Чудили ли сте се някога колко точно мравки живеят на Земята? Вероятно не, но това определено е въпрос, който ние самите сме си задавали.

Нашето изследване, публикувано днес, дава приблизителен отговор. Ние изчисляваме консервативно, че на нашата планета има около 20 квадрилиона мравки. Т.е. 20 хиляди милиона милиона или в числена форма – 20,000,000,000,000,000 (20 с 15 нули).

Допълнително изчисляваме, че всички мравки взети заедно на света, съставляват около 12 млн. тона сухо вещество. Това надвишава масата на всички диви птици и бозайници, взети заедно. Равнява се и на около 1/5 от общото тегло на хората.

Видният биолог Едуард О. Уилсън някога казва, че насекомите и другите безгръбначни са „малките неща, които ръководят света“. И той е бил прав.

Мравките в частност са ключова част от природата. Освен всичко останало те аерират почвата, разпръсват семена, разграждат органичен материал, създават хабитат за други животни и формират важна част от хранителната верига.

Определянето на броя и масата на мравките ни предоставя важна базова линия, от която да наблюдаваме техните популации на фона на тревожните промени в околната среда.

Много видове мравки са важни за разпръскването на семената. На тази снимка виждаме как две работнички от вида Meranoplus носят семе до своето гнездо. Източник: Francois Brassard

Преброяване на мравките по света

Съществуват над 15 700 назовани вида и подвида мравки, както и много други, които все още не са кръстени от науката. Високата степен на социална организация на мравките им позволява да колонизират почти всички екосистеми и региони по света.

Удивителната вездесъщност на мравките кара множество естественици да се опитат да определят техния точен брой. Всички те обаче правят просто обосновани предположения. Липсват систематични и базирани на доказателствата изчисления.

Нашето изследване включва анализ на 489 проучвания на популациите от мравки, извършени от колеги от целия свят. Това включва и литература, която не е на английски – на езици като испански, френски, руски, мандарин и португалски.

Изследването покрива всички континенти и основни хабитати, включително гори, пустини, пасища и градове. Те [проучванията, бел. пр.] са използвали стандартизирани методи за събирането и преброяването на мравките, като например малки клопки и проби, взети от падналите листа. Както и сами можете да си представите, често тази работа е изключително еднообразна.

Благодарение на всичко това ние изчисляваме, че на Земята има приблизително 20 квадрилиона мравки. Разбира се, макар и число да е консервативно, то е между 2 и 20 пъти по-голямо от предишните изчисления.

Предишните стойности използват т.нар. подход „отгоре-надолу“ – те предполагат, че мравките съставляват около 1% от всички насекоми на света. За разлика от него подходът „отдолу-нагоре“ е по-надежден, тъй като той използва данни за мравките, добити директно в полеви условия, и прави по-малко предположения.

Нашата следваща стъпка бе да определим колко тежат всички тези мравки. Обикновено масата на организмите се измерва на базата на тяхното съдържание на въглерод. Ние изчислихме, че 20 квадрилиона мравки със среден размер съответстват на 12 млн. тона въглерод (т.е. сухо вещество или „биомаса“).

Това е повече от общата биомаса на дивите птици и бозайници и около 20% от общата човешка биомаса.

Въглеродът съставлява около половината от сухото тегло на една мравка. Ако включим теглото и на останалите телесни елементи, общата маса на всички мравки на света пак ще е по-висока.

Открихме също така, че мравките са разпределени неравно по земната повърхност. Те варират шесткратно между хабитатите и като цяло се срещат най-много в тропиците. Това подчертава важната роля, която тропичните региони имат, в поддържането на здрави популации от мравки.

Мравките се срещат в изобилие и в горите, както и (изненадващо) в сухите региони. Броят им в създадените от хората хабитати обаче намалява.

Нашите открития вървят ръка за ръка с няколко условия. Така например местата в нашите бази данни, от които са взети проби, са разпределени неравно из географските региони. Голяма част от пробите пък са събрани от наземните пластове. Т.е. разполагаме с изключително малко информация за броя на мравките в дърветата или под земята. Това означава, че в известен смисъл откритията ни са непълни.

Новото изследване открива, че мравките са разпределени неравномерно по повърхността на Земята. Снимка: Nicola Mundell / Shutterstock

Всички ние се нуждаем от мравки

Мравките предоставят и ключови „екосистемни услуги“ за хората. Така например скорошно изследване открива, че мравките помагат на фермерите да произвеждат храна и в това отношение могат да бъдат по-ефективни от пестицидите.

Мравките са развили тесни връзки и с други организми – някои видове не могат да оцелеят без тях.

Така например някои птици разчитат на мравките да изкарат наяве тяхната плячка. И хиляди растителни видове или хранят, или приютяват мравките, които, от своя страна, ги защитават или им помагат да разпръскват семената им. Много мравки също така са хищници и подпомагат регулирането на популациите на други насекоми.

Лилава мравка от вида Rhytidoponera носи плячка между челюстите си. Много мравки са хищници, които регулират популациите на други насекоми. Снимка: Francois Brassard

Доста притеснително е, че броят на насекомите по света намалява вследствие на заплахи като унищожение на хабитати и фрагментация, използване на химикали, инвазивни видове и изменение на климата.

Данните за биоразнообразието на насекомите са притеснително малки. Надяваме се, че нашето изследване ще положи основите на бъдещи изследвания, които ще подпомогнат запълването на тази празнина.

В интерес на човечеството е да наблюдава популацията от мравки. Преброяването на мравките не е трудно нещо и гражданите от цял свят, които подпомагат научните дейности, могат да се включат и да проучат как тези важни животни се справят на фона на големите промени, настъпващи в околната среда.

Автори: Марк Уонг (Mark Wong), аспирант (Forrest Fellow) в Университета на Западна Австралия (The University of Western Australia); Беноа Гуенар (Benoit Guénard), доцент от Хоконгския университет (University of Hong Kong); Франсоа Басард (François Brassard), докторант, Университета „Чарлз Дарвин“ (Charles Darwin University); Патрик Шултхайс (Patrick Schultheiss), краткосрочен главен изследовател, Баварски университет във Вюрцбург „Юлий Максимилиан“ (Julius Maximilian University of Würzburg); Рункси Уанг (Runxi Wang), докторант, Хонконгски университет (University of Hong Kong) и Сабин Нутен (Sabine Nooten), краткосрочен главен изследовател, Баварски университет във Вюрцбург „Юлий Максимилиан“ (Julius Maximilian University of Würzburg).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните автори. Прочетете оригиналната статия тук.