Енергията на природата се използва в ЕС, за да се подобри благополучието на градските жители, в това число на хората, страдащи от самота.

От Али Джоунс

Изследване на ползите за здравето от градските обществени градини в Денвър, щата Колорадо, САЩ, насочва професор Джил Лит по пътя към разпространяване на идеята за приноса на природата към фактора на доброто самочувствие в градове по целия свят. 

Лит била поразена от начина, по който градските градини, освен че популяризират физическата активност или здравословното хранене, се оказват ключ към подобряване на самочувствието като цяло. Те помагат на хората да завързват нови познанства и да облекчават тревожността си.

Всеобщо удовлетворение

„Сякаш хората говореха по сценарий“, казва Лит, старши изследовател в Института за глобално здраве, или ISGlobal, в Барселона, Испания. „Непрекъснато разказваха за приятното усещане да изцапат ръцете си с почва, както и за чувството на откъсване от градския живот.“

Тя се интересува от начина, по който хората се свързват с пейзажа, и дали тези връзки могат да помогнат за предпазване от здравословни проблеми. Наблюдаваните от Лит успешни случаи на градско градинарство я водят до предположението, че съществува връзка между природата и благополучието на градските жители. 

„Дори в силно градска, пълна със сгради среда те чуват птиците, чувстват вятъра в лицата и косите си и получават усещането за умиротворение“, казва тя. 

Лит счита, че естетичните, физическите и социалните аспекти на този вид дейности усилват сетивата на хората, оказват емоционално въздействие и подобряват цялостното им благополучие.

Тя поставя идеята си на изпитание в изследователски проект, получил финансиране от ЕС, за да изучава как дейностите сред природата могат да се справят с една от първопричините за лошото здраве, често пренебрегвана от медицинската професия и заклеймявана от обществото: самотата.

Проектът, наречен RECETAS, се изпълнява в продължение на пет години и завършва през февруари 2026 г. Ръководен от ISGlobal, той включва партньори от пет държави в ЕС — Австрия, Испания, Финландия, Франция и Чешката република — както и Обединеното кралство, Австралия и Еквадор. 

Самотата е широко разпространена в Европа и засяга хора от всички възрасти и среди. През 2022 г. първото проучване по темата, обхванало целия ЕС, установи, че 13 % от отговорилите са се чувствали самотни през по-голямата част или цялото време през предишните четири седмици, а 35 % са изпитвали това чувство поне през известна част от времето.

Макар че поставя под риск психичното и физическото здраве, самотата рядко е обект на внимание, докато не доведе до увреждания, които изискват медицинска намеса.

Чист въздух и приятелства

В шест града — Барселона, Марсилия, Прага и Хелзинки в ЕС заедно с Куенка в Еквадор и Мелбърн в Австралия — изследователи създават съседски групи от хора, които се събират на различни места сред природата. 

Хората, които се включват, се определят от социални работници като самотни и се насочват от тях към изследователите от проекта RECETAS, според Лит.

Групите избират дейности от списък с местни възможности, като например излет до парк или ботаническа градина или разходка покрай морския бряг или реката.

Разработен е придружаващ курс, с чиято помощ хората да могат да забелязват признаците и симптомите на самота и да се свързват с другите по време на дейностите, за да могат да смекчат това чувство. 

Седмичните сесии включват и период на размисъл — водене на дневник за времето, прекарано в природата, самоосъзнаването или вглъбението. 

„Природата е смазката, която кара хората да се отпуснат“, казва Лит, която работи и в Катедрата по екологични проучвания в Университета в Боулдър, Колорадо. „Дори ако става въпрос за относително спокойни хора, има нещо в групата, което действително помага. Необикновено красиво е да седнеш до групите и да чуеш в каква степен това запълва празнота в живота на хората.“

С нея е съгласна Бланка Новотна, следдипломна специализантка от Чешката република. 

Тя работи в Центъра за експертиза по дълголетие и дългосрочни грижи към Карловия университет в Прага. Новотна казва, че приятелствата, зародили се в групите по проекта, са помогнали поне на един човек да преодолее трудни времена. 

