Ако попаднете в гора или на поляна в подходящото време от годината, може да се натъкнете на гледка, която сякаш е дело на неземни сили.

Пред вас може да се разкрие почти съвършен кръг от гъби, подредени така, сякаш са застинали насред танц.

В продължение на векове тези т.нар. приказни кръгове от гъби вдъхновяват всевъзможни митове. Според някои легенди те са дело на дявола, а според други – на феи, вещици или елфи.

Макар да присъстват толкова често във фолклора, учените все още не знаят със сигурност защо скритият под земята гъбен организъм се разраства като пръстен, а не като плътен диск, нито как този пръстен успява да запази правилната си форма, докато постепенно се разширява.

Сега изследователи, ръководени от миколога Хана Йоханесон от Стокхолмския университет в Швеция, надникват под тревата в търсене на отговори. За целта те използват ДНК анализ и провеждат необичаен експеримент, при който преместват части от гъбната мрежа.

Откритието им – макар и все още предварително – не разсейва напълно мистичната аура около приказните кръгове. Резултатите подсказват, че образуващите ги гъби може би се опитват да „избягат“ от нещо, което оставят след себе си.

„Резултатите съответстват в най-голяма степен на хипотезата за временно отдалечаване и подсказват, че мицелът избягва фактори, потискащи растежа му, които присъстват непосредствено зад разрастващия се край на гъбната мрежа“, пишат учените в Royal Society Open Science.

Гъби от вида Marasmius oreades, образуващи приказен кръг. Снимка: Marek M / Shutterstock

Видимите гъби са само малка част от организма

Приказните кръгове не се образуват само от един вид гъби. Подобно явление е наблюдавано при повече от 100 различни таксона, но основният принцип при всички тях е сходен.

Гъбата, която виждаме над земята, всъщност е само малка част от много по-голям организъм. Тя представлява неговото плодно тяло, докато същинската му част е скрита под земята – разклонена мрежа от нишковидни структури, наречена мицел. Именно този невидим свят превръща гъбите в своеобразни подземни супергерои с огромно значение за екосистемите.

Докато гъбният организъм се разраства навън от мястото, на което се е появил, по външния му край могат да изникнат плодни тела. Така те очертават подземното разпространение на мицела и образуват кръг, който с времето продължава да се разширява.

Или поне така гласи общоприетото обяснение. Тъй като по-голямата част от организма остава скрита в сложната екосистема под краката ни, точното разположение на мицела под един приказен кръг се оказва изненадващо трудно за проследяване.

Как учените проследяват скрития мицел

За да научат повече, изследователите се съсредоточават върху вида Marasmius oreades, известен като челядинка или гъба на приказните кръгове. Те проучват два отделни кръга, образувани от този вид в гробище в шведския град Упсала.

Общ изглед на почвените проби, взети от двата кръга. Снимка: Olsson et al., R. Soc. Open Sci., 2026

Учените вземат почвени проби по линии, които пресичат всеки от двата кръга. Те обхващат както празната от гъби среда, така и краищата, осеяни с плодни тела. Взети са и проби от почвата извън кръговете, които служат за сравнение.

След това изследователите секвенират откритата в пробите ДНК и проверяват кои от получените последователности съвпадат с генома на M. oreades.

Те откриват високи концентрации на ДНК от този вид в почвата по периферията на кръга – и особено по външния ѝ край.

В средата обаче количеството ДНК спада до фонови нива, сходни с измерените извън кръга. Това подсказва, че пръстеновидна форма имат не само видимите плодни тела, но и самият мицел.

Резултатът е впечатляващ, но повдига още един въпрос: защо гъбната мрежа се развива именно по този начин?

Инерция, вътрешна координация или опит за бягство?

Изследователите разглеждат няколко възможни обяснения. Веднъж поела в определена посока, гъбата може просто да продължава да се разраства натам със същата скорост. Възможно е посоката на растеж да се определя от своеобразен вътрешен „компас“. Не е изключено дори различните части на гъбната мрежа да обменят сигнали помежду си, за да запазят формата на кръга.

Сложните връзки, изграждани от мицела, отдавна привличат вниманието на учените. Подземните гъбни мрежи могат да свързват растения и дървета и да подпомагат преноса на вода и хранителни вещества. Изследвания показват например, че подобни подземни колонии от гъби могат да подпомогнат растежа на по-старите дървета.

Съществува обаче и друга възможност: гъбата може да се опитва да се отдалечи от нещо.

Схема на експеримента с преместването на части от гъбните кръгове. Снимка: Olsson et al., R. Soc. Open Sci., 2026

За да проверят различните хипотези, учените изкопават части от всеки кръг и ги завъртат или преместват на други места. След това оставят гъбите да се развиват необезпокоявани и се връщат 14 месеца по-късно, за да проверят дали – и как – се е променил растежът им.

Хипотезата за временното отдалечаване

Получените резултати подкрепят най-силно обяснението, което учените наричат хипотеза за временното отдалечаване.

Според нея почвата непосредствено зад разрастващия се край на мицела временно става неблагоприятна за него. Затова гъбата продължава да напредва в почвата пред себе си и така се отдалечава от негостоприемните условия, останали след преминаването ѝ.

Резултатите обаче не показват каква точно е причината за тази промяна в почвата. Едно правдоподобно обяснение е, че докато се разраства, гъбата временно изчерпва хранителните вещества по пътя си и затова продължава натам, където все още има достатъчно храна.

Възможно е също така тя да отделя токсични вещества, които за известно време правят почвата неподходяща за растежа ѝ.

Каквато и да е причината, ефектът не е постоянен. Частите от мицела, които учените засаждат обратно в центъра на кръга, успяват отново да се развиват.

Участък от мицела, преместен изцяло извън единия кръг, продължава да расте в предишната си посока. Когато изследователите повтарят експеримента с втория кръг обаче, преместената част започва да се разпространява и в още една посока.

Подобна способност за разрастване напомня колко мащабни могат да бъдат тези скрити организми. Всъщност най-големият известен жив организъм на Земята е именно огромна подземна гъбна мрежа от рода Armillaria.

Остават още много въпроси

Ще бъдат необходими допълнителни проучвания, за да се установи дали някое от предложените обяснения може да бъде потвърдено.

„Необходими са още изследвания, включващи данни от повече кръгове и допълнени с лабораторни експерименти, за да бъде разкрит механизмът, който стои зад наблюдаваните закономерности. Ние обаче показваме, че е възможно подробна информация за геномите на гъбите да се извлича директно от почвени проби. Това ни позволява да изследваме вегетативния им растеж в естествената им среда“, пишат учените.

„Така ще придобием нови знания и ще възникнат нови въпроси за процесите, определящи структурата и начина, по който се разрастват приказните кръгове.“

И все пак не бива да забравяме нещо важно: от плътен диск трудно би се получил портал към царството на феите.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Royal Society Open Science.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров