Остатъци от човешки изпражнения в солната мина над Халщат доказват, че в района на Алпите хората са консумирали бира и синьо сирене още преди 2700 години, съобщават учени за специализираното списание „Current Biology“.
Сиренето и бирата са продукти, получени с помощта на специални гъбични култури. За ферментацията на бирата се използват дрождите Saccharomyces cerevisiae, а за зреенето на сиренето си взаимодействат бактерии и плесенни гъби. Общото и за двата продукта е, че са произвеждани и консумирани от хората още преди хилядолетия. Най-старата подобна на бира напитка е приготвена в Близкия изток преди около 13 000 години, а най-старото сирене археолози откриват заровено с 4000-годишна мумия в пустинята Такламакан. Нови сведения за това кога бирата и сиренето са се наложили в Европа предлага праисторическата солна мина над градчето Халщат, Австрия. Там още от 1500 г. пр. Хр. добивали сол от богатото находище на каменна сол, като копаели все по-надълбоко в недрата на планината. Тъй като солта е в състояние да консервира дори най-чувствителните органични материали и да ги предпазва от разлагане, в праисторическите галерии на мината са се съхранили уникални свидетелства от бронзовата и от желязната епоха.
Находката
Изследователски екип начело с Франк Майкснер от Болцано, Швейцария, е проучил останки от изпражненията на някогашните миньори в тунелите на старата солна мина. Идеално запазените проби разкрили какви храни са консумирали работниците от бронзовата и желязната епоха. С помощта на ДНК-анализ бил установен и съставът на червата им – освен чревни бактерии те съдържали също протеини и части от изядената храна.
Бирени дрожди и синя плесен
В една от пробите учените открили нещо изненадващо. „Установихме необикновена концентрация на протеини от гъбата Penicillium roqueforti и дрождите Saccharomyces cerevisiae“, съобщава Майкснер. Плесенната гъба Penicillium roqueforti се използва за направата на синьо сирене (откъдето води името си и прочутото сирене Рокфор), а дрождите Saccharomyces cerevisiae играят важна роля в производството на бира, вино и други алкохолни напитки. По-подробните анализи показали, че най-вероятно още през желязната ера двата вида гъби са влизали в състава на бирата и синьото сирене - първото молекулярно доказателство, че европейците са консумирали тези продукти.
Умишлено култивиране
Това повдига въпроса дали хората от халщатската култура целенасочено са култивирали бирените дрожди и плесенната гъба, или ферментацията на бирата и сиренето се е получила по-скоро случайно чрез разнасяните из въздуха гъбични спори. За да изяснят това, изследователите сравнили генотипа на бактериалните гъби от халщатските екскременти с диви и култивирани образци на днешните им представители. Оказало се, че геномът както на бирените дрожди, така и на плесенната гъба проявява първи признаци на умишлена селекция и култивиране.
Обобщение
Според учените става все по-ясно, че праисторическите техники за хранително производство не само били напреднали, но и хората от онази епоха вече умеели да произвеждат комплексни преработени храни, като освен това владеели и способите за ферментация. А Керстин Коварик от природонаучния музей във Виена добавя: „Резултатите от тези проучвания хвърлят нова светлина върху кулинарните практики на праисторическите работници от солодобива, както и на хората от епохата най-общо“.
Източник: Cell Press
