, неговите семена трябва да се обработят по специален начин – почистване, накисване във вода за няколко дни, изсушаване и т.н. Така ечемикът покълва и от него се получава т.нар. зелен малц. В него вече са се образували ароматните и багрилни вещества, които определят вкуса и цвета на бирата.

За тъмно пиво, което се консумира предимно през зимата, малцът се пече при висока температура. Именно по този начин се получават специфичният му цвят и вкус.

Щом малцът бъде смлян, се смесва с вода, която се загрява до определена температура.

Това е т.нар. процес на майшуване

един от най-важните и най-сложни при производството на пиво. Трикът при него е успешното поддържане на специфични температури на малцовата каша за определен период от време. Големите пивоварни разполагат със специални смесително-озахарителни апарати, които загряват и разбъркват сместа постоянно, така че всичко протича гладко. Те са част от не по-малко атрактивните варилни инсталации, които често представляват туристическа атракция. Дори в България. Може да се видят в

първия музей на бирата „Светът на „Загорка“ в Стара Загора.

Както в този на „Хайнекен“ в Амстердам например - и тук срещата със света на бирата и историята на пивоварната е особено интересна. Човек вижда отблизо медните съдове, в които се вари бирата, влиза в зоната за ферментация и разглежда поточните линии за бутилиране.