Някои змии може да изкарват цяла година без храна. И вече знаем защо

Змиите имат един принцип – колкото повече храна, толкова по-добре. Те са ненаситни и могат да погълнат и обработят неща, които са толкова големи, че често това противоречи на законите на физиката. Времето между отделните им хранения обаче също е впечатляващо. Понякога то може да бъде както месеци, така и цели години. На пръв поглед не би следвало да е възможно, но въпреки това е. И сега изследователи смятат, че вече знаем защо.

„Данните са се намирали буквално под носа ни“, казва Тод Касто, специалист по геномика от Тексаския университет в Арлингтън, който не е участвал в изследването, пред Science.

„Поздравявам изследователите за това, че са решили да проучат темата по-внимателно“, допълва той.

Е, какво е обяснението? Всичко се свежда до грелина – хормон, който се произвежда основно в стомаха и който подава сигнал към мозъка ви, когато настане време за хранене. Често е известен и като „хормонът на глада“. Някога се смяташе, че той може да бъде ключ към лекуването и предотвратяването на заболявания като диабет, анорексия и затлъстяване, но в края на краищата нещата не сработиха. Ролята на хормона в нашия метаболизъм е прекалено сложна и ако просто го блокираме, резултатът върху апетита и теглото при мишки е нулев.

Познанията ни върху механизмите и функцията на грелина са оскъдни. Ето защо в новото изследване екипът решава да се фокусира върху влечугите. След като анализира геномите на близо 112 вида, включително змии, хамелеони, костенурки, агами и други, учените откриват, че някои видове – 32 типа змии, четири от хамелеоните и две агами – въобще н е разполагат с гените, които произвеждат въпросния хормон.

„Получавахме единствено фрагменти – малки парченца от секвенцията“ – в някои от геномите на змиите, казва Руий Ресенда пинто, еволюционен биолог от Университета на Порто и част от проучването. При други гените отсъстват напълно. При трети са налични, но на практика безполезни при кодирането на хормона.

Огромният набор от влечуги, при които това се случва, подсказва нещо доста интересно – че всеки един вид животно, което е изгубило гена грелин, го е направило независимо едно от друго. Само при змиите е възможно е да се е случило дори няколко пъти, допълва Пинто.

Грелинът не е единствената субстанция, която липсва при тези животни. Не откриваме и MBOAT4 – ензим, ключов за неговата активност. Ето защо няма как да не установим връзка между тези липсващи гени и начина, по който въпросните видове ловуват и се хранят. „Загубата им вероятно е следствие на една от многото екстремни физиологически и поведенчески адаптации, които влечугите – в частност змиите – са развили, за да оцелеят в среди, в които наличието на плячка е оскъдно и където постоянно трябва да пестят енергия“, пишат изследователите.

Казано по-простичко – при бозайниците грелинът казва на тялото на гори мазнини за енергия, докато животното търси храна, за да „презареди“. Но при видове като змии, някои хамелеони и агами, се случва нещо по-различно – те „използват модел на набавяне на ресурси, наречен „седни и изчакай“, при който буквално изчакват плячката да дойде при тях“, пише екипът.

За да се справят с този не особено надежден метод на ловуване, видовете, които го използват, „често прилагат стратегии, които ограничават консумацията на енергия в покой“, обясняват те. Липсата на гени, свързани с производството на грелина, ще има точно този ефект. Това, изглежда, преобръща напълно метаболитните процеси, свързани с гладуването и храносмилането, в сравнение с бозайницитe, и позволява на проучваните видове да преживяват толкова огромни периоди без храна.

Като цяло Кастое нарича откритието „особено впечатляващо“. То потенциално е първата стъпка към разбирането на начина, по който грелинът работи и при други животни.

„Никога не знаеш накъде ще тръгнат нещата“, казва Касто.

Изследването е публикувано в научното списание Open Biology.