„Въпросът имало ли е българско самолетостроене, зададен в чужбина, е напълно основателен. Защото и у нас твърде малко са тези, които познават с повече или по-малко подробности историята му. А то е истински феномен! Една държава, която внася клинци и подкови за конете в своята войска, има ТРИ самолетостроителни предприятия, в които български инженери и работници създават оригинални български конструкции самолети, неотстъпващи в нищо на европейските от съответния клас за своето време. Мащабите не могат да се съизмерват с тези на големите държави, но когато си в състояние да произвеждаш един самолет дневно, останалото е въпрос на финансовите възможности на страната.”

Това пише авиационният инженер Иван Бориславов в книгата си „Забравена слава”, издадена през 1997 г. Със сигурност и днес много българи биха възкликнали: „Какво, български самолети ли?“, неподозиращи, че има и такова чудо.



Говори ли ви нещо марката „Лаз“? Това са последните български самолети,



конструирани от професор инженер Цветан Лазаров. Същият, на когото има кръстен булевард в софийския квартал «Дружба». И който се превръща в символ на българското самолетостроене.



Цветан Лазаров е роден в Плевен на 25 февруари 1896 г. Влюбен в техниката, той от дете се интересува от двигатели с вътрешно горене и авиация. Учи упорито руски и френски език, за да следи новостите.



Едва шестнайсетгодишен става стажант-монтьор на старото софийско летище, а след началото на Балканската война отива доброволец. На летището в Мустафа паша (Свиленград), където е базирано Първо аеропланно отделение, Лазаров работи като механик. Там той взeма решението да се посвети на авиацията.



През 1916 г. Цветан Лазаров е приет в Школата за запасни офицери. Войните следват една след друга и през септември същата година, вече подпоручик, той командва картечна рота на южния фронт. Но пише рапорт след рапорт до командирите си да бъде изпратен в авиацията и успява!



Приет в Аеропланното училище в Божурище



на 1 септември 1918 г., Лазаров завършва пълния курс за пилот, но не може да вземе участие във въздушните схватки поради примирието. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран.



През 1922 г. Цветан Лазаров постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург, Германия. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене и работи в катедрата на проф. Хоф и в DVL (Deutsche Versuchsanstalt für Luftfahrt - Германски изпитателен институт по въздухоплаване).



Като студент в Германия Лазаров се включва в студентското антифашистко движение, заради което е лишен от държавна стипендия.



Част от "черния списък" на неблагонадеждните,



той трудно може да развива конструкторска кариера, принуден е едновременно да работи като чертожник и да следва. Разболява се сериозно поради тежките условия, при които живее, и това е причината да се дипломира като аероинженер с една година закъснение - през 1926 г.

Първото му назначение е в заводите на “Юнкерс” в Турция. Но още през декември 1926 г. се прибира в родината и става инженер-конструктор в Държавната аеропланна работилница (ДАР), Божурище. Младият аероинженер строи безмоторен самолет с оригинална конструкция, който получава името на видния български военачалник и педагог полковник Борис Дрангов.



На 19.01.1932 г. от летището в Божурище



излита за своя първи полет учебно-тренировъчният биплан ДАР-6,



самолет за начална подготовка на пилоти. Още след първите полети на машината започва да се говори, че се е появил изключително сполучлив самолет. Това е първата самостоятелна работа на инж. Лазаров като авиоконструктор. Самолетът е с интересни технологични решения, еднаквите горни и долни, съответно леви и десни полукрила са взаимозаменяеми, което дава голямо предимство за масово производство и при ремонт. Описание на самолета се появява в английското списание AIRPLANE и в годишника за авиация от 1932 г. на генералния щаб на германската армия.

След шест години работа в ДАР инж. Лазаров е изпратен в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък, за да помогне за отстраняването на недостатъци, свързани със серията самолети КБ-2УТ. Тук той работи три години.



След завръщането си в София Цветан Лазаров оглавява конструкторската работа в ДАР. Опастността от въздушни нападения става причина за построяването на Държавна самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч. От края на 1941 до 1949 г. Цветан