От 80-те години на миналия век насам всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие. Снимка: Bas Meelker / Shutterstock
Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури. В Европа най-големите отклонения от нормата са отчетени на Скандинавския полуостров, като в Швеция и Норвегия това е най-топлата година в инструменталната им история. Северното полукълбо е по-топло от Южното, а в България южните и югозападни райони са с по-малка аномалия от североизточните. Концентрацията на въглероден диоксид продължава да се повишава и достигна рекордни нива.
Средната температура на въздуха през 2020 г. в глобален план е с 0,6 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.), показва обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Такова отклонение имаше и през най-топлата до момента година 2016 г. Трябва да се отбележи, че все още се обработват някои данни, но с голяма сигурност може да се каже, че 2020 г. изравни рекорда на 2016 г. Особеното е, че през 2016 г. е имало доста отчетливо Ел Ниньо, което предполага по-високи температури, докато през 2020 г. доминираше Ла Ниня, която обикновено осигурява по-ниски глобални температури, но въпреки това средната температура през миналата година е сходна с рекордно високата през 2016 г. 2020 г. е с 1,25 °C по-топла от средната температура за доиндустриалния период 1850 – 1900 г.
След получените данни за 2020 г., периодът 2011 – 2020 г. се оказва най-топлото десетилетие поне от 1850 г. насам (фиг 1).
При сравнение с доиндустриалния период 1850 – 1900 г., отклонението е над 1 °C, като тази стойност се потвърждава от пет от най-авторитетните служби за климата и времето, изброени във Фиг. 1. От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие. Стъпката на нарастване е със значителни стойности от порядъка на 0,2 – 0,3 °C на десетилетие, което за осреднени 10 годишни стойности е съществено.
По света или къде са най-динамичните промени?
Средната температура през 2020 г. има най-голямо отклонение от нормата в Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-топли от обичайните температури (фиг. 2). Такова голямо отклонение за годишна база е значително рядко. То е резултат от изключително наднормените температури в тези райони през цялата изминала година, като в някои летни периоди, месечната положителна аномалия на места в Сибир надхвърли 10 °C и бяха поставени редица температурни „топли“ рекорди. Повече за високите температури в Арктика през лятото може да прочетете в статията ни „Температурните рекорди в Арктика продължават“. В резултат на високите температури в тези региони са отчетени рекорден брой пожари. Също така, през втората половина на годината концентрацията на арктически морски лед е значително под средната за това време на годината, а през юли и октомври са отчетени най-ниските нива за съответния месец от началото на изследванията на този показател през 1979 г.
Като цяло Северното полукълбо е с наднормени температури, с изключение на някои райони в Северна Канада, в Централна Азия и в Северния Атлантик.
По-големи площи с отрицателна аномалия има в Южното полукълбо, най-вече в Тихи Океан южно от Екватора. Ниските температури там са в следствие на наблюдаващата се през втората половина на годината силна Ла Ниня.
В Европа
През 2020 г. средната температура в Европа е с 1,6 °C по-висока от средната за периода 1981 – 2010 г. и подобрява с 0,4 °C предишната най-топла година 2019 г. Старият континент отчита и най-топлата зима (декември 2019 г. – февруари 2020 г.) и най-топлата есен (септември – ноември), като надминава рекордите – съответно за зимата от 2016 г. с 1,4 °C, и на есента от 2006 г. с 0,4 °C.
В регионален план най-големи отклонения от нормата в Европа се отчитат на Скандинавския полуостров. В тази връзка Швеция и Норвегия обявиха, че изминалата година е най-топлата в инструменталната им история. Голяма положителна аномалия има и в Украйна и големи части от Европейска Русия. Най-близко до нормата, но отново над нея са били средните температури в Исландия и Ирландия.
В България
В нашата страна според предварителна обработка на данните от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции средната температура е малко по-ниска от най-топлата до момента за цялата ни инструментална история 2019 г. и по всяка вероятност ще бъде втората най-топла година. Следващите в класацията за най-топла година са 2018 г. и 2007 г.
В регионален план положителната аномалия расте от югозапад на североизток. От аномална гледна точка може да се заключи, че в западната половина на страната положителните отклонения от нормата са по-малки, отколкото в източната. Също така в Южна България положителната аномалия е по-малка от тази в Северна.
През годината няма студен месец, а близки до нормата са били температурите през април, май и ноември и частично през юни. Най-голяма положителна аномалия има февруари, следван от декември и септември.
Концентрация на въглероден диоксид (CO2)
Според анализ на данните от сателитни наблюдения, концентрациите на въглероден диоксид продължават да се повишават и през 2020 г., като достигат рекордни нива от приблизително 413,1 ppm (части на милион). Средногодишният темп на растеж на CO2 за 2020 г. е 2,3 ppm/година. За сравнение, миналогодишният темп на растеж е по-малък от този през 2019 г., който е бил 2,5 ppm/година. Най-голям темп на растеж за последните години е отчетен през 2015 г. и 2016 г. – 2,9 ppm/година. Очакванията на редица специалисти в областта са били темпът на растеж на CO2 да бъде още по-малък, поради ограниченията в редица икономически области, свързани с пандемията от COVID-19, но в крайните резултати тези очаквания не се потвърждават.
В глобален аспект изминалата 2020 г. е една от най-топлите години в нашето съвремие и затвърждава, че живеем на една по-топла планета спрямо средата и края на миналия век. Бъдещето ни и ограничаването на негативните последици от климатичните промени зависят от вземането и прилагането на амбициозни мерки от екологична, икономическа и социална гледна точка.
Автор: Симеон Матев / Климатека
В публикацията са използвани материали от:
- https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/precip/CWlink/MJO/enso.shtml
