Цветан Лазаров създава най-известните български самолети

29 май 2017 г., 14:40
1617

„Лаз-7М“. Снимка: Mitko-ml - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

„Въпросът имало ли е българско самолетостроене, зададен в чужбина, е напълно основателен. Защото и у нас твърде малко са тези, които познават с повече или по-малко подробности историята му. А то е истински феномен! Една държава, която внася клинци и подкови за конете в своята войска, има ТРИ самолетостроителни предприятия, в които български инженери и работници създават оригинални български конструкции самолети, неотстъпващи в нищо на европейските от съответния клас за своето време. Мащабите не могат да се съизмерват с тези на големите държави, но когато си в състояние да произвеждаш един самолет дневно, останалото е въпрос на финансовите възможности на страната.”

Това пише авиационният инженер Иван Бориславов в книгата си „Забравена слава”, издадена през 1997 г. Със сигурност и днес много българи биха възкликнали: „Какво, български самолети ли?“, неподозиращи, че има и такова чудо.

Говори ли ви нещо марката „Лаз“? Това са последните български самолети,

конструирани от професор инженер Цветан Лазаров. Същият, на когото има кръстен булевард в софийския квартал «Дружба». И който се превръща в символ на българското самолетостроене.

Цветан Лазаров е роден в Плевен на 25 февруари 1896 г. Влюбен в техниката, той от дете се интересува от двигатели с вътрешно горене и авиация. Учи упорито руски и френски език, за да следи новостите.

Едва шестнайсетгодишен става стажант-монтьор на старото софийско летище, а след началото на Балканската война отива доброволец. На летището в Мустафа паша (Свиленград), където е базирано Първо аеропланно отделение, Лазаров работи като механик. Там той взeма решението да се посвети на авиацията.

През 1916 г. Цветан Лазаров е приет в Школата за запасни офицери. Войните следват една след друга и през септември същата година, вече подпоручик, той командва картечна рота на южния фронт. Но пише рапорт след рапорт до командирите си да бъде изпратен в авиацията и успява!

Приет в Аеропланното училище в Божурище

на 1 септември 1918 г., Лазаров завършва пълния курс за пилот, но не може да вземе участие във въздушните схватки поради примирието. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран.

През 1922 г. Цветан Лазаров постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург, Германия. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене и работи в катедрата на проф. Хоф и в DVL (Deutsche Versuchsanstalt für Luftfahrt - Германски изпитателен институт по въздухоплаване).

Като студент в Германия Лазаров се включва в студентското антифашистко движение, заради което е лишен от държавна стипендия.

Част от "черния списък" на неблагонадеждните,

той трудно може да развива конструкторска кариера, принуден е едновременно да работи като чертожник и да следва. Разболява се сериозно поради тежките условия, при които живее, и това е причината да се дипломира като аероинженер с една година закъснение - през 1926 г.

Първото му назначение е в заводите на “Юнкерс” в Турция. Но още през декември 1926 г. се прибира в родината и става инженер-конструктор в Държавната аеропланна работилница (ДАР), Божурище. Младият аероинженер строи безмоторен самолет с оригинална конструкция, който получава името на видния български военачалник и педагог полковник Борис Дрангов.

На 19.01.1932 г. от летището в Божурище

излита за своя първи полет учебно-тренировъчният биплан ДАР-6,

самолет за начална подготовка на пилоти. Още след първите полети на машината започва да се говори, че се е появил изключително сполучлив самолет. Това е първата самостоятелна работа на инж. Лазаров като авиоконструктор. Самолетът е с интересни технологични решения, еднаквите горни и долни, съответно леви и десни полукрила са взаимозаменяеми, което дава голямо предимство за масово производство и при ремонт. Описание на самолета се появява в английското списание AIRPLANE и в годишника за авиация от 1932 г. на генералния щаб на германската армия.

След шест години работа в ДАР инж. Лазаров е изпратен в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък, за да помогне за отстраняването на недостатъци, свързани със серията самолети КБ-2УТ. Тук той работи три години.

