Накрая, разбира се, е предвидена дегустация на нефилтрирана бира, известна повече като жива. Как се приготвя тя? След процеса на майшуването триците се отделят от малцовата каша, добавя се хмел и се вари в апарати, наречени „варки”. За да придобие течността алкохолен градус, на помощ идват пивните дрожди. Те се поставят в пивото, когато е охладено – в противен случай високите температури ще унищожат нещастните едноклетъчни.
Когато ферментацията приключи, следват няколко процеса по аериране (доставяне на кислород) и съзряване на пивото чрез апарати под налягане. Е, това е „живата бира“. Нарича се по този начин, тъй като бирените дрожди са все още живи. Въпреки че не е минало през филтър, в този си вид пивото е най-приятно и пълноценно, но с изключително кратък срок на годност. Може да се консумира до 72 часа от производството си.
По света се предлага в определени кръчми, които могат да си позволят собствена инсталация за производство. И у нас има, знам поне три такива в София. В някои от тях е особено зрелищно – от огромните съдове за доферментация, в които се помещава, живото пиво преминава директно по тръби, разпръснати из цялото заведение. За да потече в чашата, е достатъчно човек да натисне едно от близките кранчета, като брояч отмерва изконсумираното количество.
Дори след края на ферментацията бирата не е готова за бутилиране.
Първо трябва да бъде филтрирана, за да изчезнат множеството миниатюрни частици, които нарушават нейната бистрота. А впоследствие – „успокоена“. Все пак е газирана. Пивото прекарва около 20-24 часа в специални апарати, подобни на ферментационните, в покой. Чак след това поема към бутилките, като процесът се допълва от пастьоризация. Тя повишава срока на годност, като убива всякакви налични патогенни микроорганизми, включително дрождите.
Уморихте ли се вече? Е, това е едва основният процес по приготвяне на бирата. А както много добре знаем, в света съществуват
стотици видове пиво.
Подменете стандартния малц с опушен и ще получите Rauchbier – бира, популярна предимно в Бамберг, Германия. Препечете го и ще се доближите до немската „Бок”. Увеличете температурата при ферментацията и ще получите горноферментирала ейл (с връхна утайка) в напълно английски стил. Понижете я и крайният резултат ще е светъл лагер с дънна утайка, най-често срещан в САЩ. Добавете плодове – най-често череша или малина, но може и ябълка, дори банан – и получавате характерно плодово пиво, срещано най-вече в Белгия. С определено количество препечено жито пък бихте постигнали специфичния цвят на червената бира, популярна в Ирландия.
Рецептите са многобройни. Така че следващия път, когато жадно си поръчате една халба, спомнете си за технологията и всички усилия, вложени в нейното производство. И елате с мен, за да кажем наздраве на компанията от отсрещната страна на бара.
Автор: Владимир Тодоров
