Снеговалеж в гореща пустиня – звучи невъзможно, но през последните няколко десетилетия в Сахара бе регистриран сняг на няколко пъти, за последно през януари 2022 г. Съответно снеговалежът може да е нещо необичайно региона, но прецеденти има.
За да се образува сняг, трябва да са налице две конкретни метеорологични характеристики – ниски температури и влажен въздух. Наличието на сняг е резултат от специалната комбинация между циркулацията на въздуха в атмосферата и естеството на земята, върху която той пада.
Въпреки че температурата в Сахара обикновено е изключително висока (над 50 градуса по Целзий), често са регистрирани и доста ниски стойности (особено през нощта) заради пустата повърхност и безоблачното небе. През януари 2005 г. са отчетени рекордните -14 градуса през зимата в Северното полукълбо.
Сахара е най-голямата и най-гореща пустиня в света. Тя се разпростира из 11 държави в северна Африка – Алжир, Чад, Египет, Либия, Мали, Мавритания, Мароко, Нигерия, Западна Сахара, Судан и Тунис. На запад граничи с Атлантическия океан, на изток с Червено Море, на север със Средиземно море, а на юг – със саваната Сахел.
Условията на циркулация на зимния въздух привличат от Атлантическия океан и Средиземноморието хладен и студен въздух към северната част на Сахара. Това води до по-високи зимни валежи по периферията на Сахара през този сезон.
В по-високите райони, като Атласките планини в Мароко и Алжир – издигащият се въздух може да се охлади и кондензира и ако въздухът е достатъчно студен, влажността му може да замръзне и да образува снежни кристали, а те от своя страна – да доведат до снежна покривка. Ако повърхността на земята също е студена, снегът няма да се разтопи на мига, а ще се задържи.
Снегът в Сахара може да се появи именно при тези времеви условия и в тези конкретни планински райони.
Дъжд и сняг в Сахара
Центърът на Сахара е изключително сухо място – тук падат по-малко от 100 мм дъжд на година. На три от четирите си страни обаче пустинята граничи с водни басейни. Влажен въздух нахлува в региона благодарение на Атлантическия океан, Средиземно море и Индийския океан, заради циклони с ниско налягане в северна Сахара през зимата и вследствие на мусонни дъждове в южна Сахара през лятото. Ето защо в периферията си пустинята е по-влажна, отколкото в своя център. Това означава, че е по-вероятно снегът да се формира в периферията на пустинята.
Атласките планини в частност изпълняват ролята на своеобразен капан за сняг, тъй като се намират близо до Атлантическия океан и са високи. В алжирския град Аин Сефра е валяло сняг по време на зимите в Северното полукълбо през 1979, 2016, 2017, 2018, 2021 и 2022 г. В последния случай снегът покрива пясъчните дюни с ефирна бяла пелена, докато през 2018 г. в по-високите райони снежната покривка достига цели 30 см. В Атласките планини могат да бъдат открити и няколко ски курорта (макар и като цяло снегът там да е образуван чрез машини), а данните показват, че снегът в този район е сравнително често явление.
Сахара и изменението на климата
Дали снеговалежите в Сахара стават по-рядко или по-често явление? Краткият отговор е – все още не знаем. Отчасти това се дължи на факта, че не разполагаме с данни за минали събития, но и защото усилията за климатично моделиране не се фокусират върху Сахара, тъй като това е слабо заселен район.
Сахара се отличава със своя размер (9 млн. квадратни километра) и отдалеченост. Това означава, че днес количеството и разпределението на дъждът и снеговалежът се измерват дистанционно чрез сателити, а не чрез директни полеви наблюдения. Това обаче важи единствено за последните няколко десетилетия – съществуват много малко доказателства за снеговалеж, преди сателитните данни да станат достъпни през 70-те години на миналия век.
Ето защо от историческа гледна точка снеговалежът в Сахара може да е доста по-често явление, отколкото предполагаме. Би било интересно да използваме антропологични доказателства и устни истории, за да проучим тази възможност.
В глобален план обаче изменението на климата води до доста по-непредсказуеми метеорологични условия. В Сахара това вероятно увеличава количеството дъжд по по-влажните части на Сахел и по Атлантическите и Средиземноморските крайбрежия (включително в Атласките планини).
Валежите от сняг най-вероятно ще продължат – и те могат да станат по-променливи по отношение на своята поява и количество – ако по-студените условия над планините се задържат.
Въпреки че условията за снеговалежи са несигурни, това не е основното предизвикателство, пред което е изправена Сахара на фона на изменението на климата. Според прогнозите онези части от планините, обърнати към сушата, ще станат по-сухи и центърът на Сахара ще се задържи сух и ще стане още по-горещ. Тази по-висока сухост и невъзобновяемото изчерпване и замърсяване на подземните водоносни хранилища ще доведе до по-малко вода зa селското стопанство и разрастващите се градове.
През последните десетилетия самата Сахара дори нараства като размер, тъй като южната част на Сахел става по-суха и се превръща в пустиня – това най-вероятно ще продължи и през идните десетилетия.
Автор: Джаспър Найт (Jasper Knight), професор по физическа география от Университета на Витватерсранд (University of the Witwatersrand).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.