Тя разказва, че към тях се е присъединила жена седмици, след като съпругът ѝ починал, и била твърде разстроена, за да говори в първите сесии. След това, по време на разходка в гората, друг член на групата, който също бил загубил близък човек, внимателно споделил с жената, че времето и природата ще ѝ помогнат да се справи, и по този начин ѝ предоставил очакваната подкрепа. 

Зад всяка група стоят социални работници, здравни специалисти, ландшафтни специалисти и биолози, чиито усилия са насочени към намиране на пресечната точка между природата и психичното здраве.

Един от специалистите изпълнява и ролята на групов ръководител през първите девет седмици, след които целта е групата да продължи самостоятелно въз основа на приятелствата, които са се зародили.

Зелени маршрути

Д-р Тайг Макинтайър, екологичен психолог към Университета в Мейнут, Ирландия, казва, че пандемията от COVID-19 и породената от нея широко разпространена изолация предлагат нова информация за причините, поради които хората използват зелените пространства и какво получават от това. 

Той казва, че обикновено мотивите са по-скоро социално взаимодействие и психично благополучие, отколкото физическа дейност. 

„Хората започнаха да осъзнават, че всъщност става въпрос за връзката със съседи, приятели и роднини — или възможността просто да поседят под някое дърво, да се наслаждават на природата и да почувстват възстановителната ѝ сила“, казва Макинтайър.

Той ръководи финансиран от ЕС проект, който изследва как природата може да помогне за човешкото здраве. Под наименованието GO GREEN ROUTES проектът стартира в разгара на пандемията през септември 2020 г. и продължава до август 2024 г. 

В шест градски центъра — Бургас на брега на Черно море в България, Лимерик в Ирландия, Лахти във Финландия, естонската столица Талин, У̀мео в Швеция и Версай до столицата на Франция Париж — изследователите изграждат и обновяват паркове и зелени пространства.

В Лимерик резултатът е маршрут с дължина 1,2 километра, минаващ през едно предградие. Местният жител д-р Марк Лайънс, който чете лекции по силова и обща физическа подготовка в Университета на Лимерик, използва новия маршрут за разходки и бягане, докато децата му карат велосипед и скутери по него.

„Оказа се, че това е изключително необходима връзка между местните училища, по която хората могат да се разхождат или карат велосипеди, далеч от натоварения трафик“, казва Лайънс. „Велосипедисти, разхождащи се и тичащи граждани — използването на маршрута е безопасно за всички. Чудесно е, когато виждаме, че той е от полза за хора на най-различна възраст.“

Участието на общността е важен аспект на проекта. Местните жители споделят идеи за дизайн с общината и помагат за създаването на пространствата. 

Практическото взаимодействие с природата е вградено в проектите — включително детските площадки за игри, направени от естествени материали, като например дънери, около които да тичат, или кладенци от дървесни частици за копаене. 

Благотворно взаимодействие

Прекараното сред природата време е от полза не само за психичното и физическото здраве на хората, но облагодетелства и околната среда според Макинтайър. 

Той казва, че колкото повече хора взаимодействат редовно с природата, толкова по-вероятно е да се почувстват загрижени за нея и да въведат промени в начина си на живот, за да намалят екологичния отпечатък. 

Преди да стане екологичен психолог, Макинтайър е бил спортен психолог и е работил с професионални спортисти. В тази област времето, прекарано сред природата — активно или пасивно — се разглежда като важен аспект от лечението на стреса.

Макинтайър е участвал и в изследване, което доказва, че намаленото покритие с дървета и високите нива на шумово замърсяване в градовете могат да доведат до високи нива на стрес за жителите. 

В Лахти GO GREEN ROUTES изгражда горска пътека в медицински център, за да доведе благата на природата до работещите, пациентите и посетителите. Пътеката отвежда хората по маршрут през гората със зони за самоосъзнаване, отдих и социално взаимодействие. 

Това напомня за японската идея за „горско къпане“, при която гледката, звуците и мирисът на гората се очаква да подпомогнат отдиха. 

„Като ангажираме гражданите в многото различни примери на проекта GO GREEN ROUTES, ние сме в състояние да извличаме ползи за здравето им и в дългосрочен план да допринесем за опазване на околната среда“, казва Макинтайър.

Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

Повече информация

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.