Изследване под ръководството на Университета на Лисабон, Португалия, прогнозира, че субдукционната зона под Гибралтарския проток ще се разшири и ще образува т.нар. огнен пръстен, съобщи Phys.org. Според учените, които стъпват на компютърни модели, това ще се случи "скоро" в геоложки план, след около двадесет милиона години.

Макар да ни изглеждат вечни, океаните се зараждат, растат и един ден се затварят. Този процес, който отнема няколкостотин милиона години, се нарича Уилсънов цикъл. Атлантическият океан например се заражда, когато Пангея се разцепва преди около 180 милиона години, и един ден ще се затвори. Средиземно море например е наследник на някогашния голям океан Тетис (Тетида), съществувал между Африка и Евразия.

За да е възможно голям океан като Атлантическия да спре да расте и да започне да се затваря, трябва да се оформят нови субдукционни зони, в които се припокриват тектонските плочи. Те обаче се формират трудно, защото е нужно плочите да се огънат и счупят. Възможно е и субдукционните зони да мигрират от умиращия басейн, в който съществуват - какъвто е случаят със Средиземно море, към друг океан, като Атлантическия. Този процес се нарича субдукционна инвазия.

Изследването на Университета на Лисабон за пръв път показва как се развива такъв процес. Компютърен триизмерен модел прогнозира, че субдукционната зона под Гибралтарския проток ще се разпростре още по-навътре в Атлантическия океан и ще доведе до създаването на атлантическа субдукционна система - атлантически огнен пръстен, по аналогия с вече съществуваща структура в Тихия океан.

Субдукционната инвазия по същество е триизмерен процес, който изисква усъвършенствани инструменти за моделиране и суперкомпютри, които не бяха достъпни допреди няколко години. Сега можем да симулираме формирането на Гибралтарска арка много детайлно, включително и с прогноза как ще се развие в бъдеще, обясни Жоао Дуарте, водещ автор и изследовател в Институто Дом Луис във Факултета по науките на Университета на Лисабон.

Изследването е публикувано в Geology.