Нека не се залъгваме - преди се снимахме за спомен, а сега се снимаме за “Фейсбук”.
Не качваме и не тагваме снимки, на които не сме излезнали добре, защото знаем, че някой от нашите “приятели“ ще ни оплюе.
Натискаме бутона “Харесва ми“ и когато се изправим с въпросния човек очи в очи, се усмихваме и му правим комплименти за същите снимки,за които си мислим, че са отвратителни.
Боже, какви лицемери сме, нали?
Участваме в много групи и всеки споделя статуси, мисли или просто текстове в повечето случаи не защото му харесват, а защото иска да “каже“ на някого нещо. А някога имахме смелост да говорим очи в очи, но “Фейсбук” изтри тази смелост от нас.
Преди да се появи социалната мрежа, излизахме с приятелите си, не комуникирахме с хората, които не са ни приятни и имахме смелост да изкажем чувствата и мислите си. В момента, ако някои иска да каже на някого нещо, го прави във “Фейсбук” чрез неясни статуси и съобщения.
В крайна сметка защо пълним приятелския си лист с нови приятели, с които дори не се поздравяваме по улиците?
Отговорът се подразбира, нали?
Поколението ни е такова, че когато си отказал някоя покана за приятелство, после те изкарват високомерен и с голямо самочувствие.
Но това не е така, просто не всеки иска някой да го обсъжда и плюе само защото не го харесва. Какъв е смисълът да имаме голям брой приятели във “Фейсбук”, когато нямаш с кого да излезнеш да изпиеш едно кафе или да споделиш какво те мъчи? Никакъв, нали?
Това е - смисъл няма!
“Фейсбук” се превърна в “клюкарник”. Вместо приятелски лист, трябва да се създадат листите: лицемери, клюкари и интриганти. Може би така ще бъде много по-обективно всичко. Щом вече нямаме смелост да си казваме нещата очи в очи, то поне ще можем да видим в коя група ще ни сложат приятелите ни.