След завръщането си в София Цветан Лазаров оглавява конструкторската работа в ДАР. Опастността от въздушни нападения става причина за построяването на Държавна самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч. От края на 1941 до 1949 г. Цветан

Лазаров е главен инженер и главен конструктор

на последното българско самолетостроително предприятие.

След като отпадат ограниченията, наложени на България от Ньойския мирен договор, при очертаващата се военна опасност в Европа за страната ни е било задължително да укрепи въздушната си мощ. Финансовите възможности са скромни и през 1940 г. инж. Цветан Лазаров въз основа на своята конструкция ДАР-6А създава ДАР-9. Самолетът ДАР-9 „Синигер” е много сполучлив учебно-тренировъчен самолет за подготовка по фигурен пилотаж и въздушен бой. Цената на два произведени у нас самолета ДАР-9 отговаря на цената на един ФВ 44, направен в Германия. В техническия музей в Загреб е запазен този български самолет.

През 1946 г. в Югославия е обявен конкурс за разработване на двуместен учебно-тренировъчен самолет.

Само за 40 дни

инж. Лазаров и екипът му - конструкторите Каратодоров, Йотов, Узунов и Томов, успяват да извършат нужните изчисления, чертежи и макет и предават изискуемите материали в срок. Този проект, наречен „Лястовица”, печели втора награда и авторът получава премия от 200 хил. динара. Това дава основание за изработване на два прототипа във фабриката в Ловеч. Изработени са „Лаз-7.1” и „Лаз-7.2”. „Лаз-7.1” е изпратен в Белград.

„В деня преди полета на прототипа за Белград си помислих, че машината няма име.

Взех лист чертожна хартия и отидох при инж. Лазаров. Помолих го да се разпише едро върху листа. Отидох при заводския фотограф, направихме увеличен шаблон от началните букви на подписа на Цветан Лазаров и през него изпръскахме с червена боя върху носовите ламарини „Лаз” и цифрата 7 - от 1947 година. Така станах кръстник на поредицата самолети, конструирани от инж. Лазаров. След време се намериха „историци”, които със задна дата започнаха да кръщават по-предишни конструкции от семейството ДАР на „Лаз”, което не отговаря на действителността”, спомня си авиоконструкторът полковник о.з. Даньо Йотов.

Така например ДАР-6 и „Лаз 1” са един и същ самолет.

В ДСФ-Ловеч завършва серийното производство на ДАР-9, създаден и облетян е щурмовият самолет ДАР-10Ф, прототипи 1, 2 и 3 на „Лаз 7”, от който после са произведени 16 серии. Разработени и построени са прототипът на „Лаз-8”, четириместен самолет за свръзка, ЗАК-1, известен като „Лаз-7М”, „Лаз-12” и ЯК-12Б.

От 1 юни 1949 г. професор инж. Цветан Лазаров оглавява Катедрата по самолетостроене при Държавната политехника (по-късно Висш машинно-електротехнически институт, днес Технически университет) в София. Наред с преподавателската работа той продължава разработките си: «Лаз-9», «Лаз-11», «Лаз-12». Под негово ръководство израстват много способни аероинженери, “дялани камъни”, доказали своите възможности в най-различни клонове на нашата промишленост.

Българското самолетостроене е ликвидирано безапелационно с решение на СИВ от 1954 г.

Проф. Лазаров не престава да мисли за бъдещето на самолетостроителната ни промишленост и смята, че скоро ще бъде възстановена. За да бъде в крак с времето, той продължава своята работа по самолет с турбореактивен двигател «Лаз-14». Двуместният едномоторен реактивен самолет е годен както за начално обучение, така и за подготовка на редови пилоти. Тази мечта на професор Лазаров остава неосъществена.

Той почива внезапно на 13 януари 1961 г., оставяйки незавършени много проекти на мечтани от него самолети. До последния си дъх се надява, че здравият разум ще надделее и самолетостроенето в България ще бъде възродено.

Елена Иванова, уредник в Националния политехнически музей

Коментари